ГЛАВА 11 – Открийте от какво се нуждаят хората и бъдете част от отговора за тях

„На всички станах всякакъв.“

I Коринтяни 9:22

Павел казва, че е свободен и никой да не може да го контролира, защото той сам се е предоставил като слуга за всички. Като се замислите, това е много удивително изказване. Той е достатъчно свободен, за да се посвети на това да бъде слуга, без да се страхува, че някой ще се възползва от него. Наясно е, че за да може да има реален живот, трябва да раздаде живота си. Затова решава да живее, за да служи и да прави другите щастливи. В своя ежедневен живот той следва примера на Исус.

Павел продължава, като обяснява, че за юдеите е станал юдеин, за законниците – законник, за слабите е станал слаб (вижте I Коринтяни 9:22). С други думи, той се нагажда към хората и става такъв, какъвто те се нуждаят той да бъде. Павел просто прави каквото е необходимо, за да ги спечели за Христос и да им покаже любов. Той е високо образован, но съм сигурна, че когато е край обикновени и неуки хора, е променял своя речник и не се е опитвал да им покаже колко е образован и колко много знае. Следните думи показват неговото смирение и решителност никога да не кара другите да се чувстват подценени и маловажни. Всъщност той пише: „Защото съм решил да не зная нищо (да не съм запознат с нищо, да не изтъквам познанията си и да не съзнавам нищо) сред вас, освен Исус христос (Месия) и то Него разпнат“ (I Коринтяни 2:2).

Когато Павел е сред хора, той трябва да ги слуша и да отдели време истински да ги опознае. Вярвам, че всички се нуждаем да правим това и от опит знам, че това ще издигне нивото на взаимоотношенията ни по удивителен начин. Трябва да опознаем хората. Необходимо е да открием какво харесват и какво не харесват, какво искат и какво не искат, от какво се нуждаят и какви са мечтите им за бъдещето. Ако са слаби в дадена област, а ние сме силни в нея, трябва да се постараем да не се хвалим със способностите си.

Намерете начини да накарате хората

да се почувстват добре

Аз съм много дисциплинирана в своите хранителни навици, а наскоро прекарах седмица с човек, който наистина водеше големи битки в това отношение. Тази жена на няколко пъти спомена колко съм дисциплинирана аз, а колко слабоволева е тя. Всеки път, когато повтореше това, аз омаловажавах способността си да се дисциплинирам в областта на храненето, като казвах: „И аз си имам своите слабости, така че ти ще успееш да се справиш, ако продължиш да се молиш и да полагаш усилия на волята“.

Имаше време в живота ми, когато изобщо нямаше да бъда толкова чувствителна и внимателна към това, което преживява моята приятелка. Вероятно щях да й изнеса проповед за ползата от дисциплинирането и опасността от преяждането и лошото хранене. Разбира се, нямаше да успея да постигна нещо по-различно от това да я накарам да се чувства виновна и неспособна. Когато ме попита да споделя с нея идеи, които могат да й помогнат, го направих, но с отношение, което в никакъв случай не я накара да си мисли, че при мен всичко е наред, а тя е такава неудачница. Открила съм, че един от начините, по които можем да покажем любов към хората, е като им помогнем да не се чувстват по-зле за тези неща, за които вече така или иначе се чувстват така.

Кротостта и смирението са два от най-красивите аспекти на любовта. Павел казва, че любовта не се превъзнася, нито проявява надменност (вижте I Коринтяни 13:4). Смирението служи и винаги прави това, което издига другите.

Библията ни учи да имаме същото отношение и смирен ум като Христос (вж. Филипяни 2:5). Макар да е едно с Бога, Исус се отказва от всичките си привилегии и смирява себе си, за да стане като хората, за да може да умре вместо нас и да поеме наказанието, което ние заслужаваме като грешници (Филипяни 2:6-9). Той никога не кара хората да се чувстват зле, че не са на Неговото ниво, а вместо това се снишава до тяхното ниво. Павел прави същото нещо; и ние трябва да следваме тези библейски примери.

