Глава 2 – Особености на християнското семейство

Какво беше това, което правеше християнското семейство в новозаветно време една единствена по рода си социална общност? По какво християнският дом се отличаваше от езическото семейство?

 

Светът в умален мащаб

Това че по времето на Новия завет е имало различни видове семеен живот, знаем от световната история, но все пак, най-добрият източник за информация в това отношение си остава Библията. Обстановката в света като цяло, намираше често отражение в семейния живот. Така, както християнското семейство представляваше църквата в умален мащаб, така „нехристиянското“ семейство, беше умален образ на света. С други думи: така, както духовното състояние на една църква отразяваше духовното състояние на отделните семейства (и обратно), така и моралното състояние на световната система отразяваше моралното състояние на семействата, от които тогавашният свят се състоеше (и обратно).

Как изглеждаше тогавашната ситуация? Какво характеризираше езическото общество и с това езическото семейство? В писмото си до вярващите в Ефес Павел даде ясен отговор на тези въпроси:

„Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума и странни на живота от Бога, поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота“ (Ефесяни 4:17-19).

Така Павел описва начина на живот на езичниците. Тези хора имаха помрачено съзнание и закоравели сърца, нямаха знание, и всичко това ги отделяше от Бога. Безразсъдност, духовна апатия, похотливост и нечистота характеризираха техния живот.

В Първото си писмо до Тимотей, който по онова време също се намираше в Ефес, Павел разшири описанието на езическия свят от времето на Новия завет. Разбира се, той говореше за последните дни, но тогава още не можеше да знае, че не живее в последните дни преди второто идване на Исус. Бог не беше открил на Павел плана на Своето второ идване на Земята. Съответно на това, всичко написано от него свидетелствува, че апостолът непрестанно е живеел в светлината на второто пришествие.

Едва към края на своя живот Павел като че ли осъзна, че по всяка вероятност ще умре преди завръщането на Христос. Но все пак изглежда, той беше останал с впечатлението, че след неговата смърт, идването на Христос ще бъде въпрос на кратко време. Нека обърнем внимание на това, което казва в последното си писмо преди смъртта си: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни“ (2 Тимотей 3:1-5).

Макар всеки един от тези белези без съмнение да отразява атмосферата в много езически семейства по онова време, един от тях особено се набива в очи: децата бяха непокорни на родителите си. Не изпитваха респект към тези, които им бяха дарили възможността да видят светлината на света. Както ще видим и по-нататък в книгата, когато Павел употребяваше думата „деца“, той най-често нямаше предвид малки деца. Думите му се отнасяха много повече до деца, пораснали и способни да разсъждават.

 

Основни насоки за семейството

Като се имат предвид отношенията, които царят в средното нехристиянско семейство, какво би трябвало да бъде поведението на вярващото семейство, живеещо в езическия свят? В Писмото си до Ефесяните Павел дава няколко много нагледни отговора и на този въпрос, като отново насоките за църквата са валидни и за семейството.

Непосредствено след описанието на езическия свят Павел продължава: „Но вие не сте така познали Христос; понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината“ (Ефесяни 4:20-24).

След това нагледно описание на новото състояние на вярващия в Христос, Павел продължава, като засяга някои неща, които не бива да се срещат у един последовател на Исус Христос – нито в семейството му, нито в църквата, нито в контактите му с невярващите, му познати. С този списък от отрицателни качества Павел желае да научи вярващите да практикуват противоположното на това, което трябва да отхвърлят.

Истинност: „Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина“ (Ефесяни 4:25).

Себевладение: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви“ (Ефесяни 4:26).

Почтеност: „Който е крал, да не краде вече“ (Ефесяни 4:28).

Прилежност: „Да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно“ (Ефесяни 4:28).

Безкористност: целта му да бъде, „да има да отделя и на този, който има нужда“ (Ефесяни 4:28).

Дискретност: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви“ (Ефесяни 4:29).

Съзнание за отговорност: Да говори „онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат“ (Ефесяни 4:29).

Внимателно отношение към Бога: „Не оскърбявайте Святия Божий Дух“ (Ефесяни 4:30).

