КЪМ ДОМА

Аз не забравих обещанието си и още първата събота, като се върнах от училище, отидох при п-р Робингер, да го питам има ли такава картичка. Филип беше останал да играе футбол на училище.

Беше светъл, ветровит ден и въздухът бе пропит с тръпчивия мирис на есента. Горите бяха изпъстрени с меките есенни багри. В небето се виждаха отлитащите ята. Носех кошничка, която исках да напълня с кестени и желъди. Чувствах се изпълнена със сили и щастлива, и като чух песента на една червено-шийка, запях и аз. Откъснах едно клонче и го сложих на главата си, като си представях, че съм горска фея. Но сигурно съвсем не приличах на фея с разрешената си тъмна коса и с луничавото си лице.

Госпожа Робингер шиеше нещо до прозореца. Поседях малко с нея и си побъбрихме. Близнаците препускаха около нас. Не можах да се сдържа да не поиграя с тях. Когато най-сетне се откъснах от тях, следобедът беше към края си. Отидох при пастира в църквата. Той беше зает с нещо и реших да не го занимавам с излишни неща.

– Господин  пастир — започнах аз отдалеч, — помните ли картичката, която ми бяхте подарили?

Той се обърна, остави книгите си и седна на подиума за хора. Колко внимателен човек бе той!

– Спомням си много добре, защото, както знаеш, имам същата картина в кабинета си.

– Знаете ли, бих желала да имам и другата картина. Възможно ли е?

Пастирът ме погледна въпросително.

– Страхувам се, че не разбирам за какво става въпрос. Искаш да кажеш имам ли картина от същия художник?

– О, не, все ми е едно кой я е рисувал. Искам просто картина, която да показва какво е станало след изваждането на овцата от пропастта. Тери не обича моята картина. Тя го смущава. Каза, че не е уверен дали Добрият Пастир ще може да извади овцата. Неговите ръце не изглеждат много силни, а овцата е на самия ръб на скалата. Затова аз обещах на Тери да намеря другата картина, на която овцата е вече в безопасност.

Пастирът ме гледаше неподвижно. После отговори със сериозен тон:

– Ще направя всичко възможно да намеря. Но, Рут, ти не бива да го оставиш да се бои за овцата.

Можеш ли сега да научиш наизуст един стих и да му го кажеш, като си идеш?

– О, да! — съгласих се аз. — Аз научих Тери на доста неща. Стихът за Добрия Пастир ли е?

– Не, това име не подхожда винаги, но става въпрос пак за Него. Стихът гласи: «Той може съвършено да спасява.» Знаеш ли какво означава «съвършено да спасява»?

Не разбирах добре тези думи.

– Това означава: да избави от всяка опасност. Виж, колкото и далеч да се е отбила овцата, в каквато и пропаст да е попаднала, Той може да я спаси.

Това означава, че няма на земята толкова лош човек, че Исус да не може да го спаси, когато извика към Него.

Усетих радост в душата си.

– Той може съвършено да спасява. — повторих грижливо аз. — Да, ще го запомня и ще го кажа на Тери, за да не се бои вече за оная овца. Благодаря ви, господин  пастирю.

– Другия понеделник — обеща ми моят приятел, когато се ръкувахме за сбогом — ще отида в града и ще потърся такава картичка.

Вечерта повторих на Тери всичко, което знаех за новия стих и ние го повторихме заедно. Тери с радост го научи наизуст и ми обеща да не се бои вече от никакви пропасти, а да знае, че Исус «спасява съвършено».

Бедният Тери тази вечер бе толкова отпаднал, че постоях съвсем малко при него. Лицето му изглеждаше съвсем бледо и често по него се изписваше силна болка. Майка му през целия ден бе при него, а леля беше приготвила чудни лакомства, за да възбуди апетита му, но напразно. Тери лежеше безучастен към всичко с поглед вперен в далечината.

Дните минаваха. Листата на бука вече капеха. Тери рядко проговаряше. Обичаше да слуша шумоленето на падащите листа. Не забелязваше никого, загледан навън. На всеки два-три дни идваше лекар. И всеки път излизаше от стаята му с угрижено лице. Спрях да го питам кога ще може Тери пак да играе с нас.

Един следобед се прибрах от училище. Забелязах, че Филип още не бе тръгнал. Хвърлих чантата си в ъгъла и изтичах по стълбите. Пред вратата на Тери се спрях и тихо натиснах дръжката. Напоследък се стараехме да пазим тишина.