Всички се нуждаем от различни неща

Всички ние сме много различни и се нуждаем от различни неща. Насърчавам ви да извървите втората миля и да откриете от какво в действителност се нуждаят хората, а не просто да им давате това, което вие искате да им дадете. Може би с лекота произнасяте слово на насърчение и затова сте склонни да насърчавате всеки. Това е хубаво, защото всеки има нужда от привдигащи думи, но може би казвате тези думи на някой, който всъщност се нуждае да видите, че му трябва практична помощ и да му я дадете. Може би те са закъснели три месеца с плащането на наема си и вместо да ги насърчавате, че Бог ще промисли, те се нуждаят да платите наема им. Ако не сте способни да им помогнете финансово, това я разбираемо, но винаги е добре да намерите някакъв начин, по който да направите нещо практично и осезаемо, което да прибавите към думите си, когато положението е сериозно.

Може би обичате да прекарвате време с хората. Обичате да ходите на гости, да се обаждате, да разговаряте по телефона или да каните хора в дома си на гости и вероятно често го правите. Но какво би се получило, ако обръщате внимание на някой, който се нуждае да бъде сам и да си почине. Те биха били много благословени, ако гледате децата им или им дадете пари да отидат на обяд, а вместо това се опитвате да им дадете нещо, което е приятно на вас и което вие обичате.

Всички познаваме някои хора, които са много „подробни“. Те мислят и обясняват детайлно. Изпращат много дълги и-мейли и оставят гласови съобщения, които сякаш нямат край. Някои направо се страхуват да започнат да прослушват техните послания, защото знаят, че това ще им отнеме много време. Ако хората, които са по детайлите, правят само това, което им е приятно и което те харесват, много скоро ще открият, че другите започват да ги отбягват.

Дори когато общуваме, трябва да открием какво точно искат и от какво се нуждаят хората, а не само да говорим и да пишем по начина, който си знаем и ни е приятен. Ако имате приятел, който обича детайлите, говорете му с всички подробности, за които можете да се сетите, но ако от отсрещната страна приятелят ви предпочита да стигнете до същността на нещата, то посочете му „само фактите“.

Аз обичам да правя подаръци, затова често го правя, за да покажа любов. Веднъж имах асистентка, която сякаш изобщо не ценеше моите подаръци. Това доста ме притесняваше, защото в моите очи тя изглеждаше неблагодарна, но когато я опознах по-добре, разбрах, че най-важно за нея е да чува думи, които я насърчават и я уверяват, че е обичана. Исках да й правя подаръци, защото за мен това беше по-лесно, отколкото да намеря думите, които тя иска да чуе. Като давам подаръци, показвам, че оценявам нечия упорита работа, а тя се нуждаеше просто да й казвам каква добра работа е свършила и колко много я оценявам. Тя се нуждаеше от прегръдки и потупвания по гърба. Чрез своите подаръци много упорито се опитвах да й покажа любов, но за мое изумление тя не се чувстваше обичана. Мисля, че това се случва много по-често, отколкото осъзнаваме, само защото не научаваме достатъчно за хората, че да им даваме това, от което истински се нуждаят, и просто им даваме това, което искаме да дадем, защото така ни е по-лесно.

Когато очакваме всички да са еднакви, в крайна сметка започваме да притискаме хората да бъдат нещо, което те не знаят как да бъдат. Бог щедро снабдява всяка нужда, която имаме. Той поставя в живота ни правилните хора с правилните дарби, ако разбира се успеем да го видим и да оценим хората такива, каквито са.

Изучавайте хората

Изучаването на хората (с цел да обуча себе си да разпознавам техните нужди) беше опитност, която отвори очите ми. Съпругът ми например се нуждае от уважение и да знае, че аз смятам, че той се грижи добре за мене. Той се нуждае от спокойна атмосфера, в която да живее. Обича почти всеки спорт и се нуждае от време, в което да играе и да гледа голф. Ако му предоставя всичко това, той е повече от доволен. Аз от друга страна обичам да ми оказват помощ. За мен означава много, когато някой направи нещо, което облекчава живота ми. Съпругът ми почти винаги чисти кухнята след вечеря, за да имам възможност да си почина. Ако ме види, че се опитвам да направя нещо, което изглежда трудно за мен, например да нося нещо тежко, той веднага ми казва да го оставя и да позволя той да го свърши вместо мен. Подобни неща ме карат да се чувствам ценна и обичана. Разбирането от какво се нуждае другият и готовността да му го дадем е подобрило нашите взаимоотношения неимоверно много.

