ГЛАВА 2 – Коренът на проблема

„Ключът към щастието не е в това да бъдеш обичан, а да има кого да обичаш.“

Неизвестен автор

Коренът на всяко нещо е това, което го подхранва, той е неговото начало, основната и скрита опора. Корените обикновено са под земята. Поради това често ги пренебрегваме и обръщаме внимание само на това, което виждаме над повърхността. Човек със зъбобол често се нуждае от почистване на корена на зъба. Коренът се руши и трябва да се поправи, иначе зъбът никога няма да спре да го боли. Коренът не е нещо, което човек може да види, но от болката ви става ясно, че той наистина е там. Светът страда и болката няма да спре, ако не стигнем до корена на проблемите, които морят хората и обществата. Вярвам, че името на този корен е егоизъм.

Опитвала съм се да се сетя за проблем, който да не се корени в егоизма, но не съм успяла да измисля дори и един. Хората изобщо не си мислят, че разрушават живота на другите, като получават това, което искат, и смятат, че ще е добро за тях. В този смисъл егоизмът е източникът на всички човешки неволи.

Егоизмът има хиляди лица

Егоизмът има хиляди лица и може би точно поради тази причина не можем да ги разпознаем в истинската им същност. Виждаме го в бебетата, които крещят, щом не получат това, което искат в момента, и в децата, които вземат играчките на другите деца. Личи си в нашето желание да изглеждаме по-добре от другите или да се справяме по-добре от тях. Егоизмът е желанието ни да бъдем първи във всичко и макар че няма нищо лошо в това да правим най-доброто от себе си, лошо е да се радваме, като гледаме как другите се провалят, за да можем ние да имаме успех.

Вярвам, че всяка форма на егоизъм е порочна и може да причини много проблеми. В тази глава искам да обърна внимание на три конкретни вида егоизъм, често срещани в света днес, както и на негативните резултати, до които водят те.

Сексуално малтретиране – Ан е на тринадесет години. Баща й и казва, че тя вече е жена и е длъжна да направи това, което всяка жена прави обикновено. Когато той приключи да й показва какво означава да бъде жена, тя се чувства посрамена, уплашена и омърсена, И макар баща й да я уверява, че това, което прави, е добро, тя се чуди защо тогава той настоява да запази всичко това в тайна, както и защо това я кара да се чувства така зле. С течение на времето, докато баща й продължава да я изнасилва и тормози постоянно, Ан се затваря емоционално, за да не се налага да изпитва повече болка. Бащата на Ан е откраднал детството й, девствеността й, невинността й, и без намесата на Бога той е на път да открадне целия й живот. И всичко това само за да получи онова, което му се иска на него.

Повдига ни се от всички тези случаи на кръвосмешение, но истината е, че за 90-95% от случаите изобщо не се дават сведения и не се докладват в полицията. Аз самата съм била сексуално малтретирана от баща си дълги години. Два пъти се опитах да кажа на някого какво се случва с мен, но тъй като и в двата случая не ми помогнаха, аз продължих да страдам сама, докато пораснах и започнах да споделям историята си и да получавам изцеление от Бога. Моят баща умря на осемдесет и шест години без да бъде наказан за своите престъпни деяния. Хората, с които е работил, празнувал, излизал на пикници, никога не разбраха, че той е изнасилвал дъщеря си от много малко момиче.

Когато виждаме какво правят хората, много бързо ги осъждаме, но рядко се замисляме какъв е коренът на това поведение. Много жени, които осъждаме като „проблемни в обществото“, всъщност са жертва на кръвосмешение. Например:

  • 66% от всички проститутки са жертви на сексуална злоупотреба като деца
  • 36,7% от всички жени в американските затвори са били малтретирани като деца
  • Една трета от всички малтретирани и пренебрегнати деца по-късно в живота си малтретират и пренебрегват собствените си деца
  • 94% от всички жертви на сексуален тормоз са под дванадесет години, когато са малтретирани за първи път.

Болката, причинена на нашето общество от кръвосмешение и сексуален тормоз, е шокираща и всичко започва от това, че някой егоист получава това, което иска, без да го е грижа кой ще пострада -стига той да постигне желанието си.

Вие може би няма да убиете, да откраднете, да нараните грубо деца, но също имате възможност да проявявате егоизъм в определени неща. Ако си позволяваме да оправдаваме своя егоизъм, като сочим с пръст онези, чиито престъпления са по-лоши от нашите, никога няма успешно да можем да се справим с проблемите на обществото днес. Всеки един от нас трябва да поеме отговорност и да се справи със собственото си егоистично поведение, без значение под каква форма го проявяваме и до каква степен.

