Глава 5 – Вярващите деца и тяхното послушание

В един свят, в който болшинството от хората мислят само за себе си, послушанието не е една от любимите теми. Но това не изненадва. Да бъдеш послушен – винаги е било трудно. Непосредствено след сътворяването на човека се появи и проблемът с послушанието. Дори преди навлизането на греха в света, човек имаше възможността да бъде непослушен и разбира се, се възползва от нея. Ева първа прояви непослушание към Бога и Адам не се забави да я последва. Тяхното непослушание тласна целия свят към греха. Актът на тяхното непокорство, оттогава до наши дни, се отразява по най-тежкия начин на всеки един човек. Щом като Адам и Ева се решиха да бъдат непослушни на Бога преди грехопадението, не е чудно, че непокорството стана един особен проблем след него.

Както отбелязахме и в предшествуващите глави, навлизането на греха в света се отрази много тежко и върху семейните отношения. В общи линии, подчинението и любовта бяха нещо непознато за езическото семейство. Егоизмът, арогантността и личният интерес владееха сърцата на мъжете и жените. Затова в Писмото си до ефесяните Павел включва и брачните партньори в своя призив „да не живеят вече като езичниците“ (вижте Ефесяни 4:17). Още по-ясно той пише на жените: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа“ и на мъжете: „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25).

Но навлизането на греха в света накърни още едно отношение, което съществува в почти всяко семейство: отношението деца – родители. В Посланието си до римляните Павел взема директно отношение по въпроса. Отначало той говори за израждащото влияние на греха върху живота на всички хора : „…шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви…“ (Римляни 1:30-31).

И веднага след това Павел описва специално отражението на греха върху отношенията дете – родители. За децата той пише:

Те са непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви…“ (Римляни 1:30-31).

Много езически семейства, които тогава, по времето на Новия завет, приеха Евангелието, проявяваха точно същите черти, които Павел изброява в този откъс от Писмото към римляните. И вярващите от Ефес и Колоси не правят изключение. (Сравнете с Ефесяни 4:17-24; Колосяни 3:5-11). Тиса Павел дава не само на мъжете и жените указания за новите им взаимоотношения, които трябва да царят между тях, но поучава и децата по отношение на новата позиция и новото поведение, което трябва да имат към своите родители:

„Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; „Почитай баща си и майка си“,(което е първата заповед с обещание), „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“ (Ефесяни 6:1-3). На колосяните Павел пише: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“ (Колосяни 3:20).

Павел назовава четири причини, поради които децата трябва да са послушни на родителите си. Но преди да разгледаме тези четири причини, нека запомним, че преведената с „деца“ дума в този израз не се отнася за малки деца. Без съмнение Павел говори в случая за деца, които са над десетгодишна възраст, следователно, достатъчно големи и зрели, за да бъдат отговорни за постъпките си. Едно от най-очевидните основания за този извод се състои в това, че Павел се обръща директно към децата, следователно приема, че са достатъчно големи, за да разберат една толкова важна заповед.

На второ място, „текнон“, гръцка дума за деца, в Новия завет често се използва в общия смисъл на потомство. И контекстът, в който се появява думата, обикновено пояснява, че става въпрос за по-големи деца. В някои случаи е дори съвсем ясно, че Павел говори за пораснали деца.

Това е една важна констатация. Много вярващи се опитват да възпитават малки деца по един начин, по който не биха имали успех, тъй като разбират погрешно някои стихове, отнасящи се до по-големите деца. Това при малките деца често води до нарушения в поведението и когато пораснат, създават още по-големи затруднения в желанието им да бъдат послушни. Повече по този въпрос ще говорим в осма глава.

Сега нека видим причините, поради които децата трябва да са послушни на родителите си и да ги уважават.

 

Доктринални причини

Първите две причини за послушание, за които Павел говори в Посланието до ефесяните, се основава на учението на Библията.

Защото сте вярващи, (вижте Ефесяни 6:1). Това имаше предвид Павел, когато каза: „Покорявайте се на родителите си е Господа“. Някои превеждат тези думи като: „Покорявайте се на родителите си заради Господа“. В Писмото си до колосяните Павел се изразява дори още по-ясно: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“.

Някои тълкуват думите на Павел в Писмото до ефесяните така, като че ли децата трябва да бъдат послушни само, ако родителите им са вярващи, т.е., ако са, в Господа“. Но това тълкуване изглежда доста повърхностно. Сигурно Павел не е целял да предпази вярващите деца от непослушание, само защото родителите им още са езичници, както и не освобождава от подчинение вярващите жени, чиито съпрузи още не са спасени. Дори може би Павел, както и Петър, още повече би подчертал значението на послушанието при тези обстоятелства.

