Глава 3 – Вярващата жена и нейното подчинение

Изискването на Павел към жените – да се подчиняват на мъжете си, особено през деветдесетте години, се превърна в една от най-оспорваните тези на Библията. Мнозинството невярващи отричат авторитета на Святото писание и отхвърлят думите на Павел като културно обусловени и свързани единствено със Средновековието. За тях това е едно субективно схващане, основано на предразсъдъци. За социолозите и психолозите не представлява проблем да класифицират Павел като един отчужден от света, невротичен, егоцентричен, дори огорчен човек. Някой съвременни привърженици на еманципацията на жената намират още по-силни определения.

Но има и вярващи, които твърдейки, че вярват в абсолютната боговдъхновеност на Библията, тълкуват погрешно думите на Павел. Някои от тях споделят мнението, че не може да има предопределен авторитет нито в семейството, нито в църквата. Техният аргумент е всеобщото равенство. Посочвайки Галатяни 3:28, където се казва, че в Христос няма нито мъжки пол, нито женски, те се опитват чрез Словото да докажат, че всички сме едно и че във всяко отношение сме напълно равни.

Други вярващи се мъчат да ни убедят, че Павел е повлиян доста от религиозното си възпитание и е записал „Божието слово“, прокарвайки в него субективни тенденции. Проблемът на тяхното схващане е, че допускат възможността за съществуване на заблуждения в Библията. Но ако Павел се заблуждаваше в този пункт, как да вярваме тогава например, на теорията му за оправдаването чрез вяра?

Трета група вярващи, които не си позволяват да стигнат толкова далеко, тълкуват тезите на Павел като отражение на културните проблеми на новозаветната църква. По този начин те освобождават нашите съвременници от задължения към изискванията с един частен проблем, в една частна църква, в едно частно историческо време.

Всепризнат факт е, че в Библията има указания, които са тясно свързани с определена култура. Така например, на много места Павел заръчва братята да се поздравяват един друг със свята целувка (вижте 1 Солунци 5:26; Римляни 16:16; 1 Коринтяни 16:20; 2 Коринтяни 13:12; 1 Петрово 5:14). Тук абсолютен характер има фактът, че вярващите постоянно трябва да се поздравяват с любов, докато формата на този поздрав се променя с развитието на културата. В нашата култура тази форма на поздрав не е общоприета, докато в новозаветната култура той беше обичаен, както и днес в някои, дори и нехристиянски кръгове.

Но спада ли указанието на Павел за подчинение в Ефесяни 5:22 и Колосяни 3:18 към същата категория? Какво е становището на Библията за подчинението? Какво всъщност имаха предвид Павел и други автори? За да си отговорим на тези въпроси, не е достатъчно да се спрем на изолирани текстове, а трябва да имаме предвид цялото Слово. Трябва де се пазим и от субективни тълкувания и да не се опитваме да доказваме чрез Библията това, което бихме желали да вярваме. Ако спазваме тези условия, ние ще бъдем в състояние да видим как Бог вижда отношенията между жената и мъжа.

 

Преди и след грехопадението

Концепцията на подчинението не се защитава само от апостол Павел. Библейската легитимация за неговото становище се основава и корени в историята на сътворението. Както знаем, Бог създаде първо мъжа. Но след това каза: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“.

И след това Го извърши. „Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека“.

Много години по-късно, когато апостол Павел разговаряше с вярващите в Коринт на тема „богослужението“, той основа един от своите аргументи на същата библейска истина от историята на сътворението. Той каза: „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа“ (1 Коринтяни 11:8,9).

Павел се позовава на реда на сътворението и на Божието намерение със създаването на жената, като в случая става въпрос за времето преди грехопадението. С други думи, днешното отношение на жената към мъжа не само е засегнато от грехопадението, но отговаря и на първоначалния Божий план за създаването на жената за мъжа.

Павел придава на тази истина още по-голяма тежест, подчертавайки, че мъжът е „образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа“ (1 Коринтяни 11:7). При сътворението мъжът беше първия, който отрази Божия образ. Тъй като жената бе взета от мъжа, тя по особен начин отразяваше образа на мъжа, макар че от това естествено следва, че тя също както Адам, отразяваше и образа на Бога.

