Справяне с личността на злото

— Какво за Бога е станало с Хари?

Жената, която беше на телефона говореше за бившето си гадже, първосвещеника на сатанистите, когото споменах в миналата глава и който намери Христос и бе освободен от невероятни окови на тъмнината. Ивлин ми каза, че се опитвала да накара Хари да се откаже от сатанизма, но изобщо не очаквала да настъпи такава промяна с него. Тя искаше отговори.

— Бих се радвал, ако можем да седнем и да поговорим — отвърнах аз. Затова си уговорихме среща в моя офис.

Когато Ивлин влезе, в ушите ми прозвучаха всякакви предупредителни сигнали. Тя не само носеше със себе си историята за интимна връзка със сатанински първосвещеник, но също бе облечена твърде съблазнително. Реших да стоя на дистанция и да действам предпазливо.

Когато започна да ми говори за себе си, Ивлин спомена, че е християнка, но аз хранех съмнения. Между другото вмъкнах в разговора няколко въпроса за вечната съдба на Ивлин. Точно както предполагах, отговорите й бяха изпълнени със себеправедни баналности. Разбрах, че имам работа с много заблудена личност.

— Когато Хари и аз се събрахме — продължи тя, — ходехме в една католическа църква и тя му говореше там.

— Имаш предвид, че е идвала някоя монахиня и е говорила на Хари? — попитах аз.

— Не, тя му говореше чрез мен. Изведнъж в ума ми светна.

—  Искаш да кажеш, че някой вътре в теб е общувал с Хари, като е използвал твоя глас и че тази личност е „тя“?

Ивлин кимна.

— Не само е тя, но е ирландка.

—  Ивлин, Библията казва да изпитваме духовете. Изпитвала ли си някога този дух?

— Не, не съм имала причина.

— Готова ли си да направиш тази проверка сега?

— Разбира се.

Известно време в служението си в такъв момент от разговора влизах в диалог с демона, като му казвах да ми говори чрез Ивлин. Но често този подход води до силова борба, в която човекът не участва. Някои хора дори се изключват от съзнание, докато аз се боря с духа, и не помнят какво е станало с тях. Разбрах, че това, което личността прави по време на такъв сблъсък, е по-важно от това, което аз правя. Мъжът или жената трябва да поеме отговорност за разобличаването и съпротивяването на Сатана и трябва лично да прегърне Христовата истина. Исках Ивлин да бъде напълно наясно какво става с нея.

—  В името на Исус Христос — поломих се аз — заповядвам ти да мълчиш, душе, докато не ти заповядам да говориш. Сега в името на Христос се идентифицирай в ума на Ивлин.

Поисках Ивлин да ми каже какво чува.

На лицето на Ивлин се появи объркано изражение.

— Казва, че е Маги Маккендал. Това, което последва бе тристранен разговор. Аз задавах въпросите си на духа на Инвлин, когото бях вързал да мълчи въз основа на властта си в Христос. Духът отговаряше на въпросите ми, като говореше в ума на Ивлин, които тя чуваше толкова ясно в главата си, колкото ако ги чуваше с ушите си. След това Ивлин, напълно в съзнание и участничка в разговора, вербализираше отговора, който чуваше.

— На колко години си, Маги Маккендал? — попитах аз.

— Животът на душата няма възраст.

— Защо си дошла?

— Да помогна на светиите в борбата.

— Била ли си жива някога на планетата Земя? – Да.

— Кога си починала?

Ивлин повтори отговора, че Маги Маккендал е умряла през 1970 г. в Ирландия.

Ако познавате Библията, ще знаете, че аз не разговарях с починала ирландска християнка на име Маги Маккендъл, която се е върнала като дух, за да помага на светиите в борбата. Разказът на Исус за богаташа и бедния Лазар в Лука 16:19-31 ясно казва, че има огромна, непреодолима бездна между живите и мъртвите. Никой, който е преминал от живота в смъртта, не може да се върне.

