Глава 1 – Семейството – църква в умален мащаб

В сравнение с това, което Библията учи за църквата, по-голямото Божие семейство, казаното за семейството е много по-малко. Например в Писмото си до Колосяните Павел в четири кратки стиха излага четири момента:

3:18 – „Жени, подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа“.

3:19 – „Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях“. *

3:20 – „Деца, подчинявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“.

3:21 – „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават“.

От 95 стиха в цялото Писмо само четири се занимават специално със семейството. В Посланието към Ефесяните само 16 са посветени на същата тема (вж. Ефесяни 5:22-6:4), от общо 155 стиха.

Защо оставаме с впечатлението, че в Новия завет се отдава сравнително малко внимание на семейството? Нима за Павел и другите новозаветни автори това беше един маловажен въпрос? Не разбираха ли те, че семейството е първата, установена от Бога институция?

Тези въпроси ни объркват още повече, когато разглеждаме останалите Писма в Новия завет. Шест от Павловите послания (Римляни, 2 Коринтяни, Галатяни, Филипяни, 1 Солунци, 2 Солунци) изобщо нямат директно отношение към семейството! (Все пак Павел използва семейството като пример в 1 Солунци 2:7-11). Само четири от останалите му Писма съдържат кратки бележки по въпроса. В 1 Коринт. той се занимава с различни семейни проблеми. В 1 Тимотей взема отношение по въпроса за подпомагането на вдовиците, във 2 Тимотей споменава за семейния живот на Тимотей, а в Писмото си до Тит, наставлява жените и майките за подходящото им поведение в семейството.

Така и авторът на Писмото до евреите, както и Яков, и Юда, не споменават нищо за семейството. Апостол Йоан не се спира на този въпрос нито в трите си Послания, нито в Откровението. Единственото друго място в новозаветните Писма, където специално се говори за семейството се намира в 1 Петрово, докато във 2 Петрово не се споменава нищо по въпроса.

Отново се питаме – каква е причината за това? Щом все пак толкова много проблеми в света от древността до днес се коренят в семейството, защо тогава Бог не ни е дал един наръчник за семеен живот? Защо на тази важна институция не са посветени по-големи части от Новия завет? Защо Бог не ни е оставил повече директна информация и напътствия по този въпрос?

В действителност Той го е направил! Когато от малкия брой съвети за семейството правим извод, че църквата го превъзхожда по важност, ние пренебрегваме забележителния факт, че в новозаветния свят християнското семейството почти се отъждествява с църквата. Всъщност, в някои случаи един единствен дом беше същевременно и местната църква, поне в нейното начало (вж. 1 Коринтяни 16:5).

Особено след отлъчването на християните от богослужението в синагогите, християнският дом стана за тях основно място за богослужебни събрания. С течение на времето те можаха да си построят църкви, но в първите години това им беше забранено от закона. Затова в Новия завет на много места четем за „домашни църкви“ (вж. Римляни 16:3-5; 1 Коринтяни 16:19; Колосяни 4:15; Филимон 2).

Това наблюдение ни довежда до важно заключение. Написаното за църквата се отнасяше също така за отделните семейства. Затова голяма част от Новия завет може директно да се отнесе към семейната общност. Значи, все пак имаме наръчник за семейството! Църквата се явява същевременно едно обобщаващо понятие, включващо и семейството. Семейството на практика е църквата в умален мащаб. Разбира се, новозаветните автори се спират и на специфични, само за семейната сфера проблеми, но в голямата си част, написаното до вярващите може да се приложи в по-тесните граници на семейството.

 

Белези за духовна зрялост на вярващото семейство

На страниците на Божието слово намираме ясно изложено това, което Павел и други автори на Библията считат за най-важните белези за зрелост на църквата. Когато пишеха до някоя църква, с която бяха горди, те често благодаряха на Бога за общата вяра, за общата надежда и общата любов (особено за нея) (вж. Колосяни 1:3-4; 1 Солунци 1:2-3). Когато имаше нужда, те насърчаваха църквите да развиват някое от тези качества (Ефесяни 1:15-18; 2 Солунци 1:3-4). Така Павел писа на коринтяните, които не бяха достатъчно зрели във вярата и често разсъждаваха плътски: „И така остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта. Следвайте любовта!“ (1 Коринтяни 13:13; 14:1).