Апостол Петър потвърждава това схващане. Обръщайки се към жени, омъжени за невярващи мъже, той недвусмислено заявява:

„…да се придобият без словото, чрез обходата на жените си…“ (1 Петрово 3:1). И малко по-нататък дава за пример жените от Стария завет: „Защото така някога и святите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си, както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване“ (1 Петрово 3:5-6).

Почти невъзможно е да тълкуваме местата както от Стария, така и от Новия завет, където се говори за подчинението и Божия ред, като че става въпрос за културно обусловени постановления. Цялото Свято писание без противоречие учи, че мъжът, според сътворението, заема авторитетна позиция в семейството. Това отговаря на категоричното намерение на Бога от първия миг на сътворението.

Но позицията на жената по отношение на мъжа се повлия и от навлизането на греха в човешкия род. След като първо Ева, а след това и Адам, проявиха непослушание, Бог съвсем ясно и категорично им съобщи за промяната, която грехът внесе в техните отношения. На Ева Той каза: „Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“ (Битие 3:16).

И така: подчинението на жената пред мъжа, като закон на сътворението, води началото си от времето преди грехопадението, но след него допълнително се усложнява. С появяването на греха изникват какви ли не промени в отношенията между жената и мъжа. Към това се прибавя фактът, че и мъжът стана грешник, като с това злоупотреби с поверената му от Бога роля на глава на семейството. Но в следващата глава от книгата ще говорим по-подробно за това.

 

Подчинение в църквата

Принципът на съгласуваността е много важен, когато при тълкуването на Словото трябва да се разграничи културно обусловеното от културно независимото, абсолютното от относителното. Друго доказателство за това, че понятието подчинение не е свързано с определена култура е фактът, че Павел пренася тези положения и върху отношенията между мъжете и жените в църквата. И тук откриваме взаимната връзка между църква и семейство.

Очевидно, някои жени в коринтската църква се държаха по начин, който накърняваше принципа на подчинението. Затова Павел писа: „Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът“ (1 Коринтяни 14:33-34).

В писмото си до Тимотей той обръща внимание на същото нещо:

„Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива“ (1 Тимотей 2:11-12), като отново се позовава на реда, поставен при сътворението: „Защото първо Адам бе създаден, а после Ева“ (1 Тимотей 2:13). Ето че пак появата на греха в света играе роля за неговата аргументация: „И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление“ (14 ст.). Разбира се, Адам също съгреши, но Ева беше първа.

И така откриваме една съгласуваност в библейското учение за отношенията между мъжа и жената. Както в семейството, така и в църквата, мъжете носят главната отговорност и въплъщават авторитета.

Какво разбира Библията под „подчинение“?

Съществуват много и различни схващания, какво е мнението на Библията за жената и за нейното подчинение. Болшинството от тези схващания се основават на вече споменатите места от Словото. Но какво казва Библията всъщност? За да установим какво учи Библията, би било от полза да видим първо, какво тя не учи.

1. Библията не учи, че жените са единствените, които трябва да се подчиняват. В същия откъс, в който Павел предупреждава жените да се подчиняват на мъжете си (вж. Ефесяни 5:22), той призовава и то, използвайки същата дума, всички вярващи да се подчиняват един на друг в страх от Христос. Това беше валидният за всички части на Христовото тяло принцип. В Първото си писмо до коринтяните Павел пренесе този принцип на взаимно подчинение в интимната сфера на брачните отношения: „Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената“ (1 Коринтяни 7:3-5).

2. Библията не учи, че жените никога и при никакви обстоятелства не бива да казват нещо в църква. В Посланието на Павел до Колосяните виждаме как функционира Христовото тяло и как работят частите на това тяло една за друга: „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си“ (Колосяни 3:16).

