Глава 4 – Вярващият мъж и неговата ръководна роля

„Подчинение“ е една ключова дума, използвана от Библията за описание отношението на жената към мъжа. Става въпрос за нещо, което без съмнение заема важно място в Божия план, ако Библията изобщо е боговдъхновена и заслужава доверие. А според моето твърдо убеждение – тя е!

В интерес на истината, за съжаление и вярващи, и невярващи, в семействата и в църквата злоупотребяват с това понятие. От една страна, някои отнасят тази дума само към жената, което Библията никога не прави. Този израз служи и за описание отношението на мъжа към своята жена. Като вярващи, които заедно образуват Христовото тяло, ние всички трябва да се подчиняваме един на друг (сравнете с Ефесяни 5:21) и когато думата „подчинение“ се употребява за означаване на една отделна роля на жената, то най-често смисълът е – безусловно подчинение. Но Библията не подкрепя едно такова мнение.

Такива тълкувания на понятието подчинение са погрешни. Но не по-малко погрешен е опитът да се отхвърлят понятията подчинение и ръководство, под предлог, че някои библейски автори и най-вече апостол Павел, са били отрицателно повлияни от своята култура. Това мнение е свързано с много проблеми за достоверността на Святото писание. Няма спор, че културните фактори играят важна роля при едно чисто тълкувателско разглеждане на Библията. Но да искаме да отхвърлим ръководната роля в брачните отношения, означава да се опитваме да интерпретираме Библията в светлината на съвременните течения в света, най-вече движението за еманципация на жената. В останалите случаи се касае за една реакция срещу екстремните нещастни схващания на някои християни. Като много други и тези тълкуватели са се изложили на опасността да изпаднат в другата крайност. Също както екстремистите, на които са желали да се противопоставят, те са отишли твърде далеч и извличат от Библията учения, които тя не съдържа. Според мен е напълно ненужно да се стремим да отхвърлим библейското понятие за ръководство, за да получим практическата полза от едни равноправни взаимоотношения. Сам Исус Христос ни дава важен ключ за разбирането на тази изключителна концепция, като демонстрира собственото си смирение, измивайки краката на своите ученици. Чрез този акт на любов, Христос показа, че Той, най-великият, също е един слуга (сравнете с Йоан 13:12-17).

За да разберем отношенията между мъжа и жената така, както ни ги представя Библията, ние се нуждаем от задълбочен поглед върху цялото Слово. В последната глава започнахме да изследваме, какво учи Библията за подчинението. Но ние не можем да имаме ясно разбиране на това понятие, без ясната перспектива по отношение на ръководството. Бракът не е еднопосочно отношение, затова не можем да дефинираме отношението на жената към мъжа, без внимателно да сме изучили отношението на мъжа към жената.

 

Ръководна роля – понятие – какво не означава това

Библията учи, че мъжът изпълнява ръководната роля в брака. Павел изяснява това, като напомня на жените да се подчиняват на мъжете си, както на Господа, „…защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата…“ (Ефесяни 5:23).

Какво означава „ръководна роля“? Какво разбира Павел под това понятие? И тук ще ни бъде от полза да видим, какво Библията, във всички случаи, няма предвид, употребявайки тази дума.

1. Ръководната роля не е диктатура. Има мъже, дори вярващи, които с думата ръководство оправдават авторитарното си поведение. Те командват в семейството си като надменен фелдфебел. Издават заповеди, за всяко желание и мръдване на пръста си изискват незабавно подчинение и посрещат всяка съпротива с психологическо, ако не дори и с физическо насилие. Това не е ръководство, а проява на детински егоизъм. Това е противоположно на любовта.

2. Ръководната роля не дава автоматично гаранция за респект. Вярно е, че Бог е възложил на мъжа ръководната роля в семейството. Но това не е гаранция, че жена му или неговите деца, автоматично ще започнат да изпитват респект към него и да го уважават. Когато една жена се опитва да признае ръководната роля на съпруга си в своя живот, това ще й се отдаде трудно в сферата на чувствата, ако той, както призовава Петър, не й „отдава почит“ или с други думи, не се отнася към нея с уважение. Уважението ражда уважение. Или на практика – респектът трябва да се спечели, макар Бог да е дал на мъжа авторитетното място. От начина, по който мъжът си служи с повереното му право, зависи, дали той наистина ще бъде респектиращ, като глава на семейството, или не.

