Съдържание Цялата книга на една страница

Осма глава: НИЕ СМЕ ИЗКУПЕНИ

Седях на стола като скован и не можех да мръдна… Цялото същество на Гавраил сияеше с онова Божествено излъчване, което сигурно е имал и Моисей, когато е слязъл от планината, но умножено стотици пъти, тъй като този ангел имаше постоянен достъп до Бога… Само след като ме докосна и заговори, аз добих отново сили, за да мога да стоя в присъствието му… После сърцето ми заигра от радост и благодарност пред Бога поради великото послание, което Гавраил ми донесе направо от голямото Божие сърце!

В посланието за Божието изкупление има сила за освобождение за всеки християнин. То е включено в грандиозния Божи план за всеки един, който диша и живее по лицето на земята днес, а също така и за всички, които ще се родят преди да настъпи последният ден на Господ. Думата “изкупление” (от евр. глагол “кафар” ‘покривам, закривам, зачерквам’; от гр. “каталадж” ‘промяна, примирение’) може най-точно да се преведе с ‘покритие’. Божественото послание за изкуплението е предназначено за три групи хора: за повярвалите и оживели чрез Бог; за онези, които са безразлични и не вярват в Него и за онези, които Го отхвърлят, макар и да знаят, че Той съществува. То е толкова важно за Бога, че бе предмет на няколко поредни ангелски посещения, с които Той имаше за цел да ми разкрие естеството на Своята личност и същност. Изкуплението чрез Исус е центърът на целия спасителен план на Бога и една светла пътека към вечността. Неотложността и важността на това откровение ме заставя да изпълня Божието поръчение и да го споделя свсички вас. Когато вие го прочетете, кажете го и на хората около себе си, за да разберат всички, че Исус Христос вече е направил необходимото за нашето вечно спасение! Гавраил ми нарисува една диаграма, чрез която да мога по-ясно да разбера позицията, от която Бог ни гледа. Представете си една схема, на която Бог Отец е най-отгоре. Под Него през средата на цялата композиция минава една дъга, която представлява изкуплението и покритието на Христовата кръв. Отдолу под дъгата е човекът, изпълнен с грях, виновност и падение. Бог ни гледа през дъгата на изкуплението чрез Христовата кръв и вижда в нас святост вместо грях, невинност вместо вина и непорочност вместо падение. Бог не вижда нищо, поради което да бъдем укорени, порицани или упрекнати (Колосяни 1:22: „…примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни”). Ако стоим винаги под покритието на Христовата кръв, (което става само чрез покаяние и изповядване на греховете), ние имаме пълната увереност, че Бог няма да ни упрекне в нищо. Но ако излезем изпод тази изкупителна дъга, (т.е. ако не се пазим от греха и не изповядваме редовно греховете си пред Отца с молитва на искрено покаяние), ние ще бъдем отново мръсни и нечисти в Божиите очи. Бог не може да толерира греха поради святото Си естество, затова за да може изобщо да ни приеме при Себе Си, Той е намерил един съвършен начин да ни очисти и усъвършенства.

От друга страна, човешкото естество копнее за освобождението си от робството на греха и затова непрекъснато търси начини да се развърже от него. По този въпрос Бог ми обясни какво означава за Него святостта и аз я видях в една съвсем нова светлина. Святостта е идентична с Божията слава. Тази непристъпна слава, която се излъчва от Божието присъствие, е резултат от липсата на какъвто и да било грях у Бога. Святостта е самият характер и естеството на Всевишната Божия Троица! БОГ Е СВЯТ! Бог е свят и ни говори от Своята святост и слава. Само и единствено чрез Неговата благодат и незаслужена от никого милост, човекът може да се приближи до небесния трон, да познае своя Създател и дори да стане част от Неговото свято семейство. Исус е самата святост, чрез която Бог ни се откри! Той е единственият път, по който ние можем да се върнем при Отца! ИСУС ХРИСТОС Е ПЪТЯТ КЪМ БОГА! Ние сме приети от Бога, защото Исус Христос е свят и Отец ни е облякъл със Неговата праведност. БОГ ГЛЕДА НА НАС КАТО НА ИСУС! Хората наоколо не ни виждат така. За тях нашият живот с малките и големи грешки, падения, грехове и престъпления са единственото, по което могат да съдят за нас. Дяволът от своя страна също търси непрекъснато повод да ни клевети и обвинява пред небето. Но ние трябва да помним, че никой човек не е безгрешен и ако Бог ни нарича в Словото “светии”, то е защото ние сме такива чрез Исус. Божието желание за нас е да гледаме на хората точно така, както Той гледа на нас. Както Той ни прощава и се смилява, така и ние трябва да се научим да вършим Неговите дела и да Му служим според съвършената Негова воля за нас! Точно както Бог не може да търпи греха, така не може да търпи и несъвършенството.