Оттук става ясно, че всички части на Христовото тяло, независимо мъже или жени, трябва взаимно да се поучават и назидават. Този стих не загатва никакви изключения. Но няма ли противоречие с други изявления на Павел, че жените трябва да мълчат в църква?

Разрешението на проблема е в това, че трябва да разглеждаме „поучаването“, както и „мълчанието“, като функция, която може да приеме различни форми и начини на проявление, или на „не проявление“. Важно е да отбележим, че Библията често дефинира една функция, без да опише формата й. Въпреки това, не бива да забравяме, че не може да съществува функция без форма. Затова можем да твърдим, че „формите“, с които си служеха жените от Коринт и Ефес, винаги бяха налице, дори и тогава, когато Библията не се спира изрично на тях.

Очевидно в тези новозаветни църкви, най-вече в Коринт, е имало жени, които са използвали такива форми на поучаване и говорене, с чиято помощ са покорявали мъжете и така са внасяли смут в Христовото тяло. Те са злоупотребявали с правото на ръководство в църквата. По този начин са престъпвали Божия принцип на подчинението, накърнявайки постановените отношения между жената и мъжа. Употребяваните от тях форми, създават такова объркване и размирие, че Павел ги предупреждава за реалната опасност, в очите на невярващите посетители на събранията да изглеждат „полудели“ (вижте 1 Коринтяни 14:23).

Когато Павел се занимаваше с този проблем в Коринт и Ефес, вярващите там без съмнение разбираха за какво им говори. За тях не беше проблем правилно да разберат думата „мълча“, докато ние, приемайки я буквално в смисъл „без издаване на звук“, достигаме до логични абсурдности.

Но от друга страна, достигаме до извода, че се касае за един, независещ от културните условия принцип. Напълно възможно е всички части на Христовото тяло да се придържат към думите на Павел до Колосяните (взаимно да се поучават и назидават), употребявайки форми, непротиворечащи на божествения принцип на подчинение по същия начин, както и мъжете могат да се подчиняват на жените си без да напускат позицията на ръководители.

3. Библията не учи, че жените са второкачествени същества. Разбрано правилно, християнството издига жената до положение, до което тя в болшинството други светски и религиозни общества, не може да се добере. Библията проповядва пълно равенство пред Бога. Дори Павел, който погледнат не достатъчно задълбочено, лесно може да се окачестви като мъж-шовинист, без всякаква двусмисленост заявява: „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус“ (Галатяни 3:26-28). Следователно, в духовно отношение Бог не прави разлика между мъжа и жената. По същата причина Исус каза, че на небето няма да има женитби (вижте Марк 12:25). Там няма да има и полови различия. И тъй като Бог още отсега гледа на нас, като на вече прославени (вижте Римляни 8:30), се налага единственият възможен извод, че мъжете и жените в духовно отношение са равностойни в Божиите очи.

От друга страна, Библията признава, че докато сме на Земята, ние все още не сме прославени. Живеем все още в кръстните си тела в един отровен от греха свят и всеки, който погледне обективно мъжете и жените, трябва да признае, че между тях съществуват определени различия, които са далеч по-комплексни от очевидните различия в анатомията и физиологията на размножаването.

Библията също признава това. Така в същия стих, в който напомня за духовното равноправие между жените и мъжете (той нарича вярващите жени „сънаследници на деления чрез благодат живот“), апостол Петър призовава мъжете да се отнасят внимателно към жените си, като към по-слаб партньор.

Някои жени реагират на такива думи емоционално и това е обяснимо. В цялата история на човечеството с жените е било злоупотребявало, дори и в някои християнски общества. Но тук Петър установява един обикновен факт. Още от самото сътворение жените в определени отношения са по-слаби от мъжете. Възможностите на тяхната физика са по-ограничени. Макар в много сфери те да са способни на тежка работа и в интелектуално отношение да не са по-слаби, повечето жени не са в състояние да играят професионален футбол с мъжете. Има една определена граница, която повечето жени не могат да преминат и това точно съответствува на Божия план. Затова Петър увещава мъжете: „Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви“ (1 Петрово 3:7).