Алчност – Егоизмът често приема формата на алчност. Това е духът, който никога не може да бъде удовлетворен и винаги иска още. Обществото днес без съмнение е консуматорски настроено. Когато пътувам с колата, се удивявам на всичките магазинчета, които виждам по пътищата, и на тези, които все още се строят. Където и да погледнем, нещо се предлага за купуване. Неща, неща и още неща и всички те са една голяма илюзия. Те обещават лесен живот и повече щастие, но за повечето хора единствено създават невъобразими дългове.

Натискът и изкушението да купуваме повече и повече само ни държи вкоренени в егоизъм. Добрата новина е, че можем да се променим, ако наистина го искаме. Трябва да се научим да си купуваме това, от което се нуждаем, и малко от това, което ни се иска, а след това трябва да се научим как да раздаваме и споделяме притежанията си, особено тези, които вече не използваме, на които някой друг много ще се зарадва, защото има много по-малко от нас. Трябва да се упражняваме да даваме, докато това не се превърне в нещо съвсем нормално за нас, което да правим всеки ден от живота си. За повечето хора това наистина е революционен начин на живот.

Библията казва, че любовта към парите е коренът на всяко зло (вижте I Тимотей 6:10). Единствената причина, поради която хората обичат парите и са готови на всичко, за да ги имат, е защото смятат, че парите могат да им дадат всичко, което искат. Вярват, че могат да им купят щастие. Хората най-редовно убиват, крадат и лъжат за пари и коренът на всяко такова зло е болестта на завистта. Наскоро прочетох една статия от известен писател, който казва, че хората наистина вярват, че ако могат да притежават всичко, което искат, това ще ги направи щастливи. Но това е фалшиво и лъжовно обещание. После той разказа как е имал всичко, което човек може да си пожелае, но открил, че нищо от тези притежания не можело да го направи щастлив, защото след като човек постигне целта си и има всичко, което може да предложи светът, той отново остава сам със себе си.

Развод – Егоизмът е в корена на причината за развод. Много често хората се женят с погрешни идеи и очаквания за това какво трябва да представлява бракът. Много от нас решават, че партньорът ни трябва да ни направи щастливи, а когато това не се случи, започваме война. Колко различни биха били нещата, ако при женитбата вземем решение да правим всичко, което е по силите ни, за да правим партньора си щастлив!

Сега може би си мислите: „Няма да направя подобно нещо, защото съм сигурна, че ще ме използват“. Ако сега мислех, както когато бях много млада, сигурно щях да се съглася с вас. Но след като вече съм живяла почти цял един живот, вярвам, че Библията е самата истина. Тя ни учи, че любовта никога не отпада (не се проваля – вижте I Ко-ринтяни 13:8). Освен това ни учи, че каквото сее човек, ще пожъне само и единствено това (Галатяни 6:7). Ако вярвам в Библията (а аз вярвам), тогава означава, че вярвам в моята отговорност относно жътвата, която получавам в живота си, защото тя се основава на семената, които аз сея. Ако сеем милост, ще пожънем милост; ако сеем благост, ще пожънем благост.

Аз винаги мислех за себе си

Когато се върна назад четиридесет и две години, откакто с Дейв сме женени, удивявам се какъв егоист съм била, особено в началото. Откровено мога да призная, че не знаех по-добър начин. В дома, в който съм отраснала, съм виждала единствено егоизъм и не е имало кой да ме научи на нещо по-различно. Ако знаех как да бъда даваща, а не вземаща, сигурна съм, че ранните години от нашия семеен живот щяха да бъдат много по-лесни и много по-добри. Поради това, че Бог е в живота ми, съм видяла как нещата се преобръщат и как стари рани се изцеляват, но въпреки това съм изгубила много години, които не мога да върна назад.

За разлика от дома в който аз съм отраснала, Дейв е възпитан в християнско семейство. Неговата майка била благочестива жена, която се молела и учила децата си да дават. Поради това Дейв беше развил качества, които аз не бях виждала никога в живота си преди да срещна него. Примерът му е бил изключително ценен за мен. И ако той не беше толкова търпелив към мен, което е качество на любовта, сигурна съм, че бракът ни нямаше да трае много дълго. Сега мога откровено да кажа, че с всеки изминал ден нещата стават все по-добри и все по-добри. Днес съм по-щастлива от всякога, защото давам повече за нашето взаимоотношение от всякога досега. Много се радвам, когато виждам Дейв да прави неща, които му доставят удоволствие, а това е много различно от отношението, което съм имала към него през годините, когато нещата не ставаха „както на мен ми харесва“.

