Убеден да живееш по свой начин

Когато децата ни бяха малки, имахме проблеми с установяването на ритуала за семейно общение с Бога. В една натоварена вечер, без да искаме пропуснахме времето за четене на Библията и молитва с Хайди и Карл. Няколко минути, след като ги сложихме в леглата, чух гласа на Хайди от хола:

— Татко, забравихме времето за крещене.

В нашето семейство времето за общение често представляваше време за крещене!

Библейското изучаване, което си спомням най-добре, бе една продължителна дискусия с Карл за изкушението. В продължение на няколко седмици той искаше да говорим само за изкушението. Мисля, че бе по-скоро очарован от начина, по който звучеше думата, също както на мен ми харесваше да произнасям думата „алуминий“, когато бях дете. Но дори след няколкоседмично обсъждане на въпроса, Карл не можеше да прави разлика между изкушението и самото грешно действие.

Открих, че много възрастни християни също имат проблеми с разликата между тях. Бомбардирани от изкусителни мисли, те стигат до заключението, че нещо изцяло не е наред с тях. Те приравняват изкушението с греха. Но дори Исус бе „във всичко изкушен като нас“. И все пак завършете стиха: „Но пак без грях“ (Евреи 4:15). Докато сме в света, сме изложени на изкушения също както бе Исус. Но Той не съгреши и ние също не трябва да съгрешаваме (1 Коринтяни 10:13). В тази глава искам да дефинирам и опиша изкушението, за да можете да го разпознавате лесно и бързо да отказвате поканата на Сатана да вършите нещата по свой начин.

Основата на изкушението

От Адам насам всеки човек се ражда в този свят – физически жив и духовно мъртъв (Ефесяни 2:1). Тъй като нямаме взаимоотношения с Бога, докато напредваме в годините на своето развитие, ние се учим да живеем независимо от Него и се опитваме да задоволяваме нуждите си без Него. Изграждаме мисловни модели и навици на поведение, които са съсредоточени около самите нас.

Когато сме се новородили, сме станали духовно живи, ако плътта ни, този сбор от вкоренени егоистични навици и модели, които сме заучили, когато сме били духовно мъртви, остава да се състезава с решението ни да ходим в Духа. Същността на изкушението е поканата да посрещнем законните си човешки нужди чрез възможностите на света, плътта и дявола, вместо чрез Христос (Филипяни 4:19). Всяко изкушение е покана да живееш независимо от Бога.

Силата на изкушението зависи от силата на крепостта, която се е изградила в нашите умове, когато сме се учили да живеем независимо от Бога. Например, ако си израснал в християнски дом, където порно списанията и телевизионните програми със спорна нравствена стойност не са били позволени, силата на сексуалните изкушения в живота ти няма да бъде толкова силна, колкото за някой, който е израснал, изложен на порнографски материали. Защо? Защото твоята законна нужда да бъдеш обичан и приет е била посрещана от любящи родители, които също са те предпазвали от излагането на незаконни средства за изграждане на твоята самоличност и стойност. Човек, който е израснал в обкръжение на безнравственост и сексуална разпуснатост ще има по-голяма борба със сексуалните изкушения, когато стане християнин, просто защото тази крепост е била добре установена преди да се новороди.

Твърде много от нещо хубаво

Повечето от нас няма да бъдат изкушавани често да извършват явни грехове като въоръжен грабеж, убийство или изнасилване. Сатана е твърде хитър и внимателен за това. Той знае, че ще разпознаем явното зло в такива изкушения и ще откажем да действаме според тях. Вместо това номерът му е да ни оплете да тласнем някое добро нещо извън границите на Божията воля, докато то стане грях. Той ни заплашва като пословичната жаба в гърнето с вода: постепенно засилва огъня на изкушението, като се надява, че няма да забележим приближаването на границата на Божията воля и няма да скочим преди нещо добро да стане грях.

Апостол Павел писа: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо“ (1 Коринтяни 6:12). Той виждаше само зелени светлини навсякъде в християнския си живот. Всичко е добро и законно за нас, защото сме свободни от греха и вече не сме под осъждението на закона. Но апостол Павел знаеше също, че ако безотговорно натиснем газта в живота си, в която и да е от тези добри и законни посоки, накрая ще прескочим в червената светлина на Божията воля, и това е грях.