Освен това Исая заповядва на Божиите хора: „Когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите. Нека прибягнат при (закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:19, 20). Единственият Божи Дух, комуто е определено да ни подготвя за борбата, е Святият Дух.

По това време в диалога аз бях сигурен, че имам работа с демон, който заблуждаваше Ивлин да вярва, че е там, за да й помага. Затова продължих с въпрос, който бях сигурен ще разобличи духа:

— Маги Маккендал, Исус твой Господ ли е?

– Да — предаде Ивлин думите на духа. Бях наистина смутен. Ето дух, който явно бе от царството на тъмнината, но признаваше Исус Христос като свой Господ! Задавал съм този въпрос на многобройни други духове. Някои са отговаряли ядосано „Не! “ Други са отговаряли „Да, Исус Христос е Господ“. Но когато съм ги притискал с въпроса дали Исус Христос етехен личен Господ, никой от тях не е отговарял положително. Или Ивлин не ми предаваше вярно това, което чуваше, или нещо друго не бе съвсем наред.

— Дойде ли Христос в плът? — продължих аз.

Отново отговорът ме свари неподготвен:

– Да.

Вече бях привършил идеите си. Не само бях сам в сградата със странна, млада жена със сладострастен вид, но бях напълно объркан от факта, че духът, който я контролираше, признаваше Исус Христос като Господ. Привърших срещата малко внезапно и тя си тръгна.

Докато се прибирах у дома изведнъж разбрах: аз също бях измамен! Аз не се обръщах към духа, обръщах се към ролята, която духът играеше — тази на Маги Маккендъл. Вероятно е имало ирландска християнка на име Маги Маккендал, която е починала през 1970 г. и демонът в Ивлин играеше тази роля. Докато аз разпитвах Маги Маккендъл, демонът бе свободен да отговаря така, както Маги Маккендъл би отговорила: „Да, Исус Христос е мой Господ“. Сега, когато срещам дух, който се опитва да се въплъти в някой от миналото, просто казвам: „Това е лъжа, ти си зъл дух“. След това, ако човекът желае, го водя по стъпките към свободата. Освен това се научих да не разговарям изобщо със злите духове и да не вярвам на нищо, което казват. Исус ни предупреждава в Йоан 8:44: „Когато [дяволът] изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща“.

Управлява бунтовната власт

Случаят с Хари, Ивлин и „Маги Маккендъл“ и безброй други прояви на демонично влияние и контрол, сочат, че ние живеем в свят, който е под властта на злия управител. Първоначално Бог създаде Адам и расата му да управляват над творението. Но Адам пропиля положението си на власт чрез греха и Сатана стана бунтовният притежател на властта, когото Исус нарича „княза на този свят“ (Йоан 12:31; 14:30; 16:11). По време на изкушенията на Исус дяволът Му предложи „всички царства на света и тяхната слава“ (Матей 4:8) в замяна за Неговото поклонение. Претенциите на Сатана, че Земята „на мене е предадена и аз я давам комуто ща“ (Лука 4:6) не бяха лъжа. Той пое властта, когато Адам абдикира от престола на управлението над Божието творение при грехопадението. Сатана управляваше от Адам до кръста. Смъртта, възкресението и възнесението на Христос осигуриха завинаги крайната победа за самия Исус (Матей 28:18). Тази власт се простира над всички вярващи във Великата заръка, така че можем да продължаваме работата Му да събаряме делата на дявола (1 Йоан 3:8).

Всички ние се раждаме духовно мъртви и поданици на княза, който Павел нарича „княза на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2). Но когато приехме Христос, Бог „ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син“ (Колосяни 1:13). Нашето гражданство се промени от земята до небето (Филипяни 3:20). Сатана е князът на този свят, но той не е вече наш господар, защото Христос е нашият господар.

