В опровержение на скептиците

Някъде около седем сутринта в четвъртък прислужницата на Мюлер чука на вратата – носи му чай. Влиза и го заварва паднал мъртъв до леглото си. Върху писалището стои черновата на проповед, която Мюлер никога не произнася.

Новината предизвиква сензация в Бристол. В неделя от всички амвони в християнските църкви се говори за покойния филантроп, проповедника, и човека на молитвата.

Погребението е определено за следващия ден, понеделник, 14 март 1898 г. Според очевидци в Бристол никога не е имало такова стълпотворение. Предприятията прекратяват работа, разпускат работниците и служителите, за да могат да присъстват на погребението и да отдадат последна почит на Мюлер. В погребалното шествие се включват хиляди хора, знамената на катедралата и на другите църкви в града са смъкнати, камбаните бият на умряло, щорите и капаците по прозорците на главните улици са затворени – Бристол е в траур.

След краткото опело в Дом 3 шествието се запътва към ,,Витезда“, където е насрочена главната служба. В множеството присъстват четирима души, израсли в първото сиропиталище на Мюлер на ул. ,,Уилсън“. Те още помнят онзи юнски ден на 1849 г., когато са отишли в Ашли Даун, за да видят своя нов дом.

Стотици хора така и не успяват да присъстват па службата във ,,Витезда“. Присъстват много свещенослужители от Англикапската и Свободната църква. След словата на Джеймс Райт и Бенджамин Пери около стотина каляски и файтони, включително кабриолетът на кмета, се присъединяват към шествието, което прекосява реката и се отправя към гробищата. Пред централния вход са се стекли седем хиляди души. Служителите от гробището полагат големи усилия, да отворят път за хората, които пренасят ковчега през входа нагоре по хълма до мястото под тисовото дърво, където са погребани Мери и Сузана. В края на опелото край гроба множеството запява химна, който Мюлер е избрал за края на последната си служба преди пет дена, която не завършва тъжно, а с очакването на „славните селения на радостта“.

Повечето национални вестници поместват материали в памет на Мюлер. Най-дълъг и най-подробен е този в ,,Таймс“, който вече цитирах в гл. 15 и 16. На него ще се позова и по-нататък. В повечето статии красноречивите факти от живота на Мюлер са противопоставени на рационализма на епохата. „Господин Мюлер – отбелязва „Бристол Ивнинг Нюс“ – заемаше неповторимо място сред филантропите на ХIХ век. Във века на неверието и материализма той приложи в живота си учението, за което мнозина водят безплодни спорове.“

„Ливърпул Мъркюри“ отбелязва, че хиляди деца „са нахранени, облечени и изучени със средства, събрани без влиятелен комитет или организация, без призиви или каквито и да било реклами“. После задава въпроса: „Как е станало това чудо? Г-н Мюлер заяви пред света, че го е постигнал с ,,молитва“. Рационализмът на времето би се присмял на подобни изявления, но фактите са неопровержими и трябва все някак да бъдат обяснени. Би било ненаучно да отричаме фактите само защото не ги разбираме, а сиропиталищата в Ашли Даун ще ни избодат очите.“

„Дейли Телеграф“ пише в същия дух: ,,Със своето красноречиво и трогателно обяснение животът и примерът на господин Мюлер неминуемо ще оставят незаличима следа дори в нашия скептичен интересчийски век“. Вестникът изтъква обществените постижения на Мюлер с тяхното дългосрочно въздействие и подчертава, че той „отне от жестоките улици хиляди жертви, от затворите – хиляди престъпници, от трудовоизправителните приюти – хиляди безпомощни безпризорни деца“.

В известен смисъл уважението, което пресата в Бристол отдава на Мюлер, е с по-голямо значение от хвалбите на националните вестници, защото тъкмо в Бристол Мюлер се стреми да докаже, че Бог отвръща на молитвите. Стотици жители на града са работили в сиропиталищата, мнозина са преподавали временно, отстранявали са някоя повреда, поддържали са инсталациите, доставяли са храна, работили са като медицински сестри или само са ги посетили и разгледали. Ако началата, от които Мюлер се е ръководел, са били суетни и безплодни, истината рано или късно щеше да блесне пред зорките очи на Бристол. Западна Англия се слави със своя скептицизъм, а Целият ХІХ век – със своя цинизъм. Ако децата в сиропиталищата гладуваха, ако бяха зле облечени или с тях се отнасяха лошо, това щеше бързо да се разчуе из цял Бристол, а и извън него. „Бристол Таймс“ посветил уводната си статия и голям материал на вътрешните страници на кончината на Мюлер, отбелязва:

