Съдържание Цялата книга на една страница

Пета глава: ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТРОННАТА ЗАЛА

Някой би казал: Тридесет точни изпълнения от 120 пророчества е нещо фантастично, нали? А какво ще кажете за 120 буквални изпълнения на 120 пророкувани събития! Бог никога не греши, нали?! Ето защо ние можем винаги да разчитаме на Неговата дума! Едно след друго започнаха да се изпълняват всичките 120 предсказани ми от Бога събития, които сам прочетох в онзи свитък на небето. И най-интересното бе, че те се изпълняваха по абсолютно същия ред, в който бяха записани там. Бог бе казал, че ми ги дава като потвърждение за моето посещение в Тронната зала, а също и като пътни знаци по моя земен път. Докато бях горе, Той ми даде да видя във видение моя офис на земята. Аз си работех вътре и тогава при мен влезе една жена, за която разбрах, че се занимава с правене на магии и други окултни дела. Бог ми каза името й и макар да я видях само за миг, аз запомних много добре всички подробности около нея. Докато ми показваше това видение, Бог ми каза, че иска от мен да вържа духовете, които действат чрез нея и да ги изгоня, за да бъде тази жена отново свободна. Аз направих това още там, на небето, а една седмица след моето посещение в Тронната зала на Бога, в четвъртък вечер при мен в офиса влезе същата жена, облечена точно така, както я бях видял, но вече напълно освободена от окултните си грехове и нечистите духове, които я обвързваха преди. Това Божествено освобождение бе явно още от пръв поглед, а и самата тя ми разказа подробно за голямата победа, която Бог извоювал в живота й. Това бе случка No. 1 от свитъка с пророчествата от Тронната зала. Другото видение, което Бог ми даде за едно бъдещо събитие в живота ми бе в една църква, където се видях да служа на мои братя и сестри в голяма нужда. Там видях събрани много хора, които бяха обвързани от различни духовни, душевни и физически болести и станах свидетел как Бог освободи всеки един от тях от робството на Сатана и ги изцели напълно от всяка болка. Църквата се казваше Център Християнски Живот (Christian Life Centre), но определено не бе нашето общество вярващи, с които съм заедно всяка неделя и дори през седмицата. Един понеделник, само броени седмици след това, по телефона ми се обади един пастир на наша сестринска църква във Вашингтон. Той каза, че Бог е вложил в сърцето му да ме повика да проповядвам в тяхната църква. Не знаел защо трябва да се обади точно на мен, но с радост го направил. Аз обаче вече знаех защо трябва да отида във Вашингтон. Уточнихме датата и мястото и когато моята съпруга записа адреса, ние бяхме приятно изненадани от името на църквата. Беше Център Християнски Живот! Една от причините, поради които ви разказвам подробно за тези случаи, е защото аз самият се поучих от тях, че когато Бог ни каже или обещае нещо, ние не трябва изобщо да се съмняваме, че ще го направи! Алелуя!

Молитви като: „О, Господи, кога ще направиш това…” или мисли от рода: „Дали изобщо ще стане, как ще стане, кога…” са израз само на неверие и недоверие към нашия Всемогъщ Баща. На мен Бог ми повтори и напомни няколко пъти следното: „Ти се грижи за онова, което съм ти възложил като твое задължение, а пък Аз непременно ще се погрижа за Своето!” Ако това, което Бог ви е обещал, не стана веднага, на момента, то знайте със сигурност, ще скоро ще се изпълни, но само на определените от Него време и място. Нужно е да Му се доверите напълно, защотодумата Му никога не пропада! Оставете делото си в Божията ръка и не се притеснявайте вече за нищо относно изпълнението на великите Му към нас обещания! Амин!

