Опасността да загубиш контрола

Получих следното писмо от една млада жена, която никога не съм срещал. Шийла посетила съботната конференция, която провеждах в църквата й на тема разрешаване на духовните конфликти. Една неделя пасторът на църквата ми подаде това писмо от нея:

Скъпи Нийл, бях освободена — слава на Господа! Вчера за първи път от много години гласовете спряха. Можех да чувам тишината. Когато пеехме, чувах се да пея.

През първите 14 години от живота си живях с една тиранична, малтретираща майка, която никога не казваше „Обичам те“, никога не ме прегръщаше, когато плачех. Не получавах никаква нежност, никакви мили думи, никакво насърчение, никакво самочувствие за това, което съм — само физически и емоционален тормоз. На 15 години бях пратена за три седмици в Ерхардското семинарно обучение и то действително ме укрепи душевно. Годината, която последва, бе истински ад. Майка ми ме изхвърли, затова отидох да живея при друго семейство. Накрая те също ме изгониха.

Три години по-късно намерих Христос. Решението ми да приема Христос бе повлияно най-вече от страха ми от Сатана и силата на злото, която бях изпитала в живота си. Макар да знаех, че Сатана е изгубил правото си над мен, не осъзнавах колко съм уязвима все още за неговите измами и контрол. През първите две години от християнския си живот бях в оковите на един грях, който дори не осъзнавах като грях. Щом осъзнах греха си, го изповядах пред Бога и получих прошка, и помислих, че най-сетне съм свободна от опитите на Сатана да ме контролира. Не осъзнавах, че битката тепърва започва.

Страдах от необясними обриви, ухапвания и белези по цялото тяло. Изгубих радостта и близостта си с Господа. Вече не можех да пея или да цитирам Писанието. Обърнах се към храната за утеха и сигурност. Демоните атакуваха чувството ми за правилно и неправилно и бях увлечена в неморални действия в търсенето си на самоличност и любов.

Но всичко това свърши вчера, когато отхвърлих контрола на Сатана в живота си. Намерих онази свобода и защита, която дава знанието, че съм обичана. Не съм в превъзбуда, пиша с ясно съзнание, с чист дух и спокойна ръка. Дори предишните ми окови към храната сякаш изведнъж са ме напуснали.

Никога не съм осъзнавала, че един християнин може да бъде толкова уязвим за контрола на Сатана. Бях заблудена, но сега съм свободна. Благодаря Ти, благодаря Ти, Исусе!

Шийла

Шийла е отрезвяващ пример за размерите на духовната уязвимост, за която повечето християни не обичат да говорят: демоничния контрол. Като вярваща, Шийла явно е изгубила контрола над своите хранителни навици, над сексуалното си поведение и всекидневното си общение с Бога. Тя не е израствала духовно, вървяла е назад. Не е пеела и не е четяла Писанието, като не е можела да пее и да чете Писанието. Способностите й да го прави са били блокирани от духовните й окови.

Обикновено сме съгласни, че християните са уязвими за изкушенията, обвиненията и измамите на неприятеля. Но по някаква причина се колебаем да признаем, че християните могат да изгубят свободата си и да се предадат на демонично влияние. Свидетелствата в Свещеното Писание обаче изобилстват и показват много ясно, че вярващите, които многократно се поддават на изкушения, обвинения и измама, могат да изгубят контрола. Нека бързо прибавя, че демоничният контролне означава сатанинско притежание. Подобно на Шийла ти си бил купен с кръвта на Агнето и нито дори силите на ада не могат да отнемат спасението от теб (1 Петрово 1:17-19; Римл. 8:35-39). В книгата си „Какво могат да направят демоните на светиите“ д-р Мерил Анджър пише: „Демонът влиза… като бракониер, не като притежател или гост, или като някой, който има право. Но той се настанява като крадец, като нашественик и неприятел. Той влиза обаче, ако вратата е отворена от сериозен и продължаващ грях.“ (Merrill F. Unger, What Demons Can Do to Saints (Chicago: Moody Press, 1977), p. 51). Сатана знае, че никога няма да ви притежава отново. Но ако успее да ви заблуди, за да му предадете управлението на живота си по някакъв начин, той може да спре израстването ви и свидетелството ви в света за Христос.

