15. Евангелската истина

Когато най-сетне прозряхме духовната заблуда, много от стиховете в Писанието, които бяхме чели, си дойдоха изведнъж на мястото. Сякаш някаква завеса падна от очите ни и изведнъж Новият Завет бе залян от светлина. Макар да имахме да учим много неща за други аспекти на вярата, беше очевидно, че заради пълната си заблуда, сега познаваме доста добре стиховете в Библията, които описваха заблудата. Няколко седмици по-късно, след много изследване, размишление, молитва и много разговори с Джой, една сутрин седнах до потока с решението да прегледам още веднъж Писанието и книгата на Джоухана, като разгледам още по-подробно какво казват за „Курс по чудеса“ и другите лъжливи учения, които се бяха преплели в живота ни. Разгръщах Писанието насам-натам и се опитвах да събера парчетата от нашата духовна история.

Един от първите пасажи, които разгледах, говореше за „друго благовестие“ и за това колко сме податливи на лъжливите учения, които се опитват да променят Христовото благовестие: „Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат и преминавате към друго благовестие; което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие“ (Галатяни 1:6-7).

Прочетох отново стиховете, които се цитираха в книгата на Джоухана, за „друг Исус“1 — как дори онези, които вече са приели истинския Исус и Святия Дух могат да се подлъжат след лъжлив Исус. „Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите“ (2 Коринтяни 11:4).

Хелън Шакмън чула „вътрешен глас“, който казвал: това е курс по чудеса. Моля те води си записки. Гласът, който по-късно се представил като Исус, започнал да й диктува един материал, който напълно противоречал на истинското благовестие на Христос и чието противоположно учение може да се нарече само „друго благовестие“, „друг дух“ и „друг Исус“. Повечето от нас, които сме прочели, изучавали и вярвали в „Курс по чудеса“, никога не сме гледали сериозно на ясните библейски предупреждения за измамници, които ще дойдат в името на Христос и ще се представят като Христос.

А повечето от нас дори не сме познавали ясните предупреждения на Библията за лъжлив Христос и лъжливи пророци, които ще се издигнат сред нас, за да ни подмамят със свръхестествени знамения и чудеса, за да ни накарат да вярваме, че тяхното учение е от Бога. Тези знамения и чудеса бяха толкова убедителни, че „ако е възможно“ да заблудят дори най-верните на истинското евангелие и на истинския Христос. „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:24).

Но дори, ако знаехме за тези предупреждения, кой щеше да си помисли само, че тези лъжехристи и лъжепророци ще се издигнат от нас самите и сред нашите духовни приятели и учители? Без съмнение онзи „Исус“, който се бе изправил пред Хелън Шакмън и й се бе разкрил като „вътрешен глас“ беше доказателство за всички нас, че лъжехристите и лъжепророците не бяха винаги от плът и кръв, но можеха да се явяват също под формата на лъжлив дух, който се представя като „дух водач“, „Святия Дух“, „по-висше аз“ или в случая на Хелън — „Исус“. Лъжливите духове носеха не само лъжливи съвети, но и лъжливи учения, като „Курс по чудеса“. „А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отпаднат от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения“ (1 Тимотей 4:1).

За да няма никакво съмнение за произхода на тези духове и начина им на действие, Библията ги посочва още по-ясно и подробно. Погледнах стиха, който Джоухана цитираше на последната страница от книгата си2: „Защото такива човеци са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел. Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им“ (2 Коринтяни 11:13-15).

Ангелът на мрака спокойно можеше да се преправи на светъл ангел. Служителите му можеха да се престорят на Христови учители или дори на самия Христос. Те бяха измамници на мрака от другата страна, другото благовестие, другия дух, другия Христос — най-великата заблуда. Ние със сигурност не търсехме заблуда, но в духовното си невежество бяхме стъпили право в хитро измисления капан.

Писанията пророчески бяха описали подробно знаменията и чудесата, лъжепророците и лъжехристите, лъжливите духове. Много от нас бяхме толкова сигурни, че сме на прав път, че никога не си задавахме въпроса за източника на „Източника“ или на който и да било друг от гласовете, които ни се струваха така божествено вдъхновени и точно както „вътрешният глас“ на Хелън Шакмън не бе подложен на проверка никога, така и нашите вътрешни гласове и тези на духовните ни учители не бяха проверявани.

Всъщност Библията не само открито предсказваше духовната заблуда, но изрично ни предупреждаваше да „изпитваме духовете“ преди да се вслушваме в тях. „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света“ (1 Йоан 4:1). Проверката е Божието „Стой, кой е там?“, за да ни увери, че духовете са наистина от Бога. Измамните духове не казват, че Исус е Христос и че е дошъл на тази Земя във физическо тяло. Когато го подложиш на проверка, измамният дух ще отрече, че Исус е Христос и че е дошъл в плът на тази Земя.

