8. Връзката с „Курс по чудеса”

Не след дълго уточнихме датата, когато Сам и Джереми щяха да посетят приятелите ми, и в уречената вечер приятели и колеги се събраха в дома ми. Те с нетърпение чакаха да се срещнат с медиума, за когото им бях говорил.

Докато хората още се събираха, телефонът иззвъня. Беше Джереми. Каза, че току-що той и Сам са останали без бензин. Бяха закъсали южно от града на около петнадесет мили. Стоях с телефонната слушалка в ръка и клатех глава недоверчиво. Медиумът, който беше посветен в тайните на вселената, беше останал без бензин. Не можех да го повярвам. Семинарът трябваше да започне по програма след тридесет минути. Какво можех да направя освен да покажа разбиране и да кажа на Джереми, че ще взема бензин и ще дойда веднага.

Стараех се да изглеждам весел и всичко друго, но не и обезпокоен, когато казах на събраните какво се беше случило и обещах да се върна скоро. Преди да успея да се измъкна през вратата бях спрян от един приятел от Сакраменто, който изказа на глас мислите ми.

— В ред ли е приятелят ти? Това момче е уж първокласен медиум, а остава на пътя без бензин?

Чу се приглушен смях от страна на другите и аз се опитах да скрия неудобството си, като споменах нещо за това, че все пак всички сме хора. Но действително бях нервиран. Как можаха. В крайна сметка погледнах на ситуацията като урок да показвам радост в трудни моменти и дадох воля на чувствата си. След като налях малко бензин и най-сетне спрях до колата на Сам встрани от пътя, с учудване открих, че е безгрижен както винаги. Отговорът му за цялата ситуация бе: „Каквото и да става“.

Джереми показа повече желание да се извини, като ми каза, че Сам „проучил“ въпроса с бензина и Източникът му казал, че ще останат без бензин. Сам предпочел да не се вслуша в предупреждението на Източника, като се обзаложил, че ще успеят. Джереми и аз се съгласихме, че днешният урок за Сам бе такъв: той може да бъде проводник на истината за вселената, но все пак трябва да я прилага в собствения си живот, за да я направи ефективна.

В крайна сметка всички спряхме пред къщата ми почти час по-късно от предвиденото време за начало. Отпуснах се, когато видях, че хората са готови да простят и след няколко общи думи за представяне, оформихме един голям кръг в хола и програмата започна.

Джереми даде старт, като направи преглед на метафизическите принципи. Той подчерта колко е важно да поемем отговорност за мислите си. Ние избираме какво да мислим, каза той, и всъщност ние създаваме своята собствена реалност. Той говори за нуждата да преодоляваме негативните си несъзнателни реакции. И се впусна в доста детайли относно необходимостта да обучим отново умовете си така, че да получим вътрешно водителство от своята по-висша същност. Думите му бяха поучителни и хората изглеждаха заинтригувани.

В този момент Сам пое нещата и описа своя опит като проводник на Източника. Беше му струвало много дисциплина и духовна работа да проправи пътя вътре в себе си, така че Източникът да може да работи чрез него. След това в продължение на повече от два часа Сам проведе сеанс, в който Източникът отговаряше на въпросите на групата на почти всяка възможна тема. Това беше един оживен диалог, в който Източникът показваше дълбоки познания за личния живот на хората понякога с поразителна точност. Той им говореше за взаимоотношения от настоящето и близкото бъдеще, детските им игри, изборът им на професия, здравословните проблеми и дори минали животи. Вечерта вървеше добре и доста хора си уговориха лични сеанси със Сам. Той се съгласи да остане в дома ми именно с тази цел.

През следващите два дена хората идваха и си отиваха на потоци от къщата ми, за да разговарят със Сам и Източника. Беше приятно да бъдеш част от процеса им на израстване, като им давах възможност да работят с медиума. Знаех, че бях в предните редици на нещо с огромно духовно значение.

След като приятелите ми преминаха през сеансите, Сам предложи да направи един и за мен като благодарност, че бях организирал всичко. Зададох му редица въпроси за различни предмети, но може би най-интересната част беше описанието, което Източникът даде на нещата, през които бях преминал в предишния си живот при завладяването на Америка.