Но докато живеем на Земята, сме все още в територията на Сатана. Той ще се опитва да владее живота ни, като ни мами и ни кара да вярваме, че все още му принадлежим. Като чужденци в чуждо, враждебно царство, се нуждаем от защита от този зъл, измамен, жесток тиранин. Христос не само е осигурил защита и власт над Сатана, но Той ни е въоръжил с Духа на истината, пребъдващия Святи Дух, да ни насочва на всяка истина и да ни помага да разпознаваме хитростите на лукавия (Йоан 16:13).

Макар вечната ни съдба да е сигурна и Божието всеоръжие да е винаги достъпно, все още сме уязвими за обвиненията, изкушенията и измамите на Сатана. Ако им се поддадем, можем да бъдем повлияни от желанията на Сатана (Галатяни 5:1). И ако останем под влиянието му достатъчно дълго, може да изгубим контрол. Да, вярващите могат да бъдат управлявани от Сатана, ако не устоят пред него. Но тяхното притежаване никога не е застрашено. Ние принадлежим на Бога и Сатана не може да се докосне до основната ни самоличност в Него. Докато живеем в това тяло обаче, можем да позволим да бъдем уязвими жертви за всичките му огнени стрели.

Съществуващите власти

На практика всички евангелски християни и дори много либерални вярващи са съгласни, че Сатана е живо същество, което е отговорно за злото в света днес. Много изповеди на вяра са включвали раздели за вярата в личен дявол — не че всяка личност си има свой личен дявол, а че дяволът е всъщност личност, а не просто безлична сила. Но когато започнеш да говориш, че демоните са живи и действат активно в света днес, много християни настръхват: „Стой така. Вярвам в дявола, но не съм готов да ме изпързаляш с приказки за демони.“ (Everett Ferguson, Demonology of the Early Christian World,Symposium Series, Vol. 12 (New York: Edwin Mellen Press, 1984), p. 118).

Въпросът ми към тези хора е: как според вас Сатана изпълнява мисията си на злото и измамата по света? Той е сътворено същество. Той не е вездесъщ, всезнаещ или всемогъщ. Той не може да бъде навсякъде в света и да изкушава и заблуждава милиони хора едновременно. Той го прави чрез армия от емисари (демони, зли духове, паднали ангели и т.н.), които осъществяват бунтовния му план по света.

Неверието в личната демонична активност (или безпрецедентния страх  демоните) е още едно свидетелство, че Сатана прониква в умовете ни, да изкривява истината. В класическата си книга „Писмата на душевадеца“ К. С. Луис (Славика, Верен, София, 1996) пише: „Съществуват две еднакво сериозни, макар и противоположни грешки, които хората допускат по отношение на дяволите. Едната е да не вярват, че те съществуват. Другата е да вярват, че ги има, и да проявяват прекален и нездрав интерес към тях. Самите те са еднакво доволни и в двата случая и приветстват с еднаква радост както материалиста, така и магьосника.“

Може би най-доброто описание на духовното войнство, което притеснява Божиите люде, откриваме в Ефесяни 6:12: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“. Някои християни се чудят дали началствата и властите, споменати в този стих, се отнасят за неблагочестивите човешки структури на властта, вместо за демонската йерархия под ръководството на Сатана. Някои споменавания за началствата и властите в Свещеното Писание се отнасят конкретно за човешките власти (Лука 12:11; Деян. 4:26). В друг момент тези термини се отнасят до свръхчовешки сили (Кол. 1:16; 2:15; Римляни 8:38, 39). Ясно е от контекста на Ефесяни 6:12, че началствата, властите и силите, които ни се противопоставят, са духовните личности в небесни места (духовния свят).