В заключение на тези специални предупреждения Павел обобщава: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас; а бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас. И тъй, бъдете подражатели на Бога, като възлюбени чада; и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Ефесяни 4:31-5:2).

 

Специални насоки за семейството

Макар указанията на Павел за църквата да се отнасят и до семейството, той имаше още някои специални съвети до членовете на всяко семейство. Така, във връзка с общите принципи на християнския живот, Павел изтъква онези характеристики, които трябваше да отличават вярващото от типичното езическо семейство. Той се спира на четири важни отношения, които приличат на отношенията в църквата, но все пак ясно се разграничават от тях.

Жените към мъжете си: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа“ (Ефесяни 5:22).

Мъжете към жените си: „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25).

Децата към родителите си: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа“ (Ефесяни 6:1).

Бащите към децата си: „И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“ (Ефесяни 6:4).

За да разберем правилно, какво искаше да каже Павел, трябва да вземем под внимание целия контекст във връзка, както с Божието слово като цяло, така и с културното развитие. Често ние разглеждаме думите „подчинение“, „любов“ и „послушание“ изолирано, т.е. без да ги свързваме с положението на жената и децата в семейството, а това лесно води до крайни възгледи.

Искам да обясня какво имам предвид. Понятията „подчинение“, „любов“, „послушание“ и „почит“, както и изразът „възпитавам в учение“ не се отнасят само до „жените“, „мъжете“, „децата“ и „бащите“. Много повече тези думи се употребяват, за да изразят отношенията между всички членове на Христовото тяло. Всички вярващи трябва да се „подчиняват един на друг“ (5:21) – мъжете на жените, както и жените на своите мъже. Всички вярващи трябва да „ходят в любов“ (5:2). Всички вярващи трябва да слушат тези, които притежават авторитет и да ги почитат (вж. Евреи 13:17; 1 Солунци 5:12-13). От друга страна тези, които заемат авторитетна длъжност в църквата, не бива да се разпореждат над поверените им, а трябва да бъдат „пример за стадото“ (1 Петрово 5:3). Освен това, ние всички трябва да отбягваме да служим за обезсърчение на другите, а напротив, всички трябва да се поучаваме и наставляваме (вижте Евреи 3:13; Колосяни 3:16).

С други думи: тъй като семейството е църквата в умален мащаб, това означава че мъжете също трябва да се подчиняват на жените си, че жените трябва да обичат мъжете си, че децата трябва да обичат родителите си и да им бъдат послушни, и че и двамата родители трябва да проявяват разбиране към децата си.

Но това ни довежда до един интересен въпрос. Щом тези думи могат да се употребят за описание на всички взаимоотношения в семейството, защо тогава Павел ги е избрал, за да опише точно определени семейни отношения? Един внимателен поглед върху новозаветната култура и целия контекст на Святото писание открива най-малко две основни причини за това.

На първо място, по онова време имаше нужда от подчертаване на тези взаимоотношения, поради културните условия и тяхната безусловна неумолимост. В следващите глави по-обстойно ще се спрем на тях.

На второ място, тези функции добиват особено значение във връзка с плана, който Бог има за семейството и за това има най-малко две причини.

Тук искам да те предупредя! При четенето на следващите две глави, някои може би ще захвърлят тази книга, особено такива, които държат за правата на жените. Затова искам да те уверя, че аз също съм за правата на жената. Изслушай ме до край. Ако след това, все още си на мнение, че защитавам позиция, излизаща извън рамките на библейската и психологическа перспектива, можеш да ме информираш за това, а аз ще положа всички усилия да се коригирам.

1. Геологически причини: още при сътворението Бог отреди на отделните членове на семейството точно определени роли. Първо Той създаде мъжа и с това му възложи основната отговорност за семейството.

Оттук съвсем логично следва, жената да признае тази желана от Бога отговорност. Затова Павел напомня на вярващите жени в Ефес, че „мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата“ (5:23).

По същия начин Бог даде на родителите авторитет пред децата. В Десетте заповеди се казва съвсем ясно, че децата трябва да уважават майка си и баща си. От друга страна, това в никакъв случай не дава на бащите право така да се разпореждат с децата си, че по този начин да заличат тяхната индивидуалност.

