Глава 10 – Сам в ролята на родител някои библейски насоки

Марта е разведена. Има три деца, живее под наем и работи по 40 часа в седмицата като секретарка. Детската издръжка, която получава, е много малка, но тя все някак свързва двата края. Когато изплати всичките си дългове, тя е радостна, ако й е останала някаква малка сума. За нея е най-важно да задоволи основните нужди на семейството си. А откакто е повярвала, всеки месец заделя определена част от доходите си за Божието дело – нещо съвсем ново за нея. И само може да се чуди, как Бог я благославя за този израз на вяра.

Марта е вярваща от една година. Преди около две години се е развела, след като съпругът й напуснал нея и децата, заради някаква друга жена. Откакто е познала Христос като свой Спасител, тя живее с една нова надежда. Преди да повярва тя е била самотен, огорчен човек и макар все още да се бори с проблемите на живота, сега той й изглежда съвсем друг. Понякога наистина е много трудно едновременно да бъде и майка, и баща на децата си, но тя е решена смело да посреща и да се справя с проблемите. Любимият й стих е Филипяни 4:13: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“. Често си го повтаря сама, когато чувствува, че силите й не достигат. И винаги успява.

Тази близка до живота история е позната за едно растящо число хора, мъже и жени, които са останали сами в ролята на родител. Успоредно с нарастващия брой разводи, расте числото на ситуациите, в които отговорността за възпитаването на едно дете, за печеленето на пари и за носенето на всичко онова, което Бог е предвидил за двама, пада върху плещите на един, останал сам родител.

Как от християнска гледна точка можем да насърчим такива хора? Как можем да им помогнем? Какво трябва да направим, за да поемем с чувство на отговорност проблемите им? Това са въпроси, които ние всички би трябвало да си зададем като вярващи.

 

Една библейска перспектива

Библията е пълна с указания и примери за отговорността, която всеки член на Христовото тяло носи за другите. Нека си припомним какво казва Павел: „Защото, както тялото е едно, а има много части и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос…. И окото не може да рече на ръката:

Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие. А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея“ (1 Коринтяни 12:12, 21-26).

Въпросът е ясен. Всички ние, заедно с родителите, останали сами, сме членове на Христовото тяло. Все пак, в Святото писание има два примера, които представляват особено насърчение за бащи или майки, останали сами, както и за всички други вярващи. Макар да не ни се дават много подробности, все пак, тези библейски описания съдържат достатъчно информация, за да дадат добра насока и основание, както на разведени хора, така и на такива, които влизат в контакт с тях.

Лидия, продавачката на платове. (Деяния 16:11-15). Лидия беше първата, която прие благовестието на Павел във Филипи. Тя беше търговка от град Тиатир (Деяния 16:14). Павел се срещна с нея по време на едно молитвено събрание край бреговете на една река, извън града Филипи. Въпреки че беше религиозна и богобоязлива жена, тя още не беше християнка. Но след като чу от Павел добрата вест за спасение, тя прие Христос за свой Спасител. В Деяния 16:14 четем: „И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше“.

За семейните отношения на Лидия получаваме съвсем оскъдна информация. Можем само да предполагаме, че тя също е била единствен родител в семейството. По всичко личи, че е имала семейство, което също е приело Евангелието, тъй като Лука пише, че е била кръстена с дома си (15 ст.).

След своето обръщение и обръщението на нейните домашни, тя покани Павел и спътниците му да останат в дома й. Макар че настояваше за това, тя все пак каза: „Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете“ и Павел продължава:

„И принуди ни“. Някои приемат, че домът на Лидия е бил първото място, където се е събирала църквата във Филипи.

Ако Лидия наистина е била един родител, който е останал сам, а по всяка вероятност това е било така, можем да извлечем няколко съществени извода.

Първо: тя беше една търговка, ползваща се с успех. Положението й в живота не можеше да й попречи да постъпва като съвестна и отговорна личност. Без съмнение, тя сама носеше цялата отговорност за издръжката на своето семейство.

Второ: по всичко личи, че тя упражняваше голямо влияние върху децата, както и върху останалите членове на дома си, които също приеха Евангелието. Като жена тя имаше същото влияние, което притежаваха болшинството от бащите през първото столетие. Липсата на мъж не й пречеше така да изпълнява отговорността си, че децата й да я уважават и да се влияят от примера й, когато сами трябваше да вземат решения.

Трето: без съмнение, тя беше гостоприемна и отвори дома си за Павел и неговите придружители. И в това отношение нищо не можеше да й попречи да се поставя в служба на Своя Господ.

Четвърто: още преди да повярва, тя насочваше сърцето си към Бога. Имаше желание Бог да бъде на първо място в живота й, а след като повярва, въобще не можеше да става въпрос, кое е най-важно за нея.

Всичко това можем да обобщим с факта, че в едно общество, в което силния е мъжът, тя сама успешно изпълняваше ролята и на баща, и на майка. Бог възнагради нейните усилия и й подари честта, първа в цялата околност да приеме Евангелието.