Пророчество No. 4 от свитъка бе случаят с един човек, за когото Бог ми откри, че на 4 февруари 1977 ще приеме Христа за свой Спасител, а на 30 май, същата година, ще почине при самолетна катастрофа. Същият човек дойде на службата в петък вечер, денят преди да почине, и пожела да вечеряме заедно, защото “имал някои важни неща, които искал да сподели и обсъди с мен”. Докато седяхме на масата, той изведнъж каза: “Пастирю, имам странното чувство, че скоро ще застана пред моя Създател. Моля ви, разкажете ми нещо за небето!”

Прехапах устните си, защото ми стана мъчно за него, но знаех, че така трябва да стане и нямах правото да му кажа нито думичка за моето видение относно него. Разказвах му надълго и нашироко всичко за небето и го успокоих, че там е неописуемо красиво и чудесно. Както Бог ми бе показал преди четири месеца, този мъж отиде при Него точно на 30 май 1977, починал при самолетна катастрофа. Друго вълнуващо събитие, No. 34, бе около един млад мъж, който бе предал душата си на Сатана и беше станал негов “свещеник”. Бог ми даде да го видя във видение и ми каза името му. После, точно на посочената от Бога дата, той дойде в нашата църква и аз много се зарадвах на тази очаквана от мен среща. Отидох при него, поздравих го и му предложих да поговорим в моя офис на спокойствие. Този ден Бог го развърза от робските вериги на Сатана и го спаси. Този младеж бе напълно изцелен и очистен от мръсотията на стария си живот и изпълнен с нова надежда и ново, славно осмисляне за живота. Предлагам ви част от едно писмо, което неотдавна получих от него:

„Когато на 9 април 1977 г. Ви описах моя мизерен живот, Вие изобщо не се изненадахте. Струваше ми се, че Вие вече знаехте всичко за мен. По-късно разбрах, че и моето име е било в списъка, даден Ви от Тронната зала на Всемогъщия ни Бог. Сега разбирам, че сте ме очаквали и дори сте знаели, че ще приема Исуса за мой Господ и Спасител! Целият ми живот бе само едно дълго падение. Тъкмо успявах да се надигна малко и закрепя на краката си, когато отново падах и всеки път все по-надолу… Роден съм в семейство на свещеник и много пъти съм бил близо до олтара, но никога не успях да се приближа достатъчно до Бога. После започнах да се скитам от място на място, безпътен, бездомен, разюзден, докато накрая попаднах на един спиритичен център и се включих най-активно в техните сеанси и служби. Постепенно станах медиум и започнах да затъвам все повече и повече, без дори да осъзнавам какво правя. Наистина, като се връщам сега назад, мога да кажа, че моят живот бе напълно опустял, точно както пише в Матей 23:28. Не веднъж се опитвах да сложа край на своя мизерен живот. Бях загубил дом, семейство, достойнство… Накрая дупката, в която живеех, се напълни с огромни плъхове и бях принуден да се върна при моите родители в Айдахо. Точно както блудният син от Библията, и аз бях най-радушно приет в бащиния си дом. За много кратко време Бог ми върна семейството, даде ми жена, нов дом и ново щастие. Тогава заедно с моята съпруга заминахме на почивка за Хаваите и там се запознахме с една двойка от Бойс, която ни покани във вашата църква. Слава да бъде на Бога за това! Сега в моя офис имам едно бяло флагче, на което пише: “Аз се предадох на Исус! Джим Олсон”.

