Съдържание Цялата книга на една страница

Десета глава: КОГАТО БОГ КАЖЕ: „БЛАГОДАРЯ!”

Очите му бяха дълбоки и пламенни като нажежени въглени. Гласът му плътен и ясен… Този ангел гигант бе дошъл да ми предаде Божиите думи за “Съдът на вярващите”…

Моето сърце заби лудо от радостно очакване и вълнение, когато го чух да казва: „Съдът над вярващите не е мрачна нощ, през която ще очакват великия Божи съд, но е част от вечността, която Бог е избрал, за да каже “Благодаря” на Своя народ…”

Чувствам една голяма отговорност да занеса на целия свят откровенията, които Бог вложи в сърцето ми. По време на тези прекрасни срещи с Божиите ангели аз осъзнах, че макар и да се стараем да заучаваме наизуст, колкото можем повече Библейски стихове, преди Святият Дух да ни даде свръхестествено прояснение по тях, те си остават само едно ценно знание без приложение в християнското ни ежедневие. Единствено Бог може най-добре да ни изтълкува, просветли и обясни Своето Слово и когато го прави, то добива една голяма, неземна тежест и слава за нас и за слушателите ни. Бог се грижи извънредно много за хората Си, като ги ръководи и напътства през всичките дни от живота им. Тези свръхестествени опитности, които Бог ми позволи да имам и да споделя с мнозина, не са някакви измислени от мен фикс идеи или празнословни сънища и фантазии. Казвам това, за да знаят всички, че всякога, когато Бог ми е говорил чрез ангелите си, Той ми е посочвал ясни и точни пасажи от Библията, в потвърждение на съответните откровения. Аз съм убеден и зная със сигурност, че Бог може и говори на много други Свои служители чрез Святия Дух и ангелите Си, независимо от факта, че не всички от тях виждат ангелите в такъв реален образ, както Той е благоволил да ми ги покаже на мен. Когато този ангел гигант ми се яви за първи път, той сподели с мен три основни теми от Божието Слово:

1) Божият характер – какъв е Бог, какви са Неговите сърдечни желания, какво Го радва и какво е най-важно за Него;

2) Нашата позиция спрямо Бога;

3) Нашата готовност за великия съден ден!

Първата тема е обяснена във втора глава на тази книга: БОЖИИТЕ НОВИНИ ЗА ВАС И СЕМЕЙСТВОТО ВИ! Втората тема е залегнала в осма глава, която носи заглавието: НИЕ СМЕ ИЗКУПЕНИ. По повод на посланието в осма глава на моята книга попитах веднъж Господа: „Къде в Библията пише най-ясно за изкуплението ни чрез Исуса?” „В Числа 23:21” – ми отговори Бог и поясни, че жертвата, на която Израел възлагаше надеждите и доверието си, бе преобраз на Христовата жертва! Христос е обектът на нашата искрена вяра, надежда и любов. Неговата жертва направи възможен достъпа ни до Тронната зала на Бог Отец. Често съм чел този пасаж от Словото, но никога до тогава не можех да свържа така недвусмислено старозаветната жертва в Израел с изкупителното дело на нашия Господ Исус Христос. Христовата жертва (ако я приемем лично за себе си!) ни поставя на по-различна позиция от тази, на която ние се виждаме и самоопределяме. След завършеното дело на Голгота Бог гледа на нас през покривалото на Христовата кръв и желае ние също да познаем и приемем висшата позиция, която ни е подарил, а именно, от дясно на Неговия престол. „И като ни възкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христос Исус…” (Ефесяни 2:6). От тази гледна точка Бог ни вижда като уханни цветя и плодоносни дървета, които сам Той е посадил чрез Сина Си (Исая 61:3; 55:13). Бог желае да имаме усет за онова, което е най-важно за Него! Само след като разберем какви са Неговите главни приоритети и колко много се грижи Той за тях, тогава и ние ще можем да следваме по начертаните за нас пътеки и да горим от ревност и желание за Неговата съвършена воля в живота си. Бог казва: „Не е ли постът, който Аз Съм избрал, да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот?” (Исая 58:6). Оттук разбираме, че за Бога най-важното нещо са хората около нас! Той желае ние да се интересуваме от тях, защото това е най-добрия пост, който можем да Му принесем в жертва. „Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш, и да се не криеш от своите еднокръвни?” (Исая 58:7).