Евникия, майката на Тимотей. (Деяния 16:1; 2 Тимотей 1:5; 3:14-15). Евникия е представител на една коренно различна семейна ситуация. Тя може да се окачестви като единствен родител от такава гледна точка, че сама носеше отговорността за духовното възпитание на своя млад син Тимотей. По всяка вероятност нейният съпруг не беше вярващ. В Деяния 16:1 четем, че тя беше „една повярвала еврейка“.

Този пример е актуален за много семейства в наши дни. Много жени, повярвали в Христос, имат мъже, които продължават да живеят без вяра и колкото и да са добри като съпрузи и бащи, все пак основната отговорност за духовното възпитание на децата пада върху техните вярващи партньори.

Точно такава беше ситуацията в семейството на Тимотей. Неговата майка вършеше това свое задължение безупречно. Тя беше една богобоязлива жена и една жена на вярата (вижте 2 Тимотей 1:5). По всяка вероятност Павел имаше предвид нейната вярност, пишейки по-късно на Тимотей: „А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус“ (2 Тимотей 3:14,15).

Естествено, според Божията представа и двамата родители, а най-вече бащата, трябва да отговарят за духовното възпитание на детето (вижте Ефесяни 6:14). Но както виждаме, това не винаги е възможно. Евникия ясно демонстрира, че дори когато единият родител е невярващ, децата могат да бъдат възпитани „в учение и наставление Господне“.

Във всеки случай, има ситуации, които са много по-сложни, особено там, където невярващият партньор е настроен враждебно срещу Бога и Неговия Син Исус Христос.

 

Някои практически насоки

И така, Библията ни убеждава, че като самотен родител (в случай, че цялата отговорност пада върху нас, или пък в случай, че трябва да се грижим за духовното възпитание на детето без помощта на неспасения партньор), все пак можем да имаме успех. Въпреки това, не забравяй, че като християнин ти не си сам при изпълнението на тази задача. Първо, имаш Исус Христос в своя живот. Той никога няма да те напусне, нито ще се забави. И второ – ти си член на Христовото тяло. Свързан си с другите вярващи, които могат и трябва да ти помогнат в носенето на твоя товар.

Не попадай в клопката на чувството за вина. Много родители, останали сами, потъват в угризения за вина. Може би ти наистина си виновен за развода. Няма никаква полза да се самозаблуждаваш. Ние всички сме слаби хора.

Но не забравяй, че Христос умря, за да спаси всички нас от чувството за вина. Той проля кръвта си, за да ни измие и „Ако изповядваме греховете си. Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).

Все едно в какво се състои греха ти и с какво си виновен за сегашното си положение – Христовата кръв е достатъчна, за да те очисти. Не се оставяй да бъдеш завладян от чувство за вина. Престани да се самонаказваш за греховете си. Исус вече е понесъл наказанието заради теб. Освен това, не се оставяй чувството за вина да те кара да направиш всичко възможно, за да поправиш грешките на миналото. Ти си свободен! Повярвай го и започни да градиш на основата на това, което е действителност.

Не се самоокайвай. Вярвам, че като единствен родител животът ти не е лесен. Напрежението понякога може да бъде почти непоносимо, а животът – невъзможен. Но самосъжалението би утежнило още повече положението. Някои хора прахосват големи количества енергия, като се задълбават в проблемите си, вместо да използват тази енергия, за да ги разрешат.

Преодолявай гнева и огорчението. Дълготрайното вътрешно роптание и враждебните чувства се отразяват разрушаващо върху човешката личност. Те се предават и на околните, най-вече – на твоите деца. Дори и тези, които най-много желаят да ти помогнат се натоварват с тях. Освен това, те поглъщат голямо количество физическа и душевна енергия, която би могла да се оползотвори много по-добре за други неща.

Забравяй това, което вече е зад гърба ти! Концентрирай се върху настоящето и бъдещето. Бъди благодарен на Бога, че познаваш Христос, че греховете ти са простени и че си част от Христовото тяло. Не се поддавай на негативните си чувства и не позволявай да събарят това, което би могло да бъде едно ново начало.

Ето един практичен съвет за преодоляване на огорчението: не се занимавай повече със себе си. Мисли за другите. Мисли за прощението, което имаш в Христос. Избягвай ситуациите, които събуждат старите ти спомени.

Не очаквай от другите да се чувствуват задължени да осигурят живота ти. Може животът ти да е тежък, а е възможно да стане и ще по-тежък. Но не очаквай светът или църквата да разрешат твоите проблеми. Всеки от нас сам е отговорен за състоянието си. Разбира се, възможно е да станем жертва на обстоятелствата, но това далеч не ни дава право за вземане на лесни решения.

От друга страна, не се оставяй да бъдеш използван от другите по причина, че си християнин. Не бива да се примиряваш с всичко. Познавам например разведени вярващи жени, които са позволили на бившите си съпрузи да ги използват, като не спазват изобщо предварителните уговорки при развода. В подобни случаи веднага трябва да се уведоми прокурора по делото.