4. Библията не учи, че жените не са способни на големи постижения Историята и съвременната култура потвърждават това. Светът познава редица велики жени, които с постиженията си са надминали много мъже. Колко от нашите най-добри художници, музиканти, учени и представители на други професии са жени! Самият Павел няколко пъти повтаря имената на жени, които по негово време са вършили необикновено важна и полезна дейност. Дори когато трябваше да се намеси със съвет в работата на Еводия и Синтихия, поради различията между тях, той не пропусна да отбележи, колко полезни са му били те в служението на Евангелието (вижте Филипяни 4:2,3). В тази връзка, естествено трябва да споменем Акила и Прискила, които в службата си на Божието слово представляваха една чудесна комбинация (вижте Римляни 16:3,4 и 1 Коринтяни 16:19).

Все пак трябва да изтъкнем, че едно от най-големите постижения на жената е това, което тя може да допринесе за успеха на мъжа.

Има голяма доза истина в думите, че „зад болшинството велики мъже стоят велики жени“.

И за собствения си живот, макар да не смятам постиженията си за нещо голямо, мога да кажа, че доста от това, което съм постигнал, дължа на жена си. Няма друг, който, когато съм отчаян, да може така добре да ме насърчи; който да възвърне вярата в собствените ми сили, когато съм съкрушен; да ме изтръгне от депресията; който да ми даде мотиви за вървене напред, когато пътят е каменист.

Това не е нещо изненадващо, а напротив, съвсем разумно, защото такава е една от основните причини, поради която Бог създаде жената: да бъде помощница на мъжа си. Не, Библията не казва, че тя е създадена да бъде негова слугиня или робиня! Става дума за една помощница, в смисъл на допълнение към него и като такава, жената в много отношения е равна на мъжа. Все пак тя трябва да признава авторитета на мъжа си в своя живот.

Павел дава словесен израз на това уникално равновесие в Първото си писмо до коринтяните. След като ясно подчертава, че жената бе създадена за мъжа (вижте 1 Коринтяни 11:9), той незабавно добавя:

„Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът – без жената, в Господа; защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога“ (1 Коринтяни 11:11-12).

5. Библията не учи, че жените никога не трябва да изразяват мнението и чувствата си. Има някои вярващи мъже, които не дават възможност на жените си да споделят чувствата и разочарованията, страховете и гнева си. Всяко по-различно от тяхното схващане, се смазва с „авторитета“ на Библията.

Нищо друго не би могло да бъде по-небиблейско и по-опустошително за самочувствието, както и за психическото и духовно здраве на една жена. То е в крещящо противоречие с призива на Петър към съпрузите да „отдават почит“ на жените си и да гледат на тях като на сънаследници в Исус Христос. То противоречи и на многото призиви към вярващите да си отдават един на друг почит (Римляни 12:10); да се „приемат един друг“ (Римляни 15:7); един на друг да носят теготите си (Галатяни 6:2) и взаимно да се утешават (1 Солунци 4:18). В Първото си писмо до коринтяните Павел ясно пише, че всички вярващи се грижат еднакво един за друг (1 Коринтяни 12:25) и добавя: „И ако страда една част, всичките части страдат с нея“ (26 ст.).

Вярващият съпруг, който не съчувствува на жена си, не желае да слуша оплакванията й и не се отъждествява с нейната емоционална и физическа болка, застава в директно противоречие с Божията воля. Той борави повърхностно с Библията само дотолкова, доколкото да оправдае слабото си Аз и егоистичното си поведение.

6. Библията не учи, че жената не бива да проявява активност извън дома си и че не може да работи над професионалното си усъвършенствуване. Някои вярващи защитават едно много ограничено схващане по въпроса и държат, че „мястото на жената е вкъщи“. Разбира се, Библията учи, че главната отговорност на омъжената жена е по отношение на нейния дом. Да се грижи за нуждите на мъжа и децата си – трябва винаги да бъде главното за нея, с изключение на личните й отношения с Бога. И когато тя пренебрегва тези първостепенни задължения, за да преследва професионална кариера, или да трупа материални богатства, тя тръгва против категоричното по този въпрос учение на Святото писание. Павел също беше категоричен по този въпрос. Възрастните жени трябваше „да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, да са разбрани, целомъдрени, да работят в домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение“ (Тит 2:4-5).

