11. Книгата в книжарницата

С края на лятото работата на Джой с масажирането вървеше все повече, а аз продължавах да се подготвям за предстоящата серия семинари. Отидох също в Сан Франциско, за да изследвам възможността да се осъвремени помощния наръчник за града, който бях написал, докато работех с Травълъз Ед. Казах на Джой да се пази, като се сбогувах с нея.

Когато се върнах след седмица, Джой ме посрещна с шокиращия разказ за някакъв странен и плашещ инцидент, който станал точно в деня на моето заминаване. По-рано през деня тя работила с няколко клиента и следобеда, тъй като се почувствала много изморена, полегнала малко в кабинета, за да почине за няколко минути. Докато лежала спокойно, но без да спи, изведнъж почувствала, че духът и напуска тялото и в същото време почувствала някакво ужасно, зловещо мъжко присъствие в стаята, което сякаш се насочвало към нея.

Ужасена, тя събрала всичките си сили и воля и се опитала да отблъсне присъствието, но безуспешно. Скоро разбрала, че се намира високо над главата си в някаква жестока борба от духовен характер — и че съществото имало преимущество. Чувствала, че по някакъв коварен начин присъствието се опитвало да я „изиска“. Не знаела откъде има тази информация, но била сигурна в това.

Докато все още лежала на леглото и не можела да помръдне, тя с удивление разбрала колко силно и мощно било съществото. Духът й и съществото били в жестока борба, а нейната решителност и воля не съответствали на силата на противника й. В последната минута отправила отчаян тих вик към Бога за помощ и бавно и постепенно съществото започнало да отстъпва, докато накрая си отишло.

След като духът й се върнал в тялото, тя останала изтощена в леглото, объркана и страшно разтреперана. Един поглед към часовника й казал, че е била вън от тялото си около два часа. Джой ме увери, че не било сън и че през цялото време на случката била напълно будна.

Бях без думи. Срещата звучеше като нещо от Зоната на здрача. Не се преструвах, че разбирам нещо, нито пък тя. Когато я запитах има ли някаква идея какво се бе случило, тя отвърна, че няма ни най-малка представа. Макар да нямах обяснение, нито пък бях чувал за подобно нещо, вярвах на разказа й. Имах й доверие и чувствах в сърцето си, че това, което ми казваше, се беше случило на някакво ниво от действителността. Когато я попитах защо не ми се бе обадила в Сан Франциско, тя каза, че съм щял да се върна веднага разтревожен. Беше права.

Фактът, че никой от нас не разбираше какво се беше случило, правеше нещата да изглеждат още по-страшни. Когато се опитахме да обясним случката със системата си от духовни възгледи, стигнахме до редица метафизически обяснения, които ни шокираха. Джой вече се чудеше да не би да беше предизвикала ситуацията сама, като бе проектирала някой вътрешен страх във вселената и след това го бе преживяла като среща с някакво същество, което сякаш бе вън от нея. Помислихме също да не би да бе измислила някакъв урок за самата себе си, чрез който да потвърди и установи собствената си лична сила и власт. Но каквото и да измисляхме, едно беше сигурно — съществото беше заплашително реално.

След като обсъждахме инцидента в продължение на няколко дни и се опитвахме да си го обясним, накрая го отхвърлихме като нещо, което не разбирахме. Може би наистина беше създала или беше насочила сама това нещо към себе си, за да се научи на самоувереност. Може би гледаше в нещо като метафизическо огледало и беше реагирала странно, когато бе видяла проектирания образ на вътрешните си страхове.

Няколко седмици след успешното завършване на семинарите и два месеца след случая с излизането от тялото, Джой масажираше един клиент със запазен час. Беше идвал няколко месеца по-рано. Масажът сякаш вървял добре, когато изведнъж тя почувствала, че я наблюдават, и изпитала безпокойство. Погледнала клиента и с ужас видяла на лицето му коварна усмивка и странен поглед в очите му. Потреперила и настръхнала цялата. В този момент знаела, че той стои зад духовната атака срещу нея. С ужас си спомнила, че работила с него в деня преди странната среща. Спомнила си също, че след атаката, когато се питала какво бе станало, образът на лицето му преминал през ума й. Но картината се появила толкова за кратко, че изглеждала твърде невероятно, и тя веднага я отхвърлила. Изобщо не подозирала, че това може да бъде отговорът й.