3. Ръководната роля не означава мъжът сам да взема всички решения. Никъде в Библията Бог не казва, че единствено мъжът е упълномощен да взема решения. Макар понятието ръководна роля да е тясно свързано с авторитет, това все пак не означава, че една съпруга не е способна да взема решения или, че не може да вземе съществено участие в този процес.

Но повече за практическите аспекти на тази идея ще говорим по-късно. Въпросът, който сега ни занимава е: какво разбира Библията под ръководна роля? Често внимателният поглед открива истинската природа и значение на едно библейско понятие в текста или контекста, в който е употребено. Така е и в нашия случай.

Ключът към истинското значение на библейското водачество е Христос. Павел с кристална яснота казва: „…защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата“ (Ефесяни 5:23) и:

„Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25).

 

Ръководство – една аналогия с Бога

Пишейки на вярващите в Ефес за ръководството в брачните отношения, Павел използва една изключителна, силна аналогия – аналогия с Христос и Неговото отношение към църквата. Така, както Христос е глава на църквата, така мъжът е глава на жената. Както Христос обича църквата, така трябва и мъжът да обича жена си!

Аналогията и нейните ограничения. Когато една аналогия се използва като средство за връзка (както Павел го прави в Ефесяни 5 гл.), то е с цел да се разясни някаква представа или концепция. При въпроса, който Павел разясняваше на ефесяните, ставаше дума за истинския смисъл на понятието ръководна роля в семейството. Като аналогия, той използва отношението на Христос към Неговата църква.

Речникът обяснява думата „аналогия“ като „сходство в определени неща“, или като „частично съответствие“. Това означава, че никаква аналогия, колкото и подходяща да е тя, не е в състояние напълно изчерпателно да опише едно понятие. Опитаме ли се да я приложим като универсална, това води до неправилна интерпретация или дори до абсурдни положения.

Това ограничение се отнася и за използваната от Павел в Ефесяни 5 гл. аналогия. Веднага откриваме тези ограничения, след като правилно сме разбрали истинското значение на Христовото ръководство и Неговата любов към църквата.

Първо: Христос притежаваше абсолютен авторитет. Така Павел пояснява на колосяните: „…в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди .всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на Земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява“ (Колосяни 1:15-17).

И във връзка с това описание на абсолютния авторитет над цялото създание, Павел споменава ръководната роля на Христос, като продължава: „И глава на тялото, т.е., на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко“ (Колосяни 1:18).

Използваната от Павел аналогия, естествено не означава, че вярващият съпруг, също както Христос, притежава абсолютен авторитет. Той наистина притежава авторитет, но този авторитет трябва да бъде внимателно тълкуван и да се дефинира в светлината на ограниченията, които Бог е поставил на мъжа на други места в Библията.

Второ: Христос беше съвършен в своите схващания и постъпки. Той никога не съгрешаваше. Макар да беше истински човек, Неговата любов към нас никога не се влияеше от човешка слабост. Макар да беше изкушавай да прояви егоизъм, той никога не постъпваше егоистично. Макар че беше изкушавай да бъде ревнив, горд, груб, избухлив, той никога не се поддаде на такива чувства. Нито мислите, нито поведението Му бяха засегнати от неправдата.

Макар във всичко изкушен като нас, Той, все пак остана „без грях“ (Евреи 4:15). Христос наистина беше Бог в човешки образ.

И така, аналогията, използвана от Павел, като всяка друга аналогия, има определени ограничения. Един мъж не може да притежава абсолютен авторитет, нито може да бъде безгрешен. Какво тогава иска да каже Павел?