„Може да се смята за безспорно доказано, че почти всичко, което се говори за г-н Мюлер, е напълно вярно“ Вестникът обръща внимание на „рядко срещаните колосални интелектуални заложби“ на Мюлер и отбелязва в заключение, че той ,,се е появил, за да покаже, че времето на чудесата не е отминало и за да опровергае скептицизма на епохата“.

Как да оценим делото на Георг Мюлер двадесет години след неговата смърт?

Някой от неговите качества са уникални и рядко се срещат съчетани у един човек. Искам да откроя изключителната му дарба на ръководител (все пак е син на държавен служител). За начало той основава сиропиталище за тридесет и две децаи постепенно разширява дейността си така че в крайна сметка обучава и дава път в живота на десет хиляди деца, направлявайки усилията на персонал от стотици хора. Като директор на Дружеството за библейски познания контролира разпределянето на стотици хиляди лири стерлинги, с които подпомага и насърчава мисионерите в чужбина, финансира обучението на деца и възрастни във Великобритания и целия свят. Стилът му на ръководител се отличава с изключително внимание дори за най-малките подробности. Мюлер води точна счетоводна сметка за всяка страна от дейността, прочут е с това, че дори когато делото му достига своя връх, е познавал по име много от децата (В началото е знаел имената на всички). Той се интересува живо от вярващите във „Витезда“ и от мисионерите, които подкрепя навред по света.

С разрастването на работата Мюлер е изключително прецизен в решенията, които взима – дали да разширява дейността, кого да назначи в персонала. По всеки въпрос той излага най-внимателно всички „за“ и ,,против“, както подобава на истински ръководител, като наред с това прекарва дълги часове в молитва.

Въпреки огромното внимание, което отделя на подробностите, Мюлер не е закостенял, нито е лишен от размах и прозрение.

Мога да изтъкна и забележителната му енергичност, която проявява като студент в Хале и Лондон, когато работи редовно по дванадесет-четиринадесет часа на ден, а между осемдесетата и деветдесетата си година, изминава триста и двадесет хиляди километра в четиридесет и две страни, за да проповядва.

Мюлер е индивидуалист. Предпочита да ръководи, отколкото да слугува, да е началник, а не подчинен. В началото се записва да учи в Лондонското мисионерско дружество, но това не трае дълго – не може да преглътне ограниченията и предпочита да продължи по своя път, макар че се разделя доста приятелски с хората в дружеството. Има само един Учител, на Когото с радост се подчинява – смисълът на неговия живот е да служи на Христос.

От онова лято в Девън разбира, че „всичко мое е в Бога“, и Му се посвещава изцяло. ,,Почест, удоволствия, богатство – пише Мюлер, – физическите си сили, духовните си способности – всичко положих в нозете на Исуса Христа.“

Макар и индивидуалист той не е егоист. Животът му е безспорно доказателство, че един ден той ,,умира“: „Умрях за Георг Мюлер, за неговото мнение, предпочитания, вкусове и воля.“ Употребява енергията и способностите си в безкористно служение на Бога и ближния. (През живота си е получил около деветдесет и три хиляди лири стерлинги, от които предоставя на другите над осемдесет и една хиляди, а когато умира, всичко, което притежава, възлиза на около сто и шестдесет лири стерлинги.)

Наред с безспорната пруска упоритост Мюлер притежава удивително мек нрав, благодарение па който си спечелва обичта и предаността на приятелите и хората, работещи в сиропиталищата, любовта и възхищението на стотици хора, които среща по време на проповедническите си обиколки, и очевидното уважение на жителите на Бристол. Чарлс Парсънс, който го познава добре, си спомня:

Георг Мюлер бе благ човек – сърцето му преливаше от любов. Разговаряше със сираците поотделно или с всички заедно колкото може по-нежно. Веднъж един от учителите, израсъл в сиропиталището, сподели с мен: „За всички нас господин Мюлер е повече от баща“.