В тези стихове откриваме най-скъпоценното и важно нещо, на което Бог отделя най-много грижи и внимание! Тук Той ни открива вътрешността на сърцето Си и поглеждайки вътре, ще видим, че това сме ние, човеците! Ние хората вършим много „добри” неща в живота си, които е било необходимо да направим, но ангелът ми откри, че много от тях са ценни само за този свят и нямат никаква реална стойност за вечността. Например той ми спомена за някои книги, за които хората изразходват целия си живот да ги напишат или да ги прочетат – книги, които сами по себе си са ценни за човечеството, но не достатъчно ценни, за да ни доведат до спасение и вечен живот. А това е една безценна придобивка, от която човечеството спешно се нуждае. Така също песните и поезията ако не посрещат някоя жизнено важна нужда в живота ни, те са само едно временно удоволствие и суета, която преминава, без да остави никаква вечна стойност. Дори и проповедите, които ние човеците си правим, са често само една ценна информация по Словото, но не винаги носят в себе си силата и заряда на Святия Божи Дух за промяна на човешките животи, за реално посрещане на нуждите на слушателите ни. Единствено и само богатството на една спасена човешка душа ще ни краси с нетленна слава през вечността. Големите и грандиозни сгради по лицето на земята имат добра, благородна цел и предназначение, но много от тях са мерзост пред Господа, защото се употребяват за скверни цели. Бог ми говори и за така наречените кредитни компании, които с готовност дават кредити, но получават наградата си още тук на земята, когато ги вземат обратно с лихвите. Това даване на помощи не е лошо, но то не се записва като дело с вечна стойност в небесните книги. Ето точните думи, които ангелът употреби: „Тези добри дела ще бъдат възнаградени тук на земята, затова от тях не остава нищо за вечността.”

„Но кои дела имат вечна стойност?” Попитах аз. Тогава ангелът ме насочи към Филипяни 4:17,18, където апостол Павел благодари за подаръка, който е като „благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.” Брат Павел не искаше подаръци, но плода от вярата им, “който се умножава за тяхна слава!” Когато книгите на небето се отворят, те ще покажат, че тези хора са направили нещо, за което не са очаквали отплата на земята, но вечна награда на небето от Господа. Ще покажат, че те са имали пред себе си най-ценният Божий приоритет, а именно човекът до тях, ближният в нужда. В Йоан 15:16 четем за молитвата на Исус, Който просеше от Отца учениците Му да принасят траен плод. Да принасяме траен плод на Бога трябва да е едно от най-важните неща за нас, щом като Господ Исус ходатайстваше специално за това. Бог желае делата ни в този живот да бъдат записани за вечно възпоменание в небесните книги, защото Неговата любов, изляна в сърцата ни, е безкрайна към всички човеци!! Аз съм сигурен, че този ангел е бил до мен и преди доста години, когато лежах много тежко болен в една болница и чух глас и посланието, които ми каза: “Укрепете се и усъвършенствайте се в онези дела, които имат вечна стойност!” Днес, след толкова много години, получих това ново, но подобно послание от Бога: “Заяквайте във вечните истини!”

Човекът не е маловажно, но най-скъпоценното творение на Бог! Ако искате да намерите земния адрес на Бога, огледайте се около себе си и спрете погледа си на хората. Бог е навсякъде, където има хора – те живеят и дишат и съществуват в Него. Бог е винаги там, където има наскърбени и наранени души, защото Той искрено желае и търси начини да им помогне, да вземе товара и нуждите им върху Себе Си. Често пъти Бог върши това чрез Своите хора, като ги подбужда да вземат присърце нуждата на ближния си и да му помогнат. Това, което извършим в Негово име при такива случаи, ще бъде записано във вечните книги на небесата. Не че Бог не може да помага директно от небето (Той често го прави!), но в повечето случаи иска да ни възпита на състрадание, милост, любов и отзивчивост. Ако срещнете някого наранен и в нужда и сърцето ви изпита една остра болка и желание да му помогнете знайте, че Бог е проговорил във вас и ви е дал да почувствате Неговата мъка, болка и състрадание към този човек! Неотдавна попитах децата в нашата църква: „Как си представяте Исус?” Вижте отговорите им: „Исус обича много да помага!” „Ако някой е гладен, Исус му дава храна!” „Ако сме болни, Исус ни изцелява!” „Исус много ни обича!” Ето по какъв практичен начин нашите деца си представят Исус. Неговото място е всред човешките нужди! А Божието желание и план за нас е да бъдем като Исус! Щом Христос се грижи за хората и им помага, какви трябва да бъдем ние?

