Глава 6 – Вярващи родители и възпитание

Когато моите две дъщери, които са вече големи, бяха на около четири и пет години, ги чух един ден да разговарят за Бога. Повърхностно погледнато, техните детски разсъждения изглеждаха доста обикновени, но това, за което говореха, беше една дълбока тема. Тогава чух едната да казва, като че осенена от светкавицата на прозрението: „Знаеш ли, Бог е нашия небесен татко“.

Те и двете не познаваха дълбочините на този свой извод, но затова пък познаваха добре баща си, който внимателно ги подслушваше от съседната стая. Изведнъж, за пръв път от толкова години насам осъзнах, че тяхната представа за Бога обобщаваше впечатленията им от мен. Аз, един видим баща, представях, погрешно или правилно, невидимия Баща. Тяхното познание за Бога се състоеше на първо място не в това, което аз им разказвах за Бога, а в онова, което те научаваха от моята личност – от отношението ми към тяхната майка, от поведението ми към тях, както и към другите хора.

Затова именно, Павел отправя забележките си за възпитанието на децата специално към бащите. „И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“ (Ефесяни 6:4), (сравни с Колосяни 3:21).

Макар Павел да отправи своя призив предимно към бащите, един по-задълбочен поглед върху оригинала и върху новозаветната култура довежда до извода, че той се обръща, както към бащите, така и към майките. От друга страна обаче това, което той казва, засяга на първо място бащите, тъй като, както според Стария, така и според Новия завет, отговорността за възпитаването на децата пада основно върху бащите.

Най-вече бащата е този, който вътре в структурата на семейството представлява „преобраз на Бога“. Бог е наречен наш „небесен Баща“, а не „небесна майка“, макар че по уникален начин Той съчетава в Себе Си, както природата на бащата, така и природата на майката.

Мъжът, както и жената, са създадени по образа на Бога (вж. Битие 1:27). Все пак, още от самото начало, авторитетът и положението на мъжа в семейството по особен начин се идентифицираше с авторитета и положението на Бога във вселената. Макар днес да съществуват култури, в които преобладава „образът на майката“, отначало не беше така. Божият образ в Святото писание винаги е притежавал повече мъжки, отколкото женски черти, а най-голямата манифестация на този факт беше идването на мъжа Исус Христос, Който беше въплътеният Бог.

Затова Павел отправя своя призив в Ефесяни 4 гл. преди всичко към бащите, които трябва по особен начин да представят на децата си образа на Исус Христос.

Павел говори на първо място за това, което един баща не бива да върши и едва тогава за това, което трябва да прави. Взети заедно, тези положителни и негативни указания образуват една доста подробна философия на възпитанието, която всеки родител трябва да усвои.

 

Бащи, не дразнете децата си

В Писмото до колосяните Павел малко по-подробно разяснява смисъла на думите си: „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават“ (Колосяни 3:21).

В дните на Новия завет нищо не липсваше в такава степен на повечето бащи, както разбиране към техните деца. Павел и по-рано им беше напомнял, че старият им живот е притъпил техните чувства (Ефесяни 4:19). Те бяха усвоили един лош език, който често отразяваше „огорчение, ярост и гняв“ (Ефесяни 4:29). Познавайки добре нашата собствена склонност към припряност, виждайки как се шири днес злоупотребата с деца, не ни е нужно особено богато въображение, за да си представим атмосферата в някои семейства в първите векове. Затова Павел още веднъж напомня на ефесяните, този път на родителите, че сега те са християни и вече не бива да живеят като езичниците.

Но как стои въпросът с днешните вярващи бащи и майки? Кога ние дразним, огорчаваме и обезсърчаваме нашите деца?

Когато злоупотребяваме с тях физически. В едно вярващо (пък дори и невярващо) семейство, няма място за брутални дисциплинарни мерки. Строго възпитание – да! И за да бъдем точни, дори и физически възпитателни мерки, но винаги и само с любов и за доброто на детето! Познавам родители, които са удряли децата си с юмруци и са нанасяли такива побои на малки деца, че са им причинявали недъзи за цял живот. Достатъчен е само здравият човешки разсъдък, за да установим, че това са извращения, които представляват грях. Предупрежденията на Павел се отнасят съвсем директно към тези ситуации.

