„Светът е моята енория“
През следващата година Стокс заминава за Америка и Сундар отново остава сам. Когато настъпват горещините, той предприема първото си пътуване до Тибет. Навсякъде благовества и нито един човек, с когото разговаря, не отминава без да чуе и разбере, че Исус Христос дойде на света да спаси грешните.
През 1909 и 1910 година Сундар се записва да учи в едно Богословско училище в Лаоре, а през ваканциите продължава своята евангелизаторска работа. Той не махва тъмно-жълтата тога на саду. Званието саду е нещо странно за християните, но той дори и не помръдва от своето посвещение. Когато завършва училището, мисионерите го наричат дякон и му дават „позволително за проповядване“.
Обаче скоро след напускане на ученическия стол сърцето му се отправя към Тибет, където прекарва шест месеца през топлия сезон. Както пламенния английски реформатор Джон Уесли, Сундар гледа на света като на своя енория, и проповядва навсякъде и на всички, които са благоразположени да го слушат. Не след дълго водачите на официалната църква изразяват явно недоволство от това, че проповядва извън границите на тяхната енория. Те му заявяват, че този начин на работа не бил съответствувал на дяконския му чин, и че след като заемел пастирската длъжност, щяло да бъде невъзможно да продължи така. Те му казват да изхвърли оранжевата мантия и да се облече в европейски дрехи, да проповядва формалното англиканско вероизповедание, да пее английски песни и никога да не проповядва извън своята енория, освен със специално разрешение.
„Никога да не отида в Тибет?“ – ги пита Сундар. Това за него би било немислимо отхвърляне на Божието призвание. Чистият му и искрен дух нито за момент не трепва, защото съвършено ясно вижда какъв би бил резултата, ако се подчини на такова ограничение. С дълбока тъга той връща „позволителното за проповядване“ на църковния началник с обяснението, че се чувства призван да благовества всекиму и всякъде, където Бог го изпрати.
От този момент и през целия си живот Сундар Синг ясно подчертава, че институциите не са истинското християнство, затова не се присъединява към никое официално християнско общество. Той казва: „Бог е Бог на ред, но редът трябва да е подчинен на Святия Дух, иначе той е безполезен.“