В старозаветните времена агнето, определено за жертвата, трябваше да бъде съвършено, без петно или друг дефект. Също така и свещеникът, който извършваше жертвоприношението, трябваше да бъде без недостатък да няма дори една бенка по тялото си. Бог е Бог на съвършенството! Той даде на първосвещеника Аарон точни указания и наредби как да представи жертвите за прощение на греховете на Божието избрано семейство. Господ ми позволи да видя старозаветния свещеник да влиза с жертвата за греховете на народа, които щяха да бъдат простени за периода от една година. Преди винаги тълкувах това Писание в смисъл, че свещеникът е бил готов да влезе в пресвятото място зад завесата, понеже преди това е живял свято и чисто и не е съгрешавал, като е спазвал стриктно всички Божии заповеди и наредби. Винаги съм си мислел така, забравяйки, че първосвещеникът е само човек. Но Бог ми показа истинския смисъл на всички тези старозаветни ритуали: Ааарон първосвещеникът и неговите приемственици, влизаха първо в едно определено място при жертвеника, където да приготвят себе си, за да могат да влязат в Светая Светих мястото зад завесата, наречено така поради святостта на Бог, Която обитаваше там в най-вътрешната част на скинията. Ковчегът, покрит с омилостивилището, бе поставен именно зад завесата, в Пресвятото място, за което Бог обеща на Израил:

„Защото Аз самият ще се явявам в облака върху умилостивилището.” (Левит 16:2)

Единствената личност на света, която е имала правото да влезе там, е бил първосвещеникът. Бог ми разреши да видя като на живо една сцена на жертвоприношение в Старозаветната скиния. Видях първосвещеника Аарон да се приближава с един юнец, който трябваше да бъде заклан за очистването на неговите грехове. Кръвта от юнеца бе необходима за очищението на Аарон и за да попръска всички предмети наоколо си. Аарон не можеше да влезе в Пресвятото място, без да принесе първо жертва за собствените си грехове и по този начин да бъде очистен. Бог му бе наредил да вземе една шепа тамян, стрит на прах, който символизираше бичуването на Исусовото тяло за нас и заедно с няколко въглена от олтара да влезе в Пресвятото място. Там Аарон трябваше много бързо да изсипе тамяна върху въглените, при което над ковчега и омилостивилището се образуваше един гъст облак от благоуханна миризма, обгръщайки и самия Аарон. Когато Бог поглеждаше към първосвещеника и го виждаше обвит целия с облака от тамяна, който символизираше жертвата на Исус, Той приемаше жертвата и прощаваше греховете на Израил. Единствено чрез този акт Аарон е имал възможността да спаси живота си в Божието присъствие, а не поради святия си начин на живот. Аароновата надежда да бъде пощаден от справедливия Божи гняв е бил само този облак от стрит и горящ тамян, който бе преобраз на Христовата жертва! Първосвещеникът бе покрит поради факта, че огненото осъждение, което той заслужаваше, падна върху заместителната жертва. Този, Който щеше да застане вместо него на Кръста и да понесе неговите грехове и наказанието за тях! Така чрез този ритуал на Израил се даваше още една година на милост и прошка още една година отсрочка на наказанието, докато дойде времето на великата Пасха на Господ, когато Бог принесе собствения Си Син за греховете на цялото човечество!