Често това се случва по причина, че родителите не могат да обуздаят негативните си чувства пред своите деца. Не е едно и също да сме ядосани на детето си, и да сме така разгневени на себе си или на някой друг, че да излеем гнева си върху своето дете. Ако постъпваме така, ние не възпитаваме с любов, а в случая се касае за сериозен душевен и духовен проблем.

Когато злоупотребяваме с тях душевно. Някои родители дори и не помислят да бият децата си по такъв брутален начин; за целта те използват думите и постигат подобни резултати. Възрастните могат да разрушат душата на едно дете, подкопавайки с думи нейните устои. В много случаи този вид злоупотреба предизвиква много повече гняв, огорчение и обезсърчение, отколкото физическата злоупотреба, и отрицателните последици от нея са още по-деструктивни и трайни.

Когато ги пренебрегваме. Ние можем да бъдем така заети с нашите професионални, обществени и дори църковни ангажименти, че за децата да ни остане твърде малко време, или дори изобщо да нямаме време за тях. А пренебрегването също предизвиква ненавист и огорчение.

Заетите в Божията нива често имат двойно по-големи трудности в това отношение от останалите родители. Ние сме така улисани да служим на другите и на децата на другите, че нямаме време да обърнем внимание на собствените си деца. Отношението на децата на много проповедници и мисионери към своите родители е наранено от несъзнателното пренебрежение, което те понасят. В някои случаи тези деца пренасят своето огорчение и в отношението си към Библията и Бога.

Не е трудно да ги разберем. Детето се чувствува пренебрегнато, защото родителите му „служат на Господа“ и „проповядват Божието слово“. Съвсем естествено е да изпитваш огорчение към този, който ти отнема родителите. В такъв случай душевните проблеми прерастват в сериозни духовни проблеми.

Когато не ги разбираме. Лесно е да отсъждаме и да вземаме решения, без да разбираме становището на детето, а когато децата не намират разбиране, те се сърдят по същия начин, както и ние се сърдим, когато сме погрешно разбрани.

Необходимо е усилие, за да разберем децата, особено в нашата, динамично променяща се култура. Много от тях имат проблеми, различни от тези, които ние сме имали на техните години. Техните основни потребности са същите, но как ще бъдат задоволени те, често зависи от културните условия.

Вслушвай се в това, което казват децата ти. Не бъди дотолкова зает в своя собствен свят, собствени проблеми, че да не знаеш какво правят децата ти, какво ги занимава, какви са истинските им нужди. Ако не ги познаваш и не ги разбираш, ти няма да съумееш с решенията, които вземаш, да им повлияеш положително.

Когато очакваме от тях прекалено много. Някои родители предявяват толкова високи изисквания към децата си, че те постоянно живеят в непоносимо напрежение. Постепенно това води до назряващ гняв и обезсърчение.

Бъди реалист. Способностите на децата са различни и специфични за отделните възрасти и за отделната личност. Не очаквай от всичките си деца едно и също.

Никога не се опитвай с помощта на децата си да задоволиш онези свои нужди, които не са били задоволени, когато си бил дете. Това действува опустошително върху личността на едно дете и го оскърбява.

Когато налагаме стандарт за техните постижения. Това често става причина за стреса на някои деца. Когато отговарят на нашия стандарт, ние ги зачитаме и обичаме. Не могат ли да се справят, наказваме ги и ги отблъскваме от себе си. И това предизвиква враждебни реакции. И нещо, което е още по-трагично – детето се научава да възприема Бога по същия начин. „Когато съм добър“, разсъждава то, „Той ме одобрява и обича. Когато съм лош, ме отблъсква и наказва“.

Това, очевидно, не е истинският преобраз на безусловната Божия любов, а представлява просто един родител, лишен от необходимото разбиране. Трябва да се знае, че Бог също ни възпитава, но винаги – за наше добро. Той никога не ни отблъсква от Себе Си, защото чрез Христос, нашия личен Спасител, ние веднъж завинаги сме били приети от Него.