Следващите твърдения ни разкриват грешните резултати в няколко области, където сме изкушавани да изтикаме добрите неща, които Бог е създал, зад границата на Божията воля:

•  физическата почивка става мързел
•  тихият характер става отчужденост
•  възможността за печалба става алчност
•  наслаждението от живота става невъздържаност
•  физическото удоволствие става чувственост
•   интересът към притежанията на другите става завист
•  наслаждението от храната става чревоугодничество
•  грижата за себе си става егоизъм
•  самоуважението става високомерие
•  общуването става клюкарстване
•  предпазливостта става неверие
•  увереността става безчувственост
•   гневът става ярост и избухливост
•  любящата грижа става разглезване
•  вярната преценка става критикарство
•  приятелството към същия пол става хомосексуализъм
•  сексуалната свобода става безнравственост
•   съзнателността става перфекционизъм
•  щедростта става прахосничество
•  себезащитата става нечестност
•   вниманието става страх

Грехът срещу израстването

1 Йоан 2:12-14 описва три нива на християнското израстване по отношение на греха. Първото ниво е сравнено с „дечица“ (стих 12). Малките деца във вярата се характеризират с това, че греховете им са простени и притежават познание за Бога. С други думи, те са в Божието семейство и са победили наказанието за греха, но не са израснали до пълнолетие.

Второто ниво са „младежите“ (стих 13 ,14), тези, които са победили лукавия. Това са израстващи в борбата вярващи, които са силни, защото Божието Слово пребъдва в тях. Те познават истината и знаят как да се противопоставят на Сатана в борбата за своите умове. Вече не са в оковите на неконтролируеми пороци и са разрешили своите лични и духовни конфликти, които пречат на много християни да преживеят свободата в Христос. Те са свободни и знаят как да останат свободни.

Третото ниво са „бащите“ (стих 13, 14), тези, които са изградили дълбоко лично знание за Бога. Тяхната вяра е стабилно основана на близка, интимна, любяща връзка с Бога, а това е целта на духовното израстване. След като ни е призовал да се борим със силата на греха в живота си чрез твърдото решение да растем, Йоан описва пътищата, по които Сатана ни изкушава.

Пътища на изкушението

Ще бъдеш по-добре подготвен да се противопоставяш на изкушението в живота си, когато разбереш, че според Писанията има само три пътя, по които Сатана може да те оплете да действаш независимо от Бога. Те са обобщени в наставленията на Йоан към вярващите относно взаимоотношенията ни със света: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отец. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота — не е от Отец, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века“ (1 Йоан 2:15-17).

Трите канала за изкушението са похотта на плътта, пожеланието на очите, тщеславието на живота. Похотта на плътта дебне физическите ни апетити и се стреми да ги задоволи в този свят. Пожеланието на очите апелира към интереса към себе си и изпитването на Божието Слово. Тщеславието на живота набляга на себеиздигането и себепрославянето. Сатана се изправи както пред първия Адам, така и пред последния Адам чрез всеки от тези канали за изкушението. Първият Адам безславно се провали и ние все още страдаме от резултатите на неговото падение. Но последният Адам — Исус Христос — посрещна тройното изкушение на Сатана директно и триумфиращо успя. В Него имаме способностите и силата да побеждаваме всяко изкушение, което Сатана праща към нас.

Похотта на плътта

Сатана подходи към Ева най-напред чрез похотта на плътта. Той посади съмнение в ума й за плода на дървото, като каза: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1). Ева отговори: „От плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него“ (стих 3). Но Сатана бе изострил вече апетитите й за забранения плод и тя видя, „че дървото беше добро за храна“ (стих 6). Поддаването на похотта на плътта допринесе за падението на Адам и Ева.

Сатана предизвика и Исус по пътя на похотта на плътта. Нашият Господ бе постил 40 дни, когато Сатана Го изкуши в пустинята в момента на Неговата явна физическа слабост: „Ако си Божий Син, заповядай на тия камъни да станат хлябове“ (Матей 4:3). Сатана не е всезнаещ, но не е и сляп. Той разбра за явната уязвимост на Исус към физическото изкушение, като го наблюдава, че прекара без храна 40 дена. Той наблюдава и теб, търси слабите места в твоите физически апетити за храна, почивка, удобство и секс. Изкушението е по-силно, когато са изострени гладът, умората и самотата.

