14. „Заговорът на водолея“

Няколко дни по-късно Джой най-сетне изрази с думи това, което чувствах две-три седмици наред. Внимателно, но без колебание, тя ми каза, че според нея „Курс по чудеса“ съвсем не бил от Бога, нито пък онзи Исус от „Курса“ бил истинският Исус. Ако питам нея, метафизическата духовност била по думите на Джоухана Майкълсън „красивата страна на злото“. Думите й прозвучаха убедително. Макар да ми се искаше да отвърна: „Невъзможно!“, част от мен се питаше „Дали не е вярно?“

Нямах думи, а в същото време обмислях зашеметяващите последствия от това, което предлагаше. Дали не се случваше с нас същото, което се беше случило с Джоухана? Дали онзи Исус от „Курс по чудеса“ не беше като нейния дух-водач — лъжлив Исус? Дали онзи Исус, който бе дал „Курса“, не беше заблуждаващ дух, който само се преструваше на Исус? Дали всичко това не беше част от един хитър духовен капан? Дали това, което винаги бях смятал за ползотворна и божествена свръхестествена организация, в действителност беше не толкова ползотворна и божествена? Дали този на външен вид открит „Заговор на водолея“ не беше всъщност истински заговор? Дали това, което Бони беше описала като „другата страна“, беше само това — другата страна? Не бяхме ли отклонени от Бога в името на Бога? Дали заблудата не беше по-дълбока и мрачна, отколкото изобщо бяхме си представяли някога?

Беше прекалено, дори само за да започнем да го осъзнаваме. Всичко вътре в мен се противопоставяше на тази идея. Но в последните месеци бях чел достатъчно Библията, за да знам, че сценарият, който Джой ми предлагаше, беше една реална възможност. Може би бяхме успели да видим заблудата в живота на Джоухана, но не и в собствения си? Толкова неща ни се бяха струпали през последните няколко месеца — дали бяхме пропуснали да видим очевидното?

Казах на Джой, че колкото и да ми се иска да й кажа, че греши, не бих могъл. Може би „Курсът“ и Исус от „Курса“ наистина бяха част от заблудата, за които говореха Джоухана и Библията. Но й казах, че каквото и да става, нямаше да се убедя, преди да съм видял всичко с очите си, изложено черно на бяло, а единственият начин да разреша този въпрос беше да седна с „Курса“ и Библията в ръце и да ги изследвам.

През по-голямата част от следващата седмица се затварях в кабинета си с „Курса“ и Библията. Изследвах „Курс по чудеса“ внимателно и часове наред четях задълбочено Библията. В края на седмицата старото ми бюро с извит сгъваем капак беше покрито с бележки, картончета, таблици и диаграми. Бях разнищил „Курса“ и Библията из основи. И бях стигнал до отговорите на въпросите си.

Заключенията ми бяха неминуеми и смазващи. „Курс по чудеса“ и Библията бяха две напълно различни системи от възгледи, които взаимно се изключваха и диаметрално си противоречаха във всяко отношение! За мое най-голямо удивление „Курс по чудеса“ беше Библията, обърната наопаки. „Курсът“ не осъвременяваше, нито тълкуваше Библията — той я беше написал наново. Виждах, че между „Курса“ и Библията нямаше никаква връзка. Това бяха две различни евангелия. За да вярваш в едното, трябваше по необходимост да не вярваш в другото. Тъй като „Курсът“ и Новият Завет бяха противоположни учения, те по определение се противопоставяха едно на друго. Макар че „Курсът“ и нашите метафизически учения се бяха постарали да изглеждат съвместими с Христос от Библията всъщност не бяха съвместими. Да противоречиш и да се противопоставяш означаваше да застанеш срещу Исус. Исус беше казал ясно: „Който не е с Мен, той е против Мен“ (Матей 12:30).

Вече в мен нямаше съмнение, че „Курсът“ и другите ни духовни учения не бяха с библейския Исус или с библейското евангелие изобщо. Тяхното противоположно учение всъщност беше против всичко, което Исус от Библията учеше.

Ако евангелието от Библията беше истинското евангелие — а според мен беше така — то тогава метафизическото евангелие на „Курса“ и „Новата епоха“ беше антиевангелие. Ако Христос от Библията беше истинският Христос — а аз вярвах в това — то тогава метафизическият Христос от „Курса“ и този на „Ню Ейдж“ беше антихрист.