Като се опитала да изглежда безразлична, завършила масажа. Едва когато колата му се изгубила в далечината, могла да се отпусне. Но си спомнила, че предния път атаката дошла след масажа. Дали щеше да се опита отново? Трябвало да бъде нащрек и независимо от всичко, нямало да легне.

Наистина се опитал отново. Час след масажа тя била напълно обезсилена. Точно така се чувствала и първия път. И в най-критичния момент на безсилието й се появило същото духовно присъствие с аура от зло. Този път обаче, тъй като била нащрек, не могла да бъде измъкната от тялото и присъствието не останало дълго.

Нямаше съмнение според Джой, че това беше духовният й противник. Когато Джой ми разказа за този клиент и новата атака, след като го бе видяла, бях напълно съгласен с нея, че повече не бива да му прави масажи. Но оставаше въпросът в умовете и на двама ни — кой беше той и какво правеше в живота ни?

Около месец по-късно същият човек се обадил пак, за да си запази час за масаж. Джой се чувстваше особено силна и малко импулсивно го записала в програмата — като си мислела, че вселената я подлага на изпитание, за да види може ли да устои на предизвикателството. Все още гледаше на ситуацията като на проверка за самоувереност и вярваше, че е важно да откликне на този урок смело. Мислеше, че ако премине теста, няма да има повече работа с това присъствие. Както и да е, мислеше си тя, ако можеше да избегне страховете си, те щяха вероятно да се върнат с още по-голяма сила и да се опълчат срещу нея по друг начин.

Когато ми каза, че е записала човека за масаж, естествено се разстроих. Но с нежелание се съгласих с доводите и силата на убедителността й.

На сутринта, когато човекът трябваше да дойде за масаж обаче, тя не се чувстваше вече толкова уверена в себе си и двамата започнахме да се съмняваме в ползата от решението й. В един момент дори си помисли дали да не откаже уговорката, но когато трябваше да го направи, тя все още приемаше ситуацията като изпитание. Тъй като желаех да покажа уважение към решението й — колкото и опасно да беше — но с огромно притеснение, настоях да бъда в съседния офис по време на масажа. Джой се беше преместила в нов офис в центъра на града и със съседния офис я свързваше една врата. Щях да скоча и да вляза при нея при най-малкия намек за тревога.

Докато стигнахме града, тя беше вече твърдо решена да не позволява на мъжа да я плаши по какъвто и да е начин и да го заговори направо за притеснението, което й създаваше, като излизаше от тялото си. Аз застанах на поста си в съседния офис.

Джой ми каза по-късно, че още щом влязла, го накарала да седне. Без много думи му казала направо:

— Знам какво правите и ако още веднъж се опитате да ме изтощите, повече няма да ви правя масажи!

Като се преструвал на невинен, той се направил, че не разбира за какво му говори и отказал да признае каквото и да било. По време на масажа, който минал добре, Джой каза, че чувствала как духът на човека бил вън от тялото му, но сякаш нямал ефект върху нея и това, което правела. След масажа, той потвърдил усещането й, като неочаквано признал, че през повечето време от масажа бил вън от тялото си. Казал й, че това било великолепен масаж и му била придала толкова енергия, че сега искал да й даде част от тази енергия обратно. Положил ръце на раменете й и направил някакъв странен жест на примигване с едното си око. Джой инстинктивно го отблъснала и казала властно: „Не!“

Той се почувствал отблъснат и с гняв излязъл от офиса й. Няколко минути по-късно го видяла да излиза от тоалетната, като все още изглеждал много ядосан. Явно знаел, че повече няма да го допусне на масаж.

Докато разказваше за сблъсъка, се почувствах успокоен, че толкова леко се беше измъкнала от ситуацията. В този ден Джой не се почувства изтощена. Може би най-сетне беше преминала изпитанието и беше научила необходимия урок. И двамата бяхме доволни от резултата на нейната самоувереност. Тя се чувстваше победител.

Но победата й не трая дълго. На другата сутрин, докато правех една дълга разходка с велосипеда си, присъствието се върнало и тя не могла да направи нищо, за да го отблъсне. Едва след няколко трудни и много неприятни часа най-сетне си отишло. Сега Джой разбра, че човекът беше много силен в астралното пренасяне и продължаваше да го използва по отрицателен начин.