Аналогията и нейното истинско значение. Макар че никой мъж не може във всяко отношение да постъпва като Христос, все пак, Бог е дал възможност на всеки вярващ повече и повече да се приближава до образа на Христос (сравнете с 2 Коринтяни 3:18). Такъв е Божият план. Той е нашият божествен пример и Неговият Дух, действащ чрез Божието слово и чрез други части на Христовото тяло, е за нас божествен извор на сила, насърчение, мъдрост. Наистина е възможно да подражаваме на Христос, макар че никога не ще можем да бъдем равни с Него, дори и през вечността.

Павел беше убеден в това, иначе никога не би изисквал от коринтяните да му подражават, както самият той подражава на Христос (вижте 1 Коринтяни 11:1). Още по-малко би поучавал ефесяните да бъдат Божии последователи и да живеят в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас“ (Ефесяни 5:25).

И така, значи е възможно, вярващите мъже да могат да обичат, като Христос, макар и не в пълния смисъл на това понятие; но все пак така, както един човек може с помощта на Божията подкрепа, която получава с обръщението си и по време на духовния си растеж. И макар че постоянно се препъваме и съгрешаваме против жените си, ние можем и трябва да отбелязваме явен напредък в този предначертай от Бога процес.

 

Христоподобен мироглед

По какъв начин един мъж може да обича жена си така, както Христос обича църквата? Какъв трябва да бъде и какво трябва да прави? Какво трябва да бъде характерно за мирогледа и поведението му, за да изпълнява Божията воля?

Павел обобщава накратко отговорите на тези въпроси в Писмото си до вярващите във Филипи; и отново откриваме паралела между семейството и църквата, защото тук, във втора глава на Посланието, Павел говори на всяка една част от Христовото тяло.

Отначало Павел отправя един особен призив: „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото“ (Филипяни 2:3-4).

За да бъде сигурен, че ще бъде правилно разбран, Павел използва същата аналогия, както в Ефесяни 5 гл. – Христос и църквата. „Имайте в себе си същия дух, който беше в Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Но развивайки по-нататък тази аналогия, Павел става още по-прецизен, отколкото в Ефесяни 5 гл. Той описва подробно, в какво трябва да се състои този мироглед.

Един безкористен мироглед: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога“ (Филипяни 2:5-6). С други думи, Христос не се беше вкопчил за небесния трон на Своя Баща, а беше съгласен да напусне положението Си, за да дойде в този свят, в този, сътворен от Него свят. Със Своето въплъщение Той се отъждестви с нашето паднало състояние, макар Самият Той да нямаше нищо общо с греха. Все пак, Той остави небесната слава, за да живее между хората. Вършейки това. Той демонстрира един безкористен мироглед, който няма равен на себе си в цялата вселена.

Един смирен мироглед (вижте Филипяни 2:7). Христос, Който беше „в Божия образ“, унижи Себе Си по Свое собствено желание. Този, Който създаде всичко, за известно време, остави настрана небесната Си слава. Той, Който беше и е Бог, прие „образ на слуга“. Той, Който създаде човека, стана равен с него. Това е олицетворение на смирението в най-висша степен.

Един самопожертвувателен мироглед. Исус Христос извърши най-великото дело на любовта, което човечеството някога е виждало. „… и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филипяни 2:8). Исус Христос умря, за да живеем ние. Тъй като грехът на човека изискваше смъртно наказание, Исус Христос умря за всички, дори за Своите врагове. Когато Го приковаваха на кръста. Той се молеше:

„Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).

 

От аналогията към дела

Аналогията, която Павел използва в Посланието до филипяните,  представлява една красноречива демонстрация и трактовка на това, което той имаше предвид с призива си към съпрузите, да обичат така, както обича Христос.

Един безкористен мироглед. Подобно на Исус и вярващият мъж не бива да се вкопчва в авторитета си и да го използва като средство за манипулация, за да постигне желанията си. Разбира се, може да има моменти, в които той трябва да вземе решения, предизвикващи известна съпротива и душевна болка, но той постоянно трябва да използва авторитета си за доброто на съпругата и децата си. Така Павел пише в Посланието си до колосяните, че мъжът не бива да се гневи на жена си (Колосяни 3:19). Също така, той не бива да обезсърчава децата си (Колосяни 3:21). Каквото и да прави, то трябва да бъде в защита на жена си и да допринася за нейния духовен растеж. Целта на Христос с Неговата църква се състои в това „да я освети… за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете“ – продължава той – „да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби“ (Ефесяни 5:26-28).