Ангелът ми обясни и някои важни неща за личното ни отношение към семейството от нашата собствена плът и кръв. Не само какво правим за него, но какво в действителност сме за него и какво означава то за нас? Това са въпроси, на които всеки от нас трябва да си отговори и ако е нужно, да се коригира. Някои от членовете на семейството ни може и да не са ни много приятни, защото често са ни използвали, лъгали и т.н. Може вече да сме си казали: „Този човек съм го отписал!”, но Бог не ги е отписал! Бог обича всички и се грижи за всички били те лоши или добри. Той желае ние също да обичаме и живеем в мир с всички, да помагаме винаги, доколкото ни е възможно. Такова е Божието естество! Бог е любов! Това послание не важи само за нашето кръвно семейство, но и за цялата духовна Божия фамилия. В Галатяни 6:10 Бог ни казва, че желае да вършим „добро на всичките човеци и най-вече на своите си по вяра”. Ние Христовите последователи трябва да живеем сплотени и свързани помежду си с връзките на любовта, така че винаги да отразяваме Исус чрез делата и думите си. Тогава всички онези самотни души от света биха могли да Го видят с нас и нашият пример на братство и единство да ги накара да закопнеят за един нов живот, изпълнен с изобилието и благодатта в Христа. Ние можем и трябва да помагаме на самотните, наранените, отчаяните, ограбените, болните… Ако постоянстваме в такива добри дела, един ден непременно ще чуем Исус да ни казва: „Понеже сте направили това на един от тия най-малките Мои братя, на Мене сте го направили” (Матей 25:40). Само такива дела се записват в нашите книги на небесата.

Ангелът подчерта, че е изключително важно да бъдем като Исус при посрещане нуждите на хората около нас и, че трябва да внимаваме да не би да им предлагаме само голи думи и обещания. Това послание ме изненада много! Ние винаги поддържаме идеята, че нищо не е толкова важно за Бог, както да излезем навън и да проповядваме благата вест на изгубените души. Но Божият ангел ми каза така: „Когато помагате на хората, вие ставате за тях едно живо слово от Бога, което може да говори и без много думи. То казва: „Аз, Господ, се грижа за вас!” Бог желае да оживи Словото Си в сърцата на неспасените човеци чрез примера на нашия живот. Само цитирани Библейски стихове, зад които няма никакво покритие, няма да спасят никого. Ние трябва да СТАНЕМ не просто говорещи, а живи свидетели за Исуса и това не е никак трудно! Бог ни е обещал да ни дава сили Му служим и не изисква от нас никакви специални обучения и дипломи. Достатъчно е само да следваме Божието слово и напътствията на Святия Дух! Когато поемем грижа за нуждата на ближните ни, ние практически им предлагаме да погледнат директно в голямото, любящото ги Божие сърце. Живеейки така, християнинът изпраща всеки ден нови депозити в своята небесна банкова сметка. Докато очакваме Исус да се завърне, нека не седим със скръстени ръце, но да излезем навън всред хората с пълни ръце и сърца, готови да получаваме от Бог и да раздаваме по Неговата воля. И нека го правим не просто така, но със съзнанието за висшата цел и задача, да покажем Христа на човеците, да ги убедим, че Божието сърце тупти ден и нощ за тях, че Бог ги обича и състрадава с тях, че е готов още сега да поеме тежкото им бреме и да ги освободи. Нещата, които правим поради Божията любов и чрез Неговия Дух, Който е в нас, отиват като натрупан капитал в нашата небесна сметка!