Битката за ума

Стийв Расо и аз изследвахме 1291 гимназиални ученици, изповядващи християнството. Открихме, че 47 процента от тях са усещали присъствие в стаята си (виждали или чували), което ги е изплашило. 54 процента се борят с лоши мисли за Бога. 37 процента казват, че им е трудно да се съсредоточат да се молят и да четат Библията си. 70 процента са чували „гласове“ в главата си, сякаш някакво подсъзнателно аз им говори или се борят с действително лоши мисли. 20 процента често имат мисли за самоубийство. 24 процента имат импулсивни мисли да убият някого като „Хвани този нож и убий този човек“. 71 процента мислят, че са различни от другите хора („За другите може да действа, но не и за мен.“). Останалите резултати от това изследване, както и това, което родители и пастори могат да направят с разкритията от него, ще намерите в книгата ни „Прелъстяването на нашите деца“.

Не вярвам, че 70 процента от гимназистите християни са параноици или психопати. Напротив, вярвам в 1 Тимотей 4:1, където се казва: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения“. Това действително ли става? Става навсякъде по света.

През последните десет години съм съветвал стотици възрастни, които чуват гласове или се борят със своите мисли. Много от тях не могат да четат или разбират Библията и почти всички поставят под въпрос спасението си. Никой от тях няма чувство за вътрешен мир. Във всеки от тези случаи битката за ума е била духовна. Нужни са около три часа, за да помогнем на такива хора да намерят свобода в Христос по един спокоен и овладян начин. Единственото малко изключение, когато чуването на гласове не е под влияние на демони, са случаите на душевно разстройство. Дори тогава повечето от тези мили хора са страдали от сатанинско и/ или ритуално насилие. Тези хора също страдат от сериозни духовни проблеми и силно препоръчвам най-напред да бъдат разрешени духовните им проблеми.

В книгата ми „Освободен от оковите“ има няколко случая, описани от гледна точка на жертвата. Техният проблем варира от нарушени хранителни навици през сексуални окови до сериозна депресия. Всички са преживявали борби в своя мисловен живот, като сексът винаги е бил интегрална част от битката им и всички са се наричали християни. Двама от тях бяха и са християнски служители на пълен работен ден. Ще получите невероятно разбиране, като чуете техните истории и там предлагам много повече прозрения от поместеното в тази книга за това как да помагаме на такива хора да намерят свобода в Христос. Добрата новината е, че можем да бъдем свободни в Христос и да помагаме на други хора, но не чрез отричане на реалността на духовната битка, която се води в ума ни.

Демоничен контрол на светиите

Изключително важно е християните да разбират своята уязвимост за демоничното влияние. Онези, които казват, че демон не може да влияе в някоя област от живота на вярващия, ни оставят само с двама възможни виновника за проблема: самите нас или Бога. Ако обвиним себе си, се чувстваме безнадеждни, защото не можем да направим нищо, за да спрем това, което правим. Ако обвиним Бог, доверието ни в Него като добър Баща се разклаща. И в двата случая нямаме шанс да спечелим победата, която ни обещава Библията. Всъщност намираме се в една война срещу началствата и властите от победеното царство на тъмнината, която можем да спечелим. Но лъжите им могат да спечелят до известна степен контрол, ако им позволим.

Ето няколко насоки от Свещеното Писание как вярващите могат да изгубят контрол или да се окажат оковани.

Лука 13:10-18. Макар че Исус поучаваше в синагогата, „…ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи“ (стих 11). Стих 16 твърди, че физическата й немощ бе причинена от сатанински окови. Тази жена не беше невярваща. Тя бе „дъщеря на Авраам“ (стих 16), жена на вярата, която се боеше от Бога, с духовен проблем. Още щом Исус я освободи от оковите й, физическият й проблем бе изцелен.

Забележете, че жената не бе защитена от демоничния контрол заради факта, че бе вътре в синагогата. Нито стените на синагога, нито стените на църква осигуряват недосегаемо за демонично влияние място. Ако каменните стени не са бариера за Сатана, мислиш ли, че кожата ти е такава бариера? Духовният свят не е обвързан с такива естествени бариери, нито е ограничен от физическите закони. Наистина това събитие стана преди кръста. Но то е белег, че вярващите са обект на демоничен контрол.

Лука 22:31-34. Апостол Петър бе пример за вярващ, който временно предаде контрола на Сатана. Исус му каза: „Симоне, Симоне, ето Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито“ (стих 31). Какво право имаше Сатана да изисква такова нещо? Петър явно бе дал на Сатана място чрез гордостта, когато спореше с учениците кой от тях е най-големият (Лука 22:24). Макар че Петър от цяло сърце желаеше да остане до Господаря си до смъртта (стих 33), Исус обяви, че Петър ще се отрече от Него три пъти (стих 34) и така стана. Окуражително е да отбележим обаче, че Исус вече се бе молил за успешното възстановяване на Петър от инцидента (стих 32).