Дъщеря ми Сандра се нуждае от качествено време и от думи на насърчение. Другата ми дъщеря, Лаура, се нуждае от думи на насърчение, но времето, прекарано с нея, не е толкова важно за нея. И двете ми дъщери ме обичат силно, но го показват по съвсем различен начин. Сандра ми се обажда почти всеки ден и често идват на гости със семейството си. Лаура не се обажда толкова често и не я виждам толкова, колкото виждам Сандра, но тя ми помага да се грижа за моите възрастни майка и леля, като ходи да им пазарува, помага им при плащането на сметките, макар че има четири деца у дома и при тях живее бабата на съпруга й.

Имам и двама сина, които са чудесни, но са толкова различни един от друг. Единият ми се обажда всеки ден и ми казва, че ме обича; другият почти не се обажда, но ми показва любовта си по най-различни други начини. Всеки път, когато ги помоля да направят нещо за мен, или го свършват лично, или намират кой да го свърши вместо тях. Това, което искам да посоча, е че и четирите ми деца са много различни и са чудесни.

Аз съм изучавала децата си и съм научила от какво се нуждае всяко едно от тях, за да мога да им го дам. Едно харесва да получава подаръци, друго обича да прекарвам с него време, друго се нуждае от насърчителни думи, а друго може да се нуждае да му показвам привързаност. Все още продължавам да се уча, но сега поне се опитвам да угодя на тях, а не на мен.

Всеки от нас има свой „език на любовта“, термин, популяризиран от доктор Гари Чапмън в неговата отлична книга Петте езика на любовта. Езикът на любовта на всеки човек е начинът, по който той или тя изразява и получава любов. Както споменах по-рано, моят език на любовта е оказването на помощ, а за дъщеря ми е качественото време. Когато хората ни говорят на нашия конкретен език на любовта, се чувстваме обичани, а когато пък ние говорим на някого на неговия език на любовта, тогава той се чувства обичан. Обикновено се опитваме да дадем на хората това, от което се нуждаем ние, стараем се да им говорим на нашия език на любовта, но това може да се окаже огромна грешка. Ако те не се нуждаят от това, от което се нуждаем ние, тогава няма значение колко упорито се опитваме да им покажем любовта си, те ще си останат неудовлетворени и няма да се чувстват обичани.

Научила съм още, че без значение колко много се нуждая от дадено нещо, човекът, от когото го очаквам, може да не е способен или подготвен да ми го даде, поне не в този определен момент. Прекарала съм много години в обезсърчение и разочарование, докато се научих да се моля на Бога Той да е този, Който да ми даде това, от което се нуждая, чрез хората, които Той избере. Междувременно се опитвам да правя това, което е правилно и съм открила, че радостта ми се увеличава не поради това, че получавам всичко, което искам, а поради това, че давам на другите това, което искат. Не винаги ми харесва (даже почти никога не ми харесва) жертвата, която изисква всяко даване, но ме радва вътрешното удовлетворение, че правя това, което Бог иска от мен.

Изучавали ли сте хората в живота си, за да откриете от какво се нуждаят, и след това били ли сте готови да им го дадете? Някога питали ли сте ги от какво се нуждаят? Време е да спрем да живеем за себе си и да правим само това, което е удобно за вас. Нуждаем се да опознаем хората, които Бог е поставил в живота ни, и да започнем да им слугуваме заради тяхното добро, а не нашето.

Снабдявайте нуждите на другите

Библията ни учи, че ако сме силни във вярата, трябва да носим теготите на слабите, а не да живеем, за да угаждаме на себе си. Всеки един от нас трябва да превърне в своя практика това да угажда и да прави близките си щастливи, да ги назидава, укрепява и изгражда (вижте Римляни 15:1-2). Това е чудесен съвет, но в повечето случаи правим точно обратното. Искаме другите да живеят така, че да ни правят щастливи и да ни угаждат. В резултат на това каквото и да правят хората, все сме недоволни.

Човешките начини не работят. Те не могат да ни набавят това, от което се нуждаем или искаме, но Божиите начини наистина работят. Ако правим това, което Той ни наставлява, може и да се наложи да направим някаква жертва, но ще имаме такава радост, каквато не може да се намери на никое друго място, освен в центъра на Божията воля.

Ще бъдете ли достатъчно откровени да си зададете някои въпроси, на които може би ще ви бъде трудно да отговорите, но които ще ви изправят лице в лице с отношението ви към любовта спрямо другите хора?

