ГЛАВА 12 – Безусловна любов

„Любовта не е сляпа – тя вижда повече, а не по-малко“

Равин Джулиъс Гордън

Едно от най-красивите неща, които Библията казва, е че докато бяхме още грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:8). Той не ни е чакал да заслужим любовта Му, а ни е обикнал безусловно. Честно казано, много е трудно за повечето от нас да проумеем това, защото сме свикнали да е необходимо да заслужим или да заработим всичко в живота си.

Бог е богат на милост и за да удовлетвори великата, чудесна и силна любов, с която ни е възлюбил, Той предава живота Си заради нас, без да Го принуждават (вижте Ефесяни 2:4). Това е революционна любов! Истинската, революционна любов трябва да предаде себе си, защото не може да бъде удовлетворена по никакъв друг начин.

Божията безусловна любов е тази, която ни привлича към Него, а нашата безусловна любов към другите в Неговото име е тази, която ще привлече другите към Него. Той иска да обичаме хората вместо Него и да го правим по същия начин, по който би го правил и Той, ако днес живееше на земята. Той иска да изживеем тази Революция на любовта!

Може би си спомняте историята за моя баща и затова как Бог даде на мен и Дейв инструкции да се погрижим за него, въпреки че той определено не го заслужаваше. Показвайки му безусловната Божия любов, в крайна сметка Бог успя да размекне сърцето му и той най-сетне се покая за греховете си и прие Исус за свой Спасител.

Човешката любов смята за невъзможно да обича безусловно, но ние имаме Божията любов вътре в нас като вярващи в Исус Христос и сме способни да позволим на тази любов да прелива свободно от нас, без да й поставяме условия. Човешката любов се проваля, но Божията – не. Човешката любов свършва, но Божията – не. Понякога виждам, че макар аз да не мога да обичам някого с мои усилия, способна съм да го обичам с любовта на Бога.

Наскоро един човек, който от години все ме наранява, ме попита какво мисля за него. Дали го обичам? Откровено можех да кажа, че макар да нямах топлите и гальовни чувства, които бих имала, ако той не се беше отнасял по този начин с мен, аз го обичах като дете на Бога и бях готова да му помогна във време на нужда.

Истинската Божия любов не зависи от чувства; тя е основана на решение. Ще помогна на всеки, който се нуждае от помощ, освен ако помощта ми не би ги наранила. Не е нужно те да го заслужат. Даже понякога си мисля, че колкото по-малко човек заслужава, толкова по-красиво и въздействащо е да го обичаме. Много е освобождаващо човек да обича без да се спира да си мисли дали другият го заслужава.

Прошка

Това е недупостимо … направо прекалено голямо нещо, което някой би могъл да поиска. Как е възможно Бил Ебарб да прости на мъжа, който хладнокръвно е убил брат му? Бил Ебарб и Чарлз Мануел са двама непознати, чиито животи се вплитат завинаги в един миг – мига, в който Чарлз дърпа спусъка и убива брата на Бил, Джон. От този момент насетне Бил не може да мисли за нищо друго, освен за отмъщение.

Сърцето му било пълно с ярост и гняв и той бил убеден, че няма наказание, което може да излекува загубата му. След като Джон е убит, не минава нито ден, в който Бил да не мисли за убиеца. Интензивната омраза го изяждала жив отвътре. Тази маниакална идея много скоро му коствала работата и семейството. Той знаел, че ако продължи по този разрушителен път, много скоро това ще му коства дори живота.

Точно тогава Бил преживял промяна в живота си, която била още по-мощна от промяната в деня, в който загубил брат си. Бил се срещнал с простителността на Христос. Това е нещо свръхестествено, което човешкият ум не може да схване. Бог премахнал омразата, а това уталожило гнева на Бил.

