Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОБИЧА НАШАТА ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕГО

20. Печатница… чрез вяра

В нашето Сестринско общество „Мария” имаме една весела „заповедна песен”. Тя изразява блажената радост да живееш по заповедта „да бъдеш като бедния, който винаги получава дарове”. В един от стиховете й се казва следното: „Които имат малко дарби за хвалба, най-много нуждаят се от Божията помощ. Те получават от великия Му склад и дарове, и мъдрост винаги!

Понякога пеем тази песен на посетителите, докато ги развеждаме през нашата печатница. Различните машини също изпълняват нещо като концерт: Хайделберг офсетова преса, Хайделберг пресата за писма, Ротапринт машината, машините за оформление, зашиване и сгъване. Нашите гости наистина се изумяват от крайните резултати от работата на сестрите и често казват: „Те сигурно са много добре обучени.” Всъщност не е така. Цялата ни печатна дейност почива на тайния принцип, изразен в горната песен. Сестра Беате, ръководеща печатницата, както и нейните дванадесет сътруднички, не са преминали през официално обучение за тънкостите на печатането.

В началото сестра Беате прекара известно време, посещавайки през следобедите една печатница в Дармщадт. Това й помогна да придобие някои основни познания за печатането и да изучи някои от най-важните похвати в търговията. След това започна школата на великата зависимост и молитва. Всичката липса на ноу-хау, обучение и опит трябваше да бъде преодоляна чрез вяра и молитва. Така че, в голяма степен ние бяхме щастливи, че сме такива „необучени” в почти всички области на дейността ни – изобразителните изкуства, издателската дейност, религиозните драми (представления). Тази липса на техническо обучение не беше „принцип” за нас, а по-скоро водителство. Във връзка с една съвместна работа с Мохамеданската мисия, аз бях приготвила някои библейски уроци. През първите години от съществуването на нашата мисия, тези уроци бяха търсени много. Чувствахме необходимост да направим крачка на вяра и да започнем да ги отпечатваме професионално. Това означаваше, че трябваше да имаме пълна вяра на Небесния Баща за снабдяване от порядъка на хиляда долара. Първото отпечатано издание много скоро беше продадено, но бе съвсем очевидно, че не можехме да продължаваме да поемаме разходите за професионален печат. Тогава една мисъл се породи в сърцето ми, че трябва да се молим за наша собствена печатница и да вярваме, че ще я имаме. Това щеше да разшири възможностите на нашата мисия. И така, започнахме да принасяме усърдни молитви Бог да докосне нечие сърце, да ни дари печатарска преса – точно в разгара на строителните работи, когато и финансовите ни нужди бяха най-големи. И нашият Небесен Баща отговори. Един ден една малка употребявана печатарска машина застана пред нас, тя беше подарък от семейство, което знаеше за нашата дейност. Почувствахме, че машината трябва да заработи веднага. Имахме усещането, че живеем наистина в последните времена; идването на Господа е съвсем наближило. Не можехме да чакаме да се присъедини към нас някоя сестра, обучена в печатането, или да отделим сестра, която тепърва да се обучава в продължение на години. Това със сигурност щеше да ни бъде необходимо по-късно с по-сложните машини, но Господ ни позволи да започнем с тази малка машина, за да можем да оползотворим всеки ден, защото времето е кратко.

Какво можеше да направи сестрата, определена да отговаря за печатната дейност, стоейки пред тази нова машина? Имаше само един начин и това беше викът към Бога. Нуждата ни учи да се молим. Тя преживя това например, когато за първи път се опита да печата и премина през всички възможни трудности. В отговор на усърдната й молитва, Бог ни изпрати един неочакван гост още същия ден. Той беше търговец на печатарски машини и бе работил точно с такава машина. За него бе голямо удоволствие да поработи с нея до късно вечерта и да я научи на тънкостите на печатането точно на такава машина. Да, Бог, Който е ревнив Бог, желае да бъдем зависими от Него. Той иска с любов да ни привърже към Себе Си, така че да вършим всичко заедно с Него. Бог отново ни показа, колко добре вървят нещата, когато възложим упованието си на Него, когато търсим помощ от Него и я очакваме. Той не само не разочарова нашите сестри, работещи в печатницата, но действително доказа, че е най-добрият възможен Инструктор. Нашето печатане се разви толкова добре, че техникът, който поддържаше машината ни, взе мостри с рекламна цел.

Скоро обаче, тази малка машина се оказа недостатъчна, за да поеме нарастващото с бързи темпове търсене на брошурите. Ние направихме нова крачка на вяра и поръчахме Хайделбергова преса. Сключихме договор с продавача за разсрочено плащане на вноски, всяка от тях дължима на определена дата. Разбира се, никоя от нас не знаеше от къде можеха да дойдат парите. (Така беше и с всички останали машини.) Тази нова машина бе предмет на молитвите ни в продължение на много месеци. И когато пристигна при нас, ние я наобиколихме и започнахме да пеем песни на хвала и благодарност, но също и песни на вяра. Защото сега трябваше да устоим във вярата, че парите за плащанията ще идват навреме. Трябваше да се молим също така, сестрите да могат да боравят с тези машини, които изискваха много повече технически умения от нашата първа малка Ротапринт машина. Но Бог бе произнесъл Своето Амин на тази вяра и до днес ние сме преживели чудо след чудо. Всяка машина може да се повреди и да спре да работи. Сестра Дебора, която обичайно работеше на Хайделберговата офсетова преса, разказва как един ден страхотен трясък огласи печатницата. След което голямата машина спря да работи. Всички пребледняхме. Два метални държача бяха изскочили и попаднали в двигателния механизъм. Резултатът със сигурност означаваше повреда, която щеше да ни струва няколко стотин долара. Обичайно печатниците застраховаха своето оборудване. И тогава, ако нещо се случи, със застраховката се покриват разходите. Ние обаче, нямахме никаква застраховка. Установихме, че държачът се е разбил на много парчета. Ако отломка беше попаднала в предавателния механизъм, докато машината работеше, щеше да повреди целия цилиндър. Бяхме се разминали на косъм от тази катастрофа.