Тъй като в Новия завет семейството наистина е църква в умален мащаб, следва, че за степента на зрелост на едно семейство може да се съди по силата на степента на вярата, надеждата и любовта, която то притежава най-вече в лицето на бащата, майката и по-големите деца. По-малките, които постоянно са под влияние на този начин на живот, обикновено започват да имитират тези качества. Но това развитие се влияе най-вече от примера, а не от поучението. При нормални условия нашите деца постепенно се превръщат в това, което сме ние.

Как да открием тези качества в себе си и в нашите деца? Вярата е способността да вярваме в Бога, да Му се доверяваме при всички условия и обстоятелства, да Му бъдем верни в добри и в лоши времена, да не се съмняваме в любовта и загрижеността Му за нас, да не се отричаме от Него, когато дойдат изпитанията и почвата под краката ни се разклати. „А вярата е даване на твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат“ (Евреи 11:1).

Надеждата е тясно свързана с вярата. Все пак, тя се отнася повече до вечната ни участ и отразява устойчивост, основана на Словото, твърдост и непоклатима вяра в завръщането на Исус Христос. Тя се проявява дотолкова, доколкото членовете на семейството са отправили взора си към вечния живот и са убедени във вечната победа.

Накратко дефинирана, любовта е сходство с Христос. Тя обхваща всички онези прояви, които характеризират Господ Исус Христос и най-вече тези, които хората, с които Той общуваше, можеха да наблюдават. „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8).

Вяра, надежда и любов! Ето белезите на зрелост на една църква и на едно вярващо семейство. Когато пишеха до отделни групи новозаветни вярващи, авторите на Новия завет не правеха особена разлика между църквата и семейството.

 

Филимон – библейски пример за духовна зрялост

Един от най-забележителните примери за семейство, отличаващо се със зряла вяра в Новия завет, се намира в едно от най-късите писма на Павел. То се състои от една единствена глава. От затвора в Рим Павел написа едно писмо до Филимон от Колоси, когото Павел нарича „мил съработник“ (ст. 1). Интересно е, че той отправя поздрави и „до твоята (на Филимон) домашна църква“ (ст. 2).

В края на своя поздрав, както и в други писма, Павел благодари специално за духовната зрелост на Филимон. Нека обърнем внимание на съдържанието на тези благодарствени думи и на Павловата молитва: „Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си, като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса и която показваш към всичките светии. Моля се, щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за слава на Христос. Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате“ (Филимон 4-7).

Качествата вяра, надежда и любов са характерни за живота на Филимон (макар и не специално спомената, надеждата все пак принадлежи към характеристиката на неговия духовен живот). Като глава на семейството, любящ съпруг и внимателен баща, със своя христоподобен пример той упражняваше влияние върху цялото семейство. Винаги е така. Бащата най-вече представлява преобраз на Бога в семейството, а едно писмо, отправено до него, най-често засяга цялото семейство. В тази връзка Павел благодареше на Бога за духовната зрелост на целия Филимонов дом.

По-нататък в писмото четем една интересна история. В името на любовта Павел се застъпваше пред Филимон за един млад човек, на име Онисим, роб на Филимон. След обръщението си Филимон беше приел сериозно указанието на Павел, да не се отнася вече с езическо презрение към робите си, а да гледа на тях като на човешки същества, като вярващи братя и сестри в Исус Христос (вж. Ефесяни 6:5-9; Колосяни 3:22-4:1). Но Онисим беше един непокорен, безотговорен млад човек, който явно не бе приел Христовото евангелие. Той се възползва от спечелената свобода и променените взаимоотношения между Филимон и неговите роби, и избяга от дома на господаря си, задигайки навярно и чужда собственост.

По Божия промисъл Онисим се озова в Рим и влезе в контакт със затворника Павел. Айостолът го доведе до лична среща с Исус Христос и го упъти в Божието слово. Онисим послуша грижовните съвети на Павел и между стария апостол и младия роб се създадоха едни истински братски отношения.

Начинът, по който Онисим се грижеше за Павел, беше за апостола причина за голяма радост и той би предпочел да задържи младия човек при себе си в Рим. Въпреки това, Павел напомни на Онисим за задължението му към истинския си господар. И така, Павел написа едно писмо до Филимон, за да посредничи между него и Онисим. „Моля ти се“, писа той „за моето чадо Онисим, когото родих в оковите си, който беше някога безполезен на тебе, а сега е полезен и на тебе и на мене, когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце“ (10-12 ст).

