Съдържание Цялата книга на една страница

132. Градината

Градината беше явно занемарена; бурените изобилстваха. Земята изглеждаше безполезна, напълно непродуктивна. Някакъв човек гледаше с интерес това парче земя всеки път когато минаваше. Той виждаше в своето въображение не празно място с бурени, но славна плодородна почва носеща раждане на голяма жетва от посеви.

Един ден собственикът седеше в парчето земя когато човекът мина. ’Какво чудесно парче земя,’ каза човекът.

Собственикът го погледна със задоволство. ’Тогава тази земя сега е твоя,’ отговори той.

‘Моя?’ възкликна човекът.

‘Да,’ каза собственикът. ’Аз ти я давам. Всеки друг, който минаваше виждаше само бурени и се оплакваше, че тази земя е била занемарена. Но ти имаш видение за това, което можеш да направиш от тази земя; така че аз съм щастлив да ти я поверя. Аз знам, че ти ще изкорениш бурените и ще я направиш изобилно плодоносна.’

следваща глава 133. Хвали Ме