Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОТГОВАРЯ НА НАСТОЙЧИВАТА МОЛИТВА

2. Божието Слово, изпълнено днес

Нашето Сестринско общество беше малко. Съществувахме едва от три години. Повечето от сестрите бяха доста млади. Вече от много страни бяхме срещнали опозиция. Нямахме влиятелни контакти. Нямахме пари. Нямахме строителен опит и юридически съветник. Приятелите ни бяха малко. Как тогава бихме осъществили построяването на църквата? Стояхме пред планина от въпроси, несигурност и невъзможност. Нещо повече, съоснователят и духовен баща на нашето Сестринско общество почина преди няколко седмици. Щеше ли Небесният Баща да докаже сега Себе Си като „Бог на вдовиците и сираците”? Щеше ли да даде на децата Си ясно водителство?

Щеше ли Бог да ни говори и ако да, как? Едно от първите препятствия беше Строителното управление. Ние трябваше да поискаме разрешение за строеж на тази земя. Резултатът: „При никакви обстоятелства не може да ви се издаде разрешение за строеж на църква и жилищни сгради (нашия дом) на този терен. Земята не е подготвена за строеж. Няма канализация, а да се вкопае дренажна система е неподходящо за този вид почва. Обаче, има един частично бомбардиран парцел земя в рамките на града, който е сравним с вашия и може да се размени. Всъщност, една стара къща може би може да се включи в сделката с около 11,5 кв. м. жилищна площ за всяка сестра.”

Вярно е това Слово, че „за Бога няма нищо невъзможно”. Тогава, трябва ли християните да се предават веднага? Трябва ли да се оставят да бъдат тласнати в друга посока? Трябва ли да се откажат от това, което са започнали? Трябваше ли ние да продължим в настоятелна молитва, докато решението на Строителното управление се промени? Или да се съгласим да заменим земята – тези земя, която бяхме описали в дневника на нашето Сестринско общество като „чудесна, чудесна, чудесна”? Нима Бог не ни беше дал тази земя директно в отговор на нашите молитви? Не беше ли налице тази вътрешна увереност в сърцата ни, че „това ще бъде земята”?

Призовахме Господа. Ако тази вътрешна увереност беше от Него, Той можеше да я потвърди. Неговото Слово можеше да ни осветли в такава ситуация. И Той ни даде тези думи: „О, Нефталиме, наситен с благоволение и изпълнен с благословение Господне, завладей ти запад и юг” (Второзаконие 33:23). Отидохме до прозореца. „Нашата” земя се простираше точно на югозапад. Земята, която ни бяха предложили за размяна беше в точно противоположната посока. С това Слово започна една усърдна молитвена седмица за всички сестри. Нашият Небесен Баща вече знаеше, че ще има нужда от повече от 7 декара за нас. В края на краищата Той ще има нужда от 10 пъти повече – целият „Ханаан”. Така че, в този момент Той очакваше от децата Си да се откажат от плановете си и от това – да бъдат тласкани в друга посока. В тази ситуация Той очакваше тяхната вяра, която ще се бори за обещаната цел. Но всички наши молитви изглеждаха безнадеждни. Строителното управление беше затрупано с искания за разрешения за строеж и особено с молби за нови канализации. Всяка молба, всяко искане, всеки телефонен разговор се оказваха напразни. Не можехме да влезем във връзка с директора на Строителното управление.

Молбите ни стигаха само до приемния офис, където получаваха стандартния отговор – никога няма да получим разрешение за строеж на тази земя. Божията ръка тежеше върху нас. Не можехме да продължим напред, но не можехме и да се върнем назад. Неговите обещания ни задължаваха да стоим твърдо. Бог искаше да изпита нашата вяра и да ни обучи на постоянство в молитва. Но накрая настъпи денят, в който Господ изработи план за отговор на нашата молитва.

Беше краят на март 1950 г., когато чудото се случи. М. Мартириа разказва: „Планирах да посетя Строителното управление за пореден път. Подготвих се чрез много молитва през тази сутрин, молейки се Бог да се намеси. След това изтеглих следното Слово: Който е глава на всяко началство и власт (Колосяни 2:10б). Споделих това със сестрите по време на сутрешната обща молитва и добавих: Изглежда Господ ще постави на пътя ми днес някой високопоставен градски управник. Тогава Той ще докаже, че Исус е Глава и Господ на всяка власт. Исус ще обърне сърцето на този управник да погледне на нашата молба като искане за Неговото Царство.”

Разстоянието от стария ни дом на улица Штенберг до офиса на Строителното управление беше 45 минути ходене пеша. Докато вървях по улица Штенберг, зад мен изскърцаха спирачки – един моторист едва не причини катастрофа. Една кола спря до мен. Господинът на кормилото учтиво ми предложи да ме закара, тъй като все още имаше значително разстояние до града. През ума ми проблесна мисълта, че този човек е „високопоставеният управник” на нашия град, за който говореше Писанието. И наистина, това не беше никой друг, а самият кмет! По време на 5-минутното пътуване аз можах да му кажа за нашата молба. Този път, когато отидох в офиса на Строителното управление, моето посещение не завърши с напразно чакане в приемната.

Главният директор на Строителното управление прекъсна важна среща заради мен – той вече беше научил за нашите проблеми от кмета. Кметът беше преизпълнил своето обещание – да „спомене за това на директора на Строителното управление, като възникне подходящ момент”. Той беше прекъснал многото си задължения и се беше обадил по телефона веднага. И какво се случи? Това, което беше невъзможно, изведнъж стана възможно. Планините от трудности се стопиха като восък пред Бога, Господаря на господарите. Трудно ми беше да повярвам на ушите си. Същият ден главният директор на Строителното управление ни увери, че ще получим разрешение да строим на парцела, който ни беше даден.

Когато се върнах в къщи, аз намерих писмо от Строителното управление в пощенската кутия. Беше изпратено предния ден и представляваше поредното официално Не.

Но Христос промени това Не в Да. През този ден на радост, Той записа неизличимо в сърцата ни, че наистина е „Глава на всяко началство и власт”. И в наши дни Той има сила да променя писменото Не на най-високопоставените инстанции. Това Не имаше значение на изпитване на нашата вяра. Пред него Бог очакваше от нас да не се оттеглим от битката, но да устоим във вяра. Тогава, когато настъпи Неговият час, Той подейства решително и със сила.