Съдържание Цялата книга на една страница

104. Ад

Скъпо мое дете, ти Ме познаваш в Моята любов, благост и нежност. Ти си се борил със суровата реалност на Моите присъди. За да запазя небето свято, Аз трябваше да осъдя дявола и неговите ангели на ад. Те са държани за последния съд.

Когато не можах да видя праведност в никой освен в Ной, Аз причиних потопа като Мое осъждение върху невярващо и неблагочестиво поколение. Друг път градове са били унищожавани в осъждение. Нации са били разрушавани и побеждавани защото са избирали да следват тирани вместо Мен. Няма никаква грешка, дете мое: осъждението върху несвятия е сурово, въпреки че е безпристрастно и справедливо управлявано. Заплатата на греха е смърт и вечно отделяне от Мен. Когато изразявам Моя гняв в осъждение това никога не е защото съм изгубил настроението Си. Всяко осъждение, което нанасям е обмислено действие на справедливост, давайки възможност на хората да отговорят на Моята истина.

Ада е реалност. Можеш ли да си представиш вечно отделяне от Мен? Можеш ли да си представиш какво се има предвид под виене и скърцане със зъби, или да бъдеш счетен за външната тъмнина? Ти не можеш да си представиш тези неща понеже ти си дете на светлината. Но Аз мога да видя ужасната реалност за това, което очаква изгубените. Аз не искам Моите хора да бъдат ограбени от вечната съдба, която съм избрал за тях. Всички съгрешиха и отпаднаха от Моята слава, но вечния живот е Моят безплатен дар за всички, които се обръщат към Мен.