Сърцето на Бил било трансформирано чудодейно и той започнал да мисли за невъзможното. Осъзнавал, че ако Господ е способен да му прости за всичко, което е правил през живота си, то и той от своя страна трябва да прости на Чарлз. А после трябва да отиде и да му каже, че му е простил. Първоначално това е само акт на покорство, но не след дълго се превръща в отношение на сърцето. И така, осемнадесет години след смъртта на Джон, Бил и Чарлз сядат един срещу друг на среща, която потвърждава това, което Бог вече е направил в живота и на двамата. Бог ги е освободил чрез силата на прошката.

Според статистиките:

  • Прошката намалява стреса. Подхранването на недоволство и злоба към някого може да доведе до физическо напрежение в тялото – схващане на мускулите, повишено кръвно налягане, прекомерно изпотяване и др.
  • За сърцето е полезно да простите. Едно изследване открива връзка между прошката и подобрението на сърдечната дейност и кръвното налягане.
  • Едно от последните изследвания показва, че жените, които са способни да простят на мъжете си и да запазят топло отношение към тях, са способни да разрешават по-ефективно конфликтите в живота си.

Човешката любов зависи от чувствата. Обичаме хората, защото са били добри към нас, помагат ни и ни обичат. Карат ни да се чувстваме добре, улесняват живота ни и затова казваме, че ги обичаме. Други обичаме, защото искаме и те да ни обичат. Но такъв вид любов се основава на това, което те правят за нас, и когато спрат, най-вероятно също ще спрем да ги обичаме. Такъв вид любов идва и си отива, гореща е и после изстива. Това е любовта, с която се сблъскваме в света. Много бракове и други лични взаимоотношения се основават на този вид любов. Обичаме сладолед, защото има приятен вкус, обичаме хората, защото ни дават хубави подаръци за Рождество.

Божията любов е напълно различна. Тя не се основава на нищо друго, освен на самия Него. Когато приемем Христос за свой Спасител, любовта на Бога се излива в сърцата ни от Святия Дух (вжижте Римляни 5:5). Когато станем партньори с Бога, Той очаква от нас да бъдем Негови представители на земята и ни екипира с необходимата любов, за да свършим работата, която Той има за нас. Когато свърши човешката любов, което се случва много често, Божията любов продължава да бъде на наше разположение, за да извършим очакваното.

Не съм обичала баща си както едно момиченце би обичало своя, защото той не се държеше като нормален баща с мен. Но аз имам любовта на Бога в мен и успях да реша, независимо от моите чувства, че ще се отнасям с него добре през годините на неговата старост и ще показвам милост към него. Дори ми беше много мъчно за него, защото той е пропилял целия си живот и има само спомени, които би искал да заличи.

Често чуваме удивителни истории за прошката. Чух за един тийнейджър, който се напил и причинил катастрофа, в която загинали съпругата и детето на един мъж. Мъжът знаел, че Бог иска от него да прости на младежа, причинил злополуката, и чрез много молитва успял да позволи на Божията любов да прелива у него. Ето такъв мъж е революционер на любовта!

Трябва да се научим да гледаме на нещата, които хората причиняват на самите себе си, а не на нас. Обикновено, когато някой нарани някой друг, той или тя в повечето случаи увреждат сами себе си поне толкова, колкото са наранили, и със сигурност това има негативни последствия за самите тях. Такъв пример ни дава Исус като казва: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат“ (Лука 23:34).

Божията любов не може да бъде схваната с ума; тя е в сърцето. За мен звучеше доста несмислено Бог да поиска да се погрижа за баща си, но все пак любовта е необяснима и безразсъдна, нали? Няма причина, поради която Бог да ни обича, докато сме грешни и напълно Го пренебрегваме, но Той го прави.