Бях развълнуван, когато научих, че присъствието се е върнало. Успокоих се, че Джой е добре, но и двамата бяхме разтревожени от това, което ставаше. „Кой е този човек и какво иска?“ — питахме се ние.

През следващите дни Джой беше атакувана духовно на няколко пъти — както винаги чувстваше същото ужасно присъствие. Беше убедена, че той даваше воля на гнева си, защото се беше изправила срещу него. Самият аз никога не усещах присъствието, но се научих да го познавам по ясния израз на потискане, който обхващаше Джой. Тя ставаше унила и сънлива, говорът й ставаше неясен. Сякаш чувствата й се притъпяваха и се движеше по особен бавен начин. Когато я питах дали присъствието на мъжа беше край нея, тя винаги отговаряше с да.

Опитвах се да говоря с нея по време на това състояние на потиснатост и да направя всичко, което бе по силите ми, но нищо не действаше. Опитахме всички метафизични и духовни техники, които познавахме — повтаряхме уроците от „Курс по чудеса“, извиквахме зрителни образи, молехме се така, както знаехме, изпращахме към духовния си противник благословения и обгръщахме през цялото време ситуацията с бяла светлина — но нищо не предизвикваше ефект. Трябваше просто да изчакаме да си отиде. Духовното присъствие дърпаше конците.

Седмица след новите атаки Джой и аз посетихме Франк и Труди, след като си уговорихме специална среща. Бяхме разтревожени заради непрестанното духовно притеснение, а вече бяхме изчерпали всичките си метафизични средства. Нещата явно не бяха по силите ни и се нуждаехме от помощ.

Пристигнахме в дома им рано вечерта. Джой описа какво се беше случило, докато бях в Сан Франциско и проследи развитието на атаките до настоящия момент. Тя описа клиента от масажа и обичайния му метод на действие, както и засилилите се атаки след последния масаж.

Обясни им също, че много пъти бяхме прилагали уроците си от „Курс по чудеса“ като „Няма от какво да се страхувам“, „В моята безпомощност е силата ми“ и „Мога да видя мир вместо това“1. Обяснихме, че сме опитали всички метафизически техники, но нищо не е помогнало. След като повторихме накратко онова, което се беше случило, погледнахме с очакване към Франк. Отчаяно се нуждаехме от духовния му опит.

Франк беше слушал внимателно всичко, което му казахме, но ясно ни показа, че е съгласен с метафизическите техники на „Курс по чудеса“, че злото било само илюзия и че всичко това било вероятно начин Джой да разреши някои вътрешни проблеми. Накрая добави, че бил чувал за случаи като нашия и може би не било лошо да проведем „лечение“.

Предложи четиримата да се съберем в кръг и да се хванем за ръце. Франк ни предупреди да изпращаме светлина към човека. След „лекуването“ постояхме без да говорим няколко минути, след което си пуснахме ръцете. Франк каза, че тези зрителни образи, които сме изпратили към него трябва да помогнат.

Докато се готвехме да си тръгваме, се запитах на глас, дали има още нещо, което можем да направим. В отговор Труди проговори изведнъж и каза най-странното нещо.

—  Облечете се в пълното Божие въоръжение! Направо ни шокира. Попитах я:

—  Труди, за какво говориш?

—  Ефесяни 6:10. Това е в Библиите ви. Нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу духовете на злото в небесните места — тя ме гледаше право в очите, напълно убедена в думите си.

—  Труди, — казах аз — „Курс по чудеса“ не вярва в съществуването на мрака или на дявола — все още не разбирах какво ми говореше.

—  Не ме интересува какво казва, но дяволът съществува! — каза тя с твърда решителност.

Погледнах към Франк за обяснение. Той беше нашият специалист в „Курс по чудеса“, а ето, че жена му говори за дявола и за силите на мрака. Франк предпочете да не противоречи пряко на жена си.

—  Хм, скъпа, — бяха единствените му думи — хайде недей.

—  Съжалявам, Франк. Но дявол има. — Като погледна Джой и мен право в очите, тя каза:

—  Прочетете Ефесяни!

По пътя към къщи Джой и аз се съгласихме, че Труди наистина е казала нещо много налудничаво. Но и двамата я уважавахме, така че когато се прибрахме, извадихме Библията и погледнахме пасажа в Ефесяни, който беше споменала. Прочетох го на Джой.