Непрекъснато мислех за себе си и нищо не се промени, докато не се уморих от своя живот и от факта, че всичко за мен се въртеше единствено и само около мен, мен, мен и пак мен. Исус дойде, за да отвори вратите на затворите и да пусне на свобода пленниците (вижте Исая 61:1). Той ме е освободил от толкова много неща, но най-голямото от тях е самата мен. Аз бях освободена от себе си! Всеки ден продължавам да израствам в тази свобода, но съм благодарна, че осъзнавам, че истинската радост не се намира в това да получавам нещата, които аз искам, и по начина, по който аз ги искам.

Може би като мен и вие сте имали лош пример в живота и се нуждаете да се отучите от някои неща, към които сте били привикнали в ранните години от живота си. Бъдете откровени – как реагирате, когато нещата не стават по вашия начин и не получавате това, което искате? Сърдите ли се? Мрънкате ли или се оплаквате? Способни ли сте да се доверите на Бога да се погрижи за вас или живеете в страх, че ако сами не се погрижите за себе си, никой няма да го направи вместо вас? Вярата, че трябва да се погрижите за себе си, води към егоизъм, който от своя страна води до нещастен живот. Умолявам ви да се откажете от егоизма днес и да започнете да цените, да се грижите и истински да обичате другите.

Егоизмът е избор

Повечето от нас прекарват доста време в размисли, разговори и планове за самите себе си. Въпреки че поучавам, че трябва балансирано да обичаме себе си, не вярвам, че трябва да бъдем до такава степен влюбени и замаяни от себе си, че да станем център на своя свят и да се интересуваме само как да получим желаното от нас. На всяка цена сме длъжни да се грижим за себе си, защото сме много ценни в очите на Бога за Неговия план на земята. Той ни е дал живот, за да можем да му се наслаждаваме (вижте Йоан 10:10). Ние трябва да го живеем, но е необходимо да осъзнаваме, че истинският път към щастието е в това да даваме, а не да се опитваме да задържим всичко за себе си.

Исус казва, че ако искаме да бъдем Негови ученици, трябва да забравим за себе си, да не се взираме толкова в себе си и да се откажем от всичките си интереси, за да последваме Него (вижте Марк 8:34). Признавам си, че това е плашеща мисъл, но съм живяла достатъчно дълго и знам от опит, че това действа. Исус още казва, че ако се откажем от „по-низшия“ (егоистичен) живот, тогава можем да имаме „по-висш“ (не егоистичен) живот, но ако си държим на нисшия живот, ще изгубим висшия (вж. Марк 8:35). Той ни дава право на избор как да живеем. Но първо всъщност показва кое би работило по-добре и чак тогава ни оставя да решим дали искаме да го направим или не. Аз мога да избера да си остана егоист, а също и вие, но добрата новина е, че не е необходимо да го правим. Ние имаме Божията сила на свое разположение, за да ни помогне да преодолеем самите себе си и да живеем, за да направим по-добър живота на някой друг.

Пътешествието

Егоизмът не е поведение, което заучаваме. Ние се раждаме с него. Той е вродена част от нашето естество. Библията го нарича „греховно естество“. Адам и Ева съгрешават против Бога, като правят това, което Той им заръчва да не правят, и греховният принцип, който те установяват, се предава завинаги на всеки човек, който се ражда по лицето на земята. Бог е изпратил Своя Син Исус, за да умре за греховете ни и да ни освободи от тях. Той е дошъл, за да поправи стореното от Адам. Когато приемем Исус за свой спасител, Той идва и живее в духа ни; ако позволим на тази обновена част от нас да управлява решенията ни, тогава можем да победим греховното естество, което е в плътта. То не изчезва, но Великият, Който живее у нас, ни помага да го побеждаваме ежедневно (вижте Галатяни 5:16). Това не означава, че никога повече няма да съгрешаваме, но можем да се подобряваме и да напредваме в живота си.

Не мога да кажа със сигурност, че съм победила напълно егоизма си и се съмнявам изобщо някой да може. Ако твърдим подобно нещо, би означавало, че вече не съгрешаваме, защото всеки грях се корени в егоизма. Не съм победила изцяло егоизма, но имам надежда, че се подобрявам ежедневно. Аз съм поела на пътешествие и макар да не съм още пристигнала, решила съм, че когато Исус се върне, за да ме вземе у дома, Той ще ме намери преследваща целта (вижте Филипяни 3:12-13).

