Ухание на полски цветя

Апогеят на петата проповедническа обиколка в Европа започнала през септември 1878 и завършила през юни 1879 г., е посещението в училищата на Испания, които от десет години финансирани изцяло от Дружеството за библейски познания.

Мюлер застава пред сто и петдесет момчета от едно училище в бедняшкия квартал на Барселона, като говори съвсем бавно, та преводачът да предаде ясно на децата.

– Мили дечица – казва Мюлер – Обичам ви много и всеки ден се моля за вас, Копнея от все сърце да срещна всички ви на Небесата. За да идете на това благословено място като окаяни, изгубени, осъдени грешници, трябва да уповавате на благословения Господ Исус Христос, наказан вместо нас, защото само Неговата кръв може да очисти греховете ни.

След това Мюлер разказва на испанските деца за момчетата за момчетата от Ашли Даун. Недалеч от училището за момчета има и девическо училище, което също се издържа от Дружеството за библейски познания на Мюлер. След като Мюлер говори пред момичетата те му изпяват химн. „Едно чудно хубаво момиченце на около шест години с черна коса и блеснали очи се качи па подиума, където повтори с лекота на испански Псалом 128, без да пропусне дори една дума“ Семейство Мюлер посещава и други училища в Барселона и Мадрид, издържани изцяло от Дружеството за библейски познания. След като си тръгват от Испания сем. Мюлер прекарват няколко месеца в Южна Франция, където Мюлер проповядва на френски. В една църква, подпомагаща пансион за умствено изостанали и страдащи от епилепсия деца, директорът не иска и да чуе за преводач, понеже, като казва: „Monsieur Muller est admirable.“ (Френският на г-н Мюлер е превъзходен.)

Георг и Сузана изкарват месец март в Мантоп и всеки ден присъстват на службите във френската и немската църква. В неделя сутрин в малката зала на Независимата шотландска църква няма къде игла да падне, затова вратите и прозорците са оставени отворени, та множеството, насъбрало се отвън, да слуша проповедта на Мюлер под яркото пролетно слънце. Сред насъбралите се е и един англичанин на четиридесет и пет години, дошъл тук да поправи разклатеното си здраве – Чарлс Хадън Спърджън, най-популярният английски проповедник от XIX век. Тази пролет сем. Мюлер неведнъж пътува в открит кабриолет заедно със Спърджън. Един следобед тримата поемат по Торинския път, който води към Кастилионе.

– Като виждам такива красоти – казва Спърджън докато изкачват бавно баира – неудържимо искам да запея хвалебна песен в прослава на Бога.

Не знаем дали го е сторил пред Мюлер и Сузана.

Доктор Хенри Бенет живее в Мантон и докато се възстановява от едно заболяване, Спърджън често му гостува. Той пише, че г-н и г-жа Мюлер са прекарали един ден заедно с него в любимата му градина.

„Доктор Бенет се появи – пише Спърджън – И аз с радост слушах как Мюлер му говори за силата на молитвата. „Искам да закупя един парцел недалеч от дома си – сподели Бенет,- но собственикът иска баснословна сума“ ,,Молете се“ – посъветва го Мюлер. „Бива ли да занимавам Господа с такава дреболии! – ахна Бенет. – Редно е да се молите за вашите сирачета, но колкото до парцела, с който да разширя градината – това ми се струва прекалено!“ „И все пак – настоя Мюлер – поддадем ли се на алчността си, това насърчава греха в нас, затова смятам, че трябва да се молите собственикът да се откаже от баснословната сума, която иска“ ,,Те са най-обикновени селяни – възрази Бенет, – според мен е нормално да се опитват да смъкнат десет кожи от един англичанин, който за тях е златна мина!“ Мюлер се усмихна.

След време Спърджън отбелязва, че „и двамата бяха в добри настроение, но простичката, детинска благословена вяра на Мюлер бе изумителна. Той не е лицемер, преизпълнен е от искрена радост, неописуем душевен мир и има ведър характер“. В едно свое писмо синът на Чарлс Спърджън казва, че „след като поговори с г-н Мюлер на татко му е много по-лесно да уповава на своя Отец и да не се страхува“.