Исус бе безгрешният Син на Отца и Той дойде на света, за да стане съвършения Първосвещенник и Посредник между Бога и човецитe! Исус принесе в жертва сам Себе Си и затова, когато влизаше в небесната Светая Светих, Неговите ръце бяха празни. Той нямаше нужда от тамян и облак, който да Го покрие, защото беше безгрешен. Исус понесе огъня на Божието осъждение върху Себе Си, за да избави човеците, които бе възлюбил още преди създанието на света! Облакът от истинския жертвен тамян, т.е. Неговото тяло, се издигна от олтара на Бога и обгърна целия свят! Той проникна дори назад във времето, до началото на човешката история до първия човек и всички старозаветни светии, които възкръснаха на третия ден заедно с Исуса! Той се простря и напред във времето, от Голгота до последния човек, който ще се роди преди Великия ден на Неговото завръщане на земята. Този спасителен облак покри всички времена и всички земни народи, които биха закотвили вярата и надеждата си във вечното изкупление на Исусовата жертва! След като видях панорамата на тази прекрасна истина, Гавраилми посочи Писанието, което свидетелства за току що видяното от мен – Левит 16:6, 11-12. Насочи ми вниманието върху това, което ставаше с народа след като Аарон принесе жертвата. Кръвта на един от козлите (която символизираше Исусовата кръв), принесен за греховете на народа, се внасяше зад завесата и с нея се поръсваше омилостивилището и около него. Така кръвта покриваше овехтелите вече заповеди, положени в ковчега на Завета, които осъждаха, но не оправдаваха човеците. След тази церемония свещенниците довеждаха при Аарон една жива коза. Той полагаше двете си ръце върху главата й и изповядваше всичките грехове на народа върху нея. После я отпращаха в необитаемата пустиня, натоварена с греховете на Израил. Тя ставаше за тях едногодишната “изкупителна жертва”, която отнасяше греховете им на далече. Едва тогава Бог приемаше народа на Израил, като премахваше отпред себе Си доказателствата за греховете им.

Бог иска от нас да разберем, че когато прощава греховете ни, Той ги премахва, изгаря и унищожава напълно. След този простителен акт от греховете ни вече няма нищо, което да се надигне отново в свидетелство против нас. Всичко е покрито чрез кръвта на Исус! Първо, Бог ни прощава, за да може да ни приеме, а после взема греха и го захвърля зад Себе Си на далеч, за да не е в състояние никой да го намери. Нашите грехове са не само заличени, но и изхвърлени в тъмнината, толкова на далеч, колкото отстои изтока от запада. Поради Исусовата жертва Бог вече може да обърне лицето Си към нас. Този е пътят, по който Той ни приема в небесното Си пресвято обиталище, обвити в облака над омилостивилището, където е Неговото свято присъствие. След като Бог ми показа това видение за изкуплението и покритието с кръвта на Исус, Гавраил ми предаде едно прекрасно послание. Той ме увери, че християните могат да бъдат абсолютно спокойни и сигурни относно славната надежда на спасението ни. Бог държи всичко в ръцете Си и има пълен контрол над делата в царството Си, към което принадлежим! Ние, които сме повярвали в Него, имаме правото и властта да отхвърлим всяка тегота, съмнение и страх чрез разбирането за това, което сме и имаме в Христа!

Истината е, че Бог ни вижда такива, каквито сме в Исус – приети и умити чрез кръвта Му и новородени чрез Духа Му! Бог ни е обгърнал с любовта Си, тъй като Неговото първоначално намерение за нас е било да бъдем святи и в пълно общение с Него, без недостатък и в любов! Ангелът ме препрати към Ефесяни 1:4-5, където имаме доказателство за това Божие предвечно намерение и съкровено желание: „…както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов, като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля…” Алилуя! Бог ни е дал Словото и Святия Си Дух, за да се уподобяваме на Него все повече и повече, така че светът да може да ни види такива, каквито и Той ни вижда – новородени, святи и съвършени подобни на Исус! „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци и ни учи да се отречем от нечестието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят” (Тит 2:11-12).

Хората не са изнамерили сами спасението си. То им е било открито, изявено от Божията благодат, чрез посланието на примирение и оправдание и за освещение, чиито плодове да блестят не само пред Бог, но и долу между човеците. Гавраил ми напомни, че сега, след като сме оправдани от Бог, ние сме и приети от Него, така че всичко друго, което вършим в служението си, не трябва да бъде с цел да Го умилостивим, за да ни приеме, но за да принесем още повече плод. Бог вече ни е приел! Нашето духовно служение е с цел да помогнем на другите хора да познаят Исуса чрез нашия живот и дело и да наследят вечно спасение. „Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците” (Тит 3:8). Чрез нашето свято живеене и обхождане хората трябва да видят Исус в нас и да Го последват. Така нашият богоугоден живот ще стане повод за спасението на мнозина! „И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи на Себе Си святи, непорочни и безупречни, ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител” (Колосяни 1:21-23). „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и бе възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бог и Който ходатайства за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? Защото, както е писано: ‘Убивани сме заради Теб цял ден. Считани сме като овце за клане.’ Не, но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил!” (Римляни 8:33-37). Причината, поради която Христовите последователи са всякога доволни и щастливи, е, че Бог ги обгръща с Своята благодат и им дава да предвкусят още тук на земята от небесната слава и всичко онова, което е приготвил за деня, когато те ще влязат в Неговата славна почивка! Поради голямата Си любов към нас, Бог няма да ни осъди, но ще ни оправдае заради Исус!