Изкушението на похотта на плътта има за цел да ни отвлече от Божията воля, за да служим на плътта (Галатяни 5:16, 17). Няма нищо грешно в яденето само по себе си и нямаше нищо присъщо зло в забранения плод в Едемската градина. Яденето е законна физическа нужда и Бог създаде храната, за да посрещне тази нужда. Но що се отнася до плода на едно единствено дърво, Бог бе казал: „Не яжте от него“ и чрез яденето Адам и Ева нарушиха Божията воля и действаха в непокорство спрямо Него.

По същия начин нямаше нищо лошо в това Исус да хапне хляб в края на Своя пост, освен факта, че това не бе Божията воля. Исус отвърна: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Без значение колко желателен е изглеждал за Исус в Неговото състояние на глад самунът хляб, Той нямаше намерение да действа независимо от волята на Отец, като приеме предложението на Сатана. Животът, който Исус даде за пример, бе живот на пълна зависимост от Бога Отец (Йоан 5:30; 6:57; 8:42; 14:10; 17:7).

Когато Сатана те изкушава по пътя на похотта на плътта, той ще те кани да задоволяваш своите законни физически нужди по начини, които излизат от рамките на Божията воля. Яденето е необходимо и правилно, но яденето прекалено много, яденето на неправилна храна и допускането яденето да управлява живота ти е нещо неправилно. Сексът, както го създаде Бог, е красив и добър, но сексът извън брака, хомосексуализма и егоистичния секс са извън границите и водят до надяване на окови. Когато чувстваш, че законна физическа нужда те оплита и кара да действаш в непокорство спрямо Бога, ти си изкушаван чрез похотта на плътта.

Когато се противопоставиш на изкушенията на похотта на плътта, ти заявяваш своята зависимост от Бога за снабдяване на естествените си нужди. По този начин оставаш „на лозата“, като черпиш от ресурсите, за които говори Исус в Йоан 15:5. Но когато се поддадеш на изкушението в тази област, от това ще страда плодовитостта ти като християнин, защото отделени от Христос не можем да сторим нищо.

Пожеланието на очите

Вторият канал за изкушението, чрез който Сатана дойде при Адам и Ева, бе свързан с лъжата му за последствията от непокорството към Бога. Бог бе казал, че смъртта ще придружава непокорството им, но Сатана каза: „Никак няма да умрете“ (Битие 3:4). Той призоваваше чувството за самосъхранение на Ева чрез лъжливи уверения, че Бог греши по въпроса за последствията от греха. „Не Го слушайте, правете това, което виждате за право в собствените си очи“, настоя той. Забраненият плод бе приятен за очите й (стих 6), така че тя и Адам пренебрегнаха Божията заповед, за да направят това, което им се струваше, че служи на собствените им най-добри интереси.

Пожеланието на очите незабелязано ни отклонява от Божието Слово и разяжда увереността ни в Бога. Виждаме това, което светът предлага, и го желаем повече от взаимоотношенията си с Бога. Започваме да вярваме повече на собственото си виждане за живота, отколкото на Божиите заповеди и обещания. Подхранвани от пожеланието към това, което виждаме, ние сграбчваме всичко, до което се докопаме, като вярваме, че се нуждаем от него и се мамим, че Бог иска да го имаме. Като приемаме, че Бог няма да ни откаже нищо, страстно изискваме просперитет.

Вместо да се доверяваме на Бога от цяло сърце, възприемаме отношение на „докажи ми го“. Това бе същността на второто изкушение на Сатана към Исус: „Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе и на ръце ще Те вдигат. Да не би да удариш о камък ногата Си“ (Матей 4:6). Но Исус не бе готов да играе по играта на Сатана „покажи ми“. Той отвърна: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа твоя Бог“ (стих 7).