Чел съм всичките му трудове (а те съдържат повече от един милион думи) и не съм открил нито една груба или язвителна забележка, въпреки че е един от най-прозорливите познавачи на човешкия нрав, които познавам. Мюлер смяташе, че си струва да насърчаваме доброто и достойното у човека, а колкото до останалото, предпочиташе да мълчи.

Някои го смятат за тесногръд. Безспорно е смятал „света“ за беззаконен и подвластен на лукавия – възглед, който обосновава с личните си наблюдения и със Св. Писание: ,,Знаем, че ние сме от Бога и Целият свят лежи в лукавия.“

След като приема Христос, само два пъти отива на театър (инак е влизал в театрални зали, за да проповядва) и веднъж – на концерт, но усеща, че „като чедо Божие не подобава да се намирам на това място“. Дори и да е обичал забавленията, не е време за тях. Ако не бе погълнат от работата, щеше да постигне много по-малко. Тесногръд или по-скоро целеустремен? Решете сами. Отношението му към света не му пречи да обикаля, за да проповядва благовестието. Колкото до отношението му към християните с различни възгледи, една от целите на проповедническите му обиколки е да се бори със сектантството сред християните както сам се изразява, „да проповядва сред всички“ (18 гл.).

Това че „Бристол Таймс“ говори за „рядко срещаните колосални интелектуални заложби“ на Мюлер, е донякъде изненадващо. Той безспорно е много умен, въпреки че е необуздан като ученик, блести с познанията си и завършва университета в Хале с висок успех, освен това владее седем езика. Като цяло се чувства по-силен в действието, отколкото в царството на мисълта.

Богослужението му е или тясно свързано с живота (как вярващите да живеят по християнски, как да познаят правдата и да очакват отговори на молитвите), или е насочено към това да вдъхнови слушателите да се посветят все повече на Бога. Това го вълнува много повече, отколкото отвлечените богословски спорове. През 40-те години се включва от немай-къде (понеже вижда, че няма друг избор) в спора за човешкото естество и страданията на Исус

Христос. Наясно е със спорните точки, а приносът му към дебата се откроява съе своята удивителна прозорливост, но той отказва да участва в разрушителната война, водена с религиозни трактати.

Основното му интелектуално качество е, че мисли просто и ясно. Например през 1839 г. паството във „Витезда“ се впуска в спор за църковната йерархия и има опасност да бъде разделено.

Мюлер и Крейк се усамотяват в продължение на половин месец, за да мислят, да проучват въпроса и да се молят. Връщат се във „Витезда“ и с няколко проповеди излагат изводите, до които са достигнали. Докладът, който Мюлер пише и който съдържа същината на казаното, е своеобразен шедьовър на сбитата логична мисъл. В него накратко са изложени възгледите им за старшинството в Църквата, за дисциплината и Господната вечеря, като е прокаран вододел между онова, което може ,,да бъде безспорно доказано от Св. Писание“, и възгледите, които „произтичат от Писанието“. Мюлер преди всичко е човек на действието, а не философ и полемист, но въпреки това е способен на ясно мотивирано и безпристрастно мислене. Онова, което го поразява най-много в късните трудове на Нютън, е тяхната точност.

Онова, което привлича и вдъхновява хората вече близо столетие, е не само личността на Георг Мюлер, но неговото дело.

Той наистина е невероятен човек. Постигнатото от него е уникално и сравнимо само с времето на апостолите и с върховното изпитание на Илия на планината „Кармил”. Мюлер се посвещава на своето начинание с ясната цел да изяви Божията слава и да докаже пред всички, че Господ отговаря на молитвите. Винаги ще има хора, които да прославят Бога и да се уповават единствено на Господа. Неповторимостта на Мюлер не е в неговата вяра или в значението, което отдава на молитвата, а в ясното заявление, че се захваща със своето начинание с едничката цел да прослави Бога. През 1837 г. той се връща към причините, тласнали го да основе през 1836-а първото сиропиталище, и отбелязва:

Щом аз, беднякъг, само с молитви и вяра, без да искам от никого, съм се сдобил със средствата да основа и издържам сиропиталище, това показва нещо, което с Божието благословение, може да насърчи вярата на Божиите чеда и да свидетелства на съвестта на невярващите, че духовните неща са напълно реални.