Апостол Павел прави следното изказване: „Защото сега вече не аз живея, но Христос (Месия) живее в мене“ (Галатяни 2:20). Павел говори, че той вече не живее за себе си и за своята си воля, а за Бог и за Неговата воля. Много бях насърчена, когато открих, че Павел прави това изказване около двадесет години след като е повярвал. Да се научи да живее без егоизъм е било пътешествие и за него, точно както е за всеки един от нас. Павел също казва: „Аз всеки ден умирам (изправям се пред смъртта всеки ден и умирам за себе си)“ (I Коринтяни 15:31). С други думи, да поставяме другите на първо място е ежедневна битка и изисква нашите решения всеки ден. Всеки от нас трябва да реши как ще живее и за какво ще живее. Няма по-добър момент от настоящия за вземане на подобно решение. Аз и вие имаме само един живот, който да живеем и който да дадем, така че остава въпросът: „Как да живеем?“ Твърдо вярвам, че ако всеки извърши своята част и постави на първо място благото на другите, тогава ще можем да видим и да участваме в една революция, която има потенциала да промени света.

Никой човек не е самотен остров

Сигурна съм, че сте чували известната реплика на Джон Дон: „Никой човек не е самотен остров“. Тези думи са прост начин да изразим факта, че човек се нуждае от другите и влияе на другите. Точно както животът на баща ми повлия на моя по негативен начин, така животът на Дейв ми повлия положително. Нашият живот може и влияе на другите. Исус ни заръчва да се обичаме един друг, защото само по този начин светът може да проумее, че Той съществува (вижте Йоан 13:34-35). Бог е любов и когато показваме любовта Му в своите думи и действия, все едно показваме на хората същността на Бога. Павел казва, че ние сме посланици на Бога, Негови лични представители и Той отправя Своя апел към света чрез нас (II Коринтяни 5:20). Всеки път, когато се замисля за този пасаж от Словото, мога само да кажа: „Каква привилегия, чест и отговорност!“.

Един от уроците, които научих в живота, е че няма привилегии без отговорности. Това е част от проблемите на обществото днес. Хората искат неща, които не са готови да заслужат! Егоизмът казва: „Дай го на мен. Аз го искам и при това го искам сега“. Мъдростта казва: „Не ми давай нищо, което не съм достатъчно зрял да управлявам правилно“. Светът е лишен от признателност и това до голяма степен се дължи на факта, че не сме готови да изчакаме или да се пожертваме за каквото и да било. Открила съм, че нещата, за които съм най-силно благодарна, са тези, за които съм работила най-дълго и най-упорито. Нещата, които се случват лесно в живота, обикновено не са много ценени.

Днес ние възпитаваме едно поколение от егоисти, защото в повечето случаи им даваме твърде много и твърде бързо. Често купуваме колело на детето една година преди да стане достатъчно голямо, за да го кара, или им вземаме кола, когато са едва на шестнадесет. Плащаме сметките им в колежа, купуваме им къщи когато се оженят, и пълним тези къщи със скъпи мебели. След това, когато децата ни попадат във финансови затруднения, ако е по силите ни, ги измъкваме всеки път, когато се нуждаят. Правим всичко това в името на любовта, но дали в действителност това е любов или просто угаждане и глезене? Понякога, когато родителите правят тези неща, се опитват да „си платят“ за времето, в което не са били с децата си в тяхната ранна възраст. Даването на децата на много материални облаги облекчава родителската съвест от чувството на вина и ако е възможно, те биха хвърляли пари по тях, защото това е много по-лесно – особено когато животът им е зает и забързан.

Всички ние обичаме да благославяме децата си, но трябва да бъдем дисциплинирани в количеството на това, което правим за тях. Цар Соломон съветва да използваме „мъдро размишляване“ (Притчи 1:3). Понякога „не“ може да се окаже най-добрият дар, който да дадем на децата си, защото така ще ги научим на ценните уроци за привилегиите и отговорностите.

Пример за щедрост

Бъдете пример за щедър живот не само пред децата си, но и пред всички тези, с които общувате. Ако сте даващ, а не вземащ в живота, не след дълго хората ще разберат, че сте доста по-различни от останалите край тях. А когато станат свидетели и на радостта ви, може би ще успеят да свържат точките и да осъзнаят, че даването прави човек по-щастлив, отколкото да бъде егоист. Хората ни наблюдават и аз съм изненадана от нещата, които те виждат и запомнят.

Павел казва да дадем възможност на всички да видят и да познаят нашата щедрост, нашата грижа и нашият устояващ и изтърпяващ дух (Филипяни 4:5). Исус насърчава да позволим на всички хора да бъдат свидетели на добрите ни дела, за да разпознаят и прославят Бога (Матей 5:16). Разбира се, Исус няма предвид да се превърнем във фукльовци, които правят всичко, за да ги видят другите; Той всъщност ни насърчава да бъдем наясно до каква степен оказваме влияние на хората около нас. Със сигурност негативното поведение оказва влияние на другите, както вече споменах, но щедростта също влияе на хората около нас по много позитивен начин и ни носи удовлетворение и щастие.