След като доведох Хари, бившия сатанински първосвещеник до Христос, започнах да опознавам по-добре от разговорите ни влиянието и организацията на сатанизма. Той ми каза, че не е свещеник на местно сатанинско сборище, а член на съвет от 50 души в световната сатанинска църква. Той сподели с мен, че организационната структура на сатанизма отговаря на четиристепенната йерархия на демоничното управление под Сатана, споменато в Ефесяни 6:12. „Началствата“ се свързват с кралския двор в сатанизма. Общо седем основни сборища в света са представени в кралския двор. „Власти“ отговаря на свещениците с ранг на началници на войски, а „световни владетели“ на свещениците, предвождащи легиони. „Духовни сили“ се отъждествява с местните сборища. Сатанинската организация е масивна и изключително секретна. Когато чуеш за сатанински свещеници или ритуали, чуваш само дейности на ниво местни сборища. Но не е нужно да се занимаваш твърде много с това, което чуваш или четеш, тъй като дейността на сатанистите, за която четеш във вестниците или която се описва в полицейските сводки, обикновено е дейност само на дилетанти. Това, което не виждаш, всъщност дърпа конците и определя събитията в сатанизма. Съветвал съм достатъчно жертви на сатанизма, за да знам, че има хора-развъдници (които раждат деца специално за жертвоприношения или за изграждане на водачи) и „шпиони“, посветени в проникването и нарушаването на християнското служение.

За да илюстрираме как човешките и духовните сили на нечестието работят заедно, задайте на която и да е група посветени християни този въпрос: „Колко от вас са се будили без обичайна причина в 3:00 сутринта?“ Задавам този въпрос редовно на конференциите си и около две трети от участниците вдигат ръцете си. Сатанистите се срещат от 12:00 до 3:00 сутринта и част от ритуала им е да повикват и изпращат демони. Три часа сутринта е идеалното време за демонската активност и ако сте се будили по това време, може би това е защото сте били мишени. Аз съм ставал мишена за демоните многобройни пъти. Но това за мен не е плашещо преживяване и не трябва да бъде толкова и за вас. Йоан обеща: „По-велик е Оня, който е във вас, от онзи, който е в света“ (1 Йоан 4:4). Ти имаш власт над дейността на Сатана и имаш Божието всеоръжие, което да те пази. Когато Сатана те атакува, трябва да заякваш в Господа и „в силата на Неговото могъщество“ (Ефесяни 6:10). Съзнателно се предай в ръцете на Господа, противопостави се на Сатана с изговореното Слово и се върни към съня. Ставаш уязвим, когато ходиш чрез виждане вместо чрез вяра или когато ходиш по плът вместо в Духа.

Какво трябва да направим относно сатанинската йерархия от демонични власти? Нищо! Ние не гледаме на демоните, ние гледаме на Бога и сме съсредоточени в служение. Трябва да насочваме очите си към Исус, да проповядваме евангелието, да се обичаме един друг и да бъдем Божии посланици в този паднал свят.

Личността на демоните

Библията не се опитва да доказва съществуването на демоните, както не се опитва да доказва съществуването на Бога. Тя само докладва за тяхната дейност, сякаш първоначалните читатели са приемали съществуването им. Нито ранните църковни отци са имали проблем с реалността или личностния характер на демоните. Ориген пише: „По отношение на дявола и неговите ангели и противопоставящи се сили, еклесиастичното учение твърди, че съществата наистина съществуват, но какво представляват или как съществуват не се обяснява с достатъчна яснота. Това мнение обаче се поддържа от мнозина: че дяволът е бил ангел, и след като е отпаднал, е убедил възможно най-много ангели да паднат заедно с него; и тези, дори до ден днешен, се наричат негови ангели.“ (Michael Scanlan, T.O.R., and Randall J. Cirner, Deliverance from Evil Spirits (Ann Arbor, MI: Servant Books, 1980), p. 16).

Лука 11:24-26 ни дава полезен поглед върху личността и характерните черти на злите духове. След като Исус изгони един демон, който бе направил един човек ням, Неговите противници Го обвиниха, че изгонва демоните чрез силата на „началника на бесовете, Веелзевул“ (Лука 11:15). По време на разговора за демоните, който последва, Исус каза: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата, отдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото“ (стих 24-26).

Можем да извлечем няколко елемента на информация за злите духове от този пасаж.