Мюлер обикаля Северна и Централна Италия, проповядва в Сан Ремо, Флоренция и Рим, след като пристига с жена си в Неапол. Неколцина английски моряци от Бристол научават, че Мюлер е в града, и го канят на борда. Той се качва на кораба и разговаря с тях. Сетне сем. Мюлер се изкачват на Везувий и се любуват на открилата се гледка. Във Венеция се разхождат с гондола. После отиват в долините на валдейците, които живеят в своите планински селца от векове, и от времето на апостолите, почти не са засегнати от промените в Църквата по света.

Сузана пише за вярващите от малките църкви в двете най- големи долини Сен Мартен и Люцерн:

Те са принудени да извървяват много километри, за да присъстват на службите. Повечето валдейски християни са много бедни и мнозина живеят в къщи, покрити със сложени надве-натри плоски камъни, а не с плочи или керемиди. Видяхме къщи с прозорци, на които имаше вестници вместо стъкла. В Помаре някои от жителите бяха застанали на вратите и ни гледаха, понеже очакваха посещението ни. Докато минавахме с файтона, мнозина кимаха почтително и възкликваха: „Monsieur le pasteur Georges Muller“ (Господин пастирът Георг Мюлер (фр.))

В пет часа пристигнахме у пастира във Вила Сеш и вечерта отидохме в неговата църква – много стар валийски храм, разположен високо в планината, на хиляди метри от дома му. До църквата се стигаше по стръмна, изровена, лъкатушна пътека, осеяна със сипеи, тук-там я пресичаха потоци, които ни намокриха чак до глезените. Бяхме потресени от тишината и пустотата, тегнещи наоколо. Най-сетне, изпотени, уморени, почти останали без дъх (Мюлер е вече на седемдесет и четири в години), се изкачихме до църквата – голяма старовремска постройка, където се бяха събрали селяни, които вече два часа седяха и търпеливо ни чакаха (службата бе обявена за пет часа, но обстоятелствата не ни позволиха да пристигнем преди седем). Тя бе на френски, започна с песен и молитва, след което г-н Мюлер говори пред насъбралите се един час, като се вживя с цялото си сърце в техния живот. След службата раздадохме брошури на френски и италиански, запознахме се с мнозина и малко след девет се върнахме в дома на пастира – швейцарска планинска хижа с широка стряха и два дървени балкона. Покъщнината бе съвсем обикновена и скромна, без обичайните съвременни удобства, но ни посрещнаха изключително гостоприемно и ние останахме много доволни от краткото си посещение.

В едно училище в Сен Жан край Латур, най-голямото селище на валийците, Мюлер проповядва на френски пред огромно множество. В края на службата пастирът се моли: „Нека чудните думи на нашия брат се врежат в сърцата ни.“ А друг господин изтъква:

„Господин Мюлер ни каза точно това, от което имаме нужда – проповедта бе превъзходна.“

През първата си обиколка из Съединените щати Мюлер отлага над сто писмени покани, а хората все още го чакат. Поради това, след като се прибира от континента и прекарва в Бристол два и половина месеца, в края на август 1879 г. той отново поема на път с жена си с кораба „Жерманик“ към Щатите.

В неделя вечерта, 14 септември 1879 г., пастирът на Методистката епископална църква на Втора улица в Бруклин представя новия гост:

– Скъпи приятели, драго ми е да ви съобщя, че ще чуем благовестието от сърцето и устата на нашия многоуважаван приятел, който, макар да е на седемдесет и четири години, през последните четири от тях е проповядвал благовестието повече от хиляда и четиристотин пъти в различни градове и страни. О, младежи, обърнете внимание на това, че той не пуши, не пие, и вижте как Бог вдъхва сили за благословено служение на онези, които уповават на Него и се стремят с живота си да Го прославят. Сега имам огромното удоволствие да ви представя господин Георг Мюлер от Бристол, Англия.

Мюлер изнася прочувствена проповед върху Исая 3:10-11.

През декември Мюлер е един от говорителите на голяма конференция, проведена в Шафтсбъри Хол в Торонто, където говори за Христос според Св. Писание и за Второто пришествие.

Последния ден следобед отговаря на девет въпроса, един от които, както тогава, така и сега е предмет на разгорещени спорове:

– Дали да очакваме нашия Господ да се върне всеки момент, или Второто Му пришествие ще бъде предхождано от определени събития?

Стотици сърца затуптяват по-бързо, когато Мюлер се изправя, за да отговори.