Каза ми, че съм пътувал из разни предни постове да насърчавам хората и да им давам съвет. Ходел съм навсякъде, където са се нуждаели от мен. Източникът каза, че съм взел със себе си дарбите от този живот и съм ги пренесъл в работата си като социален работник. Работата ми с Травълъз Ед по улиците на Сан Франциско, както и дейността ми като пътуващ социален работник в земеделските райони на северна Калифорния били пряк израз на предишния ми живот.

После Източникът продължи да ми обяснява, че съветването ми тогава като професионален наемен войник и като пътуващ социален работник сега били все част от един план, чиято цел била подготовката за предстоящата ми духовна работа. Целта на моята душа в този живот била да бъда духовен учител. Трябваше да изиграя важна роля и щях да стана част от движението за духовно самосъзнание, което щеше да върне света отново в правилна посока. Това съм бил пожелал още преди дори да се родя в настоящия си живот.

След тези толкова интересни три дни Сам и Джереми се насочиха обратно към Напа Вали със задоволството, че са запалили искрата на интереса към метафизиката у моите приятели и че са оставили духовна следа в моя град.

Сам не беше от хората, които съзнателно бих пожелал да срещна, още по-малко пък с които да се сприятеля, но почти неуморимият ентусиазъм за духовните неща, който владееше и двама ни, помагаше на надмогнем разликите между нас. Имахме една обща, по-висша цел, и в името на тази цел можехме да се обединим.

През следващите седмици често се обаждах на Сам. Получавах „сеанси на място“ по много въпроси, включително и напредването в поста, който Източникът беше препоръчал. Всъщност Източникът беше моят лекар.

Изглеждаше странно, че Източникът можеше да чете през мен толкова пълно. Сякаш умствено, физически и духовно бях прозрачен. Но знаех, че Едгар Кейси е правел същото — и с доказани резултати. Бях чел, че правел сеанси от разстояние и помагал на стотици хора със своя свръхестествен съвет и на много други с публикуваните си книги.

Едгар Кейси, Пол Соломон, а сега и Сам демонстрираха чрез своето гадаене, че истината е достъпна за нас, ако желаехме да разчистим пътя за по-висшата си същност и се обърнем навътре за мъдрост. Най-сетне започвахме да разбираме и да вярваме в божествените закони на вселената. Метафизическата духовност беше в ход.

Сам внезапно беше превключил всичко на бързи обороти. Духовният ми живот беше придобил ново ускорение и интензивност, които сякаш надминаваха дори ентусиазма ми по времето на Раджнийш. Наистина преминавах през интензивен курс по познание на вселената. Виждах как все повече се подготвям да бъда духовен учител. Старите начини на мислене се сгромолясваха пред новата мощна положителна духовна реалност и беше вълнуващо да бъдеш част от промяната.

Така че продължих близкия си контакт със Сам както по телефона, така и лично. А Източникът не спираше да ми помага да намирам правилната посока и да се насочвам към дейности и връзки, които бяха от най-голяма полза за мен.

При следващото ми посещение в Напа Вали бях шокиран, когато Джереми ме взе настрана и ми каза, че се връща в Южна Калифорния. Каза, че започнал да става прекалено зависим от Източника на Сам и че трябвало да започне повече да разчита на собствените си отговори. Каза, че вече било време да развие по-добри взаимоотношения с Източника чрез собствената си по-висша същност. Никога няма да забравя погледа му, когато ми каза да не бъркам Сам човека с Източника, който говореше чрез Сам. Те не били едно и също и трябвало добре да запомня това.

Съжалявах, че Джереми напуска живота ми толкова скоро и му благодарих за всичко, което беше направил. Обещахме си да поддържаме връзка помежду си и вярвахме, че пътищата ни отново ще се срещнат.

Преди дори да разбера какво става, бях новото протеже на Сам и заех положението на Джереми като главен стажант-ученик. Сам и аз пътувахме напред-назад между домовете си често. Той правеше за мен сеанси, споделяше духовните си просветления, даваше ми книги и ми посочваше най-различни интересни неща. Правехме кратки сеанси, докато бягахме сутрин или пътувахме с камиона. Беше несравнимо да имаш медиум за приятел. Най-забележителното бе, че той беше в пълно съзнание, докато Източникът говореше чрез него. Дори Кейси и Соломон не можеха да постигнат това.