2. Психологически причини: определените от Бога функции на съпрузите и съпругите, на родителите и децата са подчинени и на психологически закони. Геологическите постановления на Бога функционират, когато бъдат коректно интерпретирани, в хармония с психологическата природа на човека. Престъпят ли се тези теологични и психологически закони, човекът загубва чувството си на защитеност и не може да бъде истински щастлив. Затова всичко, което Павел казва на членовете на семейството, е в наша полза. Неговото желание е да намерим максималната си реализация.

Следователно, когато хората действуват противно на Божиите закони, никога няма да намерят това, което търсят, колкото и искрени да са техните усилия. Дори определени групи, които най-много говорят за реализация, няма да могат да я постигнат по никакъв друг начин, освен като приведат живота си в съгласие с Божията воля. Друга възможност няма. Можем да се противим на Бога, да Го заплюваме, да Му се подиграваме, дори да отричаме съществуването Му. Но това не променя действителността. Има Бог! Той е определил на членовете на семейството точно определени роли и ако ние не се съобразяваме с тях, лишаваме себе си от истинското щастие. Днешните ни разочарования и страхове ще се засилят още повече и постепенно ще се превърнат в огорчение и отчаяние.

 

За семейството Бог има уникален план

Но има и още една – по-важна причина Бог да отреди на вярващите членове на семейството определени роли и да обърне вниманието ни върху тях чрез писмата на своя служител Павел до Ефесяните и Колосяните. Става въпрос за смисъла на нашето съществуване на Земята. Нека да погледнем нещата в общата им перспектива: Защо Павел казва: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност пред Господа“?

Първо: Божието категорично намерение беше жената да не владее над мъжа и да не се разпорежда над него. В езическия свят, особено в Ефес и околностите му, се развиваше точно противоположната тенденция.

Второ: за жените едно от най-трудните неща е да се подчиняват. Още с идването на греха на света, в човека се оформи естественото нежелание да се подчинява пред авторитета. Да, именно чрез непослушание и съпротива срещу Божия авторитет дойде грехът в света. Следователно, тук Павел се докосва до един всеобщ проблем.

Трето: ако жената се съпротивлява на този психологичен закон, тя непременно ще бъде по-нещастна и по-несигурна. И обратно, ако една жена се подчини на този закон, това съдействува само за нейно лично добро, за доброто на нейния съпруг и семейство.

Четвърто – и то е най-важното: когато една жена напълно приеме замислената за нея от Бога роля, с това тя помага за създаването на една атмосфера, която съществено допринася, нейното семейство да бъде едно, забелязващо се от всички свидетелство сред невярващия свят. Казано накратко, тя съдействува за делото на благовестието.

Защо Павел казва: „Мъже, любете жените си, както Христос възлюби църквата“?

Първо: Божият категоричен план за мъжа е – в семейството си той да бъде един подобен на своя Господ ръководител.

Второ: да обича като Христос, беше едно от най-трудните неща за един мъж, особено в такива културни условия, при които жените често бяха смятани за слугини.

Трето: когато един мъж обича, както обичаше Христос, това води до най-добри резултати не само в неговия живот, но и в живота на неговата съпруга и неговото семейство.

Четвърто, най-важно: когато един мъж с любовта към жена си дава пример как Христос обича църквата, тази любов ще завладее цялото семейство. Единството, създаващо се в резултат на това и свързаната с него хармония, са изключително важна съставна част на едно истинско свидетелство пред невярващия свят.

Защо Павел казва: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; Почитай баща си и майка си“? Първо: такъв е Божият план.

Второ: да се подчиняваш на родителите си и да изпитваш респект от тях е едно от най-трудните неща за децата, особено в един свят, който е повече склонен към непокорство и неуважение. Тази тенденция, която съществуваше още тогава, продължава да съществува и днес.

Трето: послушанието и зачитането водят в живота на децата, както и в живота на родителите, до най-добри резултати. Те са задължителна съставна част за създаването на щастие и хармония.

Четвърто, особено важно: семейства, чиито деца са послушни на родителите си и се отнасят към тях с уважение, служат за пример на околните и са живо свидетелство за Христос.

Защо Павел казва: „Вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“?

Първо: защото това е Божията воля и план (звучи познато, нали?).