1. Демоните съществуват извън или вътре в човешките същества. Демоните изглежда са духове, които постигат известна почивка в органични същества, като предпочитат дори свинете пред нищото (Марк 5:12). Тези духове може би имат териториални права и се асоциират с определени географски местности, използвани за сатанински цели.

2.  Те могат да пътуват по собствена воля. Тъй като са духовни същества, демоните не са подвластни на бариерите на естествения свят. Стените на твоята църковна сграда не я правят свято място, отделено от демонично влияние, само молитвата и духовната власт може да направи това.

3.  Те могат да общуват. Явно е от Лука 11, че злите духове могат да общуват един с друг. Те могат да говорят също чрез човешки субект, както го правеха чрез гадаринския обладан от демони (Матей 8:28-34). Такива изключителни случаи разкриват завземане на централната нервна система. По-малка степен на контрол виждаме в онези, които слушат измамителни духове (1 Тимотей 4:1).

4. Всеки от тях има отделна самоличност. Забележете използването на лични местоимения в Лука 11: „Ще се върна в къщата си, отгде съм излязъл“ (стих 24). Ние имаме работа с мислещи личности, а не с безлична сила. Ето защо светските методи на изследване няма да разкрият тяхното съществуване. Само откровението е нашият авторитетен източник за съществуването и личността на злите духове.

5.  Те могат да помнят и да правят планове. Фактът, че могат да напускат дадено място, да се връщат, да помнят предишното си състояние и да планират нова атака заедно с други, показва тяхната способност да мислят и да планират. Концепцията за „зли духове“ е доста добре описана в църковната история.

6.  Те могат да преценяват и да вземат решения. Фактът, че злият дух намира своята човешка мишена като „пометена и подредена“ къща, (стих 25) ясно показва, че той може да преценява набелязаната жертва. Демоните получават достъп до живота ни чрез нашите слаби места. И все пак не трябва да се интересуваме какво мисли Сатана за нас, трябва да живеем живота си така, както е угодно на Бога (2 Коринтяни 5:9).

7.  Те са способни да сплотяват сили. В Лука 11 първият дух се събира със седем други, за да направят последното състояние на жертвата по-лошо от първото. В случая с гадаринския хванат от бяс броят демони, съюзени за зло, беше „легион“ (Марк 5:9). Чувал съм много хора да определят няколко гласа в ума си, като ги описват като комитет.

8. Те са различно зли. Първият демон в Лука 11 доведе със себе си седем други духа „по-зли от него“ (стих 26). Исус посочи разлика в степента на злина у духовете, когато каза за един: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк 9:29). Идеята за степени във власт и злина отговаря на йерархията, която апостол Павел изрежда в Ефесяни 6:12. Аз лично мога да свидетелствам, че някои случаи на справяне с обладани от демони хора са по-трудни от други.

Но не трябва да се страхувате от Сатана и неговите демони, докато се държите за Божията истина. Неговото единствено оръжие е измамата. Ириней пише: „Дяволът… може да направи само това, което направи и в началото, да измами и отклони човешкия ум, за да не се покорява на Божиите заповеди и постепенно да помрачи сърцата.“3 Ако продължавате да ходите в светлината, няма защо да се боите от тъмнината.

Мишена на злото

Как се намесват тези зли духове в живота ни? Нека ви отговоря с една проста илюстрация. Представете си, че стоите на единия край на дълга, тясна улица, на която от двете страни са наредени ниски къщи. От другата страна на улицата стои Исус Христос и твоят християнски живот е процесът на преминаване по тази дълга улица към зрялост в Него. Няма абсолютно нищо по улицата, което може да ти попречи да достигнеш Исус. Така че когато приемеш Христос, ти насочваш очите си към Него и започваш да вървиш.

Но тъй като този свят все още е под властта на Сатана, къщите от двете ти страни са населени със същества, които са твърдо решени да ти попречат да достигнеш целта си. Те нямат сила или власт да затворят пътя ти или дори да забавят стъпката ти, затова се провесват през прозорците и ти подвикват, като се надяват да обърнат вниманието ти от целта и да нарушат напредъка ти.