Ами аз?

Точно сега може би си мислите: „Ами аз? Кой ще направи нещо и за мене?“. Това са мислите, които пречат да заживеем по начина, по който Бог иска. Нещата винаги опират обратно до „мен“. Ами аз, кой ще направи нещо за мен, за мен, за мен? Толкова сме свикнали да гледаме как да снабдим своите желания и искания, че самата мисъл да забравим за себе си (дори за един ден) е плашеща. Ако само успеем да съберем кураж и опитаме, тогава ще бъдем удивени от свободата и радостта, която ще преживеем.

През по-голямата част от живота си аз се събуждах сутрин и лежах в леглото, докато не си направя планове за деня. Мислех си какво искам, какво ще е най-доброто за мен и как мога да убедя семейството си и приятелите ми да участват в моите планове. Ставах и прекарвах деня си в мисли за себе си и всеки път, когато нещата не ставаха по моя начин, се сърдех, ставах нетърпелива, разочарована и дори гневна. Смятах, че съм нещастна, защото не получавах това, което исках, но всъщност бях нещастна, защото всичко, което правех, беше да се опивам да получа което аз искам, без да ме е грижа за останалите.

Сега, след като съм открила, че тайната на радостта е в даването, вместо в това да се опитвам да задържам и да получавам, сутрините ми станаха съвсем различни. Тази сутрин, преди да започна да работя върху тази глава, се помолих и се замислих за всички хора, с които ще се срещна през този ден. После се помолих със Словото от Римляни 12:1, където сме призовани да се посветим на Бога като живи жертви и да предадем всичките си способности, умения и таланти на Него, за да ги употреби. Докато си мислех за хората, с които ще работя или може би само ще срещна, аз поисках от Господ да ми покаже какво мога да направя за тях. Решила съм да ги насърчавам и да бъда благодарна. Без съмнение, всеки от нас може да намери по едно добро нещо, което да каже на всеки човек, с когото се среща. Ако се опитаме да изпълним това, ще се опазим от риска да мислим само за себе си. Доверявам се на Бога да ме води, докато изпълнявам задълженията си през деня.

Ако искате да посветите себе си на Бога, за да може Той да ви използва да обичате и да помагате на другите, предлагам ви да се помолите така: „Господи, предоставям Ти очите си, ушите си, устните си, ръцете си, кракатаси, сърцето си, парите си, дарбите си, талантите си, способностите си, времето и силите си. Употреби ме да бъда благословение където и да ида днес“.

Няма как да разберете радостта от този живот, ако не го опитате. Аз го наричам „свят навик“ и както всеки навик, този също се гради, докато се превърне в такъв. В някои дни аз пак се увличам със себе си и забравям да практикувам новия си навик, но бързо си припомням, че съм изляза от правилния път, щом загубя радостта и вълнението си от живота.

Вече няколко години се опитвам да живея по този начин и това се оказа голяма битка. „Егоистичният“ начин на живот е дълбоко вкоренен във всяка тъкан от нашето естество и не се предава лесно. Чела съм книги за любовта, повтаряла съм отново и отново това, което казва Библията, молила съм се за това. Разговаряла съм с приятели, проповядвала съм и съм правила всичко по силите си, за да помня кое е най-важното. Понякога съм откривала, че отново проявявам егоизъм, но не съм се гневила от това, защото да се разгневя на себе си не означава нищо друго освен пак да се занимавам със себе си. Когато се проваля, моля Бог да ми прости и вярвам, че това е най-добрата политика. Ние прекарваме прекалено дълго време в самосъжаление поради грешките, които сме направили, но това си е чиста загуба на време. Единствен Бог е готов да ни прости и силно желае това, ако само поискаме от Него.

Да, твърдо вярвам, че коренът на всеки проблем по света е в егоизма, но е възможно да живеем в света и да откажем да бъдем като света. Ако сте готови да се присъедините към мен в тази Революция на любовта, ако сте готови да се обърнете радикално и напълно от начина, по който сте живели досега, и започнете целенасочено да живеете с единствената цел да обичате другите, а не вие да бъдете обичани, тогава можете да бъдете част от разрешението, а не от самия проблем. Готови ли сте да започнете?

Използвани източници:

1. „Принудени да бягат: младите пътници на Уганда“ http://www.theirc.org/where/page-28828228.html