Когато бях пастор, някои от членовете на църквата ми непреднамерено се поддадоха на изкушението да поставят Бога на изпит. Имах един скъп приятел, който умираше от рак. Но се пусна слух в църквата, според който четири независими „свидетели“ твърдяха, че Дик няма да умре, защото Бог така им казал. Неколцина възкликнаха: „Не е ли прекрасно, че Бог ще изцели Дик!“. Три седмици по-късно Дик почина.

Ако Бог беше Този, който бе говорил на четиримата души, че Дик няма да умре, какво означава това за Бога? Че е лъжец. Но лъжец ли е Бог? Разбира се, че не, Той е истина. Лъжите идват от бащата на лъжите: самия Сатана. Заблуждаващите духове разпространяваха лъжа за Дик в опит да унищожат доверието на събранието в Бога.

Бог не ни е длъжен, Той не е задължен на никого освен на Себе Си. Няма начин да го надхитриш с молитва, така че да е длъжен да ти отговори. Това не само разрушава смисъла на молитвата, но ни поставя в положението на Бог. Праведният ще живее чрез вяра в писаното Божие Слово и няма да изисква от Бога да доказва Себе Си в отговор на нашите прищевки или желания, независимо колко благородни са. Ние сме тези, които трябва да бъдем изпитвани, не Бог.

Тщеславието на живота

Третият канал за изкушението е в сърцето на движението Ню Ейдж: изкушението да направляваш сам съдбата си, да управляваш собствения си свят, да бъдеш собствен Бог. Сатана измъчваше Ева с мисли за забранения плод: „В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото“ (Битие 3:5). Предложението на Сатана бе преувеличен апел към нашата вложена от Бога наклонност да управляваме. „Не се задоволявай с това да управляваш под Бога, сякаш казваше той, когато имаш потенциала да бъдеш като Бога.“ Когато Ева се убеди, че е „дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде“ (стих 6), тя и Адам ядоха.

Обещанието на Сатана, че двамата ще станат като Бога, не бе нищо повече от лъжа. Когато Адам и Ева се поддадоха на изкушението, те не станаха богове на своя свят, както твърдеше той. Вместо това те паднаха от положението си на управляване с Бога и Сатана стана в замяна богът на този свят — точно както бе планирал.

Сатана опита да приложи същия план спрямо Исус: „Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“ (Матей 4:8, 9). Исус не се противопостави на претенциите на Сатана да му предлага царствата на света и тяхната слава. Тъй като Сатана бе богът на този свят, той можеше да ги предлага, щом Адам и Ева ги бяха пропилели при първото изкушение. Когато се замислиш обаче, предложението на Сатана е доста абсурдно. Защо ще бъде изкушен Исус да се поклони на Сатана в замяна за света, когато Той вече притежаваше вселената? Затова отговори: „Махни се, Сатано, защото е писано: „На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш“ (стих 10).

Изкушението за тщеславието от живота има за цел да ни отклони от поклонението на Бога и да разруши покорството ни към Бога, като ни подтиква да поемем ръководството на живота си в собствени ръце. Когато чувстваш, че нямаш нужда от Божията помощ и водителство, че можеш да се справяш с живота, без да търсиш Него, че няма нужда да подгъваш колене пред когото и да е, внимавай: това е тщеславието на живота. Може да си мислиш, че служиш на себе си, но щом престанеш да се покланяш и да служиш на Бога, вече си започнал да се покланяш и да служиш на Сатана — а точно това иска той повече от всичко друго. Вместо това, животът ти трябва да се характеризира с поклонническо смирение и покорство на Бога (1 Петрово 5:5-11; Йоан 15:8-10).

Помни, в тези пътища на изкушението са отразени три жизнено важни въпроса: 1) Божията воля в твоя живот, изразена в твоята зависимост от Бога; 2) Божието Слово в твоя живот, изразено чрез доверие в Бога; и 3) поклонението на Бога в твоя живот, изразено чрез покорството ти на Бога. Всяко изкушение, което Сатана изпраща към теб, ще оспорва една или повече от тези стойности. Той ще те наблюдава, за да разбере къде си най-уязвим и ще те изкуши във всяка област, в която си останал без защита.