Макар че получавах огромно насърчение и подкрепа от страна на Сам и Източника, разбирах също, че приятелството ми беше важно за него. Той беше по-различен човек и макар че беше с жена и деца, имаше малко приятели. Радваше се на посещенията ми и телефонните ми обаждания. Предполагам, че някак си му давах повече самоувереност като личност, като го признавах за свой приятел и духовен учител.

Всъщност доста се привързах към Сам. Освен Джереми не бях срещал друг човек, който толкова пълно да се бе отдал на духовните неща. Бяхме странна двойка, но не искахме нищо друго освен пълна трансформация на тяло, ум, душа и дух.

През пролетта на 1982 година семейството на Сам и аз отидохме в Монтерей на тридневен семинар за изцеления, организиран от организацията на Едгар Кейси в центъра за конференции Азиломар на красивия океански бряг.

Сам и аз бяхме очаровани от сеансите, поучението и свръхестествените изцеления, които се извършваха чрез Кейси. Заинтересувахме се от семинара, защото ни бяха казали, че ще присъстват редица метафизически говорители с голяма сила, включително и най-добрите хора на Кейси от Вирджиния Бийч.

Но в същото време, бяхме дълбоко разочаровани от духовното безразличие, което ни се стори, че цари над програмата и характеризираше тълпата от посетители. Това с тъга ни напомни за църквите, където хората идваха повече поради социални причини, отколкото заради духовни. Макар че имаше няколко много добри говорители и някои приятни хора, като цяло преобладаващото отношение беше това на самопоздравления и духовно самохвалство. Не искахме да съдим, но уикендът приличаше повече на парти, организирано от Едгар Кейси, отколкото на духовна конференция.

Повече от всичко друго на конференцията ни хареса бягането сутрин по известната Севънтийн Майл Драйв. Ставахме рано и бягахме покрай плажа, като правехме сеанси, докато минавахме близо до къщите, струващи милион долара всяка. Беше прекрасен начин за започване на деня.

Може би кулминацията на седмицата за мен беше срещата ми с известния Франк Филипс*. През цялото време слушах да се говори за него. Когато казвах на хората къде живея, неизменно чувах: „Тогава сигурно познавате Франк Филипс. Той живее в съседния до вас град!“

С превъзвишени думи ми описваха какъв превъзходен метафизичен учител бил този дългогодишен член на организацията на Кейси. Сякаш всички го обичаха и уважаваха и съжалявах, че не беше успял да дойде на конференцията. Но последния ден, докато, обядвахме, човекът, който стоеше до мен ми каза „О, ето ги Франк Филипс и съпругата му!“

Моментално се насочих към тях. Той беше едър човек със сива брада, вероятно наближаваше седемдесетте, със закачливи очи и прекрасна широка усмивка. Представих се и му казах къде живея. Поговорихме малко и той ми направи предложение, което сякаш беше знак от съдбата.

—  Започваме група за разглеждане на „Курс по чудеса“ в дома си. Защо не се присъедините към нас?

Не вярвах на ушите си. Поканата му беше като отговор на молитва. Четях самостоятелно „Курса“, но знаех, че ще трябва да се запиша в някоя група за изучаване. Така че приветствах поканата на Франк. Най-сетне щях да се срещна с хора, с които да разговарям за „Курса“, и квалифициран учител, който да отговори на въпросите ми!

Казах на Франк и жена му Труди*, че с удоволствие ще участвам в групата му. После се извиних и се върнах на масата си, където седеше Сам, за да му кажа за срещата си с тях.

—  Каквото става, ще става — беше единственият му коментар.

По пътя назад към Напа Вали след конференцията и допълнителното пътуване до Биг Сър карахме на север по шосе №1. Гледайки към океана, си мислех за конференцията на Кейси и как бях възнаграден от съдбата чрез срещата с Франк и жена му. Докато си проправяхме път по криволичещия крайбрежен път, повтарях в ума си ентусиазираната покана на Франк. „Започваме група за разглеждане на „Курс по чудеса“ в дома си. Защо не се присъедините към нас?“