Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЖЕЛАЕ ДА СЕ ХВАНЕМ ЗА НЕГО ЧРЕЗ СЛОВОТО МУ

25. Исус днес – на Генисаретското езеро

Финансите ни в продължение на цяла година бяха много оскъдни. Бяхме в голямо затруднение, много задължения стояха открити. И тогава, доста изненадващо стана обмяна на парите и ние бяхме в състояние да посрещнем всичките си задължения без никакви затруднения. Тази обмяна не можеше да бъде резултат от нищо друго, освен „небесната математика”. И тя беше свързана с една специална опитност на Генисаретското езеро през месец март 1958 г.

Когато си спомняме за онова време, ние все още чувстваме мъчителното усещане на онези неплатени сметки. Трябваше да плащаме по около 4000 долара на месец. Нашият дом, наречен „Исусова радост”, беше пред завършване. Когато на вечеря бяхме информирани с колко малко финанси разполагаме, останахме почти без дъх. Сякаш планина беше легнала на плещите ни и ни парализираше. Това беше истинска битка на вяра и думите на нашите тогавашни молитви все още звучат в ушите ни. В продължение на много вечери ние заставахме пред Исус и Му казвахме, че в продължение на 10 години и 10 месеца Той никога не ни беше разочаровал. Винаги ни беше снабдявал със средства на точното време. Със сигурност на единадесетия месец от единадесетата година Той няма да се промени. Няма да допусне изведнъж да не можем да си плащаме сметките. Няма да позволи името Му да бъде лишено от слава пред хората. Ден след ден, а често и през нощта ние отправяхме тази молитва към Небесния Баща. Молехме Го също така, да открие, ако има нещо в нас самите, което пречи да се отвори Небето и да се излеят Неговите благословения.

По това време аз трябваше да пътувам до Израел за поредица беседи. През цялото време носех в сърцето си товара за нашето финансово затруднение. На 23 март получих писмо от сестрите, с което ми казваха, че не е намерено никакво решение на проблема. И дори в тази обстановка аз знаех, че Господ ще покаже милост към нас. Той е нашият Баща и нашият Изкупител. Колкото е по-мрачно по пътеката на вярата, толкова по-прекрасна е целта и жетвата.

И така, струва си да вървим по тази пътека на вярата дори и когато изглежда, че тъмнината ни обгръща от всякъде. И в този смисъл аз написах отговор до сестрите.

Същата вечер прекарах известно време на Генисаретското езеро. Бях се качила в една лодка и я отдалечих на известно разстояние от брега. Бях убедена, че се намирам на мястото, където учениците ловяха риба, когато видяха възкръсналия Господ на брега (Йоан 21). Не бях в състояние да правя нищо друго, освен да съсредоточа цялата си същност върху това, което се беше случило тогава на същото езеро. Учениците бяха хвърляли мрежи през цялата нощ и не бяха уловили нищо. Те бяха обезсърчени и гладни! И тогава Господ им се яви! И Той не само им каза думи на утеха, които те следваше да приемат с вяра. Той също така подейства по чуден начин и им помогна за тяхната належаща нужда. И още нещо – Той не само им осигури риба за едно хранене, но ги снабди с необикновен улов на риба.

И така, аз поисках от Господа да се обърне към мен със същия въпрос, който бе задал на Своите ученици: „Деца, имате ли нещо за ядене?” Защото сега ние също бяхме Негови ученици и уповавахме на Него да се грижи за нас. Ако нашият Господ Исус не се намесеше в този момент, това щеше да означава, че ще останем в нужда. И ако някой ни попиташе дали някога сме изпадали в нужда, ние нямаше да можем да отговорим: „Не, никога!” Възможно ли е същият Исус да действа днес по различен начин, отколкото някога? За слава на името Му това е невъзможно. Иначе как бихме могли да отговорим на въпросите, които ни се задаваха? „Вървейки по пътеката на вярата, случвало ли ви се е някога да ви липсват необходимите средства за вашето служение?” Бихме ли могли да отговорим: „Да, често; или поне понякога”?

И така, аз се изправих пред Исуса там – на същото място, където Той по чуден начин бе снабдил нуждата на учениците Си. Обърнах се към Него, дали е същият и днес, никога не разочароващ вярата на Своите Си и заставащ твърдо зад Словото Си: „Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя” (Йоан 14:14). В този момент, когато бедността и безизходицата ни бяха достигнали връхната си точка, щеше ли Той да снабди и нашата нужда? Сестрите у дома не знаеха нищо за този момент, който аз прекарах на Генисаретското езеро, но когато се върнах скоро след това, те с преливаща радост ми разказаха какво се беше случило. На следващия ден след моята опитност в Израел огромни суми пари започнали да текат към нашата малка мисия и това продължило до края на месеца, така че всичките ни сметки да могат да бъдат платени. Не само успяхме да изплатим нашия дом „Исусова радост”, но накрая на следващата година бяхме в състояние да започнем строителството на голяма църква, носеща името „Призивът на Исуса”. По същото време закупихме повече от 120 дка скъпоструваща градска земя. Бог беше чул молитвата, произнесена там, на Генисаретското езеро. Той не ни разочарова, защото не може да разочарова!