Възхитен от Неговата доброта

По време на тези обиколки – пише Мюлер – се е случвало за седмици наред температурата да падне до минус 10-15 градуса по Целзий, друг път сме търпели жеги от 35-40 градуса. Понесохме много тегоби и неудобства, които трябва да си изпитал на гърба си, за да знаещ колко са неприятни. В морето ни брулеха силни ветрове, попадали сме в урагани и изтърпяхме горчиви страдания. По суша се налагаше да пътуваме по двадесет-тридесет часа без прекъсване, а в повечето случаи по цели денонощия, ако пътувахме с влак.

Като цяло дългите ни пътешествия бяха леки и приятни, макар от време на време да търпяхме големи неудобства. Два пъти ни настаниха в най-добрите каюти на големи презокеански параходи. Измъчваха ни какви ли не насекоми. В Съединените щати, в Нови Южен Уелс, в Цейлон и Индия ни нападаха рояци комари, а на два първокласни парахода нощем плъховете плъзваха навсякъде в каютата. Бог ни е помагал и не се съмняваме, че ще ни подкрепя и занапред.

Бог наистина им помага. Броени дни след кризата във влака от Калкута за Дарджилинг Мюлер е достатъчно здрав, за да се върне „към обичайната си натоварена програма – проповядва редовно, изнася лекции, ръководи четения на Библията и изготвя Юбилейния петдесети годишен отчет на Дружеството за библейски познания.

Обиколката из Индия отвежда сем. Мюлер в Шимла, Мюсури, Дехрадун, Агра, Канпур и Илахабад, където Мюлер проповядва пред седемстотин индийци християни от пет различни църкви, събрали се на открито.

В Джабалнур Мюлер получава телеграма от зет си Джеймс Райт – на 10 януари 1890 г. единственото дете на Мюлер – Лидия Райт, е починала на петдесет и осем години. Той дори не разбира, че тя е болна, и описва вестта като „тежък удар“. Намира утеха в Посланието към римляните 8:28; ,,Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение“ Мюлер и Сузана решават да се върнат в Англия с първия параход от Бомбай.

Докато чака корабът да отплава, Мюлер проповядва шестнадесет пъти – един път дори и на немски на германски военен кораб, хвърлил котва в пристанището. Когато се завръща в Бристол, има ,,основателна причина да прослави Бога, затова че под ръководството на покрусения г-н Райт всичко в сиропиталищата е наред“.

През лятото на 1890 г. Мюлер работи около четири месеца в Ашли Даун. Той има огромна нужда от почивка, затова през август напуска Англия заедно със Сузана и предприема екскурзия с кораб но Рейн, покрай останките на старинни замъци, сгушени сред горите наоколо. В Хайделберг усеща прилив на сили и проповядва четири пъти в германския евангелски параклис. Скоро почивката му прераства в продължителна обиколка, по време на която проповядва пред множество вярващи в Германия и Швейцария.

После заминава на изток и проповядва във Виена, където се среща със своя приятел доктор Ф. У Бедекър. Мюлер полага ръка върху главата на шестдесет и осем годишния Бедекър.

– Небесни Отче – моли се той, – изпрати своя предан слуга да помогне на заточените ни братя. Поверявам го на Твоите изпълнени с любов грижи.

Предната година Руската православната църква решава да се разправи с баптистите и привържениците на „ереста на Пашков”. Полковник Пашков е един от хилядите, заточени в Сибир, Кавказ и други затънтени кътчета на империята. Бедекър прекосява цял Сибир и стига чак до остров Сахалин, за да насърчи подложените на гонения християни.

Мюлер заминава на юг, в Италия, и проповядва във Флоренция, Рим и Неапол. През май се завръща заедно със Сузана в Англия и след близо двегодишно отсъствие се прибира в Ашли Даун.

Проповедническите му обиколки приключват. За седемнадесет години Георг и Сузана изминават триста и двадесет хиляди километра и посещават четиридесет и две страни. Мюлер е вече на осемдесет и седем години.

Финансовата година, приключила през май 1892 г. (няколко седмици, след като сем. Мюлер се прибират в Ашли Даун), е втората в цялата история на сиропиталищата, когато разходите превишават приходите. За първи път това се случва през 1881- 1882 г., когато разходите надвишават приходите с около петстотин лири стерлинги. Само месец след началото на новата финансова година на управата на Домовете са изплатени завещания, три пъти по-големи от недостига. Това става преди обнародването на Годишния отчет.

