Глава 9 – Чуждото иго – някои библейски насоки

Библията ни посочва пътя към идеалния брак и идеалния семеен живот, доколкото те са възможни в един свят, затънал в грях. Но животът общо взето не е много богат на идеални отношения. Нека вземем за пример Надя, чийто мъж не е вярващ. Самата тя отскоро е дете на Бога и мъжът й я счита за прекалено „надъхана“. Той се чувствува в известна степен пренебрегнат след тази нейна духовна опитност, особено когато тя разказва за новите си вярващи приятели.

Друга е ситуацията при Стефан. Той отдавна е вярващ, по-точно от шестгодишна възраст. Израснал е в семейство на вярващи и в църква е получил една здрава духовна основа. Освен това е слушал много дискусии и проповеди на тема брак с невярващ. Дори знае наизуст 2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието, или какво общение има светлината с тъмнината?“

Но като ученик той се запозна с едно симпатично момиче, между тях се развиха отношения на любов и в крайна сметка той се ожени за нея, разбира се, с непрестанната надежда, че и тя скоро ще стане вярваща. Но не стана така; напротив, тя никога не ходи с него на богослужение, не е съгласна той да чете Библията заедно с децата и избягва всеки разговор на духовна тема. Не е чудно, че Стефан не е щастлив в своя брак.

При Ани наблюдаваме нещо друго. Нейният съпруг се смята за християнин, но малко се интересува от духовните неща. Не упражнява духовно водителство над семейството си, никога не се моли заедно с тях и не чете Библията, нито самостоятелно, нито с някой друг. Твърде зает е, за да може редовно да посещава църковните служби. Не се меси в духовния живот на Ани. Държи се просто неутрално, без интерес, без въодушевление.

Нека видим как стоят нещата и при Филип. Самият той е вярващ, неговата съпруга – не. Заради вярата му в Христос и активната му работа за Божието дело, тя желае да се разведе с него и то възможно най-бързо. Обосновава се така: „Не ни свързва вече нищо! Нека всеки започне отначало с някой друг“. Филип обича жена си и тази ситуация го измъчва страшно.

Такива и много други подобни ситуации съществуват все още, свързани с безброй най-разнообразни проблеми, които са всичко друго, но не и идеалния случай за създаването на щастливи брачни и семейни отношения. Освен това, съществуват безчет вярващи семейни двойки, които все още живеят заедно, но отдавна не изпитват нищо един към друг. Нерядко те продължават да живеят заедно „заради децата“ или защото смятат, че е грях да се разведат.

Какво може да се направи при такива обстоятелства? Библията предлага ли някакъв изход? За щастие – да! Ние вече се занимахме с основополагащите отговори. В един брак, който се приближава до божествения идеал, трябва да са налице взаимна обич и уважение. Такъв брак не е еднопосочно отношение. Съпрузите трябва да обичат така, както обича Христос, а съпругите – да се подчиняват така, както църквата се подчинява на Христос. Когато се касае за един двупосочен процес, той се развива към все по-дълбока любов и по-голямо уважение. Ако обаче се наблюдава еднопосочност, ако единият партньор е егоист, а другият е безкористен, то неизбежно отношенията се влошават. И най-стабилният вярващ с течение на времето ще грохне под товара на този постоянен стрес.

Все пак, съществуват някои библейски принципи, с помощта на които вярващите хора могат да разчупят някои подобни бариери и да разрешат едва ли не, неразрешими проблеми.

 

Една библейска стратегия

Апостол Петър дава някои специални указания за онези вярващи, които са встъпили в брак с невярващ партньор. При това, той дава по-висока оценка на „наблюдаваното“ свидетелство, отколкото на „чутото“. Той се обръща първо към жените: „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си“.

След това апостолът излага в подробности, какво включва едно такова поведение. Към него спадат чистота и страх от Бога т.е., един морално чист живот. И макар че Петър не казва, че една жена не бива и външно да се старае да бъде красива, все пак подчертава, че вътрешната красота (кротък и тих дух) е тази, която се харесва, както на Бога, така и на мъжа. Според апостола, чрез нея дори невярващият мъж може да бъде спечелен за Христос.