При това не е необходимо да правим компромиси с християнското си поведение. Не е правилно да се отмъщава или да се злоупотребява със закона. Павел предупреждава за това в Римляни 12:17-19. Но ти имаш право да бъдеш защитаван от закона. Не се отказвай от правата си в тези области.

Съобразявай живота си с библейската ценностна система. Ще трябва да се ограничиш в избора на целите си. Това се налага на всички хора, но най-вече на тези, които са сами в ролята на родители. Все пак, винаги се съобразявай с приоритетите на Библията.

Мисли за това, че Бог винаги трябва да заема първото място в живота ти! Не занемарявай отношението си към Него. Чети Библията и се моли. Не занемарявай и общуването с други вярващи – от него можеш да почерпиш нови сили. След това, следвай децата си. Подреждай живота си така, че да можеш по най-добрия начин да откликваш на техните физически, душевни и духовни нужди. Сигурно не би могъл да направиш за тях всичко, което би желал да направиш. Все пак не забравяй, че любовта, която е наистина трайна,’ е способна на много неща.

Не встъпвай в нов брак, само за да си създадеш по-голяма сигурност. С някои разведени братя и сестри се случва това, на което казваме да попаднеш от трън на глог. Те се разделят с един безотговорен партньор и скоро след това се оженват за друг от същия тип. В своята самота, депресия и отчаяние те изпадат в опасност, вместо да вземат разумни решения, да се поддадат на чувствата си. Връщат се на същото място, откъдето са тръгнали, за да се засилят към нова брачна катастрофа. Познавам вярващи, които дори втория път сключват брак с невярващ партньор и по този начин си навличат безкрайни проблеми.

Трябва да знаем, че хора, които трудно се нагаждат към другите, често се привличат с такива, които имат същия проблем. А това не е здрава основа за един добър брак. По-добре е да останеш сам, отколкото за втори път да се озовеш в един нещастен брак.

 

Някои практически насоки за Христовото тяло

По какъв начин членовете на една църква могат да помогнат на такива родители и техните деца?

Дарявай с внимание тях и техните проблеми. Не забравяй, че и разведените родители са членове на Христовото тяло. От всички, те най-много се нуждаят от обич, приемане и насърчение.

Пази се да не изпаднеш в ролята на съдия спрямо тях. Само по Божия милост ние не сме в същото положение, в което се намират те. Ние също не сме застраховани, след време да не останем сами като тях – овдовели, разделени или разведени. Никой не е предпазен от човешките трагедии, грешки и провали. Не се съмнявам, че някои от тези хора сами са си навлекли това незавидно положение, но е само по Божия милост, че и ние не сме извършили същите грешки.

Грижи се за децата на такива родители. Децата, които имат само един родител, се нуждаят, както от връзка с един баща, така и от контакт с една майка. Дори едно малко внимание би могло да бъде от голяма полза за такива деца.

Преди години наблюдавах и се грижех за духовните нужди на едно младо семейство. Те двамата имаха сериозни проблеми в брака. По човешки погледнато, нямаше изгледи техните отношения да просъществуват. Младият съпруг и баща желаеше развод и аз по никакъв начин не можех да го разубедя. Той напълно се противеше на Бога. Неговата млада съпруга остана сама с едногодишното им момиченце. Тя продължи редовно да го води на църква и аз всеки път търсех контакт с това дете – вземах го на ръце, говорех му и му показвах своята любов. Естествено, възможностите ми бяха ограничени, но до известна степен аз успявах да допринеса за задоволяване нуждата на това дете от баща.

Невъзможно е, разбира се, един единствен човек да се грижи за всички деца, които се нуждаят от баща или майка. Но ако всеки вярващ се заеме само с по едно такова дете, това ще доведе до удивителни резултати в живота на тези деца и техните родители.

Все пак, такива родители не бива да предявяват твърде високи изисквания, а и тези, които поемат отговорности за техните деца, не бива да си поставят прекалено високи цели. Личният контакт има граници. Нека не забравяме, че болшинството от родителите отделят твърде малко време за собствените си деца. Нека, докато се грижим за чуждите деца, да не пренебрегваме нашите.

И още едно предупреждение. Ще бъде добре, ако за детето на един родител, който е останал сам, се грижат както бащи, така и майки, за да се предотвратят някои емоционални недоразумения. В противен случай, една самотна майка лесно може да се привърже емоционално към мъжа, който се грижи за детето й. Нека внимаваме едно добро дело да не завърши като трагедия.

 

Семейна задача

Помислете и представете пред Бога въпроса, дали като семейство не бихте могли да „осиновите“ някое друго семейство, в което липсва бащата или майката. Вашата задача ще бъде редовно да се молите за него, от време на време да се събирате заедно и да си съставяте общи планове за някои от свободните дни.