Милостта побеждава осъдителността

Много е лесно да осъдим човек или ситуация, и да помогнем само според това, което човекът е заслужил. Милостта обаче стига по-далеч. Славно нещо е някой да пренебрегне обида. За да помагам на хората в страните от третия свят, аз трябва да пренебрегна факта, че много от тях се покланят на идоли, на животни, на слънцето и дори на демони. Много лесно мога да заявя: „Нищо чудно, че гладуват така – те сами са обърнали гръб на Бога“. Но може би аз самата щях да бъда в същото положение, ако се бях родила при тях. Трябва да си напомняме: „Ако не беше Божията милост към мен в живота ми, това можеше да съм и аз“.

Лесно е за религиозните хора да гледат на хомосексуалистите, които имат СПИН и да си мислят: „Заслужили са си го“. Но дали Бог гледа така на тях? Или Бог вижда истинската причина зад случилото се. Той иска да достигне до тези хора, докато те имат дихание в гърдите си, и е много вероятно да желае да употреби мен или вас. Това не означава, че трябва да приемаме греховете, но трябва да приемаме хората и да им помагаме във времето на тяхната нужда, като им подсигуряваме лекарства, подслон и добри думи, които да им помогнат да намерят надежда в Бога.

Милостта и състраданието са две от най-красивите качества на любовта и без тях не може да съществува истинска любов. Поради това, че съм била принуждавана да заработвам всичко, което съм имала през първите тридесет години от живота си, не се вълнувах много да споделям с други това, за което аз бях работила, особено когато ми се струваше, че те не са направили нищо, за да си помогнат. Разпознаването на разликата между моята човешка любов и любовта на Бога, която Той е депозирал в мен, ми отне известно време. Милостта не може да се заслужи, нито да се заработи. Павел пише до Колосяните и им казва да се „облекат“ с любов (вижте Колосяни 3:14). Харесвам начина, по който казва „да се облечем с любов“, защото това означава да направим нещо умишлено, целенасочено и без да разчитаме на чувствата, нито на разума си. От тази малка фраза съм научила удивителни житейски уроци.

Докато пиша това в ранния следобед, аз съм все още по пижама. Дейв току-що ми се обади и ми каза, че иска да дойде и да ме вземе, за да идем на изложение на коли Мустанг. Уверявам ви, че да ида на това изложение на коли, ще бъде акт на любов от моя страна. Защото въобще не ми се облича, защото по-скоро бих си останала по пижама и бих продължила да пиша, но въпреки това ще отида с него. По подобен начин всеки един от нас се сблъсква с безброй възможности, в които можем да изберем да се облечем в безусловна любов.

Ако не се научим да живеем отвъд това, което чувстваме, никога няма да можем да обичаме хората с Божията любов, нито да помагаме на нуждаещите се по света. Готови ли сте да облечете милостта? Готови ли сте да облечете любовта? Ако ви е трудно да се преборите с чувствата, които ви пречат да направите правилното нещо, задайте си този въпрос: „Какво би направил Исус в тази ситуация?“ Знам със сигурност, че ако Дейв се беше отказал и беше вдигнал ръце от мен, аз нямаше да съм това, което съм днес. Вместо това той послуша сърцето си, а не емоциите си. Същото насърчавам и вас.

Любовта не се отказва просто така

Да обичаме хората не означава да ги оставяме да се възползват от нас. Не означава да им подсигурим безплатна визия в живота, докато те не правят нищо. Библията казва, че Бог коригира и дисциплинира всеки, когото обича (вижте Евреи 12:6). Коригирането не е наказание; то е трениране в правилно поведение. Понякога това трениране изисква спиране и задържане на благословенията, но Бог винаги ще снабдява основните ни нужди, когато извикаме към Него. Библията казва, че можем да се сблъскаме с изпитания от всякакъв вид и ако се нуждаем от мъдрост, можем да искаме от щедрия Бог, който дава на всички даром, и Той ще ни помогне без да ни укорява или да ни обвинява (вижте Яков 1:1-5). Това е много красива мисъл!