При случай No. 63 Бог ми позволи да бъда свидетел на едно събитие, което щеше да стане в живота на едно младо семейство. Аз видях двойката да идва в моя офис и запомних датата на тяхното бъдещо посещение. На определения ден зачаках гостите, но никой не идваше. Не можех да повярвам, че Бог ме е излъгал или се е объркал и реших да остана още малко след работното време в офиса на църквата. Тогава изведнъж телефонът иззвъня и един човек, който не се представи, ме попита направо: „Пастир Бък, ще бъдете ли там още малко?” „Да!” – отговорих веднага аз. Когато двойката дойде до вратата ми, аз директно ги поздравих по име и те буквално се опулиха пред мен. Попитах ги: Какво ви води при мен? Те миотговориха, че имали големи семейни проблеми и най-накрая взели единодушно решение да се разведат. Незнайно защо, решили да подадат разводното дело точно в Бойс, Айдахо. Пристигнахме тук, наехме стая в един мотел и когато влязохме вътре, намерихме телефонния указател отворен точно на страницата с вашата обява за духовен съвет и помощ! Като ги слушах, благодарях в сърцето си на Бога, Който е изпратил ангела Си да ги настани точно в тази стая и да отвори телефонния указател точно там. „Времето бе много хубаво и успяхме да стигнем спокойно до тук, каза изведнъж жената, Но ние всъщност бързаме! Позволете ни да Ви освободим от нашите…” „Не! – възразих аз веднага. – Останете! Вие не сте стигнали до крайната цел на вашето пътуване!” Тогава им разказах как Бог ми е разрешил да видя месеци преди това всичко, което се случва днес с тях и накрая събрах всички сили и се обърнах към жената: „Вие имате револвер в чантата си и възнамерявате да убиете мъжа си веднага след като се върнете с мотела…” Мъжът до нея се разтрепери цял, я тя стана бяла като платно и със зяпнала уста срещу мене. „Дайте ми револвера!” – Добавих аз и протегнах ръка. Тогава тя машинално отвори дамската си чантичка и без да поглежда надолу, извади точно същия револвер, който бях видял във видението и ми го подаде. Миг след това нейната съкрушена душа започна да вика силно към Бога и да плаче за помощ. Явно осъзнаваше, че няма никакъв друг начин да съм разбрал за намеренията й, освен както й казах, Бог да ми ги е известил цели шест месеца преди този съдбоносен ден. Мъжът й също падна по лице на пода и започна да плаче. Аз коленичих до тях и тримата издигнахме молитвите си към Бога, Който веднага отговори и уми съвършено сърцата им от всеки грях, болка, гняв, омраза и всяко зло, което бе разяждало тяхното семейство от дълго време насам. От офиса ми си отиде едно ново, благословено от Бога семейство и аз скоро след това получих много мило писмо от тях. Били много добре, ходели редовно в една Калифорнийска църква и чувствали, че се обичат повече от всякога. После Бог ми показа, че в списъка, който ми даде, не е записано абсолютно всичко относно тези случки от живота на различните хора. Божията цел била само да ми покаже отчасти колко е зает Той и Неговите ангели с човешките дела и как непрестанно работи, за да даде пълен шанс на всеки да достигне до подарения ни чрез Господ Исус вечен живот. Несъмнено е, че има и още много други моменти от живота ни, ако не и целия ни живот, в които Бог ни напътства и изпраща свръхестествена подкрепа.

Разбрах, че пророчествата, дадени ми от небесния свитък, бяха само пътеводни знаци и указания за моето духовно служение пред Бога, за да донесе работата ми за Него наистина изобилен и траен плод. Хората ме питат какво ще правя, след като всичките 120 случая се изпълнят. Мога само да кажа, че Бог е предвидял всички събития в живота ни още от преди сътворението на света и, че Той непременно има един велик, добър план за всяко едно от Неговите чада.