Ефесяни 6:10-17. Този пасаж съдържа известното увещание на апостол Павел към вярващите: „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (стих 11). Каква е целта на всеоръжието? Да се предпазим от стрелите на неприятеля, за да не проникнат в тялото и да повредят войника. Ако беше невъзможно стрелите на Сатана да проникнат в нас, нямаше да има нужда да обличаме въоръжението. Инструкциите относно духовното въоръжение предполагат, че е възможно неприятелят да проникне в живота ни и да получи известна степен на контрол.

Яков 3:14-16. Яков сочи, че ако се поддадем на завист и егоистични амбиции, може да се оставим да бъдем контролирани от мъдростта, която е „земна, животинска, бесовска“ (стих 15). Имах ученик, чиято логика по отношение на Свещеното Писание бе изцяло объркана. Той бе напълно ортодоксален във вярата си, докато не срещна една проститутка, която оспори вярата му до дъно. От този момент нататък той започна да получава всякакви нови „прозрения“, но никой никога не ги разбираше. Аргументите му звучаха така, сякаш идваха от книга на Мери Бейкър Еди и никой от другите студенти не бе съгласен с него. Доколкото знам той така и не се оправи от опита си с демоничната логика.

1 Тимотей 4:1-3. Апостол Павел писа: „Някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения“ (стих 1).

Един студент ми каза, че му е бил необходим един час, за да стигне до училище, макар да живее на две крачки. Той смятал, че слуша Бога, докато гласът му казвал да прави завои един след друг. Един член от ръководството на църква започнал кампания срещу пастора си, защото мислел, че Бог му казва да го направи. Милиони хора имат натрапчиви неконтролируеми идеи за определени действия заради тази непрестанна борба в умовете им. Нуждата да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос не би могла да бъде преувеличена (2 Коринтяни 10:5).

След като съм работил със стотици хора, оковани от бащата на лъжата, почувствах призива да напиша „Да ходиш в светлината“, защото толкова много хора са заблуждавани от лъжливи пророци и учители и обръщат внимание на заблуждаващи духове. Трябва да сме способни да правим разлика между истинското водителство от Бога и заливащото ни отвсякъде фалшиво водителство. (Walking in the Light e публикувана от Thomas Nelson. Първоначалното й заглавие беWalking through the Darkness и бе публикувана от Here’s Life Publishers.)

1 Коринтяни 5:1-13. Този пасаж съдържа инструкциите на апостол Павел относно един човек в коринтската църква, който живееше в кръвосмесителска връзка с жената на баща си (стих 1). Това бе човек, който толкова бе заплетен от Сатана и така бе контролиран от безнравствеността, че явно парадираше с незаконната си връзка пред цялата църква. Присъдата на Павел по въпроса бе строга: „Да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса“ (стих 5). Апостол Павел бе готов да позволи на Сатана да прокарва волята си в този човек за известно време с надежда, че той накрая ще каже: „Стига ми и ще се покая“.

Някои се чудят дали човек на такова ниво на неморално поведение действително е християнин. Но ако този човек не е бил християнин, апостол Павел нямаше да го дисциплинира, защото от църквата се изисква да дисциплинира онези, които са нейни членове. Този човек бе вярващ (поне апостол Павел се отнасяше с него като такъв), който бе позволил да падне в клопката на безнравствеността. Надеждата на Павел бе, че човекът ще опита естествените последствия на своя грях, ще се покае и ще се освободи от оковите.

Ефесяни 4:26, 27. Апостол Павел поучава: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола“. Апостол Павел искаше да каже, че може да позволим на дявола да се настани в живота ни, ако не говорим истината в любов и не контролираме емоциите си. Гневът, който се обръща в горчивина и непростителност, е открита покана за демоничен контрол (2 Коринтяни 2:10, 11).

1 Петрово 5:6-9. Апостол Петър предупреди: „Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (стих 8). Думата погълне означава да изяде или да глътне. Същата дума се използва в 1 Коринтяни 15:54: „Погълната биде смъртта победоносно“. Да бъдеш погълнат от нещо буквално предава мисълта да бъдеш контролиран от него. Ако вярващите не са уязвими за контрола от Сатана, не би имало нужда Петър да ни напомня тази възможност.