В Матей 25:35-40 Христос ни учи, че когато нахраним гладния, напоим жадния, облечем голия, превържем ранения, посетим болния, дадем надежда и радост на отчаяния, помогнем на уморения и т.н., ние правим всичко това направо на Исуса и ще получим своята награда на небето. Така ще вършим това, което и Исус правеше, докато беше на земята (Деяния 10:38). Ако сме приготвили храна за някого, който е на болнично легло и с това сме озарили тежките му страдални дни, това непременно бива записано на небето. Навременната помощ към вдовицата и сирачето е израз на чиста и неопетнена вяра, която също дава вечни плодове. Всички тези дела имат вечна стойност и се записват в небесните ни досиета! Бог се грижи за хората и това става именно чрез нас Неговите последователи и служители! По тази причина за нас е извънредно важно да се допитваме до Баща ни за Неговата съвършена воля за всеки следващ ден от живота ни! Словото ни учи, че Бог не търси пари и богатства от нас, но желае да се прослави в това, че е един справедлив и милостив Бог, пълен с мъдрост и любов към грешните! Много хора се подвеждат, мислейки, че могат да работят за Бога само ако са големи активисти в рамките на местната си църква. Или, че служейки на хората, ние трябва да служим само на духа и да не мислим за техните физически нужди. Исус, обаче, винаги задоволяваше и двата, дори трите вида нужди на човеците – духовните, душевните и физическите.

Един ден в канцеларията ми влезе мъж, за когото знаех, че практикува хомосексуализъм – начин на живот, който дълбоко мразя. В мен се надигна буря от мисли, съмнения и желания, защото той ми поиска храна, но не пожела да се молим да бъде освободен от този си порочен начин на живот. Трябваше да се попитам: „Какво би сторил Исус на мое място в този момент?” Знаех, че Исус би могъл да го освободи от робството на греха, но би го и нахранил. Исус ни казва: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го.” Трябва да ви призная, че се колебах дълго време дали да го направя, защото си мислех за многото други хора, които според мен заслужаваха тази храна много повече от този извратен мъж. Накрая отворих устата си и му казах направо: „Зная какъв живот водиш, защото не можеш да го скриеш от никого. Но Бог се е погрижил за теб да имаш храна, когато си гладен, затова и аз ще се погрижа.” И тогава му дадох необходимото за тялото. Не го направих с цел да получа награда, а защото знаех, че във всеки акт на милост и състрадание от наша страна се проявява характера на Бог и това би могло да докосне тази безнадеждна, измъчена душа.

Когато почувствате действието на Духа в сърцата си, о, тогава любовта на Бог към хората става единствения мотив за помощ. „Защото плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание” (Галатяни 5:22). Тези добродетели са черти от святия характер на Бога, които Той ни е подарил чрез Духа Си. Бог иска те да изобилват в нас, така че да може чрез тях да докосне и смекчи закоравелите сърца на непокаялите се човеци. Когато Исус ходеше по земята, Той търсеше хора с нужди, за да им помогне. Днес Той продължава да търси и вика при Себе Си милионите заблудени човешки души, но вече има на разположение множество посланници, които обикалят по света и разнасят гласа Му. Грижата за онези, които все още не са от Божието семейство, е също така важна, както и за своите по вяра.

Спомням си някои от проповедите на известни проповедници, говорещи за ада, горящ в огън и сяра. Като ги слушаш, направо могат да ти настръхнат косите. Те се опитват да сплашат така много слушателите си, че те да се втурнат през глава към небето, често без дори да осъзнават какво правят.