Джой беше права. „Курс по чудеса“ не беше от Бога. А Исус от „Курса“ не беше истинският Исус. Кой можеше да предположи, че метафизическото/“Ню Ейдж“ евангелие, което идваше в името на Христос, всъщност щеше да отрича Христос? Докато седях и си мислех колко много бях вярвал на „Курса“, се почувствах така, сякаш някой от най-близките ми приятели ми беше забил нож в гърба.

По време на едноседмичното ми изучаване, колкото повече сравнявах разликите между двете евангелия, толкова по-загрижен ставах. Нещата, които ми се струваха по-рано незначителни несъответствия между „Курса“ и Библията, сега виждах като огромни разлики. Така и други неща, които бях приемал за истина в „Курса“ преди шест месеца, сега отхвърлях напълно. По време на моето изучаване дойде разбирането за това колко много събитията от последните месеци бяха променили погледа ми върху нещата. Докато изучавах Курса, открих, че вече изобщо не му вярвах. Неговото учение изведнъж беше станало кухо, празно и фалшиво.

За известно време духовните ми учители ме бяха убедили, че съм безгрешен, невинен, съвършен Божи син и че съм в пълна степен част от универсалния Христос, както Исус или Буда или който и да било друг. Учеха ме, че съм свята част от Бога, по наследство равен с Христос и няма нужда да бъда спасяван, изкупван или новораждан. Тъй като злото беше само илюзия, нямаше зло, от което да бъда спасен. Бях повярвал, че съм отговорен за себе си и за своя свят и че съм създател на собствения си свят.

Но докато разглеждах тези „истини“ сега, виждах, че съвсем не бяха истини. Това, на което ме учеха — с каквито и разумни доводи да го обличаха — беше в ярко противоречие на учението на Библията. Подкрепени с духовни фрази, „Курсът“ и „Ню Ейдж“, макар да се представяха за приятели на Исус и Библията, всъщност не бяха никакви приятели. Както Юда те предаваха Христос в името на любовта и с измамна целувка.

Исус предупреждаваше за лъжливите пророци, които щяха да дойдат, облечени в овчи кожи — дори в Неговото име. Думите му бяха кратки и ясни: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители“ (Матей 7:15). Те нямаше да приличат на неприятели, но на хора, на които можеш да имаш доверие, и сега бях напълно убеден, че „Курсът“ беше вълк в овча дреха, който идваше не за да възхвали библейския Исус, а за да погребе завинаги неговото учение — ако това беше възможно изобщо.

В хода на изследването си започнах да разбирам, че в продължение на няколко години бях позволявал на духовните си учители — и най-вече на „Курса“ — да ми казват кой „в действителност“ е Христос и какво казва „в действителност“ учението му. Виждах как заради собствения си мързел никога да не чета и изследвам Библията самостоятелно бях нагълтал едно лъжливо евангелие като риба.

Сега разбирах, че макар да съм създаден по Божия образ, не бях Бог, нито пък част от Бога. Бог си беше Бог, а аз си бях аз. Не бях Христос, нито част от Христос, както и Буда или който и да било друг не бе Христос. Исус беше единственият наречен Христос и друг нямаше. И каквото и да се опитваха да кажат другите, Той беше спечелил една невероятна победа на кръста на Голгота — победа, на която Джой и аз се бяхме научили да разчитаме всеки път. Това беше победа, която Писанията описваха пълно и която много от старите песни възпяваха. Беше станало нещо много тайнствено на този „стар груб кръст“, което сега цяла една „Нова епоха“ се опитваше да зачеркне напълно. Това беше „победата на Исус“, която „Курс по чудеса“ се опитваше отчаяно да дефинира наново, да обясни и забрави. Това беше онази „удивителна благодат“, която беше спасила такива като мен и Джой.

В крайна сметка, след всичко, през което бяхме преминали, започнах да разбирам, че сърцето на евангелието е не толкова, че Бог помага на онези, които си помагат сами, а по-скоро, че Бог помага на онези, които не могат да си помогнат сами. Не като утвърждавахме силата си, но като признавахме слабостта си, най-сетне се учехме да молим Бога за помощ. Неговата благодат, а не нашата самоувереност ни бяха опазили.

Въпреки това, макар да бяхме признали, че се нуждаем от спасение от злото, което ни връхлиташе, ние упорито отказвахме да признаем Исус като личен Господ и Спасител. Здраво се държахме за своята метафизическа самоличност и не разбирахме, че вярата ни в крайна сметка трябваше да лежи в Исус, а не в самите нас — и това искаше да каже Той с думите: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).