Аз не бих купила нова кола на някой наркоман, защото знам, че по-вероятно е да я продаде, за да си купи дрога; но мога да го нахраня, да му подсигуря място да се окъпе и да му дам надежда за нов живот. Мога да му кажа, че Бог го обича и иска да му помогне, и мога да се въздържа да не го осъждам, защото ако го осъждам, няма да мога да го обичам.

Често, когато хората ни нараняват или са трудни за понасяне, просто искаме да ги разкараме от живота си, но какво да предприемем, ако Бог иска да изградим взаимоотношение с тях? Много по-лесно е да си тръгнем или изобщо да не допускаме трудните хора в живота си, но това не е винаги нещото, което Бог иска. Трябва да научим как точно изглежда любовта във всяка една ситуация и да я прилагаме без да се поддаваме на чувствата си.

Един от въпросите, които често ми задават е: „До кога да остана с този човек?“. Това е въпрос, на който може да отговори единствено вашето сърце. Само Бог разбира цялата ситуация и Той ще ви води в решенията, ако наистина искате да вършите Неговата воля, а не своята. Но не забравяйте: да се присъедините към Революцията на любовта, означава да сте готови и да желаете да обичате другите, дори тогава, когато ви изглежда невъзможно.

Когато обсъждаме безусловната любов с хората, винаги се повдига въпросът дали трябва да продължаваме само да даваме, без значение какво правят другите. Отговорът на този въпрос е „не“.

Представете си, че член от семейството е имал проблем с алкохола или наркотиците през по-голяма част от живота си като възрастен, а освен това е и много безотговорен. Семейството харчи огромни суми пари, време и усилия да му помогне, но в крайна сметка той се връща към старите си навици и начин на живот. Това е ситуация, в която врагът използва слабостта на този член от семейството, за да отклони и открадне силата на тези, които го обичат и се опитват да му помогнат. Понякога трябва да приемем факта, че независимо от желанието ни да помогнем, нещата не се получават, освен ако човекът сам не поиска да му бъде помогнато. Всъщност много често след години на продължителни опити за помощ, след голяма лична саможертва, семейството трябва да откаже да се отзовава повече. Това не е решение, което може да бъде взето бързо или лесно, но е неизбежно.

Понякога по празниците такива семейства биват обвинявани, че не показват на дело любовта на Христос в подобни ситуации. Вероятно чуват думи от типа на: „Как можете да твърдите, че обичате хората, когато не помагате на собствените си роднини?“. Макар че е много трудно, показването на любов в такива ситуации е именно те да останат твърди и да кажат: „Ако дойде време, в което наистина си сериозен в желанието си да признаеш проблемите си и да потърсиш помощ, обади ни се!“ Не е редно те да продължават да улесняват неговия разрушителен начин на живот.

Не бива да позволяваме наш близък с неприятности да бъде гладен или болен, без да му помагаме, но също така не бива да му позволяваме да ограбва мира ни, само защото ни използва. Любовта не означава да правим за другите това, което те трябва да направят сами за себе си.

Милостта помага на тези, които не заслужават помощ, но безусловната любов няма за цел да позволява на хората да бъдат безотговорни, докато правим нещата вместо тях. Милостта дава много възможности, а безусловната любов никога не се отказва. Тя се моли и е готова да излезе от сянката, за да помогне, когато това наистина ще доведе до промяна.

Бог иска любовта му да прелива чрез нас към другите. Трябва първо да се научим да обичаме себе си преди да можем да раздаваме от тази любов. Трябва да приемем Божията любов и да й позволим да ни изцели. Помнете, че не можем да дадем нещо, което нямаме. Но не бива да спираме до тук! Бог ни изцелява, за да донесем изцеление на другите. Бог иска от спасени да станем такива, които избавят другите. Човешката любов винаги свършва, но не и Божията любов. Той ни обещава, че Неговата любов никога не отпада!

Използвани източници:

1. http://preventdisease.com/home/weeklywellness203.shtml