Глава 11 – Библейски цели, функции и принципи

От функцията към формата

В своята книга за семейството Едит Шефър го описва като една динамична единица. Тя пише: „Семейството е най-подвижната, най-променливата единица, която съществува; нейното движение е по-различно от това на океана, дърветата, на птиците, рибите и животните, по-различно от която и да било подвижна машина – една сложна динамична система от живи елементи – човешки личности“.

Макар че при разясняването на една истина, сравненията имат само ограничена валидност, това все пак е едно от най-добрите, които съм чувал, относно едно вярващо семейство. Движение и изменяне и никога абсолютен покой.

Това със сигурност важи за семейството. То започва с един съпруг и неговата жена, чиито личности и предразположеност представляват потенциала за неизчерпаемото творчество и разнообразието в едно семейство. По Божията воля към това единство от мъж и жена се прибавят деца, всичките различни, всяко от тях със свои проблеми и възможности. Както всеки час следва предишния, всеки ден сменя отминалия и всяка нова седмица заема мястото на старата, така се изменя и всеки един член на семейството. Промяната у един се отразява върху всички останали. На лице е постоянна изменчивост. Никоя форма и модел не е в състояние да реши завинаги всички проблеми.

Да, така е. Хората се раждат, за да функционират. Където има функция, има и форма. Това, което обикновено отличава вярващото от невярващото семейство са описаните в Библията функции, както и принципите и целите, които осигуряват на вярващото семейство неговата неповторимост.

Тези функции, принципи и цели ни помагат да създаваме форми и структури, които да осигуряват съществуването ни като новозаветно семейство в 20 век.

В тази книга бяха описани библейски функции, цели и принципи на ежедневния християнски живот. За да можем в крайна сметка да видим нещата в правилна перспектива, нека още веднъж си припомним някои неща.

Една основна насока за всяко семейство. Ако разглеждаме семейството от християнска гледна точка, една особено важна истина излиза на преден план. За да бъде едно семейство християнско и да функционира добре и двамата партньори трябва да са’ новородени християни. Това е ясно. Но много хора забравят основната насока, когато предприемат един брак или когато се опитват да анализират какво в техния брак не е наред.

Във 2 Коринтяни 6:14 апостол Павел ясно пише: „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието, или какво общение има светлината с тъмнината“. Дори и да е имал предвид отношения между хората, като общо понятие, Павел във всички случаи включва в него и най-интимното от всички отношения – брака.

Разбира се, има ситуации, които се създават много след сключването на брака и водят до проблеми. Например, единият партньор след сватбата приеме Христос, а другият – не. Бракът с вярващ също още не гарантира един щастлив семеен живот, защото, за да се осъществи Божествения идеал, са необходими двама истински святи християни. В определен момент един християнин може да реши занапред да живее един -греховен, егоистичен живот, а това, естествено, е противно на Божия план.

Библията признава тези реалности и както вече се убедихме, предлага насоки за изход от тези проблеми. Но да бъдеш предупреден, означава да бъдеш въоръжен. Ако си вярващ, то встъпи в брак с вярващ; да, и нещо повече, нека той бъде един, доказал реалността на новорождението си християнин. Не считам за необходимо да кажа, че същото изискване е задължително и за самия теб.

Една стряскаща реалност. В Библията има една реалност, за която бих желал да не съществуваше. Но тя е налице и не може да бъде променена, защото представлява един Божий закон, който отново и отново се потвърждава от човешкия опит. Ние понасяме естествените последици на своя грях.

Обръщам се специално към младите хора, чиито живот е още пред тях. Пази се чист в отношенията си към другия пол. Избягвай емоционални и физически отношения, които биха могли да доведат до стрес, съжаление, чувство на вина. Изчакай времето, когато в пълна свобода ще можеш да се радваш на своя брачен партньор така, както Бог отначало е предвидил. Не разваляй сега това, което според Божия план трябва да бъде нещо красиво, свободно от всякакво натоварване.

Преди няколко години участвувах в анкетирането на 3000 вярващи младежи до двадесетгодишна възраст. В една графа на въпросния списък младите хора трябваше да отбележат по четириточкова система до каква степен всяка една от четиридесет посочени цели занимава тяхното съзнание – никога, малко, доста, много. Една от тези цели беше щастливият брак. Над 70 процента отговориха на този въпрос с „много“.

За съжаление, много млади хора не могат да осъзнаят, че именно, престъпвайки Божиите основни заповеди за морална чистота, поставят препятствие пред това, което така силно желаят.

Три духовни цели. За вярващото семейство, както и за църквата, има три основни цели. Първо: едно вярващо семейство трябва да практикува вяра в Бога. Вярвай това, което Той казва, и го върши със силата на тази вяра. Не възлагай доверието си на материални неща. „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

Второ: развивай надежда’. Като семейство, основете се здраво върху учението на вярата. Знай, какво вярваш и вярвай това, което знаеш. Четете и живейте Библията.