ДВЕ ОТ НАЙ-АПЕТИТНИТЕ НИ ИЗКУШЕНИЯ

Защо се замисляме над изкусителни мисли, които противоречат на Божието Слово и Божията воля? Нека си признаем — правим го, защото искаме. Ние не сме изкушавани от храни, които не обичаме, от непривлекателни хора от другия пол, от нежелани повишения и т.н. Куката за изкушението е гаранцията на дявола, че това, което искаме и смятаме за нужно, вън от Божията воля, може да ни задоволи. Не вярвайте на думите му. Никога не можете да задоволите желанията на плътта. Вместо това: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6). Само трайни правилни взаимоотношения чрез силата на Святия Дух и преживяването на плода на Духа ще ви донесе удовлетворение.

Яж, за да живееш или живей, за да ядеш?

Храната е най-големият проблем, тъй като тя е необходима за оцеляването. Така че ние ядем, за да живеем, но когато започнем да живеем, за да ядем, храната вече не задоволява. Вместо това тя ни изяжда и милиони хора се чувстват безпомощни да управляват собствените си апетити за храна. Когато тялото ти е лишено от определени хранителни вещества, ти изпитваш естествено желание за тези храни, които ще те поддържат здрав и ще помагат на имунната ти система да функционира. Ако ядеш, за да задоволяваш тези естествени нужди, ще останеш здрав и свободен. Но когато се обръщаш към храната, за да облекчиш нервното напрежение или за да задоволиш страстта си към сладко, солено и т.н., ще изгубиш контрол и резултатите ще се отразят отрицателно на здравето ти.

Не е изненадващо, че апостол Павел спомена неправилното използване на храната във връзка със своето отрезвително предупреждение, че „в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения“ (1 Тимотей 4:1). Едно от свидетелствата за последните дни ще бъдат онези, които „заповядват въздържание от ястия“ (стих 3), чиято цел е да задоволяват законна нужда. Всякакво неравновесие в хранителните навици, с което съм се занимавал, е имало духовен елемент и все пак на практика съветниците никога не третират анорексията и булимията като духовен проблем. Жената на един пастор ми писа след една конференция:

Скъпи Нийл, ще започна разказа си какво направи Господ в живота ми чрез истината, която споделихте с нас на конференцията. Сега съм по-наясно за заблудите на врага и това ме прави благодарна към моя мощен и милостив Спасител. Имах проблеми с булимията в продължение на 11 години. Но сега мога да бъда в дома сама цял ден с кухня пълна с храна и да бъда в мир. Когато изкушение или лъжа от Сатана се появи в ума ми, аз я отблъсквам чрез истината. Някога бях в оковите на онези лъжи часове, часове на ден, като винаги се страхувах от храната. Сега се радвам на свободата, която носи истината.

Освободени сексуални страсти

Апостол Павел споменава също брака (връзката, в която Бог предназначи да бъдат задоволявани сексуалните апетити) в сериозното си предупреждение за последните дни (1 Тимотей 4:3). Сексът е друга крепост, определена в Писанието, която има уникален потенциал за грях. Апостол Павел пише: „Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло“ (1 Коринтяни 6:18). На практика всеки човек, който съм съветвал относно духовен конфликт, е признавал някакъв вид сексуално отклонение. Някои са в оковите на неконтролируема похот. Други са жертви на демонична сексуална атака. Освен това хора, които са били сексуално насилвани или са участвали в отвратителни сатанински сексуални ритуали в миналото, почти винаги имат издигната крепост в областта на секса. Ако има такова нещо като демонично предаване от един човек на друг, аз бих казал, че незаконната сексуална връзка е основното средство, чрез което това става. Сексът е дадена от Бога част на нашата автономна нервна система. Естественото сексуално функциониране е регулярна, ритмична част от живота. Но когато Исус каза: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си“ (Матей 5:28), той описва нещо, което излиза от границите на Божия план за секса. Думата за пожелание е epithumos. Представката epi означава „прибавям“, което означава, че нещо е прибавено към естествената наклонностих Исус ни призова да не прибавяме към даденото от Бога сексуално желание, като замърсяваме умовете си с похотливи желания. Единственият начин да управляваш сексуалния си живот е като управляваш мисловния си живот. Сексуалната похот изисква физически израз и именно тук се намесва пасажът от Римляни 6. Не трябва да оставяме грехът да царува в смъртните ни тела (стих 12), като използваме телата си като инструменти на неправдата (стих 13). Когато използваш тялото си неправилно чрез сексуален грях, ти даваш на Сатана място и твоят сексуален проблем се превръща в духовен проблем. Един мисионер сподели с мен в края на една от конференциите ми, че най-сетне е свободен от 20-годишно оковаване на похотта. Той търсел съвет за проблема си по време на подготовката си за мисионерско служение и при всяка отпуска, но така и не получавал трайна победа, докато не осъзнал, че това е духовен проблем, който се нуждае от духовно разрешение.