Но на прага се спрях като закована. До леглото на Тери седеше п-р Робингер, а по страдалческото лице на болния имаше нещо прилично на усмивка. Пастирът разказваше за един тигър, който в края умрял и бил погребан под една палма.
Гостът извади малко пакетче и каза:

– Ние те чакахме, Рут, за да го отворим.

С треперещи пръсти развързах връвта. Вътре беше очакваната от нас картина. Радостта ни бе толкова голяма, че не можахме да кажем и дума. Двамата с Тери само изпъшкахме и загледахме трескаво красивите образи.

Държах малката рамка, в която се виждаше зелена ливада и едно стадо бели, чисти овце. Те вървяха заедно и пасяха. Пред тях вървеше пастирът с гега в една ръка, а в другата бе прегърнал спящо агънце.

– Къде го носи? – попита Тери боязливо.

– У дома, Тери — Отговори пастирът и лицето му доби израз, който не познавах.

– Той го държи на сигурно място и така всеки ден, докато стигнат У дома.

– Къде е дома?

– Той е там, където живее Пастирът и където можеш да Го гледаш лице в лице. Да ти прочета ли нещо за това «у дома»?

Момчето кимна. Пастирът извади Нов Завет от джоба си и зачете с меден, ясен глас за Небесния град, където е Бог.

– Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има жалеене, ни плач, ни болка…

Настъпи мълчание. Пръв Тери заговори:

– Отлично! Никаква болка…Това е тип-топ!

И продължи след като помисли:

– Всички ли могат да отидат там, или само добрите?

– Не – отговори пастирът, – вратата е отворена за всички и всеки, който влезе, може да бъде под крилото на Добрия Пастир? независимо добър ли е бил или лош. Той затова е умрял. Знаеш ли песента, която разказва за това? Ще ти я кажа. Слушай:

Не ще от нищо се лиша Господ е Пастир мой. Възвръща моята душа и ме в зелени пасища успокоява Той.

Той води ме през правий път за името Свое. Управя всичкий ми живот и даже в скръбний дол на смърт Той с мене пак ще е. Отново замълчахме. Тери умолително прошепна:

– Моля разкажете ми пак за тигъра.

Докато слушаше, Тери заспа. Ръката му се отпусна върху картината. Ние излязохме на пръсти от стаята.

Следващата събота отидохме с Филип на пазар. Купихме луковици на великденчета и тор. Смятахме да посадим цветя в сандъчета и да ги сложим на прозореца на Тери. Така и сторихме. Тери ни гледаше безучастно.

– Всъщност — каза изведнъж Филип, — човек трудно може да си представи, че сади великденче.

– Наистина — съгласих се аз. — От тази суха луковица трудно ще израсте цвете. Ще я забода по на плитко, за да може цветето по-бързо да поникне.

– Ами, това не е разрешението — поучи ме Филип. — Не му ли дойде времето, няма да се покаже цветето. А дойде ли му времето, тогава колкото и дълбоко да го садиш, ще се покаже.

Бях готова да споря, но погледът ми падна случайно върху лицето на Тери. То бе бяло като платно и сгърчено от болки. Коленичих до леглото и хванах ръката му.

– О, бедният ми Тери! — извиках аз. — Много ли ти е зле? Да извикам ли майка ти?

– Не! — простена той. — Тя се разстройва много, когато имам болки. Искам да отида там, където няма никаква болка…

Филип и аз останахме изумени. Никога не бяхме виждали Тери в такова състояние. Той беше кораво момче и не издаваше страданието си.

Последва напрегнато мълчание, после Филип каза:

– Мисля, че трябва да се молим Бог да отнеме болката ти и да ти даде сън — както правеше с хората, за които пише в Евангелието. Нека коленичим, Рут, и да опитаме…

Филип никога не беше се молил на глас и думите се редяха бавно:

– Мили Боже,… моля… отнеми болките на Тери…

Моля Те, направи го по-скоро здрав … моля Те, дай му дълбок сън! Амин.

Отворихме очи и погледнахме с нетърпение Тери. Дали болките са отминали? Тери отвори очи и се вгледа в картината, закачена отсреща.

Тази нощ бе неспокойна. Майката на Тери и леля останаха будни. Лекарят дойде посред нощ. Но никой не чу стъпките на Добрия Пастир, Който дойде, за да вземе Тери в Своите обятия.

Така молитвата на Филип бе изпълнена, но не според очакването ни. Преди слънцето да изгрее, още докато звездите грееха на небето, Тери остави своето измъчено, прекършено тяло с всичките му болки и терзания на земята. Добрият Пастир го взе при Себе Си.