Но от друга страна, в противоречие с принципите на Библията е да принуждаваме една жена да бъде само домакиня. Има жени, които са напълно способни да се справят с основното си задължение и същевременно с успех да вършат много други полезни неща. Нека да вземем за пример описаната в 31 глава на Притчи „добродетелна жена“. Към многобройните й занимания спада, че тя „разглежда нива и я купува, от плода на ръцете си сади лозе… отваря ръката си на сиромасите, простира ръцете си към немотите“ (Притчи 31:16, 20).

7. Библията не учи, че жената трябва да позволява физическа и психическа злоупотреба със себе си. За нещастие има мъже, чиито егоизъм и низост са толкова големи, че създават на жените си неразрешими проблеми. Колкото повече жената се старае да се подчинява, толкова повече мъжът й злоупотребява с нейното желание. Такъв един мъж е болен както духовно, така и душевно. В такъв случай вярващата жена се нуждае от помощта и съвета на пастора и дяконите в църквата. С подобен проблем тя сама не може да се справи (вижте Матей 18:15-17; Яков 5:13-16). В подобни моменти една жена се нуждае от подкрепата на други зрели членове на Христовото тяло.

На това място няма да си спестя едно предупреждение! Някои жени изопачават нещата и се представят за мъченици, докато в действителност, са непокорни на Словото. Те имат собствено схващане за подчинението, вместо да се съобразяват с това, което Библията говори по въпроса. И тук опитни членове на Христовото тяло могат да помогнат на една такава личност да погледне обективно на проблемите си. И ако ситуацията наистина е абсолютно непоносима, жената може би ще трябва да се дистанцира, но във всички случаи с надеждата, че мъжът й ще промени поведението си.

И така, какво всъщност означава жените да се подчиняват на своите мъже? Казано накратко, за да изпълнява Божията воля, всяка жена трябва да осъзнае, че Създателят на Вселената е сътворил жената специално за мъжа. Тя трябва да бъде негова помощница, едно допълнение към неговата личност, в известно отношение, снабдено с възможности, които той не притежава. Преди грехопадението ръководната роля и равенството бяха така тясно вплетени едно в друго, че беше трудно да се разграничат. Но грехът промени всичко и се отрази както върху жената, така и върху мъжа.

Поради греховността, ръководната роля и подчинението трябваше да имат по-особен акцент.

Но и тук, с идването си Христос внася необходимите корекции. Един вярващ мъж и вярващата му съпруга имат възможността да притежават едно вътрешно единство, което с всеки изминал ден да става по-дълбоко и значимо. В духовно отношение съществува пълно равенство. Но от функционална гледна точка, мъжът е главата и жената трябва да се подчинява на неговия авторитет. Грехът, разбира се, не е напълно изкоренен, дори и след покаянието. Но когато един мъж и неговата жена, в общение с Христос последователно изпълняват определената им от Бога роля, пред тях се открива възможността още тук, на Земята, да предвкусят небесното блаженство. Това обаче не зависи само от единия партньор и в следващата глава ние по-обстойно ще видим какво означава съпругът да обича така, както обича Христос.

 

Дилемата на двадесетия век

От какво много жени днес желаят да се освободят? Защо толкова голяма част от тях са недоволни от ролята си и се стремят към равенство с мъжете във всички сфери на живота? Основната причина за това е един, пуснал дълбоки корени проблем – грехът. Когато грехът дойде на света, той се отрази не само върху всеки един от нас, но и върху света, в който живеем.

Мъжете през цялата световна история са използвали жените за свои лични цели. Днес съществува философията на плейбоя, която гледа на жената като на марионетка и средство за егоистични удоволствия. Затова не е чудно, че повечето мислещи жени реагират срещу тази егоцентрична философия. Днес, повече от когато и да било, с жената се злоупотребява за постигане на материалистични цели. Със секс може да се постигне всичко и естествено, жените са главната жертва на този начин на действие.

