6. Хипнотичната медитация

В този преходен период между изминалото и предстоящото открих, че в медитациите си и времето за размисъл често изпитвах носталгия по „доброто старо време“ с Раджнийш и неговите саниасини. Колкото по-често се връщах към тази необуздана и прекрасна енергия, толкова повече започнах да размислям за решението си да го напусна. Все още не знаех какво ме бе накарало да се откажа от него. Бях направил единственото разумно нещо за момента — тръгнах по други духовни пътеки — но сега се чудех дали не трябва отново да се върна.

Един петък следобед, докато карах към дома на един мой приятел в околностите на Сан Франциско, имах доста време да мисля, като пътувах по път между селскостопанските райони на северна Калифорния. Минавах покрай овощните градини и оризовите полета и си мислех за моя възход и падение с Раджнийш — как моят смахнат прекрасен цветен филм се беше сменил изведнъж с черно-бял. Какво беше станало? Беше ли това Божието време или аз бях избягал страхливо?

Докато най-сетне преминавах по улиците на Бъркли, реших, че единственият начин да разреша дилемата за Раджнийш е да отида в Бъркли Раджнийш Сентър. Още в момента, когато отворих вратата на центъра, веднага видях един саниасин, който бях срещнал в Харбин в началото на годината. Той се затича към мен и ме прегърна. Когато му казах, че някак спонтанно съм решил да се отбия в центъра да видя как вървят нещата, той ме погледна с учудване и каза:

— Приятелю, очевидно божественото водителство те е довело тук. Терта е тук за уикенда и ще води специален двудневен семинар, който започва утре!

Цялото ми същество онемя. Едва можах да повярвам.

Терта, вторият след Бхагуан, водачът на групите в Индия — тук в Бъркли? Беше твърде много, за да го схвана. Без дори да се опитвам, просто отново се бях върнал в наелектризираната зона на Раджнийш.

Приятелят ми се разсмя, като знаеше, че най-малко съм очаквал подобна вест. Каза ми, че таксата за семинара е 100 долара и приемали само пари в брой. Когато казах, че ще бъде проблем да платя в брой, изведнъж през рамото ми се провеси една стодоларова банкнота от човека, който стоеше до мен. Когато се обърнах, познах Йатри, един саниасин, с когото се бях запознал чрез Вийна и Дхармананда. Той беше там за семинара с Терта. С широка усмивка на лицето ми каза да взема стоте долара и да му върна парите по-късно. Благодарих му, взех парите и веднага се записах за семинара. Чудех се дали щях да се върна към всичко, което си мислех, че вече съм изоставил. Бях отново при Раджнийш, поне за уикенда.

На следващата сутрин седнах в залата за медитации с още около стотина души. Ясно се усещаше чувството на очакване, докато всички се протягахме, медитирахме и дишахме дълбоко в очакване на Терта и неговия антураж от саниасини. Когато свитата му пристигна, стаята се зареди с енергия и моментално усетих динамичното и харизматично присъствие на Терта. Той носеше дълга роба и се движеше из стаята с лекота и грация. Кръстоса крака пред нас. Десетте или петнадесетте саниасини с него се подредиха в група зад него и по този начин повишиха драматизма на внушителното му влизане.

Терта не каза нищо в продължение на няколко минути, докато се вглеждаше в лицата на предимно оранжевата тълпа. Главата му се поклащаше методично нагоре-надолу, а очите му сякаш посрещаха и се спираха в очите на всеки един от нас. Като че ли проверяваше енергийното поле на всекиго. В него имаше някакво неопределено духовно присъствие, което не намираше покой и някак си смущаваше. Въпреки това знаех, че този конфронтационен стил беше вероятно още един начин на Раджнийш да ми помогне да израсна.

След като Терта ни преведе през една медитация и поговори с различни отделни хора, сутринта бързо завърши. По време на обедната почивка седнах до едно младо семейство, което живееше в моя район. Познах жената — бяхме заедно веднъж на един семинар в началото на годината. След обяда все още чувствах неспокойствие заради семинара, но бях готов да се потопя в следобедната сесия. След още няколко директни разговора с хора Терта обяви, че ще направим едно упражнение. Каза ни да започнем да вървим из стаята. Трябваше да опитваме енергията на онези около нас и да гравитираме към личността, за която имаме най-много енергия. От другия пол. Или от същия пол. Нямаше значение. Каза ни да не бързаме и внимателно да „опитваме“.