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света, за да съди света, но да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; Който не вярва в Него, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син.” (Йоан 3:16-18)

Този свят е изгубил пътя си и има крещяща нужда да го намери. Божията цел с изпращането на Исус е била именно да ни помогне да намерил обратния път към изгубеното Божие присъствие от райската градина. Бог желае ние да ходим свободно в Неговото присъствие и Божиите ангели са около нас, за да ни помогнат за това. Те се грижат за нас, за да не се унесем в „сладка религиозна дрямка” и забравим Източника на живота! „Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят в всичките ти пътища. На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък ногата си.” (Псалм 91:11-12)

Бог не ни е спасил, за да ни съди, но за да ни даде изобилен живот. Неговият съвършен план е да ни възвърне на първоначалното положение на пълно общение с Него, след което да ни съедини в едно с Исус завинаги! Колко велик и добър е Божият план за нас! Алелуя! Понеже сме Негови, очистителната кръв на Исус ни умива от всеки грях и то през цялото време. Ние не сме очистени от святата кръв на Христос поради красноречиви проповеди или дълги молитви, но само при наличието на искрено покаяние и разкаяние за греховете ни, които идват от дълбините на нашите сърца. Там е скрити неподправената ни вяра и любов към Бога и желанието да Му се харесаме. Но ако липсват, нищо от суетата на думите и делата не може да ни препоръча пред Бога. Бог ни обича толкова много, че е направил един съвършен, кратък и лесен път за нас, за да се върнем при Него без страх и притеснение от осъждение. Той не иска да седим на тръни, докато сме в Неговото присъствие, но да се чувстваме приети, желани и благословени. Много често се случва всякакви малки, дребни нещица да отклоняват душите ни от Божието свято присъствие и ако не им обърнем внимание на време, те се натрупват и започват бавно, но славно да ни отдалечават от радостта и мира на Бога. Тогава старият човек в нас се разбужда и ако не побързаме да възстановим общението си с Небето, тези така незначителни, малки грешчици и грехове взимат повод и ни ограбват напълно, докато в един момент се почувстваме осиротели и напълно опустошени в душите си. Добрата вест за нас тук е, че през цялото това време на отстъпление Бог ни чака търпеливо да се върнем при Него и наблюдава сърцата и намеренията ни. Ние сме оправдани и поставени под новия закон на любовта, според който служим на Бога поради любовта си към Него, а не поради страх от осъждение. Скъпоценната кръв на Исус продължава да ни очиства от всеки изповядан грях, но само ако стоим под нейното покритие. Излезем ли от там, Бог веднага започва да ни дава предупредителни сигнали чрез Святия Си Дух. В тези последни дни, преди последната тръба да затръби и Бог да ни прибере при Себе Си, единственото послание за нас и за света е посланието за изкупление, следвано от Христовия пример за чист и свят живот, на който сме призвани. Бог ми откри, че Неговото сърдечно желание за хората днес е да разберат, че ги е изкупил и направил всичко възможно, за да ги примири със Себе Си. Дори ако откажете да Го приемете, нищо не ще бъде в състояние да спре притока на Божията любов към вас.

Бог обича и тези, които Го отхвърлят и ни открива в Словото Си, че макар и Неговата милост и любов да се простират до хилядно поколение, то този факт не обезвинява грешника (тоест няма спасение по наследство), но единствено вярата в жертвата на Исус, която Бог направи за нас, може да ни избави от наказанието и да ни приюти под покрова на Всемогъщия. Бог се грижи и обича всички, които са заблудени и отстранени (по собствено желание или не) от присъствието Му, за да ги направи да усетят топлотата на Неговата безгранична любов и да имат правото и възможността да се върнат при Него. Но тук трябва да добавя, че тази любов на Бога не ни осигурява билет за небето, а само ни препоръчва на голямото Му дълготърпение, с което Той чака, докато всеки получи своя шанс да повярва в Неговото спасително послание, за да бъде очистен от греховете си. Само вярата ни в Исус и в това, което Той извърши за нас на кръста, т.е. нашето изкупление може да ни избави от справедливия Божи гняв и наказание за греховете ни. Покаянието е билетът ни към небето!