Контекстът на предупреждението на Петър предполага две условия, които биха могли да предразположат вярващия и да го направят уязвим. В стих 6 сме насърчени да се смиряваме пред Господа. Може би като има предвид болезнения спомен за последствията от себеиздигането си, апостол Петър посочва, че когато се противопоставяме на гордостта, се противопоставяме на Сатана и стихове 7 и 8 предполагат, че ако не се научим да възлагаме грижите си на Господа, може да станем лесна плячка за Сатана.

Деяния 5:1-11. Това вероятно е най-решаващият пасаж за възможността Сатана да контролира вярващите. В края на Деяния 4 откриваме, че членове на младата ерусалимска църква доброволно продаваха земите си и даваха спечеленото на апостолите, за да го използват в служението си. „А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот и задържа нещо от цената със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?… Не си излъгал човеци, но Бога“ (стихове 1-4).

Въпросът не бе в това, че Анания и Сапфира задържаха част от печалбата, но че излъгаха за нея, като явно казаха, че това е цялата сума, която са получили. Последствията от греха на семейството бяха моментални и отрезвяващи: те умряха на място (стихове 5, 10).

Някои, които трудно обясняват сатанинския контрол над вярващите, спорят, че Анания и Сапфира са били невярващи. Не съм съгласен с този аргумент. Първо, Деяния 4:31 заявява, че това събитие е станало в контекста на първото християнско общество, на което Анания и Сапфира явно бяха членове. Второ, Деяния 5:11 твърди: „И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това“. Ако Бог наказваше някого извън църквата, защо такъв голям страх ще обземе онези, които са вцърквата? Имаше голям страх сред вярващите, защото Бог по един драматичен начин показа отношението Си къмвярващите, които живеят в лъжа. Трето, строгостта на наказанието сочи значението на истината за Бога в обществото от вярващите. Невярващите лъжат през цялото време и обикновено не са наказвани толкова бързо и категорично като Анания и Сапфира. Вярвам, че Бог показваше в самото начало на църковната история, че основният ни проблем не е комунизмът, наркотиците или лъжливите религии, а подценяването на сатанинската измама.

Проблемът на Анания бе, че допусна измамата на Сатана да изпълва (управлява) сърцето му. Думата „изпълни“ в Деяния 5:3(pleroo) е същата, която се използва в Ефесяни 5:18: „Изпълняйте се с Духа“. Възможно е вярващият или да бъде изпълнен със сатанинската заблуда, или да бъде изпълнен с Духа. На кой източник ще се предадете, от кой източник ще се изпълвате и ще бъдете управлявани? Когато позволиш Сатана да те мами в която и да е област от твоя живот, ставаш уязвим. Бог драматично се намеси в ранната църква, за да разкрие къде щеше най-вече да се води битката. Ако Сатана може да влезе незабелязано в твоята църква или твоя брак, или лично в теб и да те накара да повярваш на лъжа, той ще управлява живота ти!

Отговорността да се противопоставяме на контрола

Освен ако не сме склонни да хвърлим цялата вина за смъртта на Анания и Сапфира върху Сатана, трябва да помним, че тези двама вярващи бяха доброволни участници в лъжата, довела до тяхната смърт. Петър се обърна към Анания и Сапфира съответно: „Защо си намислил това нещо в сърцето си?“; „Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух“ (Деяния 5:4, 9). Да, Сатана изпълни сърцата им с измама и упражни известен контрол над тях в лошото им дело. Но той можа да го направи, защото в един момент Анания и Сапфира отвориха вратата за него.

Никога не позволявам на някого да казва: „Дяволът ме накара да го направя“. Не, той не те е накарал да го направиш, ти си го направил. Някъде по пътя си избрал да дадеш място на дявола. Той просто се е възползвал от възможността, която си му дал. Ти имаш всички ресурси и защита, от които се нуждаеш, за да живееш победоносен живот в Христос всеки ден. Ако не живееш в него, това е твой избор. Когато оставиш някоя врата отворена за дявола, като не се противопоставяш на изкушението, обвиненията или заблудата, той ще влезе през нея. И ако продължаваш да му даваш достъп в тази област, в крайна сметка той ще те владее. Няма да изгубиш спасението си, но ще изгубиш всекидневната победа.

Много християни днес, които не могат да управляват живота си в някоя област, се вайкат в самообвинения, вместо да действат отговорно, за да разрешат проблема. Те мъмрят себе си, че нямат волята да скъсат с някой лош навик, макар че всъщност трябва да се противопоставят на Сатана в област, където той явно е ограбил техния контрол. Всичко лошо, което не можеш да спреш да вършиш или всяко добро, което не можеш да се насилиш да правиш, може би е област на демоничен контрол.