Натъкваме се на един ценен урок, както за мъжете, така и за жените. Външната красота (това, което Петър описва като „плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи“), наистина привлича мъжа. Но тя може да е и много измамна. Добрите бракове не се градят и поддържат от външни неща. Разбира се, една жена може да привлече вниманието на мъжа с външната си красота, но ако иска да запази това внимание, нейните вътрешни качества са тези, които могат да й помогнат. Светът със своите реклами обръща тези представи наопаки и това е така само, защото мъжът си е изградил една съвсем повърхностна екзистенциална философия. Той мисли само за моментното, лекото и по този начин просто подминава действителното. За нещастие, макар да ни е трудно да си го признаем, много от нас лесно се поддават на съблазните. Понякога външната красота дотолкова ни прави впечатление, че оставаме слепи за реалността. Разсъждаваме като екзистенциалисти. В отношението си към една жена можем да бъдем много повърхностни и егоистични.

Но не това е, което мъжът търси и му прави дълбоко впечатление. Дали е вярващ или не, дали е духовен или плътски, в края на краищата „нетленното украшение на кротък и тих дух“ е тази вътрешна красота, която го привлича.

И така, убеждаваме се, че външната красота наистина е атрактивна, тя наистина в първия момент привлича вниманието върху себе си и често може да бъде основния фактор, довел мъжа до венчалния олтар. Но тя не е способна да поддържа брака. Дори няма нищо, което би могло да бъде по-отблъскващо и убийствено за чувствата на един мъж от жена, която външно е красива, но душевно е грозна. Въздействието на външната красота отлита бързо, когато вътрешната красота липсва.

Но какво всъщност представлява вътрешната красота? Какво разбира апостол Петър под „кротък дух“? Може би най-добре ще отговорим на този въпрос, като кажем, какво той не представлява. Една постоянно мърмореща жена не отговаря на образа, обрисуван от Петър, още по-малко – една жена, която непрекъснато крещи на децата и съпруга си. Със силния си и режещ глас тя буквално може да разруши отношенията си с другите членове на семейството. Една жена, която унижава мъжа си, която го излага пред чужди хора, и не се безпокои за неговото самочувствие, би могла да съсипе един иначе добър брак.

Познавам мъже, до такава степен отвратени от едно подобно поведение, които вечер след работа нямат никакво желание да се приберат у дома. В свободния си ден те излизат извън града. Правят всичко възможно, само и само да са по-далеч от жените си. Вече не общуват с тях, а разговорите им се свеждат до най-необходимия минимум. Ако в такъв един случай мъжът не притежава здрави морални принципи, той лесно може да стане жертва на друга жена, особено, ако тя е способна да изслушва и разбира. Трагичното в случая е, че подобно поведение на мъжа прави жената още по-несигурна, тя започва да крещи още по-силно и така омагьосаният кръг се затваря.

Но и в този случай не се касае за едно еднопосочно отношение. Въпреки че първо се обръща към жените, омъжени за невярващи мъже, Петър не закъснява да даде съвет и на мъжете: „Също и вие мъже“, пише той, „живейте благоразумно с жените си“ (1 Петрово 3:7). Не означава ли това, че един вярващ мъж не би спечелил жена си за Христос, ако е невнимателен, капризен и егоистичен. Той трябва да я обича така, както Христос обича църквата, дори и когато жена му не е вярваща. Нали и Христос постъпи така с нас. Той умря за нас, когато бяхме още грешници (вж. Римляни 5:8).

Нека обърнем внимание на контекста, в който Петър вмъква своите съвети към мъжете и жените. Малко по-горе той пише:

„…да живеете благоприличие между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела“ (1 Петрово 2:12). Към тези езичници, както четем по-нататък, спадат царе (2:13), управници (2:14), робовладелци (2:18) и невярващите брачни партньори (3:1-7).

Ако свързаните с всичко това страдания ви изглеждат твърде непоносими, то, както самият апостол съветва, погледнете на Христос: „Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му; Който, като беше охулван, хула не отвръщаше; като страдаше не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата, с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастира и Епископа на душите ви“ (1 Петрово 2:20-25).