Второ: доста е трудно за мъжа да развие у себе си заповяданата от Бога чувствителност към своите деца и да започне да изпълнява определената от Бога роля на отговорен за възпитанието и отглеждането им. Този въпрос е също така актуален и днес. Една подобна позиция по отношение на децата нямаше нищо общо с начина им на живот преди покаянието. Отговорността за децата носеха преди всичко жените, докато времето на мъжете почти изцяло бе заето с техните собствени ангажименти и те задоволяваха своите лични потребности извън семейството.

Трето: когато един мъж изпълнява тази поверена от Бога задача, като баща на своите деца, това отново допринася най-голяма полза за него, както и цялото семейство.

Четвърто, най-съществено: когато бащата наистина е един грижовен баща, това не оставя незабелязано от околните. То създава предпоставка за разговор с невярващите познати за Бога, небесния Баща, Който желае всички хора да познаят Неговия Син Исус Христос.

 

Мост към света

Погледнато от перспективата на времето и пространството, в крайна сметка намерението на Бога за всяка отделна църква се състои в това, да разкрива пред всички хора Божията слава и да прокламира вестта за Исус Христос като Спасител на света. И тъй като всяко едно семейство в църквата представлява „църквата в умален мащаб“, то Божието намерение за семейството е същото.

Според великия план на Бога всички вярващи като части на Христовото тяло трябва да живеят в любов и да демонстрират своето единство в сърце и дух. По такъв начин светът трябва да бъде убеден, че Христос наистина дойде от Бога. Това ясно проличава в молитвата на Исус за Своите ученици, записана в 17 глава на Евангелието от Йоан. „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде. Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в мене; за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене“.

Тъй като това е Божият план за всяка местна църква, то Неговият план е и всяко семейство да донесе същата вест на своите невярващи познати. Дори в повечето култури семейството най-вече носи отговорността да оповестява любовта и единството. В едно семейство е най-лесно да поканиш невярващи, докато църковната сграда често всява у невярващия или у хора, които са имали неприятни опитности с вярващи, страх от неизвестността.

Кои са факторите, които превръщат едно семейство в живо свидетелство за околните? Отговорът на този въпрос изглежда беше основната причина за написването на писмата до Ефесяните и Колосяните. Това са конкретни неща. Едно семейство се превръща в истинско свидетелство за света, когато жените се подчиняват на мъжете си, както на Христос; когато мъжете обичат жените си така, както Христос обича църквата; когато децата са послушни на родителите си в Господа и ги уважават; когато бащите не дразнят децата си и не ги обезсърчават, а ги възпитават „в учение и наставление Господно“. Това ражда единство, което от своя страна представлява един динамичен мост към невярващите околни – мост, който можем да прекосим, за да засвидетелствуваме вестта на Евангелието и да доведем други семейства при Христос.

 

Практика

Избери най-подходящото за теб решение и нека то стане предмет на молитвите ти:

П. Като жена, искам по-добре да осъзная ролята си, особено по отношение на поведението си към своя съпруг. Ще се постарая във всичко, което върша да бъда една пълноценна християнка и да се подчинявам на съпруга си, както на Христос.

П. Като мъж, искам да осъзная отново ролята си, най-вече по отношение на поведението си към своята съпруга. Във всичките си действия искам да бъда един пълноценен християнин и да обичам, както обича Христос. Искам да предприема всичко, което е по силите ми, така че да не бъде едностранно отношение, а да е взаимно, като същевременно запазя ролята си на глава на семейството.

П. Като дете или млад човек, искам да опозная по-добре ролята си в семейството, най-вече във връзка с отношението си към своите родители. Искам да ги уважавам и да им бъда послушен.

П. Като баща, искам да вникна по-добре в ролята си по отношение на поведението си към своите деца. Искам да направя всичко възможно, за да не ги дразня и обезсърчавам, а да ги възпитавам в Божието учение.

 

Семейна или групова задача

Помисли със своето семейство, как бихте могли да решите следния проблем: „Като семейство, ние желаем да извършим всичко, което е по силите ни, за да бъдем едно динамично свидетелство за околните, като започнем с това, всеки член на семейството да се съобразява с ролята си, определена от Бога“.