Само с молитва

Изминали са повече от четиридесет години откакто Мюлер си е поставил за цел да докаже, че „духовните неща са напълно реални“ като основе сиропиталище, осланяйки се в своята дейност на строго определен принцип. За това време мнозина са се убедили колко плодоносен е неговият подход, отвърнали са се от скептицизма и са преминали към вярата. Делото на Мюлер подбужда християните да се посветят все по-всеотдайно на ,молитва и служение на Бога. Един от най-ярките примери за влиянието на Мюлер е младият ирландец Джеймс Маккилкин, участвал дейно в съживлението от 1859 г.

Маккилкин приема Христос през 1856 г. и скоро след това вижда реклама на първите два тома от „Повествованията“ на Мюлер. През януари 1857 г. успява да си купи един екземпляр и е изумен от прочетеното.

„Я какво постига Мюлер само с молитва! – казва си той. – И аз бих могъл да получа с молитва изобилно благословение“

Следващата пролет Маккилкин разговаря с неколцина младежи, с които се молят редовно в Конър.

– Бог наистина ме благослови, когато прочетох ,,Повествования за делата Господни в живота на Георг Мюлер“. Вече си давам сметка колко мощна е молитвата с вяра. Нека се срещаме и всеки ден се молим Святият Дух да подейства мощно в нашия град. Сигурно сте чули за голямото съживление, обхванало цяла Америка. Защо и ние да не преживеем такова благословение, след като виждаме какви велики неща върши Бог чрез г-н Мюлер само като отговаря на молитвите му?

През март 1859 г. младежите организират няколко събирания край Балимина. Напрежение витае във въздуха – стотици хора коленичат направо на улицата, за да се молят за прощаване на греховете си. През май съживлението достига Белфаст и засяга всички християнски църкви. Религиозното възраждане преобразява живота на стотици хиляди хора.

Още преди да е дошла новата година, пламъците на съживлението са обхванали цялото кралство и са залегнали в континентална Европа. Един от резултатите на възраждането е, че Бог призовава хиляди християни да станат благовестители. Сред тях е обущарят от Ексетър Джордж Брирли, който става проповедник и работи в Блакдаун Хилс на границата между графства Девън и Съмърсет. Изгражда селски църкви, обновява старите, проповядва дейно и открива училища.

Подобно на много други училища във Великобритания и по целия свят училищата, които Джордж Брирли основава със сина си Уилям, са финансирани от Дружеството за библейски познания.

Последното от тях – в Бишопсуд – с заменено през 1947г. с държавно училище.

През 70-те и 80-те години на ХIХ век Дружеството за библейски познания финансира около осемдесет обикновени училища за деца. и шест школи за възрастни, като издържа частично още десет училища. През финансовата 1879-1880г. дружеството на Мюлер е поело изцяло обучението на повече от седем хиляди деца в седемдесет и шест училища из цял свят, както и на записалите се в седем школи възрастни. Четиринадесет от тях се намират в Испания, четири – в Индия, едно – в Италия и шест – в Британска Гвиана, останалите са в Англия и Уелс.

Друг човек, приел Христос благодарение па съживлението от 1859г. и след време станал много известен, е младеж от Манчестър – Хенри Мурхаус. През 1861г., след безпаметно пиянство и комар, нахълтва в едно съживително събрание в Апхамбра Съркъс – Манчестър, за да се сбие с някого, но спира като закован, дочул името Исус: „Влезлият да се бие, остава, за да слави Бога и да се моли.“

През 1867 г. Мурхаус се запознава в Дъблин с Д., Л., Муди, който след време го чува да проповядва в Чикаго. „Никога няма да забравя тези вечери – спомня си Муди. – Оттогава проповядвам различно благовестие, получавам повече сила от Бога и любов към човека“ Мурхаус се сприятелява с Муди и Санки. За него казват, че е „човекът, който е разтърсил човека, който разтърси света“, и че той е научил Муди, че Бог мрази греха, но обича грешника.

През последната година от живота си Мурхаус продава християнски книги и провежда евангелизаторски кампании в промишлените райони на Ланкашир, Иоркшир и Лестършир.

За две години продава над сто и петдесет хиляди бройки от Библията и Стария и Новия Завет, и раздава милиони книги и брошури – цялата литература му е предоставена от Дружеството за библейски познания.

През август 1878 г. Мурхаус пише на Мюлер от Блекпул:

Уважаеми г-н Мюлер,

Тук изживяваме славно време, на седмица продаваме около хиляда бройки от Новия Завет и проповядваме на открито пред многохилядно множество. Прилагам пощенски запис за 12 лири и 10 шилинга. Много Ви моля, пратете ни три хиляди екземпляра от Новите Завети по Два пенса. Много съм Ви признателен, че ни ги давате на половин цена. Бог да Ви благослови, скъпи господине.