Жените реагират и на масово разпространения в наши дни мъжки егоизъм. Често към тях се отнасят като към малоценни личности, които са напълно неспособни на определени неща. Често те умишлено са спъвани, защото мъжете се чувствуват застрашени от техните способности. Не бива да ни учудва, че жените болезнено изживяват едно такова егоцентрично поведение.

Но към кого трябва да се обърнат жените? Откъде да почерпят авторитет за своите действия? За съжаление, много от тях не притежават библейската перспектива, дори отчасти я отхвърлят. Мотивирани от същата греховна природа, която мотивира и мъжете, те търсят освобождение без помощта на божествените принципи. Те не разбират, че без Исус Христос никога не биха могли да открият истинската свобода. В следствие на това, при тях се получава една свръхреакция и те стремглаво се спускат ту в една, ту в друга посока. Затова не е чудно, че светът е пълен с разочаровани хора, голяма част от които, искрено се стараят, но изобщо не са в състояние да достигнат до познание на Божия път и на истината за това, което търсят.

На второ място, трябва да отбележим, че и някои вярващи жени са разочаровани. Отново трябва да си припомним, че всяка вярваща жена и всеки вярващ мъж са все още жертва на греховната си природа. Ние сме склонни към егоизъм, а не към безкористност и за нещастие някои вярващи мъже се оставят да бъдат мотивирани от същите егоистични цели като невярващите, и използват Библията, за да постигнат себичните си желания. Това може да се отрази опустошително върху самочувствието на една жена много по-силно, отколкото, ако един невярващ се отнася към нея по този начин. От невярващия тя би могла да го очаква, но не и от вярващия си съпруг.

Разбира се и жените имат вина. Както всички останали хора и те се съпротивляват на авторитета. Всички го правим. Трудно е да се подчиняваш на някого. Само с Божията милост и помощ можем да станем такива, каквито Бог иска да ни има.

На трето място, трябва да се съобразим с още една причина, която създава трудности на жените в приспособяването им към тяхната роля – цялата заобикаляща ни среда. Младите жени в нашето общество в процеса на тяхното образоване са възпитавани в професионално насочено мислене. Домакинската квалификация и грижите за дома често отстъпват на заден план пред примамките на професионалната кариера. От психологическа гледна точка почти всяка жена се насочва в посока, различна от предопределената й от Бога. Това идва да покаже на нас, мъжете, че трябва да бъдем чувствителни към този проблем на жените. Става въпрос за истински проблем и затова не бива да го игнорираме. Желаейки да поставим жената на мястото й, ние само утежняваме проблема.

Жената, от своя страна, трябва да осъзнае тази си тенденция да действува така, както й е внушено (най-малкото подсъзнателно). Мъжът и жената заедно трябва да застанат пред този проблем и с помощта на принципите на вярата да достигнат до задоволяващото разрешение.

 

Практика

1. Като мъж или жена, отдели малко време, за да наблюдаваш своето поведение. Отговаря ли то на библейските принципи? Разбираш ли ролята си като жена? Достигаш ли в някои моменти до свръхреакция? Като мъж, разбираш ли жена си? Проявяваш ли разбиране към нейните борби? Какво предприемаш, за да й помогнеш да се подчинява като жена?

2. Като неомъжена (неженен), позволяваш ли незабелязано да се повлияваш от светския начин на живот? В какво отношение твоето поведение отразява една чужда за Святото писание ценностна система? Използваш ли истинното учение на Словото, като противотежест срещу това негативно влияние? Не забравяй, че трябва да си преживял истинско освобождаване в Исус Христос, преди да можеш да намериш истинското щастие в брака.

 

Семейна или групова задача

Обсъди тази глава със семейството си или в една малка група. Обмисли – сега е времето да научиш децата си на основните принципи в брака. Ако вярващите родители не противопоставят нещо на светската ценностна система, няма кой друг да го направи.