Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОТГОВАРЯ НА МОЛИТВАТА НА СЪКРУШЕНИТЕ И РАЗКАЯНИ СЪРЦА

38. „Цар Валтасар” през 1959 година

Бог докосна едно много деликатно място. Той започна да изисква от нас любовта ни в светлината на І Коринтяни 13 глава. Той ни говореше сериозно за това чрез поредица от случаи още, откакто започнахме нашите строителни работи. Сега обаче, сякаш Небесният Баща искаше да продължи в тази насока с нова сила и да създаде нещо ново. Тогава ми стана ясно, че трябва да построим един малък дом за болни и страдащи хора по същото време, когато строяхме църквата „Призивът на Исус”. В този дом щяхме да се грижим за стари и нуждаещи се хора – претворявайки на дело и в ежедневна практика това, което изявявахме в църквата. Нищо не може да стои само на един крак. Равновесната опора на нашите проповеди трябваше да бъде практическа проява на любов – това е, което Господ беше вложил в моето сърце. Последва продължителна и упорита молитвена битка относно тази любов. За нас християните, домът винаги трябва да се строи отвътре навън!

Това означава, че тухлената постройка, ако е правилно строена, ще бъде поставена като „обвивка” върху духовната конструкция, която е поставена вътре предварително. И така, преди да започнем да строим този нов дом, имахме тази духовна битка, за да достигнем до истинско състрадание. Ние не можехме да продължим, ако не бяха налице хората, за които щяхме да се грижим – това чувствах. И когато това желание достигнеше връхната си точка, тогава щеше да е сигурно, че Бог ще издигне дома за една нощ. Той може да прави такива неща много бързо, след като предварителните условия са изпълнени. Повечето от сестрите приеха тази „една нощ” като хипербола. Но всички те знаеха, че ако нищо не става по отношение на този дом за страдащи хора, това означава, че не е имало покаяние и следователно липсва истинско състрадание между нас. И тогава настъпи време, в което започнахме да усещаме осъждение и Божия гняв по много начини. Осъждението нарастваше и наказанията ни смазаха. Имаше болест и смърт. Нашата мисия изглежда щеше да изчезне като един потъващ кораб. Градината ни, която осигуряваше голяма част от ежедневната ни храна, беше изядена от насекоми и почти унищожена. Божиите обещания сякаш бяха погребани. Неговите взаимоотношения с нас можеха да се обобщят с думите на Яков 2:13 „Съдът е немилостив към този, който не е показал милост”.

Дълбоко покаяние настъпи между нас. Почувствахме, че никой друг грях не тежи толкова много, както грехът срещу любовта. Извикахме към Господа да ни придаде любов – Той, Който е любов и я осигури за нас на кръста като скъпоценен дар. Целта на нашата вяра бе да достигнем такава любов, за която се говори в следните думи: „Брат помага на брата в нужда, но състраданието прави много повече!”. Господ ни бе дал това като мото за през цялата година.

После настъпи Рождество 1959 г. В моето сърце имаше копнеж Бог да ни даде да преживеем Витлеем на Бъдни вечер. Да бъде време, в което да дойдем при Него, както някога овчарите и мъдреците, да коленичим пред яслата Му и да Го прославим. Да, поклонение, каквото овчарите и мъдреците принесоха, сега ние щяхме да Му поднесем. Само едно нещо нямаше да принесем – златото, което даде единият от мъдреците. От нас щяха да бъдат ливанът и смирната. Златото щеше да бъде донесено от някой друг. И аз казах на сестрите, че детето Исус със сигурност ще издигне такъв мъдрец, който ще принесе златото, необходимо за строежа на новия дом за страдащи хора. Чувствах, че Небесният Баща, на този празник на любовта, искаше да изяви Своята любов към нас така, както я показа на първото Рождество. Нищо нямаше да ни зарадва повече от това, да получим отговор относно този дом, за който се бяхме молили толкова дълго. И така, аз вярвах, че Господ е приготвил тази специална радост за нас.

Започнахме твърдо да приемаме с вяра, че тази наша молитва ще бъде отговорена. Можехме ли да го направим, когато любовта ни не беше съвършена? Знам, че на земята никога няма да постигнем съвършена любов или да станем безгрешни. Бог очаква от нас едно нещо – съкрушено сърце, което плаче и се кае за греховете си. И Бог ни беше съкрушил. Но сега наближаваше Рождество, което говори за Божията милост. Вечната любов посети земята, за да можем отново да се научим да обичаме. Исус е гаранцията за това, тъй като Той е „бликащият извор на любовта”. И така, ние се осмелихме да просим от Господа за новия дом по време на тези Рождествени празници. Всъщност ние бяхме уверени, че „мъдрецът ще се появи”, че Бог, поради голямата Си милост, ще ни даде да преживеем чудесен подарък на това Рождество.

И какво се случи? Когато настъпи Бъдни вечер, ние всички коленичихме около яслата. Изпяхме песен за мъдреците и даровете, които те поднесоха на детето Исус. После една от сестрите разклати един съд за благовонно аромати. От него не се разнесе ароматна миризма или дим, но вътре в него имаше скъпоценен плик. Какъв ли дар за Детето Исус се съдържаше в него? Предния ден един от „мъдреците” наистина беше дошъл, „цар Валтасар”, както го нарекохме, и ни беше дал чек за почти 10 хиляди долара за строежа на новия дом за болни и страдащи хора.

С думи не можем да опишем как стояхме в благоговение пред нашия Небесен Баща, Който отговори толкова точно на нашата Рождествена молитва. Просто не можехме да го понесем. През тези Рождествени дни този „цар Валтасар” наистина коленичи пред яслата в нашата зала, като жива илюстрация на Писанието в Исая 65:24 „Преди да Ме призоват, Аз ще отговарям”. Неговият „придворен”, който беше приятел на нашето Сестринско общество, го беше довел при нас. Ние не го познавахме от преди това. Приятелят му беше разказвал някои неща относно нашата работа и плановете ни за новия дом. По време на тържеството около Рождество неговото сърце се бе изпълнило с убеждение, че този дом за болни и страдащи хора трябва да се построи веднага и той пожела да осигури всичко необходимо, за да се построи една шведска сглобяема къща. Бедните и страдащите трябваше да имат приятен дом и той трябваше да бъде изграден бързо! Тази красива малка сглобяема къща беше построена в рамките на две седмици. До следващата есен всичко беше напълно готово и едно щастливо малко „семейство” от стари и болни хора се пренесе в нея. И така, Бог ни даде да преживеем това Рождество, както никога преди – наистина като празник на любовта. На нас, грешните и падналите, ни беше позволено наистина да опитаме Неговото страдание. Без никаква заслуга от наша страна, Той беше чул нашите молитви и ни подари този дом. Чрез този дар Той ни показа, че има милост към каещите се грешници, които се покоряват на Неговата присъда и че Той приема молитвата на съкрушеното и разкаяно сърце.