Мюлер предизвиква невярващите да изследват дейността му и да видят дали има Бог, който ще му осигури средствата, а вярващите приканя не само да наблюдават какво ще стори Всемогъщият, но и да преосмислят своя живот, виждайки Неговата вярност.

Вече знаете какво се е случило. Накратко – за следващите шестдесет и три години Мюлер получава близо милион и половина лири стерлинги (по-точно 1 453 513 лири стерлинги 13 шилинга и 3 пенса) и в дейността си се грижи освен за всичко друго и за десет хиляди деца. Нито той, нито някой от персонала някога е отправял призиви за набиране на средства или е молил за помощ. Няма данни, които да доказват това. (Някой пуска слуха, че Мюлер се е молил на всеослушание в църквата Бог да прати пари на сиропиталищата. Той отхвърля подобни твърдения като „напълно лъжливи“.) Според него повече от шестдесет години Бог му осигурява средства и така доказва Своята вярност. Как да се отнесем към подобни твърдения в края на ХХ и началото ХХI век?

Не можем да твърдим, че животът на Мюлер е научно доказателство за съществуването на Бога или за Неговото желание да откликва на молитвите. Убеден съм, че онова, което Мюлер описва като „Божиите дела“ спрямо него, представлява ако не доказателство, то най-малкото свидетелство, което трябва да възприемем сериозно.

Ако оставим настрана въпроса как са набирани средствата, може да разгледате видимите доказателства за работата му като се разходите до Бристол. И до ден днешен петте величествени сгради стоят в Ашли Даун. Дом 3 днес се нарича „Домът на Мюлер“, защото навремето там е живял и е починал основателят на сиропиталището. Сега там се помещава техническият колеж ,,Брунел“. Докато сте в Бристол, посетете и другия дом ,,Мюлер“, до Котам Парк, където днес е седалището па фондация „Георг Мюлер”, за да се убедите, че принципите, от които се е ръководел са издържали проверката на времето и са устояли до днес.

Мюлер вярва, че Бог съществува и че Той е живият Бог, който откликва на молитвите му и пробужда хората да допринасят за делото, на което той се е посветил. За онези, които отричат убежденията на Мюлер, според които Бог не е откликвал на молитвите му или не вярват в Бога, който е подкрепил неговото дело, е все едно да кажем, че той се е заблуждавал. (Това пред полага, че той искрено е вярвал, че Бог му осигурява необходимите средства. По-нататък ще разгледам и друг възглед – че Мюлер е мошеник, но той е доста труден за доказване.) Онези, за които Мюлер е заблуден човек, трябва най-чистосърдечно, без злоба и задни мисли да признаят, че той е богобоязлив човек, с големи постижения, а това няма да намали възхищението и любовта ни към него. Аз съм убеден, че животът на Мюлер категорично отрича подобно становище. Фактите говорят, че той не е заблуден невежа, а човек, който всеки ден е получавал потвърждения на своята вяра.

Тази вяра е подлагана на изпитания. 9 и 10 гл. са посветени на времето от 1838 до 1846 г., когато рядко има излишък от средства, макар че децата така и не разбират нищо. Нужните средства постъпват ден за ден, понякога дори час за час. Само веднъж през цялото това време ,,духът на Мюлер е подложен на изпитание“, както се изразява самият той (9 гл.). „За пръв път Господ сякаш не прие нашите молитви“ След час-два той получава дарение от една лондончанка, отседнала от няколко дни в къщата до Дома за момчета на ул. ,,Уилсън“, която връчва пари от името на дъщеря си, след което, „щом останах сам, паднах да благодаря па Всевишния и Го възхвалих със силен глас“. Според него това, че средствата от няколко дни са били толкова близо до сиропиталището, но не са предоставени, доказва, че Бог е искал да им помогне, по ,,понеже Той се радва па молитвите на чедата Свои, ни е оставил да се молим толкова дълго, а също и за да изпита вярата ни така щото Неговият отклик да стане дваж по- сладък“.

Мюлер приема това време като изпитание за богобоязливостта – своята и на съратниците си. ,,Хората, посветили се на делото, не се отчаяха и това се дължи само на огромната Божия милост. Те не се умориха да се борят и да изпълняват повеленията Господни, не посърнаха, задето Бог не ни помага, и не се върнаха в този свят, подвластен на лукавия“ Тъкмо тогава се закалява характерът на Мюлер – той се подготвя за делото на своя живот.