Въпреки своята чувствена привързаност към Онисим, в Писмото си до Филимон той с честна и убедителна логика изложи това, което за него беше по-важно: самият Филимон, неговата любов, духовната му зрелост. Само един вярващ приятел с чисти мотиви можеше да се обърне към Филимон по начина, по който Павел го направи. Това отношение беше възможно само към един зрял божий човек – един мъж на вярата, надеждата и любовта, мъж като Филимон.

Приятелство: първия си апел към Филимон Павел отправи, поставяйки Онисим наравно с него. Филимон беше един от най-добрите приятели на Павел. Щом Павел считаше Онисим и Филимон за равни, това говори каква голяма промяна бе настъпила в живота на Онисим след срещата му с Христос. Павел пише: „Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието“ (13 ст.).

Любезност: На второ място Павел апелира към Филимон чрез любезност, като изрази уважението си към него – като към добър господар на Онисим. Макар дълбоко в себе си да знаеше, че Филимон ще бъде съгласен Онисим да остане в Рим, Павел не искаше да приеме един такъв израз на приятелски чувства като нещо напълно естествено. Затова писа: „Но без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна“ (14 ст.).

Промисъл: След това Павел апелира към Филимон на основата на принципа от Римляни 8:28 – Божия намеса в живота на вярващия чрез обстоятелствата. В тази връзка Павел пише: „Защото може би за това той да се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш завинаги, не вече като слуга, но повече от слуга, като брат“ (15-16 ст.).

Равенство: Павел въвежда един пункт, който трябва да е учудил Филимон. Той издига Онисим на нивото на отношението си към Филимон и по този начин демонстрира схващането си, че всички хора, независимо от положението, което заемат в живота, в Христос са едно. „Като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа! И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене“ (16-17 ст.).

Лична отговорност: Изключителната философия на Павел по отношение на неговия богат приятел достига кулминационната си точка в думите: „И ако те е в нещо онеправдал, или ти дължи нещо, мини това на моя сметка; аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, – да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си. Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христос“ (18-20 ст.).

Доверие: Павел завършва своя апел с одобрение на това, което според неговото убеждение Филимон ще извърши: „Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам“ (21 ст.). В такъв случай, какво друго можеше да направи Филимон? Със своите аргументи Павел беше улучил целта.

Тази история ни дава доста добър поглед върху семейния живот на Филимон. За целия си дом той беше един динамичен, христоподобен пример. Макар твърде богат, той стана един мъж на вярата, надеждата и Христовата любов. Без съмнение, той бе довел цялото си семейство до познаването на Христос, включително и робите си. За всеки един Филимон създаде една нова атмосфера. Отношението му към другите се отличава със загриженост и любов; към своите слуги се отнасяше като към братя и сестри в Христос. Той практикуваше гостолюбие, като предоставяше дома си за църковни събрания и за приютяване на пътуващи мисионери. Затова в края на писмото си Павел можа да пише съвсем спокойно:

„Приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви“ (22 ст.).

 

Формирането на едно новозаветно семейство

Във времето на Новия завет всяко християнско семейство трябваше да представлява църква в умален мащаб. И наистина, имаше домове, които вече сами за себе си бяха локални църкви, а белезите на зрелост както за един дом, така и за църквата бяха вяра, надежда и любов. Това, което се изискваше от църквата в дадена област, в общи линии се отнасяше и за отделните домашни църкви. Поради това, целият Нов завет и най-вече новозаветните послания, могат да служат като ръководство за семейния живот.

Но как стои въпросът за белезите на духовна зрелост в нашите семейства? Днес много се говори за църкви по новозаветен модел. Стараем ли се да изграждаме и нашите семейства по примера на Новия Завет?

1. Как стоят нещата с вярата? Кога твоите деца могат да видят в теб пример за истинска вяра? Изпитай себе си! Каква е първата ти реакция, когато се видиш изправен пред сериозна трудност? Оплакваш ли се, започваш ли да мърмориш, загубваш ли равновесие, обвиняваш ли другите (дори Бога) за това? Ставаш ли нервен и възбуден, разочароваш ли се? Оставяш ли грижите да те удавят? Или отправяш погледа си нагоре и се молиш? Демонстрираш ли доверието си, че Бог държи всичко в ръката Си и че всички обстоятелства съдействуват за добро на тези, които обичат Господа (вж. Римляни 8:28)? Пристъпваш ли към действия, едва след като си се помолил и оставяш ли се да бъдеш ръководен от божествените принципи? При всички тези реакции – положителни или негативни – твоите деца те наблюдават. Какво научават те от теб?

