Въведение
“За да има първенство във всичко” (Колосяни 1:18).
Единството на Духа в Тялото на Христос произтича от това всеки отделен вярващ да бъде правилно свързан с Главата. Когато на Исус Му е дадено първенство в нашите сърца, резултатът винаги ще бъде назиданието на Тялото. От Него цялото тяло, свързано и поддържано заедно от всяка става, расте и изгражда себе си в любов, когато всяка част върши своята си работа (Ефесяни 4:16, NIV). Когато държим Главата, ние сме насочвани в работата, която Господ има за нас, и Той ни дава възможност да вършим тази работа. Обаче обикновено става така, че се дава първенство на някой или на нещо друго във всяка отделна група вярващи.
Всяко местно събрание от вярващи, дали е установена църква или домашна група, има духовно здраве или липса на такова. Това условие съществува основано върху индивидуалните сърца на тези, които се събират заедно. С каквото и да са пълни вярващите индивидуално, църквата ще бъде пълна със същото колективно. Една празна сграда не съдържа мир, радост, или благословение, нито може да има безпокойство, горчивина, завист или конфликт. Църковни разцепления, вътрешни борби, кавги, спорове, и липса на духовен растеж са елиминирани когато група вярващи, като цяло, са правилно свързани с Господа. Библията дава остър контраст представен от две местни тела от вярващи. Коринтската църква беше в бъркотия и смут, може би на границата на опустошението, когато Павел писа за да коригира тяхната ситуация. В другата крайност, Църквата в Антиохия преживяваше голямо благополучие в Господа.
Сравнявайки тези две групи, ние ще научим много, което може да помогне за обогатяването на местното Тяло, да снабди изцеление където е необходимо, да донесе единство, и да направи Църквата канал за благодатта на Бог. Той възнамерява Неговата църква да е благословена църква, която е израснала и обогатена чрез Него, и следователно може да прави същото и за други.
Павел често пише за пълнотата, която Бог възнамерява Неговите хора да имат. Божието изобилие включва да бъдем изпълнени с пълнотата на добротата (Римляни 15:14), пълнотата на Бог (Ефесяни 3:19), пълнотата на плодовете на правдата (Филипяни 1:11), и пълнотата на Духа (Ефесяни 5:18). Твърде често местното Тяло има липса на това, което Бог възнамерява; и така те не могат да вършат работата, която Бог има за тях. Тъй като Господ винаги е верен да извърши Своята част, ние трябва да погледнем себе си, ако липсата съществува сред нас. Признаването на тази липса е първата стъпка да получим Божията пълнота. Изповядването на нашата нужда ще донесе Божието снабдяване.
Идването в правилно взаимоотношение с Господа, даването на първенство на Него в нашето сърце, постоянното притегляне на нашия живот и сила от Него, ще влее в Тялото живота на Бог. Тогава Тялото ще преуспява докато вярващите споделят общението на Господа. Никой от нас не влиза в Тялото на Христос като зрял, плодоносен християнин способен да служи на другите. Ние самите влизаме с голяма нужда. Когато сме изцелени, укрепени и назидани в установеното Тяло, Тялото като цяло се увеличава. Когато ни е послужено, тогава ние можем да служим.
Единството в Духа е наредена от Бог благословена атмосфера за Църквата. Единството на Духа снабдява живота на Бог да тече от една част към друга и тогава обратно. Чрез тази книга ще ви бъдат дадени различни илюстрации за благословението на Господа, което тече от една част към друга. Тези илюстрации са само капки в обширния океан на любовта на Бог, която е изворът на реката на живота, която тече през нас.
Ето, колко добро и колко е угодно да живеят братя заедно в единство! (Псалм 133:1).
Намерението на автора не е да се занимава с външните структури на църковното управление. Външните форми са коригирани и повлияни с живот когато членовете на Тялото са прилепени към духовните принципи отнасящи се към тяхното индивидуално сърдечно състояние. Моето желание написвайки тази книга е да ви бъде помогнато да станете снабдяваща свръзка за Тялото на Христос и така чрез чудесната работа на Духа да бъдете срастнато свързани заедно с вярващи в същата скъпоценна вяра.