Бяхме основали вярата си на себе си като на Бог, а не на Бога като на Бог; отивайки навътре към себе си, бяхме се отклонили от целта. Бяхме подценили неимоверно собствената си склонност към заблуди и неимоверно бяхме надценили мъдростта на метафизическите си учители.

Но благодарим на Бога за Джоухана Майкълсън и книгата й в книжарницата. Беше необходимо малко време, за да започнем най-сетне да виждаме общата картина на нещата.

Сложих бележките и книгите настрана и отидох да съобщя на Джой, че тя отново е била права. След като й казах всичко, което бях научил, разговаряхме до късно вечерта за заблудите, лъжливите учения, лъжливите евангелия и най-вече за лъжливия Христос на „Курс по чудеса“ и „Ню Ейдж“.

С доста отрезвен поглед за различния начин, по който изглеждаше света през микроскопа на Библията, вместо през розовите очила на „Курса“ и „Ню Ейдж“, Джой и аз бяхме благодарни за това, което ни се разкриваше.

Но дори и след седмица, пълна с изненади, най-голямата изненада все още предстоеше. Едва на другата сутрин започнах да се осъзнавам и когато това стана, сякаш бях изпаднал в духовен мат, докато целият ни някогашен идеализъм се изправяше пред настоящата действителност, а някогашният ни цинизъм и осъдително отношение се сгромолясваше пред новите ни възгледи.

— Джой, не мога да повярвам — та ние сме християни!

Погледнах Джой в почуда и с невероятно чувство за ирония и дори неверие, когато изведнъж осъзнах, че току-що сме направили крачка по най невероятния за нас сценарий.

Думите ми сякаш увиснаха във въздуха — не можехме да се отречем от тях, но и не бяхме в състояние да празнуваме. И двамата се почувствахме веднага осмени от някогашните си дефиниции на думата християнин. Образи на копчето „Открих“, сладникави църковници и неискрени, жадни за пари евангелизатори преминаха през ума ни.

Беше непосилно за умовете ни. Бяхме се издигнали високо в нашето духовно пътуване, бяхме простреляни от истината и сега се спускахме надолу със своите парашути точно в християнската църква. За двама души, толкова предани на алтернативната духовност, това беше най-голямата космическа шега. Бяхме притиснати от собствените си убеждения. Но вече се промъквахме под куршумите, облечени в дрехи, които никога не бяхме помисляли, че ще облечем.

Колкото и да се радвахме на новото си разбиране за истинския Христос, съвсем не се радвахме на идеята да ни смесват с всички онези, които се наричаха християни. Щяхме ли да можем изведнъж да се свържем с онази група от хора, с които някога не бяхме успели да намерим общ език?

Тъй като гледахме на обикновените християни като на хора, на които не можеш да вярваш, бяхме приели, че и на Библията не можеше да се вярва. Съдейки за Библията по тези, които претендираха, че я следват, ние правехме глупавата грешка да съдим за книгата по корицата й. И като бягахме от повърхностност и лицемерие — неща, които ни се струваше, че виждаме в християните — бягахме право в отворените ръце на метафизическите учители. Много се радвахме, че тези учители даваха ново определение за Христос, Неговото учение и всичко свързано с традиционното християнство.

Толкова бяхме отвратени от християните, че бяхме готови за почти всичко друго, което щеше да върне духа към духовността. Единственият проблем беше в това, че не познавахме учението на Библията изобщо и не знаехме предупрежденията за духовна заблуда и че тези, които искрено се заблуждаваха, както нас, също ставаха част от тази заблуда.

Така че макар Джой и аз да желаехме от цяло сърце да предадем живота си на истинския Христос, все още нещо ни спираше да си сложим името „християнин“. Беше трудно да свикнем с идеята, че сега щяхме да се идентифицираме с онази група от хора, която винаги гледахме с подозрение и пренебрежение. Сега ние щяхме да бъдем от другата страна и щяхме да получаваме същите многозначителни усмивки и снизходителни бележки, които някога раздавахме щедро.

Дори и така, знаехме през какво бяхме минали и какво бяхме научили. Докато размишлявахме за това, което ни предстоеше, осъзнавахме, че да бъдеш християнин означава нещо много повече от това да ходиш на църква всяка неделя. Със силното противопоставяне и духовна заблуда навсякъде около нас, да следваме истинския Исус щеше да бъде невероятно трудна задача. Но когато се замислихме, решихме, че ако си християнин означава да следваш истинския Христос с цяло сърце, душа и ум, всъщност щяхме да се радваме много да ни смятат за християни.

следваща глава 15. Евангелската истина