Сега недостигът е около две хиляди лири стерлинги, но сиропиталищата са получили шестнадесет завещания, възлизащи на три хиляди лири стерлинги, които предстои да бъдат изплатени всеки момент. Освен това за децата са завещани близо две хиляди и шестстотин лири стерлинги, чието изплащане зависи от другите наследници. За построяването и обзавеждането на петте дома в Ашли Даун са вложени около сто и петдесет хиляди лири стерлинги, без да се налага да взимат заеми. Освен това сиропиталищата притежават около петнадесет акра парцели в регулация, които струват хиляди лири стерлинги, затова Мюлер без проблеми тегли краткосрочен кредит, с който да покрие дефицита.

Никак не му е приятно да взима заеми. Той пише: ,,От отношението на Господа към нас през последната година се вижда че Неговата воля е да свием дейността си. Ние очакваме Бог да ни упъти как и до каква степен да го направим, защото в своята работа се ръководим от една-едничка цел: да прославим Бога. Когато основах сиропиталището, един от принципите гласеше: „Няма да разширявам дейността, като затъвам в дългове“. Не мога да поддържам онова, което вече съществува, ако няма достатъчно средства.“

Свиването на дейността се отразява само на дневните училища – в края на юли 1892 г. Мюлер огласява, че на 31 октомври ще бъдат закрити повечето такива училища. Остава само училището в Пъртьн – графство Глостършир. Там се обучават учители, които след това ще преподават в Ашли Даун. Остават всички училища в Испания и Италия, както и три училища в Обединеното кралство, но Дружеството за библейски познания вече не ги издържа, а само им помага, когато му е възможно. Дружеството продължава да издържа всички неделни училища.

Мюлер и членовете на неговия персонал се молят за сираците в продължение на няколко месеца и накрая се убеждават, че волята Божия е дейността да не се разширява повече. Преди време Мюлер е закупил над десет акра земя, върху които смята да построи още два дома, но през март 1893 г. той ги продава по хиляда лири стерлинги акърът и получава близо десет хиляди и петстотин лири стерлинги.

В края на ХІХ век социалният проблем, който Мюлер се стреми да разреши, вече не стои така остро. Изтъкнати личности като Чарлс Дикенс и граф Шафтсбъри, които имат силно влияние в обществото, вече са приковали интереса на цялата страна към неволята на сираците. Мнозина са се посветили на сираците: Барнардо, Фиган и Църквата на английските деца. По примера на Мюлер другите сиропиталища премахват множеството условия за прием, останали от ХVПІ век, и отменят гласуването на дарителите, с което одобряват отделните кандидати.

Сузана Мюлер е на седемдесет и три години. На 13 януари 1894 г. Мюлер записва най-неочаквано в дневника си:

Беше угодно Богу да прибере при Себе Си любимата ми жена, след като ми позволи да бъда с нея двадесет и три години, един месец и четиринадесет дена. С Божията благодат аз не само съм доволен от участта си, но целувам десницата, нанесла ми този удар, и очаквам Бог да изпълни обещанието си: „Всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога“ (Римляни 8:28).

Мюлер отново е вдовец „След петдесет и две години и шест месеца щастлив семеен живот- пише той – се чувствам много самотен. Не преставам да славя Бога за всичко, което ми е дал през тези години и сега е отнел, понеже така е добре за мене. Не преставам да се възхищавам на Божията доброта към мен и на това, че спести на милата ми покойна съпруга телесните и душевните страдания. Неизразимо щастлив съм в Негово присъствие. Той надделява над моята самота и ме укрепява съвършено.

След края на последната проповедническа обиколка Мюлер рядко напуска Бристол. След като вече е сам, напуска своя дом на ул. „Пол“ 21 и се нанася в апартамент в Дом 3 в Ашли Даун, където остава до края на живота си.

През септември 1895 г., на деветдесетия му рожден ден, в църквата „Витезда“ има празненство в негова чест.

– Гласът ми става по-силен – казва той в благодарственото си слово, – отколкото преди шестдесет и девет години, а душевните ми сили не отслабват.

Същия ден записва в дневника си: „Умът ми е все така бистър и деен, както на приемните изпити в университета през март 1825 г. (преди цели седемдесет и една години).“

Той редовно води неделните сутрешни служби във ,,Витезда“, а също и в църквите на Алма Роуд и Стоукс Крофт. Вече не проповядва на вечерните служби, макар че продължава да участва в ръководството на сиропиталищата и да пише годишните отчети.

следваща глава Славни бъднини