В края на този свой образен аргумент на Христовия пример за подчинение пред авторитета на невярващи личности, апостол Петър се обръща към темата на брачните отношения и казва: „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си“ (1 Петрово 3:1). Следователно, за нас Христос е най-великия пример на отношение към невярващите, в това число и невярващите партньори.

Кой е най-добрият начин една вярваща жена да спечели неспасения си съпруг за Христос? В общи линии това, което препоръчва Петър е следното: „Бъди добра съпруга и се дръж така, като че ли си омъжена за вярващ съпруг. Обичай го! Подчинявай му се! Уважавай го! Дръж на него! Имай кротък и тих дух! Следвай примера на богоугодните жени от миналото. „Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си, както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване“ (1 Петрово 3:5-6).

Понякога, при определени обстоятелства, една жена лесно става страхлива и несигурна в отношението си към своя невярващ съпруг. По онова време това не беше рядкост. В някои случаи животът на една жена дори попадаше в опасност. По онова време твърде лесно би могъл да се отървеш от една непокорна жена. Но често за нея това е било въпрос на живот и смърт.

Все пак, някои от тогавашните обстоятелства все още се срещат и затова съветите на Петър и днес могат да ни бъдат от полза. Културните фактори може да се променят, но принципът остава същия. И ако има някакъв метод, който носи успех, то това е този метод. Само едно наистина закоравяло мъжко (или женско) сърце не би откликнало на безкористната Христова любов.

 

Някои актуални въпроси

От една страна, да говорим за библейски принципи и християнски идеализъм, а от друга – да се занимаваме със съсипващите проблеми на ежедневието, са две различни неща. В някои случаи се повдигат трудни въпроси. Все пак на някои от тях могат да се дадат задоволителни отговори.

1. Какво става, когато поведението, изисквано от апостол Петър, не предизвиква никакво ехо и дори проблемът става още по-голям?

На първо място, не бива да забравяме, че Бог не е дал гаранция, невярващият партньор да се обърне към Христос или непременно да се промени в положителна насока. Но повечето хора, ако изобщо разсъждават по човешки и са нормални, реагират по свой положителен начин на едно християнско поведение. Така в Притчи Соломон казва: „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв“ (Притчи 15:1).

Но едно още по-силно влошаване на нещата наистина е възможно. Някои хора са така несигурни, егоистични и вироглави, че засилват още повече натиска си върху другите, за да изпитат мотивите им, т.е. да установят, дали цялото това приятелско поведение в действителност е истинско. И така, внимавай! Напълно възможно е да стане по-зле, преди нещата да се подобрят.

2. А какво да правим, ако отсреща няма никаква реакция? Колко време един вярващ трябва да се занимава с една подобна ситуация?

Ако не се забелязва никаква положителна реакция, вярващият партньор би трябвало да се запита, дали наистина постъпва така, както на негово място би постъпил Христос. Някои имат странни представи за начините, по които би действувал Исус. Те са „мили“ за един ден или за една седмица и след това се връщат към старите си навици. А после не могат да си обяснят, защо партньорът им не реагира. Не случайните прояви на доброта и любезност са тези, които ще направят впечатление на един невярващ, а постоянството на едно поведение, съответствуващо на вярата. Непостоянството при определени обстоятелства би могло много да обърка невярващия партньор.

Следователно, ти сам трябва да изпитваш себе си! Използвай за тази цел следния списък и провери дали с Божия помощ си направил всичко възможно, за да зачеркнеш от брачния си и семеен живот тези отрицателни качества. Потърсил ли си Бога в молитва и поискал ли си помощта Му, за да станеш един човек, когото Той одобрява? Четеш ли редовно Библията? Общуваш ли непрестанно с твоите братя и сестри в Христос, което би ти помогнало да растеш като християнин?

Принципите на една вярваща съпруга. Следните предложения целят да ти помогнат в оценката на твоето отношение и поведение към невярващия си съпруг:

П. Не мърморя около моя невярващ съпруг.

П. Не го ревнувам от неговите приятели и от неговата работа.

П. Не се оплаквам от продължителността на работното му време.

П. Не проявявам недоверие към него.

П. Пред чужди хора не го поставям в неудобно положение.

П. Не го излагам пред другите.

П. Не му крещя.

П. Не се инатя.

П. Не споря с него.