– По този въпрос има най-различни мнения и не искам да натрапвам на другите своето убеждение. Въпросът не ме изненадва. Вече около половин век изучавам внимателно Библията и отдавна мисля върху това. Ето защо изобщо не се колебая какво да отговоря. В Св. Писание и по-точно във II Послание към Солунците, 2 гл., е казано недвусмислено, че Пришествието на Господ Исус Христос ще бъде предхождано от отстъплението и появата на човека на греха, „синът на погибелта“ (Антихристът). Много други стихове в Словото Божие ни показват ясно, че преди Пришествието на нашия Господ Исус Христос ще се случат определени събития. Това не променя факта, че не смъртта, а Второто пришествие на Христос е голямата надежда на Църквата и ние (подобно на вярващите солунци) служим на „жив и истинен Бог“ и очакваме „Неговия Син от Небесата.“

Последната проповед на Мюлер в Торонто е пред множеството, изпълнило до краен предел църквата „Грейт Метрополитън“, където той говори за Святия Дух, които пребъдва в нас, което се казва в Евангелието от Йоан 14:16-17. По време на тази обиколка Мюлер проповядва триста пъти.

Със Сузана се връщат в Ливърпул на 16 юни и на следващия ден се прибират в Ашли Даун. Всички деца са се събрали да ги „посрещнат и още щом ги зърват, надават радостни възгласи. Пред излиза малко момиченце, което поднася на Сузана огро букет полски цветя, а Мюлер наблюдава сияещ. Много години по-късно, през 1939г, същото момиченце, вече навършило петдесет години, пише:

Доловя ли уханието на полски цветя, винаги се изпълвам със спомени. Никога вече не съм усещала онова прелестно ухание, което помня от едно време… Току що се връщам от Уидтшир, където бях половин месец по работа. Много се надявах да ми остане време да се отбия и до Бристол. Може би е по-добре, че не успях да стигна дотам… Старият любим дом сигурно щеше да ми се стори променен. Навремето беше приказно хубав, а единадесетте години, които прекараха там, бяха неописуемо щастливи. Предпочитам да живея със спомените.

Георг и Сузана също се радват, че отново са в скъпия стар Дом.

Мюлер си тръгва от Северна Америка с над сто и петдесет покани да проповядва, които отново е отложил. Затова през септември 1880 г. поема към Квебек. Щастлив е да се срещне със своя приятел капитан Дътън, на чийто кораб „Сардиниън“ провежда осем служби, три срещи за изучаване на Библията и раздава на пътниците и на екипажа около двеста брошури. Този път няма мъгла, която да забави „Сардиниън“.

По време на престоя си в Бостън посещава Плимут и проповядва в църквата, построена още от първите английски заселници, пристигнали тук през декември 1620 г. Георг и Сузана разглеждат първата къща, построена в Нова Англия, и посещават музея, където са изложени реликви, донесени от първите преселници в Америка, пътували с кораба ,,Мейфлауър“.

В Ню Хейвън, щата Кънектикът, Мюлер говори няколко пъти пред преподавателите и студентите от Йейлския университет, което прави „с огромно желание, понеже аз съм приел Христа като студент в университета в Хале“.

Георг и Сузана прекарват зимата – от декември 1880 г. до март 1881 г., в Ню Йорк. Това е най-студената зима от тридесет години, а те често пътуват с ферибота в залива, където ледът е толкова дебел, че корабът едва си проправя път. Мюлер има около сто срещи, четиридесет от които с представители на половин милионната германска общност в Ню Йорк и Бруклин.

По време на осмата си мисионерска обиколка Георг и Сузана посещават Египет, Палестина, Турция и Гърция. В Египет намират време да разгледат пирамидите.

В Палестина, докато пътуват на юг в теглен от три коня файтон, виждат, че земята, описана в Стария Завет като ,,земя, дето текат мляко и мед”, се е превърнала в гола и каменлива занемарена пустиня. Сузана казва, че Божието проклятие е застигнало не само юдеите, но и тяхната родина. (Не е ясно дали мъжът й е споделял този възглед, който днес оборват със сериозни доводи.) Тя записва, че „след пришествието на Господа Исуса Христа, когато Израел приеме християнството, „пустинята ще се възрадва и ще разцъфне като крем”.

В хотел „Средиземно море“ в Йерусалим сем. Мюлер отсядат в хубава ъглова стая на първия етаж с прекрасен изглед към Маслиновия хълм”. Докато са в града, всеки ден се разхождат по терасата върху плоския покрив на хотела, откъдето се любуват на великолепната гледка.

