Предисловие

Библията е една необикновена книга. За разлика от други книги, тя рядко дава описание на форми и модели. По-скоро изтъква функции и принципи. Това я прави уникална, защото повечето книги описват и двете страни; и това е разбираемо – където има хора, има и функции, а където има функции, има и форми. С други думи: функциите не могат да съществуват без форми, не може да има организъм без организация. Но в общи линии, особено Новият завет дава подробности около различните форми, в които се обличат библейските функции. Много по-често авторите на Словото се позовават на функции, без изобщо да споменават форми.

Това е особено валидно за църквата. Отново и отново се описват функциите на определена местна част от Христовото тяло. В новозаветно време бяха познати множество функции: поучаване, проповядване, споделяне, хваление, пеене, помагане, насърчаване. Но рядко ни се казва, какви форми приемаха тези функции. Знаем, че е имало форми, защото няма функция без форма. Но тъй като е възможно да се опише една функция без да се представя нейната форма, библейските автори вършеха това постоянно.

Това е един от най-необикновените аспекти на Святото писание. Формите и структурите до голяма степен се обуславят от културата; за разлика от тях, повечето функции не са зависими от културното развитие. Това е една важна предпоставка, семето на християнството да може да покълне в почти всички страни на света. В голяма част на всички останали религии функцията е така тясно свързана с формата, че тяхната система на вяра практически не може да просъществува извън рамките на културата им.

Но с християнството не е така. Малкото форми, които се споменават в Новия завет, са само средства за постигане на Божията цел, докато повечето библейски функции са абсолютни и основополагащи. Ако Бог беше описал формите, в които се осъществяваха библейските функции, хората от всички времена биха се старали да копират библейски форми. Има наистина хора, които се опитват да подражават на малкото форми, които могат да се намерят в Новия завет, докато други внасят в библейските текстове форми, които изобщо не са споменати в тях.

Според Божия план, всяка отделна църква трябва да изпълнява една новозаветна функция, независимо от времето и мястото, на което е локализирана. За сметка на това обаче, вярващите трябва да притежават свободата да създават сполучливи форми и структури, независимо от времето и културните особености. Тази желана от Бога свобода е една от причините християнството да просъществува вече близо 2000 години.

Всичко това е валидно и за семейството. Божието слово описва библейски функции за отделните членове на семейството, но в болшинството от случаите Бог ни дава свободата сами да създаваме форми и структури, които са необходими, за да можем в двадесетия век, при нашите културни условия, да бъдем едно истинско новозаветно семейство.

С този въпрос се занимава и нашата книга. В първите единадесет глави се описват основните библейски цели и функции на различните членове на семейството. Те съдържат и основните духовни принципи, които ще помогнат на семейството да постигне тези цели и да изпълнява функциите си, независимо от културните условия. Последната глава предлага някои идеи, как функцията да се реализира в подходящата за нея форма. В края на всяка глава можеш да намериш задачи, които целят да ти помогнат в осъществяването на тези библейски принципи, независимо от това къде живееш и какви проблеми имаш.

Когато четеш, не забравяй следната важна истина: библейските цели, функции и принципи, а не формите и моделите, представляват божествения мащаб за оценка на семейното единство. Само, когато се сравняваме с библейските, а не с културните критерии, ще сме в състояние да бъдем един новозаветен дом.

Джийн Гетс