Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОБИЧА МОЛИТВА, ПРИНЕСЕНА ПО ДЕТСКИ

14. „Авва, скъпи Отче!”

От няколко години се грижехме за едно малко сиропиталище, разположено на Бергщрасе. Сестра Йохавед разказва за този период: „Към пролетта на 1951 г. групата на децата нарасна значително. Много от тях не можеха да плащат нищо. Трябваше да ги храним и обличаме с вяра и молитва, на които Бог ни беше научил. Това означаваше, че всеки ден много малки уста трябваше да бъдат нахранени. А по онова време не беше никак лесно. Зеленчуците бяха скъпи, а нашата градина още нищо не беше произвела. Отправяхме многократно вик за помощ към нашия Небесен Баща. Много пъти през деня, по време на работата ни, ние спирахме за малко и се застъпвахме пред Бога за тези, малките. Един ден отидох до селото, да купя някои от най-необходимите ни неща. По пътя се случи така, че посетих една самотна и доста бедна жена. И какво се случи?

Когато си тръгвах, тя ме попита, дали не бихме могли да използваме едни консервирани плодове и зеленчуци. Те си стояха там и жената просто не можела да ги изяде сама. Бяха толкова много, че трябваше да дойдем и да ги пренесем с ръчна количка! Когато отворих капаците на прозорците на следващата сутрин, видях един чувал пред вратата. Беше пълен с пресен спанак. Както разбрахме по-късно, един фермер го беше оставил тайно. И това не беше всичко. Следобед градинарят на съседите попита дали не бихме могли да отидем и да си наберем праз лук; щял да пресажда градината и ние можехме да се възползваме от това, което беше останало.

Ние, възрастните, се изпълнихме с възхита и благодарност! А нашите деца бяха принесли искрените си, малки молитви към Бога за всичко това, от което се нуждаеха; сега стояха пред тези купища от добри неща, със сияещи лица. Никое от тях нямаше да забрави скромното благодарствено тържество, което организирахме. Всяко дете разбра, че е дете на Небесния Баща, обичано и обгърнато с Неговата грижа по специален начин. Те пляскаха с ръце и пееха заедно с нас: „Отче, колко си добър!” След този случай сърцата ни пламтяха всеки път, когато виждахме с какво безгранично доверие децата отправяха молитвите си към Бога.

Един друг път ни свърши преждата, с която плетяхме чорапи и пуловери. Имахме средства само за храна, така че винаги се колебаех, когато трябваше да се купи нещо повече. Един следобед обаче, почувствах, че повече не мога да отлагам тази нужда. След като минах през хлебарницата, аз се отбих в едно малко магазинче, да купя прежда. „Една малка кутия няма да струва толкова много”, си казвах, опитвайки се да убедя сама себе си. Имаше доста хора на опашката пред мен.

Докато чаках, един друг глас започна да спори с мен: „Трябваше повече да се молиш. Може би Небесният Баща все още може да помогне. Трябва да чакаш”. И преди да ми дойде редът, аз се обърнах и излязох от магазина. Следващата неделя гледах децата на едно бедно семейство, докато жената беше на църква. Когато се върна вкъщи, тя влезе в другата стая и донесе един малък пакет. Беше плела наскоро чорапи и й беше останала черна прежда, която бихме могли да използваме.

„Авва, скъпи Отче”, отговори сърцето ми. Засрамих се от собствената си недостатъчна вяра. Божията любов за пореден път ме изуми. Той наистина е наш Баща и се грижи дори за най-дребните нужди и проблеми на децата Си. Грижейки се за тези деца, аз открих, че моето собствено взаимоотношение на детска любов и доверие към Небесния Баща бе силно укрепено.