Не, това явно не е истинският смисъл на този призив. Просто, Павел повтаря по-конкретно нещо, за което вече е говорил в Писмото си, обръщайки се към всички вярващи. Дори нещо повече, той иска да им каже: тъй като вече сте вярващи, тъй като в Христос сте поставени в едно по-различно положение, тъй като мисленето ви вече не е помрачено и вече не сте „странни на живота от Бога“ (Ефесяни 4:18), то трябва „…да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителни страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината“ (Ефесяни 4:22,23). Съвсем ясно и недвусмислено звучат думите му: „…всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; а бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31).

Вече се убедихме, че първата причина за послушанието на децата към техните родители е тяхното ново положение в Христос. Те бяха „в Господа“. Животът им вече не им принадлежеше. Бяха изкупени със скъпата кръв на Христос и сега, заедно с родителите си, бяха част на едно ново семейство, на „Божието семейство“.

Защото така е правилно: като млад човек, Исус даде един изключителен пример на послушание към родителите си (вижте Лука 2:41-51). Всяка година цялото семейство на Исус отиваше в Ерусалим, за да участвува в празника Пасха. След приключване на празника, неговите родители и роднини тръгнаха обратно към къщи. Беше изминал почти цял ден в път, когато те забелязаха, че Исус не е с тях. Веднага се върнаха в Ерусалим, но едва след три дена откриха Исус. Той беше в храма и разговаряше със законоучителите, които макар експерти в познаването и тълкуването на Мойсеевия закон, се изумяваха от дълбочината на Неговите въпроси и отговори.

В това време родителите, особено майката на Исус, вече едва ли не бяха излезли извън себе си. След една, може би малко по-остра забележка от страна на майка му, Исус се присъедини към тях с пълно послушание.

Отново се убеждаваме, че Исус е най-добрия пример как да живеем като християни. В последната глава споменахме за Неговото безкористно, смирено и самопожертвувателно поведение. Той напусна славата в небето, за да стане човек и да изпълни спасителния план. И тук, в тази история, дванадесетгодишен, с всичката си мъдрост и знание, той дава пример за послушание на всички млади хора. Макар че знаеше, защо е дошъл в света, и че е Син на Бога, Той се подчиняваше на авторитета на Своите родители.

Следователно, наистина така е правилно – да бъдем покорни на родителите си. Разсъжденията на Павел се основаваха на примера на самия Исус.

 

Лични причини

Имаше и някои съвсем лични и практични причини, децата да са послушни на родителите си. За да изясни този пункт, Павел се позовава на една от Десетте заповеди, които Израил беше получил от Бога в пустинята до планината Синай. „Почитай баща си и майка си“, пише Павел и обяснява: „което е първата заповед с обещание“ (Ефесяни 6:2). С други думи, Павел обръща вниманието на младите хора върху това, че послушанието на родителите е толкова важно в Божиите очи, че Той свързва с него едно обещание – „лична облага“, както бихме казали.

Разбира се, това обещание беше дадено преди всичко на децата на Израил и предвиждаше особени благословения в Ханаан. Все пак, Павел, въоръжен с авторитета на Святия Дух, обобщи това обещание в смисъл, че тази лична полза засяга всички вярващи, които са послушни на родителите си.

В какво се състои тази полза?

„За да ти бъде добре“ (Ефесяни 6:3). Не би било нито подходящо, нито честно да разказваш на всички млади хора, че животът им ще се превърне в райска’ градина, само защото са послушни на родителите си. Павел в никакъв случай не предлагаше вълшебната формула за съвършено щастие. Но все пак, опитът потвърждава факта, че болшинството деца, които почитат родителите си и са им послушни, спечелват за себе си една голяма полза. Жестоки, за щастие много са рядко родителите, които възнаграждават послушанието на децата си с нови ограничения и още по- голяма суровост. Много по-често се среща обратното. Пътят към по- голяма свобода и по-силно доверие се проправя с послушание и уважение.

С други думи: ако искаш родителите ти да ти вярват, бъди им послушен и ги почитай. Искаш ли да ти бъде добре, покажи на родителите си, че ги обичаш, цениш, че искаш да ги радваш и да правиш живота им по-лек. Нищо не е така разочароващо за родителите, както да бъдат в конфликт със собствената си плът и кръв. И естествено, за един млад човек също няма нещо по-разочароващо от постоянните противоречия между него и собствените му родители. Павел твърди, че послушанието и респектът са ключа към преодоляването на голяма част от тези трудности. Или, направи добро сам на себе си с послушанието на своите родители. С това ще направиш и на тях добро.

