КАК ЗАПОЧНА ТО?
Съживлението винаги е предшествано от приготовление и то трябва да започне от Божиите чада.
Когато църковните хора се събраха в Сторновас, за да разискват заплашителното духовно състояние в обществото – тогава историята обърна друг лист. Дотогава свърталищата на греха бяха препълнени, а църквите – почти празни. На много места младежите бяха съвсем изчезнали от Божия дом. Да, доста църкви щяха скоро да се затворят. Никому и на ум не идваше, че това особено събрание беше предназначено да бъде началото на чудното духовно съживление, което щеше да дойде.
Между многото, които чувстваха отчаяното духовно състояние на църквата, имаше една малка група мъже, които живееха в Барвас – областта, която щеше да бъде център на началното съживление. Когато те се срещнаха в един малък дъсчен обор, горещо желаещи съживление в обществото между тях, и започнаха да се молят, внезапно ги озари като светкавица великият факт, че Бог е Бог, Който държи на завета, който е направил с народа Си. „Ако това е вярно – си казаха те – ние можем да влезем в завет с Него и ако сме верни в нашата част, Той ще утвърди Своята. ”
Дал ли е Бог заветно обещание за съживление? И веднага Божиите думи в ІІ Летописи 7:14 им заговориха: „И ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят, и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.“ И тази вечер влязоха в тържествен завет с Бога да поемат те бремето за съживление в обществото, да се смирят и да молитстват, докато дойде съживление.
И нека сега ви заведа в този малък обор край пътя и да видим тези мъже, паднали по лицата си пред Бога. Те са се събрали да се молят, но това не е обикновено молитвено събрание. Хората с пастора си са тук, за да вършат работата за Бога и в 10 часа вечерта, те са коленичили върху сламата да изпросят съживление от Бога. В продължение на месеци те се събират в малкия обор три вечери през седмицата, за да молитстват до 4 и до 5 часа сутринта, решени да се борят с Бога, докато получат отговора. И тогава един младеж, дякон, както бе коленичил се изправи и започна да чете 24 Псалм: „Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце…, Той ще приеме благословение от Господа“.
„Братя, – казал той. – Молили сме се месеци за съживление и сме чакали пред Бога, но бих желал да ви запитам сега: „Чисти ли са сърцата ни? Чисто и непорочно ли е сърцето ни?“
В отговор на това, те паднаха на колене в изповед и посвещение и пак започнаха да се молят още по – усърдно. След един час, трима от тях лежаха на пода – бяха се молили до изтощение. В пет часа съживлението дойде. Оборът внезапно се изпълни със славата Божия и силата Божия, проявена в този обор, разтърси обществото.
На няколко километра от това място, в една малка къщичка, живееха две стари сестри – едната на 84, а другата на 82 години. Много години те бяха просили от Бога съживление и като знаеха, че и други молитстват и чакат същото, тези две сестри прекарали вечерта около огъня в молитва. Изведнъж нещо се случило – славата Божия изпълнила къщичката им. И Бог им говори, като им открил самия човек, с когото щеше да си послужи. Пастор Дихан Кампел – човек силен в молитва. „След две седмици – каза Господ – Аз ще изпратя върху това общество най-голямото духовно събуждане, което те са познавали.“
Пратиха известие до този Божий човек, но поради друг ангажимент той отговори: „Засега ми е невъзможно да дойда, но продължавайте да се молите, аз ще дойда идната година.“ Когато отговорът му бил предаден на сестрите, те отговорили: „Това го е казал човек, но Бог казва, че той ще бъде тук след две седмици“. Чудно наистина, но всичко така и стана – Бог тъй чудно всичко нареди, че това, което задържаше този човек отпадна и в края на двете седмици, той беше в Баркас.
Първото събрание се състоя в старата селска църква. Много хора се събраха в голямо очакване за Божието раздвижване, но нищо не се случи. Това бе обикновена служба. Като видя разочарованието в лицето на проповедника, един от молещите се дякони му каза: „Не се обезсърчавай – то иде. Да, вече чувам шума от колелата на небесните колесници. Още една вечер ще се молим и тогава ще видим какво ще направи Бог“. Те отидоха в една близка къща и около 30 души коленичиха и започнаха да се молят усърдно. В три часа сутринта Бог дойде със сила и около десетина от молещите се лежаха на пода, без да могат да продумат. Нещо се бе случило. Бог действаше, както беше обещал. Съживлението настъпи и мъже и жени щяха да получат избавление. Когато излязоха от къщичката на сутринта, те намериха много хора, търсещи Бога. Светлините светеха по къщите и изглежда никой не мислеше за спане. Трима мъже лежаха край пътя и викаха към Бога за милост. Божият Дух действаше и скоро областта Барвас щеше да бъде свидетел на чудни благословения.