Една друга интересна случка от свитъка се отнасяше за един богат евреин, собственик на множество ресторанти. По стечение на Божиите обстоятелства той приел Господа за свой Спасител и стана така, че покрай него повярвали и мнозина от неговите служители в ресторантите му. Когато този евреин дойде при мен да се запознаем и се представи, аз подскочих възторжено – той бе No. 112 от моя списък. Последното нещо, което Бог ми каза, преди да ме върне на земята, бе: „Аз ще дойда отново при теб!” Толкова много обичам моя Господ! След това мое посещение в Тронната зала, Той ме е посещавал още много пъти чрез Своите ангелски посланици. В отговор на тези, които ме питат дали ангелите биха се появили, ако ги повикам, ще отговоря „Не!” Те не отговарят на човешките позиви, защото не изпълняват човешки заповеди, но заповедите на Всемогъщия Бог! Чувал съм мнозина да се молят така: „Заповядвам на ангелите да направят…” Тези молитви са напразни, защото никой друг освен Святият Дух не може да командва Божиите ангели. Когато те идват при нас и ни се явяват, то е само защото Бог им е заповядал да го направят и думите, които те казват, не са нищо друго освен Божиите слова за нас. В случая ангелите са само телефонната жица между нас и Бога. Поради същата тази причинаангелите не се съобразяват дори и с възраженията на някои хора, които не искат да приемат Божиите послания. „Защото ако словото, изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули” (Евреи 2:23). Моето посещение в Тронната зала на Бог промени изцяло живота и виждането ми за света, в който живеем. Имах привилегията да позная Бог много по-реално и лично и да проумея Неговото Слово Библията, която буквално заживя в сърцето ми. Тази свръхестествена опитност направо грабна всичките ми мисли и разсъждения от онзи ден насам. Вече нямам нужда от небесния свитък, който Бог преобърна на пепел, защото всяка една дума, която Той ми разреши да прочета, е запечатана завинаги в ума ми, като едно фотокопие.

Много често обхождах мислено всички точки от списъка и се чудех как ли Бог ще направи всички тези неща. Някои случаи ми изглеждаха направо невъзможни, но нали за нашия Бог няма нищо невъзможно! По повод на тези „много мъчни за изпълнение” на вид пророчества, аз често си правех записки и нахвърлях своите размисли около изпълнението им. Предлагам ви част от тях: „4 февруари 1977 – точно две седмици след посещението ми в Тронната зала. Повечето пророчества от свитъка са още далечно бъдеще. Как ли ще се изпълнят всички тези неща?… Той беше спасен днес, датата на смъртта му е 30 май, при самолетна катастрофа… Днес е паметен ден!” Като мисля за дългия списък от събития, които днес вече са се изпълнили и за тези, които съм сигурен, че скоро ще станат, аз осъзнавам, че не мога да помогна с нищо за тяхното по скорошно изпълнение или дори предотвратяване. Мога само да благодаря на Бога, че Той е верен и държи на думата Си.

117 от пророкуваните ми от Бога събития вече са факт. Останалите 3 са в процес на изпълнение и се отнасят всъщност за времето, в което тази книга се пише. Въпросът, който често ми задават е, дали числото 120 има някакво скрито духовно значение и дали след изпълнението на всичките пророкувани ми събития ще стане нещо особено. Не зная, но не мисля, че е така. Тези 120 открити ми от Бога събития от живота на различни хора са просто една нищожна част от Божия огромен план за човечеството и всеки индивид по отделно. Те са ни дадени само като един пример, който да ни напомни за Неговата съвършена вярност и грижа за нас. Бог е заповядал в Библията да се опишат други подобни на тези 120 случаи, за много от които дори е пророкувано преди да се изпълнят. Тези чудни пророчества са ни дадени само за доказателство, че Той наистина е Бог, Който държи всичко в контрол! Неговият план ще продължава да се изпълнява, дори и след като списъкът от дадения ми на небето свитък се сбъдне докрай! Една от най-великите истини, до които стигнах чрез това послание, бе че ние не трябва никога да губим твърдата си увереност, че Бог е промислил всичко за живота ни и не спира да се грижи за нас през всичките ни дни под слънцето. Ако следваме Неговият път и сме Му послушни във всичко, Той ще направи така, че дори и да не чуваме винаги глас от небето или виждаме ослепителна светлина (като при ап. Павел), ние пак ще разпознаваме указаната ни от Него посока и ще вършим Неговата съвършена воля в живота си. „На горделивите Бог се противи, но на смирените дава една по-голяма благодат.” (Яков 4:6)