Когато ги заставяме да приемат нашите цели и представи. Това е един труден проблем. Като родители ние смятаме, че за всичко имаме по-добри познания и в много случаи това е вярно. Но децата, особено когато вече са станали младежи, трябва постепенно да свикват да вземат решения за професионалните си цели, отношенията си в обществото, дори за своята вяра. В тези неща не можем да окажем натиск, без да предизвикаме отрицателна реакция.

Нека не се заблуждаваме! Ако ние по време на тяхното израстване сме за тях примера, който се очаква от нас, ако ги учим на истината, която те трябва да знаят, ако сме демонстрирали пред техните очи Христовите принципи, те никога няма да отстъпят от впечатлението, което са получили. Дори да преминат през период на съмнения, с времето ще приемат нашия начин на живот и нашата вяра, особено ако те отразяват Божието слово. Все пак в тях трябва да се извърши един вътрешен прелом. Не форсирай нищо! Поучавай ги, но предпазливо, с отворено за тяхното мнение ухо. Радвай се, когато разговарят с теб за съмненията, страховете и проблемите си. Това свидетелствува за сигурността, която чувствуват в твое присъствие. Не съсипвай всичко това чрез отбранителното си емоционално поведение.

Когато не искаме да признаем собствените си грешки. Едно от най-трудните неща за родителите е да признаят грешката си и да кажат: „Съжалявам“. Децата са особено чувствителни към нашите грешки и те рядко остават скрити от тях. Не се двоуми, дали да се извиниш и да помолиш за прошка. Няма да загубиш тяхното уважение, напротив, така ще го спечелиш. Освен това, по този начин, чрез своя пример ти демонстрираш една велика библейска истина. Когато не признаваме грешките си, децата забелязват това и ние губим тяхното уважение.

 

„Възпитавайте ги в учение и наставление Господно“

След като разкрива на родителите, какво не трябва да правят, Павел се обръща към нещата, които те трябва да вършат. Има две основни възможности за възпитание на децата; чрез пример и чрез директно поучаване и наставление. В този стих Павел без съмнение има предвид и двете.

Чрез примера ни. Най-ефективният начин да се поучават деца е родителския пример. Ако сме в добри отношения с децата си, ако с нас те се чувствуват добре и ако ни обичат, тогава те естествено ще желаят да станат като нас, особено, когато навлязат в третата година. Те се опитват да говорят като нас и дори се стараят да наподобяват нашия тембър. Ако говорим силно, ако викаме и крещим, те започват да правят същото. Когато сме внимателни, честни и разбрани, и те започват да упражняват тези качества. Ако желаем децата ни с начина си на живот да отразяват Христос, то първо ние самите трябва да им дадем добрия пример и да живеем според Христовите принципи.

Чрез директно наставление. Павел дава една красива илюстрация на родителското възпитание в Първото си писмо до солунците. Той говори за своята собствена служба сред тях, но употребява пример от семейния живот. Нека видим какво казва той: „… като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава“ (1 Солунци 2:11-12).

Една впечатляваща картина. На първо място Павел разкрива какво трябва да бъде отношението на бащата към всяко едно от неговите деца. Ние трябва да се интересуваме съвсем поотделно за живота на всяко едно от нашите деца, да се грижим за всяко дете поотделно и да разбираме личните му нужди. Не е достатъчно да възпитаме едно семейство, трябва да възпитаме поотделно всяко едно от децата на това семейство.

Нека обърнем внимание на начина на действие! „Как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога“.

Вместо да обезсърчават децата си, родителите непрестанно трябва да ги насърчават. Трябва да ги стимулираме и да им показваме, че сме заинтересувани от техните интереси. Нека те знаят, че сме горди с техните постижения и ги обичаме безрезервно, независимо какви проблеми имат.

Много деца остават незабелязани, докато не свършат някоя беля. Не е чудно, че някои деца създават проблеми само да привлекат вниманието ни върху себе си. Някои дори търпеливо понасят тежкото наказание при мисълта, че им е било обърнато внимание. Колко е тъжно нещо подобно да стане начин на поведение за едно дете. И колко трагично, когато родителите не могат да разберат какво става всъщност. Едно от най-добрите неща, които родителите могат да направят за децата си е да ги утешат, когато са наранени, било то физически или психически. Трябва да сме в състояние да се идентифицираме с техните болки, дори с техния гняв.