Съществуват изключения и от това правило. Така, както има деца-егоисти, които не реагират положително на родителската обич, има и родители, които в духовно и емоционално отношение са толкова равнодушни, че търсят единствено ползата за себе си от децата, които са им послушни и ги респектират. В такива случаи Библията също така не изисква безусловно послушание, както не заставя и жената да се подчинява на жестокия властолюбив съпруг.

Директно, както и чрез примери, Библията учи, че първо трябва да бъдем послушни на Бога и едва на второ място – на човеците (сравни с Деяния 5:29). Това беше отговорът на апостола на религиозните водачи в Ерусалим. С други думи, когато родителите изискват, едно от децата им да престъпи някоя Божия заповед, правилно е, то да избере да се подчини първо на Бога. Божият авторитет стои по-високо от този на родителите.

Но трябва да бъдем внимателни, дали това, което изискват от нас, наистина е престъпване на Божието слово! Ние винаги съумяваме да оправдаем поведението си, дори когато, чисто и просто, изпълняваме собствените си хрумвания. Затова, преди да престъпиш волята на родителите си е добре да потърсиш съвета на пастира или други опитни членове на църквата. Нека те да те научат, как да постъпиш. Опитни вярващи, способни на обективна преценка, могат да ти съдействуват със своята мъдрост да намериш изход от такъв род проблеми.

Преди време един младеж искаше да се кръсти, но невярващите му родители не му дадоха своето съгласие. Той дойде при мен за съвет. С негово съгласие аз отидох у тях. Намерих само майка му. Обясних й, че не насърчаваме сина й в непокорство към родителите си, разясних й значението на кръщението и предложих помощта си да възстановя нормалните отношения между нея и сина й.

Няколко дни по-късно, получих покана за телефонен разговор от бащата на младежа, който се беше завърнал от командировка. Жена му беше разказала за моето посещение и за това, че съм потърсил позволение за кръщаването на сина им, тъй като не съм искал да извърша този акт без тяхното съгласие. Начинът, по който бях постъпил, го беше накарал да ме потърси, за да даде съгласието си за кръщението на неговия син.

И така, при трудност се обръщай към опитни братя или сестри, от които можеш да получиш съвет и помощ. Всеки по-възрастен член на Христовото тяло е отговорен да помага на младите във вярата, които имат проблеми с родителите си. Ако родителите ти наистина грешат в поведението си към теб, макар че ти се стараеш да бъдеш послушен, опитните членове на твоята църква са задължени да ти помогнат с любов, да разрешиш проблема си. „За да живееш много години на земята“ (Ефесяни 6:3). Нима Павел вярва, че на един млад човек се гарантира дълъг живот, щом е послушен на родителите си? Не е задължително. И тук не става въпрос за магическа формула.

Има хора, които живеят много дълго на земята, макар че не са покорни на родителите си. Но тъй като са игнорирали техните съвети, те прекарват земните си дни като нещастни хора. Нека помислим само за младежите, които са хвърлили на вятъра мнението на родителите си за техния брак и са се оженили за някой незрял, може би дори невярващ партньор. Днес те са разведени, разочаровани и огорчени. Ако още не се е достигнало до разпадане на семейството, те с неимоверни усилия се стараят да направят най-доброто, което предлага несполучливият им брак, за да не се наложи втори път да престъпят Божията воля.

Някои са имали възможността да започнат още веднъж отначало, но други до края не могат да намерят разрешение на своя проблем. Някои от тях втория път вземат още по-несполучливо решение. За нещастие, по-големият акт на непослушание понякога води до цяла поредица от погрешни решения и неуспехи.

Това е само един пример, как непослушанието води до душевна болка, вместо до щастие, как пренебрегването на родителския съвет може да доведе до един дълъг живот, изпълнен само със скръб и болка. Някои хора дори в нещастието си предпочитат смъртта.

Но това, „за да живееш много години на земята“, има и един буквален аспект. Ако Бог и да не гарантира един дълъг живот, то Той дава да ни стане съвсем ясно, че непослушните деца чрез глупавото си и безотговорно поведение могат да съкратят живота си. Непослушанието на родителите, както в онзи първи век, така и днес, лесно може да доведе до смърт. Всеки ден млади хора умират при автомобилни катастрофи, злоупотреба с наркотици, както и по други причини, защото не са били послушни на родителите си. А някои, макар че не са съгласни с поведението на приятелите си, се забъркват в неприятни ситуации, само защото са си избрали неподходяща компания. Днес в затворите гният млади хора, които никога не са натиснали спусъка на пистолет срещу някого и никога не биха го сторили, но са затворени, защото са присъствували на местопрестъплението и са класифицирани като съучастници.