П. Не допускам заради моите приятели или някакви други задължения да крада от времето, което му дължа.

П. Поддържам нашето жилище чисто и приветливо.

П. Старая се да му предлагам един уютен дом.

П. Откликвам на сексуалните му нужди.

П. Държа се мило с него.

О. Не прахосвам пари.

П. Избягвам да говоря пред него за моите чудесни вярващи познати.

П. Не позволявам на други да се намесват в моите брачни и семейни отношения.

Принципите на един вярващ съпруг. Следните предложения имат за цел да ти помогнат в оценката на твоето отношение към невярващата ти съпруга:

П. Грижа се да има достатъчно пари за домакинството и за личните си нужди.

П. Разчитам на нея за реда в домакинството.

П. Изготвям програмата си така, че да имам свободно време за нея.

П. Учтив съм и се държа към нея винаги като към дама.

П. Грижа се да поддържам добър външния си вид.

П. Старая се тя винаги да усеща, че мисля за нея.

П Изслушвам болките й, разказвам ежедневната си работа.

П. Връщам се винаги навреме, а когато неочаквано се наложи да закъснея, непременно й телефонирам.

П. Отделям време за децата.

П. Старая се да помагам на жена си в домакинството и да върша нещата, които мъжът може да направи по-добре.

П. Създавам й възможности за разнообразие.

П. Отделям време, в което двамата да бъдем насаме.

П. Не я ревнувам от приятелките й.

П. Не й крещя, не я използвам и не предявявам неразумни изисквания.

П. Не налагам волята си със сила.

П. Отбягвам да говоря пред нея много за други жени, особено за мои чудесни сестри във вярата.

3. Направил съм всичко това и все пак ситуацията ми е непоносима. Сега накъде?

Нека първо дефинираме думата „непоносим“. Някои хора прекалено се задълбочават в мисли и тъй като не са „щастливи“, оценяват положението си като „непоносимо“. Една непоносима ситуация е тази, за която още не сме дорасли. Ние не можем да я понесем нито физически, нито душевно, нито духовно.

В такъв случай, потърси помощ от други зрели вярващи, особено от дяконите на църквата. Тяхна отговорност е да ти окажат съдействие и да ти помогнат да анализираш положението си. Понякога то наистина може да е непоносимо. Някои хора са до такава степен духовно и душевно болни, че буквално съсипват отсрещния човек, каквито и усилия да полага той. В такъв случай с любов трябва да поговорим с въпросния човек за невъзможното му поведение. Все пак не забравяй, че трябва да си готов да понесеш последствията на една такава крачка.

4. Какво да правя, ако моят невярващ партньор желае да ме напусне и да се разведем?

Апостол Павел дава подробен отговор на този въпрос в 1 Коринтяни 7:12-15 „А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; иначе чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог обаче ни е призвал към мир“.

 

Няколко последни думи

Горните предложения са предназначени естествено за вярващи, които имат невярващи партньори. Въпреки това, с успех могат да бъдат практикувани и между вярващи партньори. Двама души, които се стараят постоянно да се придържат към тези насоки, ще имат един особено щастлив и хармоничен брачен живот.

Но има още една ситуация, която изисква внимание. Как стои въпросът, когато и двамата партньори са вярващи и все пак единият живее духовен, а другият плътски живот, което е причина за големи проблеми и постоянен стрес в това семейство? Ето две идеи. Опитай се да живееш така, както би живял с един невярващ партньор. Но ако след известно време не установиш никакви резултати, трябва да потърсиш помощта на опитни братя и сестри. Един вярващ човек, член на дадена църква, който постоянно живее в грях (а да се отнасяш зле към вярващия си партньор е грях), трябва с любов, но все пак директно, да бъде поставен лице с лице с този грях (вижте Галатяни 6:1,2).

 

Семейна или групова задача

Направете си самооценка като вярващо семейство на базата на горните два списъка. Помислете най-вече за нещата, които могат да бъдат подобрени у един партньор и за начините, по които това може да стане.

Ако все още не си семеен, основната поука, която можеш да вземеш за себе си от тази глава, намира най-синтезиран израз в думите на Павел: „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието, или какво общение има светлината с тъмнината“ (2 Коринтяни 6:14).