За да потвърди, че е получил броиките от Новия Завет, Мурхаус пише отново от Блекпул:

Уважаеми г-н Мюлер,

Новите Завети пристигнаха благополучно от Лондон. Много съм Ви благодарен, че ми ги отстъпвате за едно пени бройката. Разходите за колите, конете, осветлението и наема за земята ще възлязат на около 3 лири седмично. Надявам се да ги покрием с продажбата на Библии. Жалко, че не можете да видите как хиляди хора чуват благовестието на открито и как понякога стотици от тях ридаят за греховете си. Това е Божие дело. Нуждаем се от още дузина каруци. В Щатите срещнах мнозина благословени с Вашите проповеди, а доста свещенослужители споделиха с мен колко много са Ви харесали.

Четири години по-рано, през 1876-а, лекарите казват на болнавия Мурхаус, че има слабо сърце, но въпреки това той продължава дейността си все така бодро, с пламенен дух. През септември 1880 г. Мюлер получава последното му писмо:

Уважаеми господин Мюлер,

Преживяваме славно време в Дарлингтън и Стоктън на Тийс. Във втория град десетки хиляди чуха чудното благовестие на нашия Господ Исус. Отидох дори на надбягванията. Никога досега не съм преживявал подобна седмица… Да можехте да видите отнякъде хилядите хора, с обърнати нагоре лица, в очите на които напираха сълзи, докато слушаха простичкия разказ за Голгота. Сърцето Ви щеше да се възрадва и Вие щяхте да се почувствате възнаграден за загубите, които понасяте, като ни отстъпвате толкова евтино Св. Писание и Евангелията. Нека Бог Ви благослови, драги ми г-н Мюлер.

Хенри Мурхаус умира няколко седмици по-късно. През същата 1880-а година дружеството за библейски познания продава на по-ниски цени близо сто хиляди бройки от Библията и Новия Завет, а други четири хиляди дарява безвъзмездно. Освен на английски Библиите са издадени на уелски, датски, холандски, френски, немски, италиански, португалски, испански, руски, шведски, гръцки и иврит. Само тази година дружеството разпространява около три и половина милиона брошури.

По времето на Мюлер дружеството, което е основал заедно с Хенри Крейк през 1834 г., влага около половин милион лири стерлинги в други начинания отделно от сиропиталищата. Сто и петнадесет хиляди лири стерлинги отиват за училищата по света, около деветдесет хиляди лири стерлинги се използват за разпространението на Библията, Новия Завет, книги и брошури, а с двеста и шестдесет хиляди лири стерлинги са подпомогнати мисионери, които работят във всички кътчета на земята. В началото на 70-те години на ХIХ век, когато настъпва кулминацията в мисионерската дейност, Мюлер изпраща всяка година в чужбина десет хиляди лири стерлинги, разпределяни между двеста мисионери. В средата на 80-те години разходите възлизат годишно на около пет хиляди лири стерлинги и дружеството издържа около сто и тридесет мисионери. В тези суми не влизат разходите от близо милион лири стерлинги, които Мюлер е похарчил през живота си за сиропиталищата на ул. „Уилсън“ и „Ашли Даун“.

„Я виж какво постига Мюлер само с молитва! – възкликва преди години Джеймс Маккилкин. – И аз бих могъл да получа с молитва изобилно благословение!“ Така и става. Молитвата е нещо пределно просто: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори“ С това простичко обещание от 7 гл. на Евангелието от Матей 7-8 стих Мюлер започва през 1880 г. една своя проповед:

– Какво повече може да се каже от това? „Искайте и ще ви се даде“ Това обещание е изчерпателно, съдържателно, всеобхватно и полезно във всяко отношение, и се допълва от други части на Словото Божие. Длъжни сме да сравняваме текстовете в Св. Писание понеже на други места има допълнения или се посочват условия, които, ако пренебрегнем, няма да се възползваме докрай от молитвата.

Мюлер изброява редица условия, от които зависи успехът на молитвата. Според него нашите молби трябва на първо място да съответстват на Божията воля. Второ, трябва да искаме нещо в молитва не поради нашите лични заслуги, а в името на Господ Исус Христос (Йоан 14:13-14). Мюлер не забравя да напомни, че „ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18).

– С други думи – подчертава той, – ако живея в грях и следвам път, който не е угоден Богу, не мога да очаквам отговор на молитвите си.

Третото условие е да вярваме, че Бог е способен и желае да отговори на нашите молитви.