Какво по-красноречиво от това, че дълго време Мюлер получава достатъчно, но не и повече, от необходимото – доказателство за намесата на Божията десница. Не е ли невероятно това, че Мюлер е получил милион и половина лири стерлинги? Как да отхвърлим обяснението на Мюлер и същевременно да приемем, че наистина е получил тази баснословна сума? Ако отречем убежденията му, значи поддържаме абсурдното становище, че в продължение на шестдесет години неговите сподвижници случайно, без Божествена намеса, са му изпращали средства, достатъчни да разшири своята дейност, а в определени периоди, особено в началото, случайно са привеждали суми само за деня – нито повече, нито по-малко.

Споменах, че ако Мюлер не се е заблуждавал, е възможно да е бил най-обикновен мошеник и въпреки твърденията му е имало времена, когато децата са живеели в оскъдица. Този възглед е категорично опровергаван от популярността на Мюлер в Бристол и от уважението, което жителите на града изпитват към него.

Няма доказателства в подкрепа на хипотезата, че Мюлер се е заблуждавал или е лъгал другите, а също тъй малко са и фактите в подкрепа на тезата, че е годините той се е разочаровал. У никого от съвременниците му не е останало впечатлението, че той се мъчи на всяка цена да подхранва един мит и се съмнява, че няма да успее да посрещне нуждите на две хиляди души. „Държеше се ведро и достолепно… не личеше нещо да го тормози – спомня си един фермер от околността. – Върху лицето му сякаш беше изписан 23 псалом.“

Дълголетието на Мюлер безспорно говори за душевния му мир, за упование и щастие в Бога, подхранвани от това, че молитвите му получават отклик.

Не мога да ви опиша колко щастлив съм в служението, на което съм се посветил. Мнозина мислят, че съм притеснен и изтерзан, но аз нямам никакви страхове и тревоги. Вярата в Бога ме тласка да прехвърлям цялото си бреме на Него – не само грижите е парите, но и притесненията за всичко останало, понеже освен за финансите отговарях за куп други неща. Бог ми помага във всяко отношение, затова винаги уповавам на Него и отправям молитви за всичко с детинско доверие… През дългия си живот във вярата неизменно установявам, че ако вярвам на Божието време, със сигурност получавам онова, което съм искал.

Разказаната вече случка, когато Мюлер не иска да закъснява за среща в Квебек и успешно се моли да се вдигне мъглата, е съвсем истинска, но не е характерна за него.

Не твърдя, че правя чудеса – пише той по друго време. – Не желая делото, на което съм се посветил, да се разглежда като нещо свръхестествено или уникално. Съжалявам, че мнозина бързат да го възприемат като чудо. Началата, от които се ръководя, са стари като Св. Писание, но мнозина са ги забравили, други не ги спазват в живота си, трети изобщо не ги знаят, а четвърти. които никак не са малко, отричат тези принципи да са библейски и ги смятат за примитивни и фанатични.

Случката с мъглата е свързана с темата и заради думите, които Мюлер казва на капитан Дътън, че вече ,,петдесет и две години… не е имало дори един ден, когато да не съм бил чут от Царя“ Тук безспорно виждаме убедеността на човек, свикнал молитвите му да получават отклик.

Друго, от което струи спокойната увереност на Мюлер, че Бог ще посрещне нуждите на сираците, е готовността, с която той привежда хиляди лири стерлинги на мисионерите в чужбина и влага големи суми в образователната си дейност в Англия и зад граница. Не е принуден да влага всяко пени в Ашли Даун. Той е открил, че неговият Бог е богат Бог.

Авторът на възпоменателната статия във вестник „Таймс“ е изумен от посвещението на хората, работили с Мюлер. „Мнозина смятат за фанатизъм това, че в тежки мигове той се осланяше на Всемогъщия, но резултатите бяха превъзходни и макар да остана неразбран от мнозина, Мюлер успя да запали у хората около себе си истинско благочестие и пламенен ентусиазъм“ Дали този „пламенен ентусиазъм“ не се обяснява с това, че хора като Мюлер са познали Божията вярност?