Докато говореше, гласът му прозвуча ефирно и напевно.

Малко смутен, бях радостен когато жената, с която обядвах, стана моя партньор. Тя също бе облекчена, когато видя, че е с някого, когото познаваше. Застанахме един до друг, като чакахме какво ще последва.

След като забеляза, че всеки е намерил партньора си, Терта ни каза да дадем израз на енергията си към този човек така, както желаехме. С танц, усмивка, целувка, прегръдка — какъвто и да било израз. Аз прегърнах леко партньорката си и тя ме прегърна на свой ред. Гласът на Терта сякаш се проточи в нова тоналност, стана още по-мелодичен и хипнотичен, като ни приканваше да дадем по-силен израз на енергията, която изпитвахме към другия човек. Неумело прегърнах пак партньорката си, но този път я целунах леко по бузата.

Терта продължаваше, пълен с енергия, и ни каза да изоставим всякакви предубеждения за това кои сме или кое е правилно и погрешно. Трябваше напълно да оставим всички страхове, всички задръжки и пречки. Трябваше напълно да се освободим от всичко, което ни пречеше да дадем пълен израз на енергията, която чувствахме. Беше абсолютно необходимо да освободим тази енергия.

В този момент вече не бях сигурен какво правеше Терта, но почти хипнотичният тон на гласа му ме караше да се чувствам неловко. В стаята започна да става горещо и усещах, че някои хора наистина бяха увлечени в упражнението. Стоях с партньорката си без да знам какво да правя. Тя също не желаеше да продължава в това упражнение.

Тогава Терта премина в пълно настъпление, като примамваше, умоляваше, почти ни раздразваше с меката си хипнотична убедителност.

— Оставете всички понятия за своята самоличност и самоличността на другия. Просто съществувайте. Отпуснете се. Дайте израз на чувствата си. Не се страхувайте. Не се въздържайте.

Тялото ми започваше да трепери от напрежение, защото не бях убеден и не се чувствах спокоен относно това, което ставаше в стаята. Въпреки че познавах свободата на личното изразяване, характерна за движението Раджнийш, това надминаваше всичко, което някога бях предполагал.

В залата за медитации се носеше тежка, жадна атмосфера на сексуалност. Не звучеше духовно, нито правилно. Всъщност изглеждаше много тъмно. Приятелката ми и аз продължавахме да се държим настрана. Никой от нас не можеше да се прави, че участва в тъй нареченото упражнение. Просто чакахме да свърши.

Когато най-сетне приключи, си помислих дали думите на Терта не бяха въвлекли някои хора в стаята в транс. Доста хора все още се обличаха. Един майстор хипнотизатор си беше поиграл на секс в името на върховната духовност.

Изведнъж разбрах, че тази духовност можеше всеки момент да вземе ненадейни извратени обрати. Осъзнах, че раздялата ми с Раджнийш беше правилен ход. Заради близките взаимоотношения на Терта с Раджнийш, не можех да се доверявам повече и на Раджнийш както преди.

Нямаше да забравя моите приятели саниасини и истините, на които ме беше научил Раджнийш, но беше ясно, че това беше краят на дните ми с Раджнийш.

Казах довиждане на моята приятелка, благодарен, че тя ми беше партньорка. Съмнявах се, че тя или приятелят й щяха да се върнат на другия Ден за семинара.

Докато напусках залата за медитации и центъра, все още клатех недоверчиво глава. Тогава още не знаех, че милостиво ми бе спестено повторно въвличане в едно движение, което щеше да продължи да набира инерция с преместването на ашрама на Раджнийш от Индия в Орегон и накрая щеше да експлодира с изстрели, злоупотреби и заплахи за убийства. Бях благодарен, че видях отчасти тъмнината зад светлината на Раджнийш.

следваща глава 7. Моят приятел медиумът