Ако не поемаш отговорност, ще изгубиш контрола

В глава 5 разгледахме защитата на вярващия в лицето на демоничната атака. Тази защита не е нещо, което трябва да приемеш като даденост, независимо от поведението си. Божията защита зависи от твоята готовност да откликнеш на Божия промисъл.

В Римляни 13:14 сме инструктирани: „Облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта“. Но ако промишляваме за плътта, като даваме на Сатана възможност в живота си чрез греха, имаме ли пълен имунитет за нахлуването на Сатана? Не, тази защита е условна и зависи от нашето отговорно участие в Божия план за наша защита. Д-р Анджър пише: „Святият Дух, който пребъдва във вярващия, когато не е оскърбяван чрез грях (Ефесяни 4:30) и не е угасян от непокорство (1 Солунци5:19), най-вероятно изключва възможността за нашествие от демонски дух. Но кой би се осмелил да твърди, че демонски дух няма да се вмъкне в живота на вярващ, у когото Святият Дух е наскърбен от сериозен и постоянен грях и е угасен от явно непокорство?“ (Merrill F. Unger, What Demons Can Do to Saints (Chicago: Moody Press, 1977), p.51).

Яков 4:7 ни увещава: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас“. Ами ако не му се противим? Длъжен ли е да бяга от нас, ако не застанем твърдо срещу него? Не, ако не му се противим, той няма защо да си тръгва. Божията защита в тази област е гарантирана,.но трябва да задействаме защитата, като лично се противопоставим на Сатана.

Ефесяни 6:10-17 представя Божието въоръжение, което вярващият трябва да носи, за да „можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (ст. 11) но ако влезем в битката без някоя част от въоръжението си,, непроницаеми ли сме за възможността да ни ранят? Не, ако не се покрием с въоръжението, което Бог е осигурил, сме уязвими в тези изложени части. Отново д-р Анджър коментира:

„Ако християнинът не използва всеоръжието си, той [Сатана] ще се откаже ли да завладее крепостта на вярващия? Ако я завладее, точно по тази причина вярващите могат да се окажат заробени, в „примката на дявола, от когото са били уловени, за да вършат неговата воля“ (2 Тимотей 2:26). Вярващият е завладян и прегазен от неприятеля, който, като всеки завладяващ неприятел не допуска употребата на оръжия от какъвто и да е сорт от гражданите на поробената страна. В резултат няма никаква борба, само наложено покорство и слугуване.3

Яков 4:1 разкрива, че източникът на нашите борби и конфликти са страстите, които „воюват в телесните ви части“. Апостол Павел съветва: „Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти“ (Римляни 6:12). Светът, плътта и дяволът постоянно воюват срещу живота на Духа вътре в нас. Ами ако ние не воюваме насреща? Ще продължаваме ли да имаме победа над удоволствията и страстите, които се стремят да царуват над нас? Не, те ще ни управляват, ако не успеем да обезглавим тяхното нападение, като се противопоставим на Сатана.

Избирането на истината, праведният живот и обличането в Божието всеоръжие е задължение на всеки отделен вярващ. Аз не мога да нося отговорността вместо теб и ти не можеш да носиш отговорността вместо мен. Мога да се моля за теб, да те насърчавам във вярата ти и да те подкрепям, но ако влезеш в битката без въоръжението си, може да се окажеш наранен. Колкото и да ме засяга този въпрос, не мога да взема отговорно решение вместо теб. Този избор е само твой.

В този момент може би се каеш като апостол Павел: „Не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша“ (Римляни 7:15). Ти осъзнаваш, че си без да искаш мишена за изкушенията, обвиненията, заблудите и контрола на Сатана. Показал си безотговорност, като не си се противопоставил на Сатана. Чудиш се: обречен ли съм на тази дилема? Оставил съм вратата за Сатана отворена и той се е възползвал от духовната ми пасивност. Мога ли да го изхвърля от местата, на които се е наместил? Отговорът е твърдо да! Исус Христос е този, който разчупва оковите. Но за да преживеем тази свобода, трябва да намерим вратите, които са останали отворени и през които Сатана е влязъл. Трябва да кажем: „Господи, признавам, че нося отговорност за това, че съм дал на Сатана място в своя живот и отхвърлям участието си с него в това, което води до моите окови“. Аз наричам този процес — стъпките на свободата. Готов ли си да бъдеш освободен? Глава 12 ще те преведе през библейските стъпки на свободата и след това ти наистина ще бъдеш свободен.