Един от начините, по който се опитват да те разсеят, е като ти се провикват: „Хей, погледни насам! Имам нещо, което много желаеш. Вкусът му е страхотен, чудесно е за докосване и доставя много повече удоволствие от тази скучна разходка по улицата. Влез вътре и погледни.“ Това е изкушението, което представя пред ума ти начини да служиш на себе си вместо на Бога. Ще обсъдим изкушението в повече подробности в глава 8.

Когато продължаваш да вървиш към Христос, в теб може да се появят мисли като: „Аз съм глупак. Грозен съм. Никога нищо няма да постигна за Бога.“ Пратениците на Сатана са майстори в обвиненията, особено след като са те разсеяли чрез изкушението. В един момент ти казват: „Опитай това, в него няма нищо лошо“. После, когато се поддадеш, с право те упрекват: „Видя ли какво направи! Как изобщо се наричаш християнин, щом постъпваш така?“ Обвинението е едната страна на основното оръжие на Сатана в опитите му да те разсее от твоята цел. Ще разгледаме неговия план за обвинение по-пълно в глава 9.

Други забележки, които хвърлят към теб, докато вървиш по улицата, звучат по следния начин: „Няма нужда да ходиш на църква днес. Не е важно да се молиш и да четеш Библията всеки ден. Някои от идеите на Ню Ейдж не са толкова лоши.“ Това е лъжа и често едно от най-фините и най-обезоръжаващите оръжия на Сатана. Често ще чуеш тези послания в първо лице единствено число: „Няма нужда да ходя на църква днес, да се моля, да чета Библията“ и т.н. Сатана знае, че ще се излъжеш по-лесно, ако успее да те накара да смяташ, че тази мисъл е твоя лична, а не негова. Стратегията на Сатана, измамата, ще бъде разгледана по-пълно в глава 10.

Каква е целта на неприятеля да кара демоните си да ти подмятат реплики, да ти се присмиват, да те примамват и да те разпитват от прозорците и праговете по пътя ти? Той иска да те забави, да те спре, да те накара да седнеш и, ако е възможно, да те накара да се откажеш от пътуването си към Христос. Той иска да ти повлияе да се съмняваш в способността си да вярваш и да служиш на Бога. Помни: той няма абсолютно никаква сила или власт да задържи твоя сигурен прогрес по пътя ти към Христос. И не може никога отново да те притежава, защото си изкупен от Исус Христос и си завинаги Негов (1 Петрово 1:18, 19). Но ако може да те накара да слушаш мислите, които посажда в ума ти, може да ти влияе. И ако допуснеш да ти влияе достатъчно дълго чрез изкушението, обвинението и измамата, ще може да те управлява. Ще говорим повече за обхвата на демоничния контрол в живота на един християнин в глава 11.

Оковани в различна степен?

Има няколко нива на духовна свобода и окови между апостол Павел, чийто християнски живот и служение са пример въпреки борбата с греха и Сатана (Римляни 7:15-25; 2 Коринтяни 12:7-9), и гадаринския побеснял, който беше напълно обладан от демоните (Матей 8:28-34). Никой не губи контрола си от Сатана за една нощ, това е постепенен процес на измама и поддаване на неговото фино въздействие. Според моите наблюдения не повече от 15 процента от хората на евангелските християнски общности са напълно свободни от сатанинските окови. Това са хора, които изцяло са се предали да живеят изпълнен с Духа живот и да принасят плод. Другите осемдесет и пет процента се борят безрезултатно на едно от поне трите нива на духовен конфликт.

Първо, вярващият може да води, общо взето, нормален християнски живот външно, докато се бори с артилерийски огън от грешни мисли вътрешно: похот, завист, алчност, омраза, апатия и т.н. Този човек на практика няма живот на общение с Бога. Молитвата за него е отчайваща опитност и обикновено се бори с междуличностни взаимоотношения. Повечето християни в такова състояние нямат представа, че се намират в духовен конфликт. Те не биха се отъждествили с идеята за чуване на гласове, но с готовност признават, че мисловният им живот е изпълнен с проблеми.