Най-накрая, братя мои, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на тоя свят, срещу духовете на злото в небесните места (Ефесяни 6:10-12).

Отворих широко очи в почуда, като си мислех: Това трябва да е някаква шега. Погледнах Джой, за да видя нейната реакция. Тя не знаеше какво да мисли. И двамата се съгласихме, че сигурно работата е във възпитанието на Труди, свързано с църквата. Вероятно още се държеше за нещо от миналото си. Но никой от нас не се съмняваше, че тя ни мислеше само доброто.

Но въпреки „лекуването“ на Франк, духовните атаки продължиха. Бяхме убедени, че това е нещо много повече от проява на страховете ни. В това чувство на гнет имаше явен външен елемент, който не се влияеше от метафизическата ни система от възгледи. Искаше ни се някой да ни каже какво ставаше всъщност.

С приближаването на Коледа с радост си намерихме извинение да напуснем града за малко. С пътуването до Манхатън Бийч, за да посетим майката на Джой, се надявахме да оставим зад себе си злото присъствие. Но скоро разбрахме, че това нямаше да стане.

Майката на Джой се беше приготвила с всякакви празнични изненади за нашето посещение. Беше прекарала часове в готвене и печене на сладкиши и след дългото пътуване ни чакаше дори една мексиканска вечеря. Беше чудесно да си във ваканция.

Но само ден или два след пристигането ни в Манхатън Бийч, Джой отново беше нападната от присъствието. Не можехме да повярваме. Разстоянието не оказваше никакво влияние. И като капак на всичко, майката на Джой разбра, че нещо не бе наред и започна да ни задава много въпроси. За мен положението беше доста неловко, защото за първи път се срещах с майка й и не знаех дали няма да обвини мен за състоянието й. Знаех, че беше загрижена за духовното ни състояние и реагираше много срещу нашите медитации и „Ню Ейдж“ музика. Може би смяташе, че проблемът на Джой идваше от връзката й с метафизическите неща.

Джой и аз се опитахме да й обясним за този клиент и за странните неща, които се бяха случили, но дори и ние осъзнавахме колко налудничаво звучеше. Сигурно си мислеше, че и двамата нещо не сме наред.

Няколко дена по-късно Джой отиде Да види една своя приятелка, а аз слязох с колата до Хермоза Бийч и отидох до книжарницата „Или/или“, за да разгледам рафтовете с метафизическа литература. Привлече ме една книга в рафта за изцеление, наречена „Красивата страна на злото от някаква жена на име Джоухана Майкълсън.

Дотогава не бях чувал нито за книгата, нито за авторката. С всичкото „зло“, с което трябваше да се борим, си помислих дали тази книга можеше да ни даде някаква практическа информация като помощ. Започнах да я чета.

Веднага бях заинтригуван от паралелите, които виждах между живота на авторката и този на Джой. Джоухана, подобно на Джой, от малка притежавала вродена интуиция и свръхестествена чувствителност за духовния свят. Увлякох се в историята й и осъзнах, че доста време ще прекарам на това място, така че седнах на пода и се настаних удобно. Бях в дъното на магазина в един ъгъл, не пречех на никого. Продължавах да чета.

Джоухана се интересувала от различни метафизически теми в продължение на години, включително йога, Силва Майнд Кънтрол и духовно изцеление. Всъщност все по-пълното и обвързване с духовното търсене накрая я довело до опита като чира* при една изцелителка в Мексико Сити. Работела с една жена, наречена Паочита, която изпадала в транс, така че да я води един дух, наречен Херманито, който действал чрез нея. Използвал тялото й, за да води и да дава свръхестествени изцеления на хората, които идвали при нея за помощ. Джоухана била свидетелка на чудо след чудо чрез нейните свръхестествени изцеления и била щастлива, че е посветила живота си на Бога по този начин. Вярвала, че роботи за Бога и очаквала с нетърпение самата тя да стане пряк проводник на Херманито.

Но в живота й се случили някои неща, които я накарали да се съмнява в Херманито. И докато се опитвала Да разбере какво става с Херманито и свръхестествените изцеления, попаднала под духовна атака. Крайното разрешение, чрез което се справила с духовната атака, беше действително нещо необичайно. Макар да не бях чувал никога някой да гледа сериозно на това, което тя предлагаше, бях готов да опитам всичко, което можеше да даде резултат. Историята й вдъхваше такова доверие, че започнах да вярвам на думите й. Докато стоях на пода, започнах да си водя бележки за всичко, което ми се струваше важно.