По някакви тайнствени, положени от Бога причини, измамните духове не могат да издържат на Божията проверка така, както не могат да останат в нашето присъствие, когато им заповядаме да напуснат в името на Исус Христос. Бог в своята милост ни е дал този начин да разбираме какво става. Всъщност самият Исус от „Курса“ отговаряше на въпроса дали той е Христос. Отговорът му: „О да, както и ти си Христос“3 явно не издържаше на библейската Проверка.

Тези от нас, които вярваха в Исус от „Курса“ — че е Христос, както и те бяха Христос — вярваха в заблудата, че „Христос“ беше нещо повече от Исус или от нас, или от който и да било. Но като вярвах на „Курса“ и на другите си духовни учители, аз съзнателно бях станал от онези хора, за които Исус предупреждаваше своите да се пазят. „Пазете се да не ви подмами някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: „Аз съм Христос; и ще подмамят мнозина“ (Матей 24:4-5).

Още от първия гадателски сеанс аз бях измамен. Подведен от жълтата линия на магьоснически измамни духове, с най-добри намерения бях се приземил право в метафизичната „нова епоха“, където този, който се обявяваше за Христос, не беше истинският Христос. Една чудесно оркестрирана и прецизно премерена по време серия от свръхестествени съвпадения ме беше уверила, че връзката ми с алтернативната духовност беше „предопределена“. Като следвах знаменията и чудесата на измамните духове, бях скочил през духовните обръчи с почти безгрешна точност. От другата страна дръпнаха умело връзките и бях подмамен от една топка светлина, от един индийски гуру на върха на планината Биг Сър, от един бивш фермер от Напа Вали, който сега беше проводник на „Източника“ и от „Курс по чудеса“, който беше изпратен от „Исус“. Докато Джой и аз черпехме от измамния духовен свят в своето незнание, изобщо не осъзнавахме, че повечето от гласовете, в които се вслушвахме бяха част от измамата, за която истинският Исус предупреждаваше.

Като размислях за някогашното си недоверие към Писанията, записах последната забележка в сутрешното си изучаване. Сетих се за магьосника, за който бях чел в книгата Деяния на апостолите — един зъл магьосник, който използваше силата си, за да отклонява хората от Бога. Апостол Павел беше прозрял хитрините на магьосника и му се противопостави директно — като дори го нарече дявол. „Сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа!“ (Деяния 13:10).

Невероятно! — помислих си аз. Та това е братовчедът от първи век на нашия „полудял магьосник“. Точно както апостол Павел беше прозрял зад маската на магьосника, така Джой беше прозряла зад маската на „полуделия магьосник“.

Магьосници. Зли духове. Лъжливи учители от един измамен духовен свят. Дори от дявола. Нещо доста естествено за първия век, но в нашия модерен, прогресивен, техничен свят кой би повярвал, че съществуват още? След това, през което преминахме Джой и аз, не можехме да не го повярваме. Колкото и отдалечени от действителността да изглеждаха тези думи от Библията, ние ги видяхме да се разиграват пред очите ни.

Това, което смятахме за духовна истина, се оказа нищо повече от измислица. Това, което вярвахме, че е измислица на Библията, по ирония на съдбата се оказа евангелската истина. Епохата на заблудите, която беше предсказана, беше вече на път.

Като слушахме духовните си учители, бяхме пропуснали да чуем предупрежденията, които страниците на Библията крещяха. Всъщност ние бяхме паднали човешки същества, податливи на изкушение и често побеждавани от злото. И макар да нямаше начин да спасим себе си, можехме да намерим спасение чрез Онзи, когото Бог беше изпратил да ни освободи.

Сега знаех, че да си „грешник“ означаваше, че не заслужаваш да се прославиш от Бога, че се нуждаеш от спасение и изкупление и в такъв случай аз бях грешник.

И ако „покаяние“ означаваше да се новородиш от Бога във висините, то аз исках да се новородя.

Знаех, че има да уча още много неща за Исус и цялото му учение и че да бъда негов ученик щеше да бъде най-голямото изпитание в живота ми. Но бях благодарен, че на Джой и на мен бе показан прозорец в духовния свят, който се оказа интензивен курс за истините на Библията.

По някакъв странен и чудесен начин Джой и аз се бяхме върнали към евангелието и вярата си. Едва след като целият ни свят се беше преобърнал изцяло наопаки, ние се оказахме там, където трябваше да бъдем — в подножието на кръста.

Докато си събирах нещата и се насочвах към къщи да намеря Джой, не можех да повярвам, че всичко това се случваше. Но то беше записано в Писанията — Писанията, които бяха доказали правотата си в огъня на живота ни.

Замислих се къде съм сега по отношение на вярата си и осъзнах, че е време по-официално да призная посвещението си на Христос. Не бях сигурен как ще го направя, но знаех, че вдъхновението идваше от Бога, а не от мен и че щях да узная, когато му дойдеше времето.

следваща глава 16. Невероятна милост