Глава 7 – Семейно възпитание – един старозаветен модел

Павел разяснява, че основната задача на вярващите родители се състои във възпитаването на техните деца. Давайки примери от собствения си живот и служба, той илюстрира извършването на този процес (сравни с 1 Солунци 2:11-12). Не бива да се учудваме, че Стария завет дава един още по-детайлен модел за възпитаването на децата в Божието учение. И това наистина е един единствен по рода си модел! Той обхваща всички по-сериозни проблеми, опасности и разочарования, които могат да възникнат във всяко семейство, в кое да е кътче на света, по кое и да е време. Той съдържа и всички съставни части, идеи и импулси, които могат да допринесат за успеха на родителите през 20 век в областта на възпитанието, независимо от обстоятелствата, в които са поставени.

Нека хвърлим един поглед върху този старозаветен модел! Той съдържа най-малко три основни поуки за родителите и се намира във Второзаконие, б глава.

Преживей лично посвещение!

„Слушай, Израилю!“

Това беше гласът на Мойсей, който говореше на едно огромно множество хора. Тези хора имаха зад гърба си четиридесет години скитане през пустинята, поради греховете на своите родители, отдали се на едно ужасно идолослужение. Беше изкласило едно ново поколение, което недалеч от обещаната земя, чакаше, готово да влезе в нея.

Мойсей, техният водач, отново им припомняше Божия закон. В този момент той беше насочил вниманието им най-вече към първата заповед, ядрото на закона, срещу която те бяха съгрешили най-тежко. Преди години Бог с гласа на гръмотевиците бе говорил от Синай: „Аз съм Йехова, твоят Бог… да нямаш други богове, освен мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо…. Да не им се кланяш, нито да им служиш“ (Изход 20:2-5).

Не мина много време, откакто Бог така ясно забрани идолослужението и израилтяните се поклониха на златния телец, като с това си навлякоха гнева на Бога, престъпвайки по такъв безсрамен начин заповедта, изречена от Него. Затова Мойсей повтори: „Слушай, Израилю; Йехова нашият Бог е един Господ“ (Второзаконие 6:4). С други думи: Той е абсолютния Бог! Няма друг Създател или Освободител. Така Мойсей предупреждаваше децата на Израил, никога повече да не се обръщат към лъжливите богове на езичниците.

Но вестта на Мойсей включваше много повече от това, което трябваше да бъде духовната представа на израилтяните за Бога. Тя се отнасяше и до техните чувства, и до тяхната воля – до цялото същество на човека. Затова Мойсей продължи: „…и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат е сърцето ти“ (Второзаконие 6:5-6).

Мойсей изискваше пълно отдаване. Тези хора не бяха в състояние само чрез едно съгласие на разума с Божиите заповеди да бъдат верни на Бога. Любовта, за която Мойсей говореше, включва в себе си послушанието. Току-що той беше казал: „Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш“ (Второзаконие 6:3). Този вид послушание трябва да идва от сърцето, от центъра на човешките чувства. То трябва да извира от неговата душа, център на човешката личност. Трябва да включва неговата сила, енергията на човешкото тяло. Казано накратко, човек може да бъде истински верен на Бога, само когато напълно Му се предостави.

Въпросът е ясен. Тогава, на Синай, децата на Израил се провалиха като родители, защото не бяха приели в сърцата си Словото, изговорено от Бога. Те само бяха чули Божия глас, но не се бяха отдали изцяло. Животът им все още им принадлежеше. Те не бяха погледнали на Бога с пълна сериозност. Липсваше им личното посвещение. И когато бяха изкушени от своята греховна похот, от несигурността и от амбициите си, те никога повече не се върнаха към предишния си начин на живот. Последствията бяха точно такива, каквито Бог им беше известил, когато им даде закона. Във връзка със забраната на идолослужението Той беше казал: „…да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят“ (Изход 20:5).

 

Практикувай библейския начин на общуване

След призива си за лично посвещаваме, Мойсей изложи в подробности начина, по който децата на Израил трябваше да общуват със своите деца. С това явно Мойсей целеше да предотврати едно повторно тежко пътуване през пустинята в живота на потомците на Израил „…и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си“ (Второзаконие 6:7-9).

Макар тези указания без съмнение да съдържаха както буквални, така и библейски елементи, едва ли би могло да убегне на израилтяните това, което Мойсей искаше да изтъкне на преден план. Те трябваше съвсем естествено и спонтанно с всички свои действия да демонстрират и предават на децата си това Слово. Когато сядаха да се хранят, трябваше да благодарят на Бога, че им дава храна. Когато тръгваха нанякъде, трябваше да хвалят Бога за сигурната почва под краката си – обещаната земя с нейното мляко и мед. Когато вечер си лягаха, за да отпочинат, трябваше да издигат гласа си към Бога и да Му благодарят за освобождението, което им беше подарил. А когато сутрин се събуждаха, те трябваше да прославят Бога за деня, който им подарява, ден без заплаха от подтисничество.