Завладян от книгата, изведнъж срещу мен се изправи някакъв мъж, когото бях видял на улицата няколко дена преди това. Лицето му беше изкривено от яд, а гласът му звучеше гневно и заплашително.

Ще купуваш ли книгата?! Какво правиш с тази книга? Ще я купуваш ли, или какво?! — беше бесен.

Стоях си там, четях за една жена, която се беше научила да се бори с духовните атаки, когато изведнъж самият аз се изправях пред атака. Защо беше толкова ядосан на мен? И защо ще го интересува толкова дали ще купувам книгата, или не? Меко казано, беше странно.

Чувствах как сърцето ми бие; знаех, че се намирам в много уязвима позиция, седнал на земята, докато разгневеният мъж се беше надвесил над мен. Реших да не ставам, за да не го предизвикам още повече, и само го попитах колкото можех по-спокойно дали работи в магазина.

Когато отвърна с не, му обясних учтиво, че това, което съм направил или не съм направил, не е негова работа. Като разбра, че не може да ме уплаши и видя, че започва да става център на внимание, той ме изгледа дълго и студено, преди да се обърне и да излезе намусен от магазина.

Бяха ми нужни една-две минути, за да се съвзема. Сякаш злото, за което бях чел, изведнъж беше влязло при мен в магазина. И макар да изглеждаше странно, трябваше да се запитам възможно ли бе в книгата да се изобличава именно „злото“. И възможно ли бе това „зло“ да знае, че чета за него? И най-страшният въпрос, възможно ли бе „злото“ да вземе един емоционално неуравновесен човек от улицата и да го вкара в книжарницата, за да се опита да ми попречи да чета тази книга.

Когато в края на краищата завърших книгата, сложих всичките си записки в джоба и напуснах магазина с ново решение. Сега имахме напълно нов подход към проблема. Това беше подход, който не разбирах напълно, но той беше дал резултат в живота на Джоухана. И макар да не разбирах защо, аз й вярвах. Колкото и налудничав да изглеждаше разказът й, някак си знаех, че е истина. Бях нетърпелив да опитам предложението й.

Не казах нищо на Джой за новите си открития. Но на следващата сутрин, когато тя отново стана потисната, видях възможност да приложа на практика това, което бях научил. Помолих Джой да излезем в задния двор на майка й. Казах й, че искам да опитам нещо ново, за да разрешим проблема й по друг начин.

Докато седяхме в задния двор, виждах от лицето на Джой, че присъствието беше особено силно. Заговорих й колкото се може по-нежно и насърчително, като й казах да не се плаши. Това, което щях да опитам, щеше да бъде нещо ново и според мен щеше до помогне.

Като четях точните думи от записките, които си бях водил от книгата на Джоухана, с твърди думи се обърнах към присъствието.

—  Сатана, в името на Исус Христос от Назарет аз ти заповядвам да си отидеш! Забранявам твоето присъствие тук. Изисквам защитата на кръвта на Исус върху нас. Отиди там, където те праща Исус!2

Фюууу! Лицето на Джой се просветли моментално. Чувството за потиснатост изчезна. Джой почувства как присъствието на човека я напусна моментално — сякаш нямаше друг избор. И двамата бяхме удивени и дълбоко развълнувани.

—  Какво беше това? — попита Джой, изненадана.

– Не съм сигурен — беше всичко, което можех да кажа, — но беше свързано с Исус и някаква победа, която бил извоювал над злото на Голготския кръст. Сатана изглежда представлява сборът на всичкото зло и злото някак си тайнствено е било победено, когато Христос умрял на кръста. Не казвам, че всичко ми е ясно, но предполагам, че всичко това е описано в Библията.

Каквато и да бе причината, разбрахме, че току-що сме осъзнали по един внезапен и драматичен начин, че има някаква невероятна мощ в това да призовеш името на Исус.

Докато Джой и аз влизахме обратно в къщата, нямахме ни най-малка представа каква мина беше сложила Джоухана Майкълсън на духовната ни пътека.

следваща глава 12. Полуделият магьосник