Никога не трябва да забравяме, че Бог е любов, но и огън пояждаш! Понякога хората проявяват желание да се спасят и обезвинят греховете си, но с същото време дълбоко в себе си прикриват желанието да вършат същите тези престъпления срещу Божия закон, от които се покайват с устата си. Те искат да получат сигурност в покритието на Христовата кръв, но същевременно не се отказват от злото. Такива хора лъжат и мамят сами себе си. Бог ни открива, че под кръвта на Исус има спасително прибежище само за ония, които са избягали от греха в света. Има една граница, която разделя църквата от света и тези, които искат да останат с единия крак там, а с другия при Бога, всъщност все още не са намерили своето място в царството на светлината и нямат никаква сигурност за спасението на душите си. По това колко мразим греха и дали се пазим от него, можем да разберем кога сме започнали да се уподобяваме на Божия характер и естество, което е Святост! Нещата, които създават най-големите проблеми на вярващите са прегрешенията им при ежедневните взаимоотношенията с ближните. Когато малките грешки не се спрат навреме и станат постоянни, те се превръщат в съзнателни (нарочни) грехове, които въстават срещу Бога и не могат вече да бъдат покрити с Христовата кръв. „Казва още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия неща излизат отвътре и оскверняват човека.” (Марк 7:20-23)

Нашето ежедневие е полето на действие, където Бог иска да ни научи на святостта Си. Там ние изграждаме ценните християнски качества, които биха могли да ни водят към победоносен живот. Неделните богослужения са мястото, където идваме да споделим наученото и прославим Бога за чудесните Му дела във всеки един от нас. Ако оставяме Святия Дух да ни напътства и пресътворява всеки ден, онези малки грешки и прегрешения ще се спират веднага и ще бъдат покрити от кръвта на Исус, за да отстъпят място на послушанието и освещението. „Не знаете ли, че комуто представяте себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате; било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?“ (Римляни 6:16).

Моисей и Аарон живееха всеки ден между Израилевите чада и гледаха на тях със земните си очи, затова през цялото време виждаха само зло в стана. Но Бог, гледайки ги през облака над умилостивилището, им заяви, че „Не гледа беззаконие в Яков, нито вижда извратеност в Израил; Господ Бог негов е с него; и царско възклицание има между тях” (Числа 23:21). Според превода на Living Bible: “Не гледа на греха на Яков”. Бог каза на пророк Валаам да не гледа на Израил от човешка гледна точка, но да ги погледне през Неговите очи. Когато това стана, Валаам каза (Числа 24), че е видял нещо съвсем различно: „Каза оня, който чу Божиите думи, който видя видението от Всесилния; който падна в изстъпление, но очите му бяха отворени: Колко са красиви твоите шатри, Якове; Твоите скинии, Израилю! Като долини са разпрострени, като градини по речни брегове, като алоини дървета, които Господ е насадил, като кедри покрай водите” (Числа 24:46).

Бог ми откри, че единствено бунта против Него (съзнателен грях) и идолопоклонството могат да измъкнат човек изпод покритието на Христовата кръв. И това става не защото Бог би отдръпнат това спасително покритие, а защото самият човек доброволно излиза от него. Разгледайте живота на израилтяните и ще видите, че винаги, когато Бог ги е поразявал и наказвал, причините за това са били бунт или идолопоклонство. Когато хората слагат упованието и вярата си върху нещо или някой друг, а не върху Исусовото изкупително дело, те стават идолопоклоници и доброволно избират да бъдат далеч от Неговата защита и покритие. Това тяхно решение буквално ги разголва пред Божиите очи и Той вижда в тях само грях, падение и виновност. Единственият път към спасение и оправдание от Бога е под покритието на Христовата кръв, през което Бог вижда: Святост вместо грях. Невинност вместо вина. Съвършенство вместо падение. Можем да ЗАСТАНЕМ под покритието само чрез ПОКАЯНИЕ за греховете си. Ние можем да ОСТАНЕМ под покритието чрез сърдечно желание да сме послушни Нему в мислите, намеренията на сърцата, в думите и в делата си. Ние ИЗЛИЗАМЕ изпод покритието на Христовата кръв чрез бунт срещу Бога и идолопоклонство. Нека днес се изправим пред нашия небесен Баща и извикаме заедно: “Аз и моят дом ще служим на Господа!” (Исус Навин 24:15)