Чрез цялата тази прослава и благодарност трябваше да поучават децата си в Божия закон. Всеки ден и навсякъде те трябваше да изявяват Божията истина в своя живот и то съвсем спонтанно, естествено, и последователно.

Съществува явна взаимовръзка между Мойсеевия призив за посвещение и това задължение за общуване. Единствено, превръщайки Божието слово в част от самите себе си, те можеха да поучават децата си по един естествен и спонтанен начин. Само, когато Божието слово се отразяваше в целия им начин на живот, те можеха да говорят за това, когато садяха, когато се отправяха на път, когато лягаха и когато се събуждаха на другата сутрин. Само, когато приемаха Божията истина в сърцата си и самото им физическо присъствие в техния дом, щеше да се отразява Божията воля (вж. Второзаконие 6:8,9).

 

Абстрахирай се от примамката на света

Съгрешаването на Израил на планината Хорив отвори пътя към едно ново вплитане в светския начин на живот на Египет. Израилтяните дори бяха съгласни да се върнат в робството, само за да получават по-разнообразна храна (вижте Числа 11:5-6). Нетърпеливи, поради забавянето на Мойсей, те се върнаха към идолослужението в същия момент, когато горе на Синай Бог разкриваше пред човека Своята мощ.

Мойсей разбираше техните слабости. Повече от четиридесет години той беше живял сред тяхното мърморене и непостоянство. Затова той предварително ги предупреждаваше: „А когато Господ, твоят Бог, те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил, и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, – като ядеш и се наситиш, внимавай на себе си да не забравиш Господа, Който те изведе из египетската земя, из дома на робството“ (Второзаконие 6:10-12).

Как ми се иска сам да довърша историята с думите: „И те навлязоха в Ханаан, бяха послушни на Божиите заповеди, възпитаваха децата си и се радваха на съвършената Божия благодат“. Но краят на тази история не е такъв. В действителност тя има едно, достигащо чак до наши дни, трагично продължение. Въпреки че след тъжния провал пред Синай Бог даде на децата на Израил още един шанс, те отново се провалиха. И това съгрешаване предизвика, както Божията присъда, така и един хаос за народа на Израил.

Книгата Съдии описва няколко почти невероятни факта за Израил след неговото навлизане в обещаната земя под предводителството на Исус Навин. Нека видим какво се случи, въпреки повторното предупреждение: „И Господният слуга, Исус, Навиевият син, умря… Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израил. И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите, и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и като им се поклониха, разгневиха Господа. Те оставиха Господа, та служеха на Ваала и на астартите. И гневът на Господа пламна против Израил“ (Съдии 2:8-14).

Трудно е да си обясним едно такова неверие и непослушание. Трудно за разбиране е и това, че едно единствено поколение можа да предизвика такъв голям обрат в начина на живот на една нация. Все пак това е истината. Родителите, на които Мойсей беше говорил преди навлизането в обещаната земя, бяха пропуснали безвъзвратно възможността да живеят според неговите думи. ТЬ не успяха да осъществят едно истинско посвещаване на Бога, нито едни истински библейски взаимоотношения с децата си. Оставиха се да бъдат примамени, те и децата им, от светския начин на живот в Ханаан. Така за няколко години целият Израил се отклони от Бога.

 

Важни поуки за съвременните родители

Този старозаветен модел обхваща представи, които са важни за всички времена и за всяко вярващо семейство. Тъй като днес вярващите родители в основни линии са поставени пред същите проблеми, както израилтяните, тогава и за нас се явява необходимостта да преустроим живота си според тези старозаветни принципи.

Трябва да посветим живота си на Бога. Не можем никога да научим децата си да ходят в Божия път, само като им казваме, какво трябва да правят. С нашия живот ние трябва да демонстрираме реалността на християнството.

Още по-лошо е, разбира се, да поучаваме децата си в Божиите пътища, да ги изпращаме на църква, където се говори за тези пътища и при това, самите ние да практикуваме един начин на живот, който е в противоречие със Святото писание. Това е двойно по-убийствено.

Дори светските психолози признават силата на човешкото поведение при предаването на определени ценности. Хедфилд, британски психолог, изследвал схемата на растежа на детето, наблюдавайки хиляди деца, прави следната констатация: виждаме, че детето в резултат на един съвсем естествен процес развива един стандартен начин на поведение и чувство за нравственост. С други думи, дори и да не научим детето на нито един морален принцип, в процеса на идентификация то само ще изработи морални (или аморални) норми за правилно и погрешно“.

Много по-важно е какво представляваме като вярващи, отколкото какво казваме за християнските учения. Това, което сме е най-малкото основополагащо за създаване на условия за приемане на това, което казваме. Това е и причината Мойсей да поставя такова силно ударение върху личното посвещаване и придържането към Божието слово. Само, когато и ние обичаме Господа с цялото си сърце, душа и всичките си сили, нашите деца ще възприемат сериозно това, което казваме.