Изходен път

Първо Коринтяни 10:13 е сиянието на благата вест сред страховете и притесненията ни относно изкушението: „Никакво изкушение не ви е постигнало освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“. Къде е изходът, за който говори тук апостол Павел? Там, където се намира и изкушението: в твоя ум. Всяко изкушение е първо мисъл, внушена в твоя ум чрез собствената ти плътска природа или чрез самия изкусител. Ако въртиш из ума си една мисъл или я разглеждаш като вариант, в крайна сметка ще започнеш да действаш според нея и ще съгрешиш. Вместо това Павел ни съветва да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос (2 Коринтяни 10:5). Първата стъпка към избягване на изкушението е да преценяваш всяка мисъл, още щом стъпи на прага на твоя Ум.

След като си спрял една настъпваща мисъл, следващата стъпка е да я прецениш въз основа на осемте критерия на апостол Павел какво трябва да мислим: „Всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте“ (на английски „над това размишлявайте“ — бел. прев.) (Филипяни 4:8). Запитайте се: „Тази мисъл в хармония ли е с Божията истина? Казва ли ми Да направя нещо честно? Нещо правилно? Нещо чисто? Ако тази мисъл стане действие, хубав ли ще е резултатът и ще допринесе ли за добродетелност в живота ми? Ще одобрят ли другите вярващи действията ми? Дали е нещо, което може да донесе похвала на Бога?“ Ако отговорът на някой от тези въпроси е не, отхвърли мисълта моментално. По-добре е Да нямаш нищо общо с нея. Ако тя продължи да се връща, продължавай да казваш не. Когато се научиш да реагираш на изкушаващите мисли, като ги спираш на прага на своя ум, като ги преценяваш въз основа на Божието Слово и отхвърляш тези, които не издържат теста, значи си намерил изходния път, който обещава Божието Слово.

От друга страна, ако мисълта влезе в ума ти и издържи изпита на истината, честността, правдата и т.н. от Филипяни 4:8, „това зачитайте“ (стих 8) и „него вършете“ (стих 9). „И Бог на мира ще бъде с вас“ (стих 9), което е безкрайно по-добро от болката и объркването, които следват, ако се поддадем на изкушаващите мисли и се обвържем с грешно поведение.

Изповядай и се възпротиви

Хората, които са попаднали в цикъла на грях-изповед-грях-изповед-грях-изповед в крайна сметка започват да губят надежда, че е възможна действителна победа над греха. Обикновена сила на волята не може да им помогне да не повтарят греха, който току-що са изповядали и Сатана излива обвинения. Себеобузданието сякаш е илюзия и християнският живот е безкрайно изкачване и пропадане.

Грехът, когато му е позволено да царува, е като куче, което е скочило в двора ти, захапва те за крака и не желае да тепусне. Ти удряш по себе си, заради неуспехите си и викаш към Бога за прошка. Той ти прощава, но кучето е още там. Защо не извикаш към Бога и не удариш кучето вместо себе си? Яков 4:7 ни казва: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас“. Правилно е да изповядваме греховете си, но не сме последвали библейската формула, която прекъсва цикъла: грях-изповед-противопоставяне. Трябва да се противопоставим на Сатана и да му заповядаме да ни напусне, ако искаме да преживеем победа над греха.

Ние живеем така, сякаш Бог и болното човечеството са единствените реалности в духовното царство. Но Йоан писа: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отец, Исус Христос праведния“ (1 Йоан 2:1). Трябва да се обърнем към нашия праведен Ходатай и да се противопоставим на измамния противник, ако искаме да преживеем победа и свобода от изкушението и греха.