Един смирен мироглед. Макар Бог да е дал на мъжа ръководно и авторитетно място, той трябва да живее със съзнанието, че същевременно е и слуга. Не бива никога да властвува над жена си и да използва мъжкото си „аз“, като извинение за своята безчувственост.

Мъжът трябва да се отъждестви със своята жена – с нейната болка, с нейната грижа, с нейните борби, страхове, слабости, стрес. Нека не забравяме, че Христовата любов беше тази, която отъждестви Спасителя с нас, хората. Да обичаш жена си, както Христос обича църквата, означава отъждествяване с нея. В този смисъл Петър дава на мъжете тежката заповед: „Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях, като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви“ (1 Петрово 3:7). Думите на Петър не оставят съмнение за смисъла си. Ние трябва да се отъждествим с техните слабости, трябва да показваме разбиране и да им помагаме. Освен това, Петър разкрива и още една важна истина, че молитвите на някои мъже остават нечути, защото те не обичат жените си, както Христос обича църквата.

Колко жалко е все пак, когато хората си правят извод, че Бог е против жената, че е некоректен, че учението на Павел отваря врата за мъжката безчувственост. Разбира се, някои вярващи мъже под влияние на греха, са станали доста нечувствителни. „Но“, така казва Господ, „Аз няма да отговоря на молитвите им“. Това е твърде показателно за позицията на Бога по този въпрос.

Един самопожертвувателен мироглед: това е един от най-сложните аспекти на използваната от Павел аналогия. Когато стане въпрос за жертва, мнозина от нас отстъпват в задните редици. Много от нещата, които вършим, ние правим за самите себе си. Повърхностно погледнато, изглежда, че го вършим за доброто на нашия партньор, но един по-точен поглед в дълбините на психологичната ни същност, разкрива една личност, която ние бихме предпочели да не видим.

Но интересно, Павел гледа на това като на една слабост на хората (и на всички вярващи), като слабост, която трудно може да се преодолее, освен чрез пренагласа на нашата егоистична ориентация. Затова той казва: „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не* е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло (от Неговата плът и от Неговите кости) (Ефесяни 5:28-30).

 

Практика

Павел отправи своите призиви в Писмото си към филипяните до всички вярващи с цел те да приемат в живота си следната тройна позиция: 1. Безкористност, 2. Смирение и 3. Самопожертвувателност. Прецени своя собствен живот въз основа на тези три точки. Докъде си достигнал в този процес на „обичане, както обича Христос“? Отбележи последователно това, което е най-характерно за твоя начин на живот.

Обърни внимание: ако ти си един вярващ съпруг, можеш да се концентрираш най-вече върху отношението си към своята жена.

1. Безкористност

П. В основни линии – безкористен П. Повече безкористен, отколкото егоист П. Повече егоистичен, отколкото безкористен П. В основни линии егоист

2. Смирение

П. В основни линии – смирен и добросърдечен П. Повече смирен, отколкото груб П. Повече груб, отколкото смирен П. В основни линии – груб и горд

3. Жертвоготовност

П. В основни линии – готов на жертви П. Повече жертвоготовен, отколкото самолюбив П. Повече самолюбив, отколкото жертвоготовен О. В основни линии – самолюбив

 

Семейна или групова задача

Нека всеки член на твоето семейство (или група), след като прочете тази глава, да направи горния тест. Накрая се помолете заедно Бог да преумножи любовта ви и да ви помогне да отхвърлите от себе си всички онези качества, които не са в съзвучие с Христовия образ.

Обърни внимание: една съвсем лична задача – прецени какво изпитваш към своя партньор и след това разменете помежду си вашите отговори.

Предупреждение: имай предвид, че може да се сблъскаш с някои заплашващи реалности. Тази стъпка може да се окаже много важна и да промени твоя живот.