Вместо да признаят, че умовете им са непрекъснато обстрелвани от огнените стрели на неприятеля, те мислят, че проблемът е по тяхна собствена вина. „Ако тези лоши мисли са мои, каква личност съм аз?“, чудят се те. Така че в крайна сметка започват да обвиняват себе си, а не неприятеля, който продължава необезпокояван атаката си. Виждам как около шестдесет и пет процента от всички християни живеят в това ниво на духовен конфликт.

Второто ниво на конфликт се характеризира с онези, които могат да разграничат собствените си мисли и странни, зли „гласове“, които сякаш надделяват над тях. „Какво си мисля?“, чудят се те, когато вълна от грешни идеи, мисли и фантазии залива ума им. Те нямат победа и се чудят дали не полудяват, но са толкова уплашени от тази идея, че не смеят да я споделят с никого. И все пак повечето християни на този етап не успяват да видят собствената си борба като духовен конфликт. Те търсят съвет и се опитват да дисциплинират мислите си, но преживяват малко или никакво подобрение. По моя преценка петнадесет процента от всички християни попадат в тази категория. Повечето от тези хора са в депресия, притеснени, параноични, огорчени или ядосани и може би са жертва на алкохол, наркотици, хранителни нарушения и т.н.

В третото ниво на конфликт човек губи контрол и чува гласове в ума си, които му казват какво да мисли, говори и прави. Тези хора стоят у дома, скитат по улиците, като разговарят с въображаеми хора или заемат леглата в лудниците. За жалост около пет процента от християнската общност са жертва на това ниво на измама и липса на контрол.

Когато човек се подчинява на вътрешните гласове достатъчно дълго, той става жертва на сериозен натиск от демоничните сили, както личи от случая с гадаринския бесен. Злите духове упражняват такъв контрол, че за големи периоди от време личността на човека е изключена.

Просто казвай не

Има три начина да реагираш на демоничните подкупи и присмех, отправени към теб от прозорците на околните сгради, докато ходиш с Христос, и два от тях са неправилни.

Първо, най-тежко е състоянието на онези, които се замислят над демоничните мисли и им вярват. Към ума ти е изстреляна прикрита мисъл: „Не се молиш, не четеш Библията си, не свидетелстваш, както трябва да правиш. Как може да те обича Бог?“ Това е явна лъжа, защото Божията любов е безусловна. Но ти започваш да мислиш за неуспехите си и се съгласяваш, че вероятно не заслужаваш да бъдеш обичан от Бога. Много скоро се оказва, че си седнал на паважа и не вървиш наникъде.

Тези християни са напълно победени, защото са измамени да вярват, че Бог не ги обича или че никога няма да имат победа като християни, или че са безпомощни жертви на миналото си. Няма причина да не се изправят веднага и да не тръгнат отново, но са повярвали на лъжата и не могат да тръгнат наникъде.

Втората реакция е също толкова безплодна. Ти се опитваш да спориш с демоните: „Не съм грозен и глупав. Аз съм победоносен християнин.“ Горд си, че не вярваш на това, което ти казват, но те все още те управляват и уреждат графика ти. Стоиш на средата на улицата и им крещиш, вместо да вървиш напред.

Не трябва да вярваме на злите духове, нито да водим диалог с тях. Вместо това, просто да не им обръщаме внимание. Ти си въоръжен с Божието всеоръжие, те не могат да те докоснат, докато не свалиш гарда си. С всяка стрела на изкушение, обвинение или заблуда, която отправят към теб, просто вдигни щита на вяра, отклони атаката и продължи да вървиш (Колосяни 2:6). Пленявай всяка мисъл да се покорява на Христос. Избери истината пред лицето на всяка лъжа. Когато го правиш, ще видиш как твоята зрялост и свобода нарастват с всяка стъпка.