Кога друг път твоите деца имат възможността да бъдат съпричастни с вас, родителите, в делата на вярата? Правили ли сте до сега изобщо нещо заедно, което наистина да е поставяло на изпит вашата вяра?

Внимавай да не проявяваш наивност. Не би било израз на мъдрост, ако например, купиш на детето си колело, когато нямаш нужните пари, но се надяваш, че отнякъде ще се появят. По този начин ти насаждаш в него много повече безотговорност, отколкото вяра. Иначе стои въпросът заедно да уповавате на Бога, че Той ще ви помогне да спечелите съседа си за Христос. Или да се доверявате заедно на Бога, че Той ще ви помогне да промените поведението или становището на определен човек – учителя или някой познат.

Обърни внимание! Бъди готов да вземеш участие в Божия отговор на молитвата. Когато се молим, понякога Бог отговаря на молитвата ни, като ни дава отворена врата, за да допринесем сами за изпълнението й. Но ние често изпускаме тази възможност. Например Бог ни помага да установим контакт със съседа си, но ние пропускаме възможността да използваме този контакт. От всичко това не излиза нищо повече от една вяра без дела, която според становището на Библията е мъртва!

Един важен въпрос: какво научават от твоя начин на живот децата (и съседите) ти за вярата?

2. Как стоят нещата с надеждата? Колко увереност в Христос имате вие като родители? Знаете ли наистина, дали чрез вярата в Христос имате вечен живот? Къде се намира прицелната точка на вашия живот – в този свят, или в бъдещия? Как виждате второто идване на Христос? Живеете ли ден след ден в светлината на Неговото завръщане? Какво е отношението ви към онези, които не познават Исус? За вас те безнадеждни случаи ли са? Грижа ли ви е за тях? Разговаряте ли с хората за вашата вяра?

Още един важен въпрос: какво научават от твоя начин на живот децата (и съседите) ти за надеждата?

3. Как стоят нещата с любовта? Как най-вече се изразява любовта ти към Бога? Как стои въпросът с любовта помежду ви като мъж и жена? В какво се изразява любовта ви към вашите деца? Какво научават другите от вас за уподобявалото на Христос, за търпението, учтивостта, смирението, съчувствието, себеотрицанието, уравновесения темперамент, прошението, чистите мотиви? Могат ли да познаят истинската любов?

Трети значим въпрос: какво научават от твоя начин на живот децата (и съседите) ти за любовта? Според Божията представа, преди всичко мъжът в дома, съпругът и бащата, е този, който носи главната отговорност да предвожда семейството си и да дава тона на духовното и психологическо развитие. Неговият пример (както вече видяхме при Филимон), е основополагащ за едно истинско духовно общение в рамките на семейството. Неговото поведение създава необходимите предпоставки за осъществяване на единството. Ако той развие в себе си дарбата на гостоприемство, домът му се превръща в кътче, където другите се чувствуват добре дошли.

В случаите, когато съпругът и бащата не е вярващ (както беше в бащиния дом на Тимотей), главната отговорност пада върху майката, която трябва да дава пример на преобразяване в образа на Христос на своите деца и неспасения си съпруг. Както ще видим и в други глави, Библията ни дава специални насоки за специалните ситуации.

Забележи: не всички невярващи съпрузи и бащи са лоши съпрузи и бащи. Някои от тях се грижат за семействата си даже по-добре и ги обичат повече от други плътски християни. И така – бъди внимателен в преценките си! Приемането на Христос не прави автоматично от теб един добър глава на семейство!

 

Практика

Обмисли поставените важни въпроси! Как оценяваш ролята си като родител? Каква обща оценка даваш на нивото на зрелост на твоето семейство? Какво можеш да направиш веднага, за да задоволиш по-добре Божиите критерии?

 

Семейна или групова задача

Стъпка 1: прехвърли още веднъж тази глава. След това като индивидуален член на твоето семейство или група, определи тази област, която при теб най-наложително се нуждае от промяна Това любовта ли е? Или може би надеждата? Или вярата? Щом разрешите тази задача в групата, всеки от членовете сам може да вземе решение в сърцето си.

Стъпка 2: обсъди със семейството си по какъв начин всяко едно от тези качества може по-ефективно да се практикува в живота на семейството.