Чух веднъж един такъв проповедник да казва, че „Бог трупал всичките ни грехове над главите ни, така че да ни са за обица, с цел да ни накара да бъдем винаги изрядни пред Него.” После този проповедник обяви велегласно, че „ще се срещнете с всички ваши грехове, които се пазят записани в небесните книги в мръсното ви досие. В онзи ден Бог ще покаже на един голям екран всичките ви грехове и престъпления и целият свят ще ги види. Защото греховете, които сте извършили преди покаянието, са простени, но тези, които сте извършили след това, се пазят на небето и един ден ще застанат срещу вас…” Хората буквално изпадат в паника от такива изявления, но макар и тези проповедници да се надяват на много покаяли се души, на практика не става точно така, защото те не предават чистото Божие Слово. Ангелът ми откри, че такива изявления и тълкувания са коренно противоположни на Божия характер и не се вместват никак в изкупителния Му план за човечеството. Напротив, Библията ни уверява, че ако изповядаме греховете си и се покаем за тях в името на Исус, Бог веднага ги унищожава и не си го спомня никога, никога вече. Ако досега сте били заблуждавани и лъгани, че в славния съден ден всичките ви изповядани грехове ще застанат против вас, то Бог има добра новина за вас: Това никога няма да стане! Този ден ще бъде прекрасен и чудесен ден за Божиите изкупени, когато вместо съд и наказание, Бог ще даде наградата на Своите си и ще им каже “БЛАГОДАРЯ!” (Откровение 11:18). Христос е нашата основа и вечна канара! Нищо не може Го поклати!

Нашата вяра и надежда в Господ Исус ни поставя на една основа, която никога няма да бъде разрушена. Всичките ни изповядани и простени грехове са заличени завинаги и Бог ни е обещал, че ние, които сме Христови, няма да се посрамим в съдния ден (1 Петрово 2:6). Всичко, което сме сторили заради Исус, пребъдва и трае до века: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди и непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.” (1 Коринтяни 15:58). Евангелист Лука пише в Лука 3:16, че Бог ще отдели пшеницата от плявата и после ще потърси зърното на пшеничените класове, за да го събере. Това зърно е преобраз на плодовете, които траят до века и които Бог ще иска да намери в нас, когато застанем пред Него.

Ангелът ми откри, че Бог не се интересува от плявата, нито може да я използва за нещо. Онова, което представлява интерес за Бога е скритото под плявата семе, което трая до века и дава вечен плод. Заради него Бог почиства всичкия шлак от живота ни, за да се добере до същината, дарбата, таланта, който е положил във всеки един от нас. Алелуя! „И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е, защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се изпитва и самият огън ще изпита работата на всеки каква е” (1 Коринтяни 3:12-13). Тук апостол Павел говори за отстраняване и изгаряне на всичко земно и преходно, за да остане и се изяви само онова, което трае до века. Всички големи и малки постижения на човечеството ще преминат във великия съден ден, (особено като се има в предвид, че ние няма да се нуждаем повече от тях!), но за повярвалите и живели живота си за Бог човеци това няма да бъде ден на загуба, а ден за награждаване, ден, в който Бог ще изкаже Своята благодарност към служителите Си. Никой, който участва в Грабването и се изправи пред Божия съден престол, няма да чуе остра дума на осъждение, защото е изкупен чрез святата кръв на Христа, пролята на кръста. Когато влезем в небесната светлина и всички земни неща заедно със земята започнат да се стопяват и изчезнат, тогава вярващите ще получат за награда нетленни тела, подобни на Исусовото прославено тяло, над които смъртта няма да има вече никаква власт. Всичко временно ще премине и ще се стопи пред Божия справедлив гняв, но онези, които са градили живота си на основата Исус Христос, ще останат твърдо и непоколебимо в Неговото присъствие и ще могат да погледнат Бога лице в лице!

Онзи спасителен ден ще е специален празник, когато погледите на всички изкупени и спасени ще гледат весело и смело напред. За този ден говори апостол Павел, уверен, че: „Господ ще опази до онзи славен ден (всичко) онова, което Му е поверил“ (2 Тимотей 1:12). „Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. Тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бог.” (1 Коринтяни 4:5). Тогава ще чуем думите: „Благодаря ти, верни слуго! Ти свърши добра работа! Сега влез в Моята почивка!” Някои християни са по-усърдни от други, но нека всеки един от нас да гледа на себе си и да се труди на своето си поприще, защото там горе никой няма да получи наградата на някой друг, който се е трудил вместо него. Тогава всички онези неща, които са записани за нас в небесните книги, ще се извадят на показ. Бог не обича половинчати, недовършени работи, затова там ще са записани само онези дела, които сме доизкарали до край и сме представили съвършени пред Него. Скъпи братко и сестро, докато вършиш делото си тук на земята, помисли си как ще погледнеш в очите Своя Създател и Господ, когато застанеш пред Него!? Днес имаш възможността да Му служиш така, че на небето да чуеш Божието “Благодаря”! Моят човешки ум не може все още да проумее как така в онзи величествен момент Бог ще ни благодари за извършената работа, но аз няма да забравя никога вълнението, което изпитах, когато ангелът ми разказваше за това! Помолих го да ми обясни какво точно означават думите: „Бог ще изяви скритото в тъмнината” и “намеренията на сърцата” и той ми даде следният отговор: „Бог ще осияе със Своята светлина всеки скрит ъгъл на човешките сърца. Тогава, ако тяхната любов към Бога е била двигателят за всичките им дела и не са очаквали благодарност и награда за тях тук на земята, тогава те ще чуят Бог да им каже: „Благодаря!”