В Йерусалим Мюлер провежда много служби, на които проповядва на английски и немски с превод на арабски, когато се налага. По онова време в Йерусалим живеят около тридесет хиляди души, от които около осем хиляди евреи, подслонили се в най-бедните квартали. „Засега – пише Сузана, в опита си да открие признаци за сбъдването на библейското пророчество – по нищо не личи, че евреите се връщат от други страни в родната си земя.“

През декември Мюлер, който вече кара седемдесет и осмата година, и Сузана се присъединяват към неколцина свои английски приятели и поемат с магарета към град Витания. По пътя прекосяват потока Кедрон и посещават пещерата, където се смята, че е погребан Лазар. Виждат стара разрушена къща, където според преданието са живели Марта, Мария и Лазар. От върха на Маслиновия хълм виждат добре напояваната Йорданска равнина, която Лот избира за себе си, Моавските възвишения, долината около Адуламовата пещера и мястото, където река Йордан се влива в Мъртво море. Времето е чудесно, след залез слънце всичко е окъпано в ярката светлина на месечината и докато се спускат от Маслиновия хълм, пътешествениците се любуват на приказната гледка, открила се към Йерусалим. Подминават Гетсиманската градина където, ако се вярва на слуховете, някой от маслиновите дръвчета са от времето на Христа.

След няколко дена отиват до Витлеем – на десетина километра от Йерусалим – обядват в един женски манастир и посещават църквата, издигната според преданието на мястото, където се е намирала яслата Господна. По време на престоя си в Йерусалим изминават „Пътя на скръбта”, посещават Джамията на Омар, построена на мястото на разрушения Соломонов храм, влизат в Храма на смъртта Господна, издигнат според преданието на мястото, където Исус Христос е разпнат, разглеждат Стълба на Авесалом, водоема Витезда, останките от двореца на Ирод, развалините на крепостта, където е задържан ап. Павел и Силоамския кладенец.

След два месеца и една седмица в Йерусалим сем. Мюлер се връща в Яфа, където остава една седмица, после се качват на лодка, която ги откарва на австрийския параход ,,Флора“, хвърлил котва на известно разстояние от брега с курс към Хайфа. Духа силен вятър, който няма да забравят:

След като заобиколихме вълноломите и се отдалечихме от скалите, вълните около половин час подмятаха лодката. Най-сетне стигнахме парахода и трябваше да издебнем сгоден момент, за да стъпим на стълбата (подадоха ни ръка точно в мига, когато вълните подхвърлиха лодката), откъдето с риск за живота се качихме на високата палуба.

В Хайфа ги посрещат неколцина християни германци, които ги откарват с открит кабриолет в проливния дъжд до хотел ,,Кармил“. Според мнозина проповедите на Мюлер в Хайфа поставят началото на духовно съживление сред многобройната общност на немските преселници.

През февруари двамата със Сузана отиват с магарета на планината Кармил и по пътя към върха се отбиват в манастир, където монасите ги черпят с кафе и вино от френски сорт грозде.

В църквата им показват пещера, където според някои е живял пророк Илия, после ги водят и на морския фар, за да се полюбуват на великолепната гледка. Грее ярко слънце, небето е ясно и всички си спомнят, че именно тук Илия с молитвата си докарва огън от небето, който изгаря жертвоприношението.

По-късно Мюлер многократно проповядва в Истанбул и заедно със Сузана посещава казармите в Скурати, където по време на Кримската война Флорънс Найтингейл се грижи за ранените. Веднъж двамата на излизане от хотел „Англия“ се натъкват на танцуващи дервиши. „Бяха осемнадесет души – спомня си Сузана, – с кафяви наметки и остри кръгли филцови шапки. По сигнал паднаха ничком на земята, после се изправиха и започнаха да обикалят със скръстени ръце, като се кланяха и се въртяха бавно. Сетне най-неочаквано запокитиха наметките и останаха само с дълги роби и елеци, разпериха ръце и започнаха да се въртят много бързо, досущ като пумпали в продължение на двадесетина минути.“

В Атина Мюлер има твърде натоварена програма и провежда множество служби, но намира време да посети Ареопага (Марсовия хълм) и да поседи на мястото, където Павел е държал прочутата си проповед. Той разглежда с жена си Акропола и развалините на множеството древни езически храмове, възмутили преди осемнадесет века сърцето на апостола.

Най-сетне, след близо девет месечно пътешествие, те се прибират през Коринт, Рим и Флоренция в Ашли Даун.

следваща глава Обичан от хиляди