И така, съществуват някои съвсем практични причини да бъдем послушни на родителите си. Имаше ги в дните на Мойсей, по времето на Павел, има ги и днес. Докато светът върви към великия ден на Христовото идване, вярващите младежи трябва да се чувстват задължени да дават пример на послушание към родителите си.

„А това да знаеш“, пише Павел на Тимотей, „че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите си… от такива страни“ (2 Тимотей 3:1-5).

 

Послушание на вярващия – отговорността на всеки

Призивът на Павел в Ефесяни 6:1-3 е отправен специално към децата. Но думата послушание в Новия завет не се отнася единствено за тях, както и думата подчинение не се отнася само за жените, нито пък само мъжете са задължени да практикуват любов. Подобно на подчинението и любовта, послушанието е свързано с поведението на всички членове на Христовото тяло.

Послушание към нашите началници. В същия откъс, в който Павел изисква от децата послушание към родителите им, той поучава робите да се покоряват „на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос“ (Ефесяни 6:5). Отнесено към наши дни, това означава, че ние трябва да уважаваме началниците си и да им се подчиняваме. Като родители ние не можем да изискваме послушание от децата си и същевременно да не се подчиняваме на своите родители. Това би било в противоречие с Божията воля. Ако началникът ни е некоректен, днес съществуват възможности за коригиране на нашите взаимоотношения, но и това трябва да стане с духовна вещина. Ако с ръководителя ни просто не може да се излезе на глава, ще бъде по-добре да си потърсим друга работа, отколкото да престъпим Божията воля. Това, разбира се, е едно от предимствата на днешното време. Робите от времето на Новия завет не притежаваха тази възможност.

Послушание на авторитета на правителството. Вярващите християни са задължени да се покоряват на авторитетите на правителството. Павел дава ясни указания по въпроса, както в Римляни 13:1, така и в Писмото си до Тит: „Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело“ (Тит 3:1).

Отнесено за наши дни, това означава честност в изплащане на данъците, спазване указанията за скоростта на движение, съобразяване със сигналите за спиране и спазване изискванията на отделните инстанции, макар понякога те да не са ни съвсем удобни. В Божия план за вярващите няма място за насилие и съпротива. Да използваме определени средства, за да постигнем промени – да, но никога нека не се опитваме да се разпореждаме със закона! Изключение правят само случаите, когато от вярващите се изисква да извършат нещо, което представлява непослушание на Бога. Тогава ние трябва да вземем решение, но никога, постъпвайки бунтарски и нехристиянски.

Послушание на членове на църквата, които носят определена отговорност. Без съмнение, авторът на Посланието към евреите, е имал предвид дяконите в църквата: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас“ (Евреи 13:17).

Дяконите, които оглавяват дадена част от Христовото тяло, са отговорни за духовния растеж на подчинените им членове на църквата така, както и родителите са отговорни за децата си. Както децата трябва да слушат родителите си, така и членовете на Христовото тяло трябва да са послушни на своите духовни водачи и да ги уважават.

И тук не става въпрос за безусловно послушание. По същия начин, по който дава на родителите някои строги указания за поведението им към техните деца, Павел изисква и от дяконите да бъдат пример за стадото и да не господаруват над поверените им (вижте 1 Петрово 5:3). Сред членовете на Христовото тяло ще открием едни изключителни взаимоотношения, които включват взаимна любов, подчинение, респект, взаимно послушание, дори в контекста на признатия авторитет.

 

Практика

В кои области на живота послушанието ти създава трудности?

П. Да бъда послушен на родителите си и да ги уважавам. (Обърни внимание: независимо дали сме създали собствено семейство или не сме семейни, ние в никакъв случай не сме свободни от задължението да уважаваме родителите си, дори когато те вече нямат право да напътствуват живота ни. Ние винаги трябва да ги обичаме и уважаваме.

П. Да бъда послушен на началника си и да го уважавам.

П. Да се подчинявам на властите и на установените от тях закони.

П. Да бъда послушен на духовните си водачи и да ги уважавам.

Запиши, какво ще предприемеш незабавно, за да коригираш тази слаба страна на своя християнски живот.

 

Семейна или групова задача

Отдели време и прехвърли още веднъж страниците на тази глава. Ако имаш деца и те са достатъчно големи, насърчи ги да споделят мислите си за вашите домашни принципи и закони. Попитай ги, дали те ги одобряват. Изслушай добре мнението им, преди да посочиш причините, които налагат тези семейни принципи.