– Това е изключително важно – подчертава Мюлер. – В Марк 11:24 четем: ,,Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне“ През петдесет и четирите години и деветте месеца, откакто съм вярваш, разбрах, че винаги получавам на Божието време онова, за което съм се молил, само ако съм вярвал, че ще го получа. Искам особено да подчертая, за да запомните веднъж завинаги, че трябва на всяка цена да вярвате в силата и желанието на Бога да отговори на молбите ви. Трябва да вярваме, че Бог е способен да ни го даде и иска да го стори. За да се убедите, че всичко е по силите Му, е достатъчно да си спомните възкресението на Господа Исуса Христа. Той притежава всемогъща сила, щом Го е съживил от мъртвите. Колкото до любовта Божия, достатъчно е да погледнете кръста Христов и ще видите колко велика е тази любов, която не е пощадила Своя Син и не е избавила единородния Си от смъртта заради нас. С тези доказателства за всемогъществото и любовта Божия, ако вярваме, ще получим.

Четвъртото условие е „да чакаме търпеливо, докато Бог ни даде благословението, което търсим. В прочетения текст не е казано нищо за времето или обстоятелствата, при които молитвата ни ще получи отговор. „Искайте, и ще ви се даде.“ Има ясно обещание, но не се казва нищо за времето… Някой ще рече:

„Необходимо ли е да представям един и същи въпрос пред Бога два, три, пет или дори двадесет пъти. Не е ли достатъчно, ако Му кажа само веднъж?“ По същата логика може да твърдим, че не е нужно да Му кажем дори веднъж, понеже Той знае отнапред от какво се нуждаем. Бог иска от нас да покажем, че вярваме и заставаме пред него като творения пред своя Творец. Никога не бива да забравяме, че може би съществуват определени причини молитвите ни да не получат незабавен отклик. Една от тях би могла да бъде необходимостта да упражняваме вярата си, защото само така нашата вяра ще укрепне. Всички знаем, че ако не използваме вярата си, тя ще закърнее. Чрез изпитанията тя крепне. Когато проявяваме търпение, ние славим Бога. Това е благодат, чрез която Бог се прославя. С търпението си ние прославяме Бога. Сърцето ни може да не е готово да приеме отговора на нашите молитви. Ще дам пример… (Мюлер привежда примери от живота на хора, които познава, а също и от богатия си житейски опит.) Няма да преувелича, ако кажа, че през петдесет и четирите години и деветте месеца, откакто вярвам в Господа Исуса Христа, съм получил тридесет хиляди отговора на молитвите си в рамките било на същия час, било на деня, когато съм се молил. Често пъти, още преди да изляза от спалнята, съм получавал отговори на молитвите, които съм отправял същата сутрин. През деня получавам нови отговори на молитвите си. Така че за тези години съм получил най-малко тридесет хиляди отговора на своите молитви, и то незабавно. Някой може да си помисли, че всичките ми молитви са получили моментален отклик. Не, не всички. Понякога съм чакал седмици, месеци, дори години – много години. През ноември 1844 г. започнах да се моля петима души да приемат Христа. Молех се всеки ден без изключение, в здраве и в болест, на суша и по море, без оглед на неотложните си задължения. Мина година и половина, докато първият от петимата се обърне към Христа. Благодарих на Бога и продължих да се моля за другите. Изминаха още пет години, докато вторият от петимата прие Христа. Благодарих на Бога и продължих да се моля за останалите. Молех се ден след ден. Трябваше да изминат още шест години, докато и третият приеме Христа. Благодарих на Бога за тримата и продължих да се моля за останалите двама.

Те все още не са приели християнската вяра. На мен Бог в пълнотата на Своята благодат ми е дал десетки хиляди отговори на молитви още същия ден или час, когато съм ги изрекъл. Молил съм се всеки ден от близо тридесет и шест години само и само тези двама души да приемат Христа и въпреки това те все още не са го сторили. Уповавам на Бога и очаквам Той да отговори на молитвите ми. Скъпи братя и сестри, уповавайте на Бога, продължавайте да се молите, само внимавайте да искате неща, които да съответстват на волята Божия, понеже Той не желае погибелта на грешника. Такова е откровението, което Бог е дал за Себе Си. Той ,,не иска да погинат някои, по всички да дойдат на покаяние“ . Дерзайте, молете се, очаквайте отклик, надявайте се и накрая ще прославите Бога за всичко“

От двамата души, които по време на тази проповед все още не са приели Христа, единият се обръща малко преди смъртта на Мюлер, а вторият – няколко години по-късно.

следваща глава Ухание на полски цветя