  • Колко правите за другите?
  • Опитвате ли се да разберете какво искат и от какво се нуждаят хората, за да можете да им помогнете?
  • Опитвате ли се от сърце да опознаете хората в живота си дълбоко и истински?
  • До колко всъщност познавате хората в своето семейство?

Когато преди няколко години отговорих на тези въпроси, бях ужасена от нивото на егоизъм в моя живот, макар че бях християнка от много години. Истината започна да отваря очите ми за моето неудовлетворение, макар да имах всяка причина да бъда истински щастлива. Факт беше, че бях егоистична, егоцентрична и това трябваше да се промени. Тези промени не станаха нито бързо, нито лесно, нито са пълни, но колкото повече си налагам да ги правя, толкова повече напредвам и съм удовлетворена.

Научете се да слушате

Веднъж след като реших, че обявявам война на егоизма и че искам да бъда част от Революцията на любовта, трябваше да намеря изобретателни начини да служа за благословение. Тъй като хората са различни, те се нуждаят от различни неща и затова се наложи да започна да се обучавам как наистина да чувам това, което ми говорят. Открила съм, че ако слушам някого достатъчно дълго, непременно ще се разделя с него с ясна идея за нещо, което мога да направя, да му дам, да се моля за него, но само ако е наистина го искам. Оправдания от типа „Не знам какво да правя“ са остарели и стават само за боклука. Ако наистина искаме да дадем, със сигурност можем да намерим начин, по който да го направим. Не забравяйте, че безразличието намира оправдания, а любовта намира начин!

Вярвам, че въпросът с изслушването е важна част от това да се научим как да обичаме хората по начина, по който се нуждаят да бъдат обичани. Отделете една седмица, през която да си записвате какво споделят хората в общите разговори – какво искат, какво харесват, от какво се нуждаят или за какво мечтаят. Помолете се над този списък и поискайте Бог да ви покаже какво Той иска да изпълните. Ако добиете желание да направите нещо по този списък, просто го направете. Не вярвам, че се нуждаете от специално слово от Господа, за да бъдете благословение за хората. Ако въпросното нещо е прекалено голямо да го направите сами, предлагам ви да намерите няколко човека, които да се присъединят към вас, и заедно да снабдите тази нужда. Ако приятелката ви спомене, че все още спи на дивана, а вие знаете, че е в новото си жилище вече цяла година, много вероятно е тя да не може да си го позволи. Добър проект може да се окаже да съберете пари, за да й купите легло.

Една приятелка ми разказваше за млад мъж в нейната църква, който имал ужасно криви зъби. Толкова били зле, че отказвал да се усмихва, защото се притеснявал, че някой може да го види. Когато чух за това, бях изпълнена със състрадание и успяхме анонимно да подсигурим пари, за да му оправят зъбите. Това промени живота му. Колко често обаче чуваме за нещо подобно, изпитваме състрадание и въпреки това си тръгваме без дори да се замислим, дали сме способни да помогнем с нещо? Мисля, че го правим прекалено често. Затова трябва да се обучим и да се упражняваме. Трябва да си създадем нови навици. Вместо да заключаваме прибързано, че няма нещо, което можем да направим, добре е поне да помислим за това. Не забравяйте какво казва I Йоан 3:17.

„Ако някой има световните блага (ресурси за поддържане на живота) и види своя брат и другар по вяра в нужда, но затвори състрадателното си сърце, то как тогава Божията любов ще живее и ще остане в него?“

Един път чух една приятелка да споменава, че се нуждае от козметични продукти, за да се погрижи за лицето си. Аз имах повече и й подарих. Майка ми спомена, че е останала без парфюм, затова й взех един флакон. Леля ми обича да ходи в Старбъкс, затова й взех карта от кафенето, в която предварително вкарах определена сума пари, за да може да ходи понякога там. Моля ви да ме разберете правилно, не казвам всичко това, за да се хваля, а защото искам да ви дам идеи за различни начини, по които можем да показваме любов към хората в света. Сигурна съм, че имате достатъчно идеи, затова ви моля да посетите сайта ни и да ги споделите с нас, за да ни вдъхновите.

Всеки път, когато направим нещо, с което да подобрим живота на някой друг, или да се изправим против неправдата, изпращаме искра на надежда в един така безнадежден свят. Наистина можем да победим злото с добро, затова нека бъдем непреклонни в решителността си да го изпълним.

Използвани източници:

  1. Чапмън, Гари. Петте езика на любовта. Нов човек, С., 2008