Трето: бъдете преди всичко една общност, изградена на основата на любовта. Грижете се един за друг. Любовта е най-добрия белег на християнска зрялост и инструмента, когото Бог с най-голямо удоволствие използва, за да въздействува върху другите. Тези три неща – вярата, надеждата и любовта – са тези, които осъществяват единството. И в обществото на невярващите, сред което живеете, ви правят да бъдете едно живо и силно свидетелство.

Четири характерни функции. В Библията се описват четири основни функции, които издигат вярващото семейство над невярващото. В предните глави ние вече се запознахме с тях. Те са: подчинение, ръководство под знака на любовта, послушание на родителите и възпитаване на децата, според принципите на вярата.

Но не забравяй, че това са функции. Библията не ни казва под какви форми трябва да се реализират те, макар че ни дава изключително ценни насоки и принципи. Списъкът от последната страница на книгата съдържа едно обобщение на това, което Библията учи за тези функции и същевременно предлага идеи за създаването на подходящи форми и структури.

Вярващите допускат две основни грешки по отношение на форма и структура. Тъй като Библията малко говори за тях, ние понякога се опитваме да функционираме без да използваме конкретни структури. Това е невъзможно. Няма функция без форма и организъм без организация. Да се опитваш да минеш без форма, води, както в църква, така и в семейството, до хаос, объркване и нефункционалност.

Другата грешка се състои в това, че било в църква или пък вкъщи се стараем да притъкмим към някоя библейска функция някаква форма. В църква често отъждествяваме дадено културно обусловено поведение с библейско поведение, като например часа на нашите събирания, как трябва да са облечени хората, къде трябва да седнат, как да се организира богослужението, колко пъти в седмицата да се събираме, кой има право да говори. Ако не сме внимателни, в семействата си вършим същото. Понякога сами стесняваме кръга около себе си там, където ни се дава пълна свобода.

Подчинение и ръководство. Някои вярващи са на мнение, че концепцията за подчинението на жената и ръководната роля на мъжа не допуска нито жената да работи извън дома си, нито да разполага с доходите на семейството, нито да извършва покупки или да взема каквито и да било решения. Това са форми, които сигурно добре пасват на някои семейства, но които не могат да се открият в Библията. Докато жената се подчинява на мъжа си, не пренебрегва нито него, нито децата си, нейното поведение не противоречи на библейските принципи. Просто при упражняването на една библейска функция могат да се използват няколко различни форми.

От друга страна, аз познавам жени, които са напълно щастливи, когато не се налага да се месят във финансовите проблеми на семейството. За тях е достатъчно мъжът им да им дава това, което е необходимо и те никога не биха пожелали да работят извън дома си. Така им е по-добре. Изборът на форми, които да използваме, се предоставя на нас с това условие, те да не противоречат на библейските принципи.

Сексуална функция. Тя е важна съставна част на брака и е заповядана от Бога. Но и в тази област Бог ни дава голяма свобода. За изпълнението на Неговите заповеди относно секса са необходими мъж и жена. Това е абсолютното. Но то не поставя ограничение на сексуалното поведение в брака, стига да не се престъпват принципите на тактичността, разбирателството и безкористността. Естеството на нашите способности в тази област дава на мъжа и жената изключителни творчески възможности. И въпреки това, има вярващи, които, основавайки се главно на културни предразсъдъци и недоразумения, искат да поставят ограничения на секса в брака. Но и в тази област Библията дава свобода на формата и организацията.

Възпитание. Да възпитаваме децата си „в учение и наставление Господно“ също предлага пред нас изключителни методи. Нещо повече, самото естество на едно израстващо и развиващо се семейство изисква непрекъснато нови вариации и промени в методите на възпитание. Начините на работа не са универсални за всички деца.

Трябва да се отнасяме към всяко дете, като към индивидуална личност, с индивидуални лични нужди. Не съществува само един единствен метод за възпитаването на едно дете. Не е толкова лесно, просто да окачествим методите на възпитание на дадени родители, като правилни или погрешни. Не става въпрос за случаите, когато тези методи явно противоречат на библейските принципи и насоки, като например любов, разбиране, такт, познаване природата на едно дете.

Послушание на децата. Дори детското послушание може да има различни форми на изява. Различните семейства имат различни схващания какво представлява истинското послушание. Не бива да осъждаме другите родители, просто защото използват други методи, Стига да не нараняват новозаветните принципи, родителите са свободни да подбират методите си съответно на целите, които са си поставили.

Много е важно винаги да изпитваме мотивите си в светлината на библейските насоки. Трябва например да си задаваме въпроса: имаме ли право да изискваме това? Дали изискванията ни не са егоистични? А може би са неразумни? Дали не нарушаваме културните норми? Да не би да игнорираме моралните ценности? Може би показваме твърде малко разбиране към спецификата на детето и поставяме присъди, които говорят, че твърде малко знаем за нашето дете? Не сме ли твърде небрежни? Не бива да забравяме и въпроса, дали нашият метод не създава големи затруднения на други родители. Ако е така, то може би ние създаваме проблеми и на собствените си деца, които не могат да намерят подходящия начин на поведение в заобикалящия ги свят. Трябва да се съобразяваме с другите части на Христовото тяло, което е и още един принцип на Святото писание.