Разбрах, че този стих не се отнася до греховете или някакви лоши качества на вярващите, защото те вече ще са умити с кръвта на Исус, но до хубавите и добри дела на вярващите, които не са били известни на човеците, но Бог ги е виждал и пазил скрити, за да ги възнагради в съдния ден. Тогава Бог ще изяви много чудни и благоуханни дела, които дори ние самите може да сме забравили. Нашият небесен Баща познава думите, мислите и чувствата ни и онези добродетели, които са достойни за похвала! Много ми се искаше ангелът да ми подскаже нещо и за деня на Господното пришествие, но той не го направи. Само ми посочи отново белезите и събитията, които предвещават края на света и ми откри, че ангелите вечепроправят пътя за Христовото завръщане и в небето царят трескави приготовления за този велик ден! Разбрах още, че и тук на земята, Святият Дух и ангелите работят денонощно, за да раздвижат и събудят мнозина човеци, задрямали без масло в светилниците си, както неразумните девици от Матей 25:1-13! Библията ни учи, че в последните времена Бог ще излива Духа Си над всяка твар и ще изпрати голямо съживление по цялата земя. Хората от нашия модерен век са духовно гладни и болни. Душите им копнеят за едно истинско живо, спасително, обновяващо слово.

Добрата новина днес е, че това слово може да бъде занесено и посято от всеки един християнин, (не само отделни проповедници и евангелизатори) и това е така, защото Бог е излял Святия Си Дух в сърцата на всички, повярвали в Неговия Син (Деяния 2:39). Братко, сестро, нека станем и разнасяме с вяра благоуханната миризма на превъзходната Божия любов! От ангелските посланията разбрах, че Бог отдава голямо значение на семейната любов. Може би има някой член от вашето семейство, на когото не сте говорили отдавна за Бога, нито сте го посещавали. Бог работи за спасението на целия ви род и вие също трябва да работите! Често в нашите семейства има хора, с които много трудно можем да намерим общ език, но Бог иска от нас да приемем това предизвикателство и да атакуваме именно там в центъра на тяхното безразличие и безгрижие, за да внесем изцелителната сила на Исусовата любов! Това, от което се нуждае днес светът, е ИСУС и той може да Го види само в нас! Последното нещо, което ангелът ми каза при това посещение, бе, че горещите желание и копнежи на сърцата ни могат да бъдат задоволени само ако и ние се грижим и посрещаме нуждите на ближните си, в името на Исус! Ангелът ми предложи да прочета Исая 58 глава, където ще намеря най-съкровените Божии желания към този свят. Аз прочетох тази глава няколко пъти и наистина открих вътре същината на цялото Божие послание, което ми бе предадено чрез този ангел:

„Не е ли постът, който Аз Съм избрал, да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да се не криеш от твоите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти, правдата ти ще върви пред тебе и славата Господна ще ти бъде задна стража! Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря; ще извикаш и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, ако даряваш на гладния желаното от душата му и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исая 58:6-11).

Исус никога не забравя духовните и материални нужди на хората и ние също не трябва да ги забравяме. Когато дарим ближните си с грижа и любов, Бог записва тези наши дела в небесните архиви и един ден ще ни каже „Благодаря!”. Почти е невъзможно за нашия човешки ум да проумее как в онзи велик и славен ден Сам Бог ще ни поздрави с едно голямо „Добре дошли!” и ще добави: „Мои добри и верни слуги, БЛАГОДАРЯ ВИ!”, но това със сигурност ще стане! Алелуя! Амин!