БОГ НИКОГА НЕ СЕ ПРОВАЛЯ
По време на Голямото Евангелско преброяване, което се проведе през 1992г. Ние вложихме всичко, което имаме, за да извършим, това което Бог ни беше казал. Често работехме по 16 часа на ден, връщахме се вкъщи, свличахме се на леглото, прекалено изтощени, за да свършим някаква работа и у дома. На няколко пъти аз казвах на Чарлс, “Защо не преместим леглото във фоайето на къщата, за да мога направо да падам в леглото, вместо да се налага да ходя чак до другия край на къщата, за да стигна до спалнята?” Бяхме толкова завладяни от Святия Дух да извършим тази невероятно голяма работа, която Той ни беше призовал да извършим, че дори бяхме казали, “Господи, ако е нужно всяко пени, за да свършим работата, ще го дадем!” Тогава не разбирахме, че това което казваме, е това което щеше да се случи!
Работихме до последната минута, участвахме в предаване по телевизията, “Соул- а-тон”,в се обаждат църкви, за да съобщят броя на посетителите си, и въпреки, че нямахме представа за големите суми, които очаквахме да платим, това беше невероятен успех, дори и днес ние все още виждаме резултати. Един пастор наскоро ни каза, “Това беше най-голямото нещо, което някога се е случвало в моята църква. Имахме между 1200 и 1300души, които приеха Исус като техен Господ и Спасител само за един ден! Това беше толкова голямо благословение за нас!”
Не си спомням толкова голям резултат да е пристигал от неговия град, затова го попитах, “Дадохте ли тази информация в управлението на града?”
Той каза, “Не, трябваше ли?” Това ни подсети, че много от тези, които са взели участие не ни бяха дали информация, но все пак бяхме щастливи, че сме покорили на Бог, за това което ни е казал да направим!
Сметките продължиха да идват, и да идват от всичките реклами, телефонни обаждания, печатани материали и изведнъж разбрахме, че служението ни е на нулата. Не получихме финансовата помощ, която очаквахме, и натрупахме дългове от 200,000 долара и нямахме никакви средства да си платим сметките! Пощата ни се напълни със суми за плащане, точно по същото, когато преброяването завърши.Сега когато работата беше свършена, хората пращаха парите си другаде.
Изпратихме едно “Писмо предложение”като се надявахме да получим някои средства, но идваха малки суми, а големи, не.Какво бихте направили в момент като този? Усетихме, че нямаме избор освен да вземем от собствените си спестявания, за да платим сметките на служението. Още преди сметките най-накрая да престанат да идват, ние бяхме изтеглили всичко, което и двамата поотделно бяхме спестявали цял живот. Служението нямаше средства, но сметките бяха платени!
Когато Чарлс дойде с последните 55,000 долара, които имахме, аз казах, “Би ли ми дал чека да го подържа само за минута?” Аз осъзнавах,че на нашата възраст (по това време общите ни години бяха 148) повечето хора имат резерви за своите старини, но аз погледнах чека, хвърлих го нагоре и гледах как той бавно пада надолу и казах, “Боже вярвам Ти с душата си, затова със сигурност мога да Ти вярвам и с финансите си!” Чарлс дойде, вдигна чека от пода и ги внесе по сметка на служението.
Отидохме в местна закусвалня онази вечер, с достатъчно пари в джобовете си, за да си позволим по една супа и по парче зърнен хляб за всеки от нас. Ние ги изядохме, след което се прибрахме вкъщи и си легнахме,защото бяхме много изморени от толкова емоционален ден.
Ние се гушнахме и си казахме, “Това наистина те кара да се довериш на Бог, нали?” Мисля, че в този специален момент ние се чувствахме по близо до Бог от всякога, също и един до друг. Със сигурност не беше време на радост в живота ни, знаейки,че всичките пари, които сме имали са отишли за служението. Нямахме избор освен да направим “правилното нещо” и да видим, че всички сметки са платени!
Нямаше много думи помежду ни, просто прекрасното разбиране, че се прилепяме един към друг, а също и към Бог, във време, което беше тежко за нас. Аз казах на Чарлс, “Моля те не умирай, скъпи, защото нямаме достатъчно пари да те погребем.”
Изведнъж в една секунда ние започнахме да се смеем и смеем. Не можехме да спрем! Поглеждахме се един други отново избухвахме! Ако се намирахте на другия край на къщата ни бихте ни чули! Също съм сигурна, че и ако бяхте на входната ни врата, щяхте да чуете истеричния ни смях. В това извънредно критично за нас време ние не плачехме, а се смеехме! Божият Свят Дух но докосна със смях – точно това, от което имахме нужда в момента!
“Скъпи братя, живота ви пълен ли е с трудности и изкушения? Тогава бъдете щастлива, защото когато пътят е неравен, търпението ви има шанс да порасне. Затова оставете го да порасне, и не се опитвайте да се измъкнете от проблемите си. Защото, когато търпението ви накрая стане пълно, тогава ще бъдете готови на всичко, със силен характер, пълни и завършени” (Яков 1:2-4).
Чудесният Бог на когото служим знае какви са нуждите ви във всеки един момент, и в момент, в който може да сме отчаяни, изпълнени със страх за бъдещето Той изпълва душите ни с небесно лекарство, което ни кара никога да не се притесняваме за бъдещето в нито един момент за това кой ще снабди нуждите ни според Своето богатство в слава чрез Исус Христос! Вярвам, че онази вечер вярата ни беше по-силна от всякога, включително и от моментите, в които изглеждаше, че живота ми ще свърши поради болест, и ние изпяхме “Имам мир като река” по пътя за докторския кабинет, след като ми бяха казали, че имам само няколко дена живот!
Легнахме си онази нощ толкова сигурно обгърнати от Божиите ръце, поради това което Той направи за нас. Знаехме че винаги ще дойдат пари за по една супа!