„Таймс“ отбелязва нещо, което Мюлер често споделя – някои хора отхвърлят ръководните му начала като „примитивни и фанатични“. Според тълковният речник „фанатик“ е ,,човек, изпълнен с необуздан, безпочвен ентусиазъм, водещ до изстъпления, особено в религията“ Дали Мюлер е бил фанатик? Според вестник „Уестърн Дейли Прес“ – не.

Никога не е живял филантроп, който да се ръководи толкова малко от фанатизма и толкова много от целеустременото убеждение. Той не се държеше и не говореше като емоционален ентусиаст, който с лека ръка ще се нагърби с тежки отговорности – ако беше такъв, животът му нямаше да е толкова изумителен. Мюлер бе спокоен и уверен, следеше най-внимателпо всяко похарчено пени и подхождаше към всичко като предприемач, а такова съчетание от качества наистина е неповторимо и изумително.

Мюлер отрича да е бил фанатик. „Не съм нито фанатик, нито ентусиаст, а, както ще потвърдят всички, които ме познават, спокоен, пресметлив и сдържан предприемач.“ Повечето предприемачи безспорно ще се съгласят, че човек, успял да събере през ХІХ век един и половина милиона лири стерлинги и да ги вложи успешно, едва ли може да бъде определен като „изпълнен с… безпочвен _ентусиазъм“.

Мюлер не е политически реформатор и за разлика от лорд Шафтсбъри не се стреми да подобри обществото, като влияе върху законотворчеството в Парламента, нито има за цел да пробуди социалното съзнание на християните от викторианската епоха. Все пак е един от активните членове на Съюза за реформи и социалност, чиито ръководители са лорд Шафтсбъри (председател) и Куинтин Хот (чийто наследник днес е лорд Хейлптам).

Вероятно тъкмо поради това лорд Шафтсбъри посещава Ашли Даун. От дневниците на Мюлер личи, че е запознат с официалните доклади за бедността и за условията в затворите и трудовоизправителните приюти. Той насочва усилията си главно към конкретните действия, с които да даде на децата по-добър живот, вместо да се стреми да промени съществуващите закони. Ето как коментира информацията в един от официалните доклади, че в английските затвори има шест хиляди невръстни сираци: „С Божията помощ ще сторя всичко по силите си, за да предпазя клетите сираци от занданите“. Той оставя на другите опитите да променят самата система.

Някои хора вероятно ще посрещнат разказа за живота на Мюлер с копнежа и те да имат същата вяра. Мюлер наистина е титан на вярата. Приживе той отрича да е имал някакъв специален „дар на вяра“.

– Моята вяра – подчертава той – е онази, която има всеки вярващ. Опитайте сами и ще се убедите в силата Божия, стига да уповавате на Него.

– Какво да сторим, за да укрепим своята вяра? – питат го мнозина.

– Първо – отвръща Мюлер, – четете Библията внимателно и съсредоточено. Така ще научавате все повече за Бога – колко добър, милостив, мъдър и верен е Той. Ако ви сполетят трудности, осланяйте се на способността и желанието на Бога да ви помогне. Второ – продължава Мюлер, – стремете се съвестта ви да бъде чиста. Не вършете неща, които не са угодни Богу, защото в противен случай, всеки път когато вярата ви е подложена на изпитание, няма да можете да уповавате на Бога, понеже гузната съвест ви терзае. Трето – не бягайте от изпитанията. Напълно естествено е, че сме склонни да не уповаваме само на Бога, но когато му се доверим, вярата ни ще укрепне. Помнете, че Бог няма да ви изпита повече от това, което можете да понесете. Проявете търпение и Той ще ви докаже колко голямо е желанието Му да ви помогне и да ви спаси в мига, когато е най-полезно за вас.

Ако все още не сте посветили живота си на вярата, искам да повторя и две кратки мисли за християнството, написани от Мюлер преди век и половина.: „Има живот, сила и правда в нашата свещена вяра. Ако все още не го знаете, елате и опитайте сами.“

Ако търсите потвърждение, че днес Бог е същият Бог, на когото е уповавал Георг Мюлер, запомнете неговите думи:

„Живият Бог е с нас – Неговата сила никога не секва, десницата Му никога не се уморява, мъдростта Му е безгранична, мощта Му – неизмерима. Днес, утре и следващия месец Той ще ни помага и ще бъде наш приятел и не само това – какъвто е днес, такъв ще бъде и във вечността.“