Колко често детето ни се връща вкъщи огорчено и наранено от някой учител или от друго дете. Първата реакция на неговите родители най-често не е тази, за която тощу-що говорихме. А колко лесно бихме могли да стопим огорчението, ако влезем в положението му и кажем например: „Днес сигурно си имал тежък ден, ще ми разкажеш ли какво се е случило?“

Когато едно дете има тежък ден зад гърба си, неговите чувства са същите като на един възрастен, който е имал тежък ден. Също като големите, когато не са били разбрани, децата могат да се наранят и разгневят.

Задачата на родителите е да утешават децата си, да им помагат да изразяват чувствата си, дори когато се касае за враждебни чувства, и да им помагат да погледнат на въпросния проблем от правилната страна.

По-голямата част от чувствата на едно дете имат съвсем разбираеми причини. Детето живее в един жесток свят и често се озовава сред противоречията и слабостите на възрастните. Тогава често вината се прехвърля върху него. Нищо чудно, че в душата му се раждат не само положителни чувства.

В заключителната оценка на своята собствена служба, от позициите на един баща, Павел отдава основно място на мотивацията си. Според него децата трябва да бъдат насърчавани да живеят един угоден на Бога живот – „свято, праведно и неукорно“. Нека забележим, че аналогията на Павел отговаря на предходния стих, в който апостолът описва как самият той и неговите съработници са упражнявали в живота си тези три основни качества на християнина (вижте 1 Солунци 2:10).

Мотивацията на един праведен, ръководен от Бога живот, проличава както от примера, така и от директното поучение. Не бива никога да се колебаем да предпазим децата си от греха, от опасностите, които крие и от унищожителните му последствия. Това е наше задължение. Ние трябва да ги поучаваме в Божието слово. Те трябва да се убедят, че единственият истински път към щастието се състои в това, да намерим мир в Бога, да вършим волята Му и да живеем един угоден на Него живот.

 

До всички вярващи

Отново откриваме и тук, че грижата за християнското възпитание не е отговорност единствено на родителите. В определен смисъл всички вярващи трябва взаимно да се „възпитават“. Ние не бива да се „клеветим“ (Яков 4:11) и да „роптаем един против друг“ (Яков 5:9). Не трябва „да се съдим един друг“ (Римляни 14:13), а сме длъжни да се учим и увещаваме взаимно (Колосяни 3:16). Всеки ден трябва да се увещаваме (Евреи 3:13) и взаимно да се „поощряваме към любов и добри дела“ (Евреи 10:24).

В тези изисквания към всички вярващи откриваме същите основни задължения на родителите към техните деца. Такъв начин на поведение не предизвиква гняв, огорчение и обезсърчение, а хармония и съгласие.

 

Практика

1. В кои от следните точки ти изпълняваш задачите си на баща или майка и къде трябва да се коригираш!

П. Разумно възпитавам, без физическа злоупотреба.

П. Разумно възпитавам, без психическа злоупотреба.

П. Отделям време за децата.

П. Разбирам техните нужди и проблеми.

П. Разумни са моите изисквания и очаквания.

П. Не определям стандарт за техните постижения.

П. Не налагам цели и желания, а комбинирам добрия пример с добро поучение.

П. Признавам грешките си и искам прошка. П Проявявам интерес и се грижа за всяко дете поотделно. П Насърчавам ги разумно. О Разумно ги утешавам. П Мотивирам ги за един угоден на Бога живот.

2. Как можеш като член на Христовото тяло да поучаваш, насърчаваш, утешаваш и мотивираш постъпките на другите части на Христовото тяло? Бъди конкретен. Запиши си конкретна цел за тази седмица. Избери си някого, за когото знаеш, че се нуждае от помощ.

 

Семейна или групова задача

Разговаряй с партньора си за своите слабости и положителни страни. Обсъдете заедно отговорите си на горната задача. Поставете си нови общи цели във възпитанието на децата си. И тук бъдете конкретни.

Обсъди с един или няколко братя и сестри, как бихте могли да помогнете на един обезсърчен член на Христовото тяло.