ВИСОКОТО ПРЕПЯТСТВИЕ – ТАНЦУВАНЕ
Бяхме станали приятели с едни прекрасни китайци, след като получихме кръщение със Святия Дух, които имаха църква наблизо до нас. Те имаха някакви специални служби, и ни поканиха да присъстваме като техни лични гости. Щяхме да си бъдем у дома, така, че ние приехме поканата, без да предполагаме, че ни предстои да срещнем ново препятствие, за което никога не бяхме чували.
Службата вървеше чудесно и всичко беше, “нормално и имаше ред,” докато не казаха един специален номер на песен. Хорът стоеше отпред всички със специални роби, и започнаха да пеят, но изведнъж нещо друго започна да се случва. Те стояха зад малък параван, подобен на тези които повечето църкви имаха преди, и изведнъж видяхме крака да излизат зад робите на хора и видяхме хора да скачат нагоре, надолу, очевидно танцувайки и аз бях напълно ужасена. Помислих си, “Хората не танцуват в Църква! Защото танцуването е от дявола.”
Танцуването не е от дявола! Бог е този, който измисли танца, но после дявола го открадна и го изврати, и затова християните казват, че танцуването е от дявола. Бог сътвори танцуването и го направи с добра цел.
Нямаше какво друго да направя, защото гледката беше толкова шокираща да видя такова нещо в Църква. За да не се изложа пред цялата Църква, аз взех Библията си разтворих я и си скрих лицето с нея. Задържах смеха си, доколкото мога, но когато реших да погледна изпод нея, аз видях отново краката им, и те все още го правеха! Отново се скрих зад страниците на моята прекрасна Библия, и стоях така за известно време, после събрах кураж и отново погледнах. Те все още го правеха!
Скрих се отново, но третия път, когато отново погледнах аз надникнах от горната част на Библията си и видях лицата на хората, които танцуваха. Внимателно огледах всички и видях усмихнатите им лица! Те се покланяха на Бог по начин, по който не съм виждала някой да го прави. Те очевидно обичаха Бог по начин, по който не бях виждала някой да изразява любовта си към Създателя на Вселената.
Мисля си за хората, които бях наблюдавала, когато бях малко момиченце в църквата. Когато те пееха, “Радост неизговорима е и пълна със слава да служиш на Господа,” всички те изглеждаха така сякаш са изпили цял галон с горчив лимонов сок, преди да дойдат на църква. Не виждах никакви усмивки, никаква радост, никаква слава, нищо, освен хора, които идваха на църква, само, защото мислеха, че трябва да го правят. Църквата не беше място, на което някой да се осмели да се зарадва!
Но сега наистина виждах хора, които наистина се наслаждават от това да хвалят Бог и да Му се покланят. Не бяха някакви изкуствени емоции, беше нещо истинско и реално, и това докосна сърцето ми!
По пътя за вкъщи, в колата, аз казах на Чарлс, “Танцуването не може да е толкова лошо, щом кара хората да обичат Бог, както тези хора!” Чарлс никога не беше танцувал през живота си, докато аз обичах да танцувам, докато бях в света. Отивах в кънтри клуба и танцувах хали гали, и туист, докато краката ми не започнат да ме болят толкова много, че като се приберях вкъщи трябваше да си правя студени бани, за да се почувствам по-добре преди да си легна. Но танцуване в църква…никога…поради религията си мислех, че съм свободна от танцуването, когато се спасих!
Но ние бяхме очаровани от това което видяхме, затова веднага след като се прибрахме вкъщи, отидохме в спалнята, затворихме вратите, пуснахме щорите, за да сме сигурни, че никой няма да ни види и тогава Чарлс Хънтър се научи да хвали Бог с танцуване. Никога няма да забравя онази прекрасна вечер, когато пяхме чудесни песни и Чарлс просто се предаде на Духа и танцува пред Бог! Той хареса това оттогава и Бог го издигаше на високи места, докато хвалеше Бог в Духа!