Един от най-актуалните проблеми е, че много вярващи пътуват насам и натам, провеждат семинари и пропагандират най-различни форми и модели за възпитанието на децата и други аспекти на семейния живот. Това често действува объркващо на родителите, защото онова, което в едно семейство е довело до добри резултати, в друго може да се окаже неподходящо. Освен това се правят опити за копиране на възпитателни формули, без да се разбират, лежащите в основата им принципи. По тази причина се налага отново да се върнем към библейските цели, принципи и функции и да покажем на родителите как творчески да прилагат тези истини в тяхната конкретна културна ситуация.

Но не ме разбирайте погрешно. Не искам да кажа, че е погрешно да се илюстрира как можем да използваме тези принципи. Но често хората не разбират принципите, а чуват само какво казваме за начина, по който можем да ги прилагаме. Илюстриращите примери често излизат на преден план, засенчвайки принципите и така хората не получават информацията, която всъщност им е необходима.

 

Заключение

Семейството наистина е една динамична система. То е една постоянно променяща се група от човешки личности, характеризираща се с определени взаимоотношения между тях. А както знаем, една динамична система при най-малкото нарушаване на равновесието преминава в движение.

Тук можем да си вземем един важен урок. Някои движения са необходими, полезни и нормални. Промяната на формите дори е неизбежна. Но има ветрове, които трябва да се контролират, когато тази динамична система е едно семейство. Затова, както ни съветва Павел, ние трябва да достигнем зрелост в Христос, „…за да не бъдем вече деца, блъскани ч завличаш от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, лукавство, по измамителни хитрости“ (Ефесяни 4:14).

А Яков прибавя: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко, защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете“ (Яков 1:5-6).

Поради тези причини, свободата в избора на форми винаги трябва да е съобразена с онези положения в Словото, които са абсолютни. Неотклонно трябва да държим за онова, което никога няма да се промени, а в областите, които не са абсолютни, трябва да бъдем свободни творци. Не бива да сменяме формите, само защото така ни се иска, но не бива и да избягваме промените, поради собствената си несигурност и обърканост. Никъде необходимостта да бъде запазено равновесието не е така осезателна, както в християнското семейство и ние сме длъжни да поддържаме това равновесие, колкото по-несигурна става атмосферата в обкръжаващите ни невярващи семейства. Греблата на лодката са счупени и тя несъзнателно се насочва към подводните скали. При едно вярващо семейство никога не трябва да бъде така, независимо от това колко силен е вятърът и колко страшни са вълните.

Християнското семейство притежава един компас, който ясно показва пътя и един Водач, Който сам е минал по този път преди нас. „И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евреи 4:14-16).

 

Библейски профил на семейството

Основни цели и насоки

1. Преди брака бъди напълно сигурен, че си достигнал необходимата духовна и душевна зрелост (вижте Римляни 12:1-2).

2. Гледай на брака като на едно трайно отношение. Такава е Божията съвършена воля (вж. Матей 19:4-6).

3. Встъпи в брак само с вярващ, който също притежава необходимата душевна и духовна зрелост (вж. 2 Коринтяни 6:14).

4. Още преди брака скъсай с всичко, което би било товар за бъдещия брачен живот.

5. Постави три основни духовни цели пред своето семейство:

а) обща вяра

б) обща надежда

в) обща любов (вижте 1 Коринтяни 13:13)

6. Не забравяй, че всички вярващи притежават греховна природа, която изисква постоянни усилия от страна на този, който желае да живее угодно на Бога. Но не забравяй и това, че Бог е приготвил средствата, с които можем да победим силите на старата природа, ако желаем да бъдем послушни на Неговото Слово (вижте 1 Коринтяни 10:13).

 

Функции и принципи

1. Функция: женско подчинение (вижте Ефесяни 5:22).

Основни принципи:

а) послушание

б) кротък и тих дух

в) дълг, себеотдаване и любов

г) поставяне на семейството на първо място

2. Функция: ръководене с любов (вижте Ефесяни 5:25-33; 1 Петрово 3:7).

Основни принципи:

а) безкористност

б) смирение и готовност за служене

в) себеотдаване

г) разбиране и тактичност

3. Функция послушание на децата (вижте Ефесяни 6:1-3).

Основни принципи:

а) респект

б) уважение

4. Функция: възпитаване (вижте Ефесяни 6:4).

Основни принципи: (вижте Второзаконие 6:6-9; Притчи 22:6).

а) един добър бащин пример

б) един постоянен пример

в) спонтанност

г) дисциплиниране: любов и търпение, познаване на различните възрасти и на естествената склонност на детето

 

Основни форми и модели

В това отношение Библията ни дава свобода и не ни обвързва с предварително програмирани форми и структури. Върху нас пада отговорността да създадем подходящи форми, с чиято помощ ще можем да постигнем библейските цели и да практикуваме библейските принципи.

Обърни внимание: формата и добрата организация са много важни за семейството. Ако липсват, може да се достигне до всевъзможни недоразумения, несигурност, безразличие. Много е важно да не се затваряме във формата, а да бъдем готови при необходимост да се преустроим.