Трябва да практикуваме библейските принципи на общуване. Една пълна обвързаност с Христос и проникването на Божието слово в цялото ни същество дават възможността да общуваме с децата си по един естествен и спонтанен начин, независимо какво вършим и къде се намираме. Едно формално наставление е важно, но далеч по-маловажно от наставлението, извършващо се по съвсем естествен път. Като родители, трябва да сме в състояние да прилагаме Божието слово при всички житейски обстоятелства, в които попадаме. Затова Мойсей учеше израилтяните да говорят за Божия закон, когато са вкъщи, когато излизат навън, когато лягат и когато стават. Това са важните моменти на общуване – моментите за предаване на духовните ценности.

За отбелязване е, че Мойсей каза: „И на тях да учиш прилежно децата си (буквално: да им ги втълпяваш). Това изисква усилие и съсредоточаване. Трябва да държим очите си отворени и да търсим подходящата ситуация. Има ли по-подходящ момент да говорим за Божиите творения от този, когато вървим през горите, когато изкачваме някой планински връх или пътуваме през красива местност? Каква по-добра възможност да размислим за Божията любяща грижа от момента, когато вечер приготвяме детето си за нощната почивка, или когато сутрин заставаме пред задачите на новия ден? Най-добре бихме могли да съсредоточим вниманието си върху Божията грижа, задоволяваща всяка наша нужда, седнали на трапезата, върху която не липсва нищо. И искам да добавя: къде ще намерим по-добра възможност да развием дълбока признателност към майката, която е положила толкова старание, за да приготви вкусната храна?

Някой е казал: „Това, което сме, говори толкова силно, че хората не могат да чуят това, което казваме“. Това често е точно така, особено, погледнато от негативни позиции. Но аз желая да му дам положителен израз: „това, което сме, говори толкова силно, че хората наистина чуват това, което казваме“. Това беше и грижата на Мойсей.

Трябва да умеем да се абстрахираме от примамката на света. Естествено, ние не можем да се абстрахираме от целия свят. Живеем в него и той ни заобикаля (сравнете с 1 Коринтяни 5:9-11). Но не бива да допускаме, светът да ни влияе до такава степен, че да започнем да се приспособяваме към неговата ценностна система.

Това беше причината за провала на Израил. Те започнаха да почитат ханаанските богове, а също така – бога на материализма. Когато пристигнаха в Ханаан и върху тях се изляха големи материални благословения, те бързо забравиха Извора на тези блага и в крайна сметка достигнаха до безсрамното заключение: „Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство“ (Второзаконие 8:17). За голямо съжаление и децата им повярваха на тези техни думи. Или: възпитанието може да поведе човека в две различни посоки – към Бога, или да го отдалечи от Бога. Съблазънта, на която това поколение се поддаде в Ханаан, го отведе далече от Бога.

За нещастие лошият пример е по-заразяващ от добрия. Това е грижа на Сатана. Светът предлага повече възбуда, повече моментни радости, повече лични удоволствия. Но накрая на този път дебне гибелта на смъртта.

Като вярващи родители, живеещи в двадесети век, непрестанно трябва да сме нащрек пред светското влияние на материализма и пред опасността да се слеем със света. Оръжията, които Сатана използва за тази цел днес, повече от когато и да било са телевизията, литературата, филмите, учебната система и цялостния начин на живот на средния човек. Но най-вече ние трябва да се пазим от светското влияние, което самите ние можем да окажем на нашите деца. Нека размислим: едно единствено поколение успя да хвърли Израил в пропастта. Ако ние като родители сме си изградили две ценностни системи, можем да бъдем сигурни, че децата ни ще имат само една – тази на света!

 

Практика

Направи задълбочена оценка на своя начин на живот като баща (майка) и като вярващ християнин (принципите на родителското поведение важат и за общото свидетелство на вярващия), и отговори честно на следните въпроси.

1. До какво степен съм превърнал Божието слово в част от самия себе си? Виждат ли другите, че аз обичам Бога с цялото си сърце, душа и с всички сили? Изцяло ли съм предоставил живота си на Бога?

2. До каква степен общуването ми с другите отговаря на библейските изисквания? Исус Христос и Неговата воля за човека представляват ли естествена съставна част на моите разговори и на начина ми на живот? Използвам ли всички възможности, за да предавам библейските истини на моите деца и на другите хора? .

Обърни внимание: съществува само един единствен начин да вършим това естествено и спонтанно – чрез едно ежедневно, динамично общение с Исус Христос. Всичко останало е погрешно и повърхностно.

3. Постоянно ли съм нащрек срещу влиянието на света – „похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота“ (1 Йоан 2:16)? Мога ли да определя до каква степен се влияя от света?

Обърни внимание: единственият критерий за оценка на влиянието на света върху нашия живот е превърналото се в част от самите нас вечно Божие слово.

 

Семейна или групова задача

Прочетете заедно Галатяни 5:19-26, където Павел противопоставя делата на плътта на плода на Духа. Помолете се заедно Бог да ви помогне като родители да „живеете по Духа“.