С часове събирахме отломките, които се бяха разпръснали из цялата машина. Те са били изхвърлени с такава сила, че на много места политурата на машината беше напукана. С треперещи сърца, с молитви и молби към Небесния Баща, стояхме заедно около цилиндъра. Накрая се осмелихме да включим отново машината и да опитаме – дали пък ангелите… Машината започна да работи със своя обичаен ритмичен звук. Нямаше никакъв трясък повече. Всичко беше напълно в ред. Когато разказваме тази история на други печатари, те не могат да повярват, че сме се измъкнали, без да платим стотици долари. Просто това е Господ. Той чува молитвите на безпомощните, на тези, които нямат друг Помощник, освен Него. Ние се радваме, че в нашата недостатъчност и безпомощност сме напълно зависими от Него. Бедите ни доближават до Бога чрез молитва. И тогава Той ни дава да опитаме отново Неговата сила, Неговата Бащина любов.

Всъщност, ако притежавахме големи умения, знания, таланти и пари, ние пак щяхме да бъдем „бедни”, защото нямаше да можем да преживеем благословението на Неговата Бащина любов. Опитвайки Божественото снабдяване при много затруднени ситуации от нашата работа, ние всъщност се приближавахме до Неговото сърце. И така, наистина „Колко блажени са нищите! Колко блажени се те! Както децата от своя баща, така получават и те от Теб!

Всичко в нашата печатница разказва същата история. Безпомощните деца получават от своя Баща всичко, от което се нуждаят, в отговор на техните молитви; дори и в най-дребните неща те опитват Неговите чудеса. Над една от нашите преси виси една част от стара Ротапринт машина, закачена на връв, спускаща се от тавана. Тя има специално значение. Напомня ни, че работим съвместно с Живия Бог. Той е наш Партньор и в най-дребните детайли от ежедневната дейност. Той, великият Всемогъщ Бог, проявява личен интерес към най-малките ни затруднения по същия начин, както земният баща се отнася към счупените играчки на своите деца. Надявам се, че това ще послужи за утеха на тези, които стоят непрестанно пред даден вид машина, както нашите сестри. Защото е лесно да се изгуби връзката между Небето и заниманията с машините.

Сестра Беате разказва следната история във връзка с тази повредена Ротапринт машина: „Това обърка целия ни график. Случи се преди Рождество 1961 година, когато всичко се правеше на пълни обороти. Имахме поръчка за голяма доставка за Святата Земя. И тогава, в петък, се случи аварията. Всеки знае, че техник не може да дойде в събота. А в петък заявките за ремонт се даваха рано сутрин. Това означаваше, че ще изгубим цели два дни работа. Все пак позвънихме в сервиза във Франкфурт, но напразно: всички техници вече бяха по адреси. Нищо не можехме да направим. Бях пред пълно отчаяние. И тогава – добре ли чух? Позвъни човек от сервиза с думите: „Кажете, да не би това да е един от вашите молитвени проекти?” Въпросът му ме изненада.

Разбира се, че се бяхме молили – и то как! Но защо той пита отново: „Молихте ли се?” „Да” – отговорих аз. „Е, получи се! Един от нашите техници, който вече бяхме пратили на адрес, току що се отби, за да вземе части. Той ми каза, че ще свърши по-бързо, отколкото е очаквал, и ще може да дойде и при вас.” Тази случка показа, че молитвата стои зад нея така, че и хората от сервиза можаха да споделят с нас какво благословение е да си дете на Небесния Баща в Исуса Христа. Той чува молбите на децата Си и им помага дори, когато става въпрос за една повредена машина. Окачихме частта от тази Ротапринт машина, да виси от тавана, като знак на благодарност.

Покаянието донася Божия отговор

Друга сестра, работеща в печатницата, споделя следната история: „Хайделберговата офсетова преса започна да не работи както трябва и не можехме да открием причината. Това разбира се, се превърна в нов повод Бог да ни научи как да Му се доверим. Но този път Той имаше нещо друго предвид. Аз казах на колежките ми: „Проблемът сигурно означава, че нещо не е наред с нас самите.” Не можеше да се обясни по друг начин, но те посрещнаха предложението с пълно мълчание. Скоро след това настъпи обяд. В 1:30 часа машината започна отново да работи перфектно. Малко по-късно една от сестрите спря пред машината и се увери, че всичко е наред. „От кога?” – попита тя с наведено лице. Казахме й и тогава всичко стана ясно. „От вчера имаше търкане между мен и другата сестра.” Никоя от тях не искала да отстъпи, но повредената машина не й давала мира. След обяда те двете се срещнали с М. Мартириа. Всичко било изповядано. Преживели покаяние и помирение. И точно в този момент машината заработи отново нормално.

Бог даде на всички нас един урок чрез тази опитност. Неговото Слово казва ясно: „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди първо се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.” (Мат. 5:23-24). Ако в живота си престъпваме и нарушаваме Божиите заповеди, нашите молитви не могат да получат отговор. И така, всеки път, когато машина се поврежда в печатницата, това е първото нещо, което сестрите вземат под внимание. Дори преди да се сетят да извикат техник, те се молят заедно: „Има ли нещо в нас или между нас, което предизвиква Божия справедлив гняв?”