Не е нужно да живееш в сенките

Част първа
Бъди смел

В началото на осемдесетте години съветвах една млада жена, изпаднала в дълбока духовна, душевна и емоционална криза. Преди да дойде при мен, тя написала следната молитва към Бога и десет минути по-късно направила неуспешен опит за самоубийство със свръхдоза хапчета:

Скъпи Боже, къде си? Как можеш да гледаш и да не ми помагаш? Толкова ме боли, а теб дори не те интересува. Ако те интересуваше, щеше или да прекратиш това, или да ми позволиш да умра, ако ме обичаш, но ти сякаш си толкова далеч. Не те чувам, не мога да те почувствам, нито да те видя, но се предполага, че вярвам в теб. Господи, чувствам тях и чувам тях. Те са тук. Знам, че съществуваш, Боже, но те са по-реални за мен сега. Моля те, нека някой ми повярва, Господи. Защо не направиш това да престане? Моля те, Господи, моля те! Ако ме обичаш, ще ми позволиш да умра.

Една изгубена овца

През последните двадесет години съм срещал стотици християни като жената, написала тази сърцераздирателна бележка. Повечето от тях не са правили опити за самоубийство като нея, но мнозина са имали тъмни мисли да го направят. И почти всички признаваха „тяхното“ присъствие — вътрешни подтици или гласове, които не са ги оставяли на мира, изкушавали са ги, присмивали са им се, обвинявали са ги или са ги заплашвали.

Често предупреждавам хората, които се уговарят да се срещнат с мен, че ще чуят думи като: „Не отивай, той не може да ти помогне“, или ще имат деструктивни мисли като: „Не искам да ходя“, или „И преди съм опитвал без резултат“. Един човек писа: „Всеки път, когато се опитвам да говоря с вас или дори си мисля да поговоря с вас, ставам напълно неадекватен. Гласове вътре в мен буквално ми крещят: „Не!“ Дори съм си мислел да се убия, за да сложа край на тази вътрешна борба вътре в себе си. Имам нужда от помощ!“.

Много други християни, с които съм разговарял, не се оплакват, че чуват точно гласове, но умовете им са изпълнени с такова объркване, че всекидневното им ходене в Христос е непълноценно и непродуктивно. Когато се опитват да се молят, започват да си мислят за милион неща, които трябва да свършат. Когато сядат да четат Библията или някоя добра християнска книга, не могат да се съсредоточат и след като са чели няколко минути, в един момент осъзнават, че мислите им са на километри далеч. Когато имат възможност да служат на Господа по някакъв начин, са възпирани моментално от обезсърчителни мисли на съмнение в себе си: „Аз не съм силен християнин“; „Не познавам достатъчно Библията“; „Все още съм тормозен от грешни мисли“; или „Нямам достатъчно духовни дарби“. Вместо да живеят като побеждаващи, плодоносни, изпълнени с радост християни, те се влачат в живота и единствената им цел е да изтраят, докато Исус дойде. До голяма степен това е заради нашата собствена липса на умствена дисциплина, но това може да е също отражение на заблудата от неприятеля. Виждал съм стотици хора да се освобождават от този вид заблуда.

Обичайни неправилни възгледи за оковите

Откъде идват гласовете и объркването? Откъде произтичат разсейващите емоции и осъдителните мисли? Една от основните причини, поради която само налучквах и се провалях в началото на работата си с хора в окови, бе незнанието ми на истинските отговори на тези въпроси. Измъчвах се под тежестта на много неправилни възгледи за духовния свят, които трябваше да бъдат разпръснати. Може би и ти се бориш с някои от същите тези погрешни идеи, които държат християните в мрак.

1. Демоните бяха активни, когато Христос бе на Земята, но тяхната дейност е намаляла днес. Християните, поддържащи този краен възглед в светлината на това, което Божието Слово казва, и това, което е очевидно в света днес, просто не желаят да се изправят пред действителността. Новият Завет ясно заявява, че вярващите ще се борят срещу „началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефесяни 6:12). Апостол Павел продължава, като изброява елементите на духовното всеоръжие, с които трябва да се въоръжим, за да се защитим от „всичките огнени стрели на нечестивия“ (стихове 13-17). Във 2 Коринтяни 10:3-5 Павел отново посочва конкретно, че вярващите участват в духовна битка срещу силите, които се изправят срещу познаването на Бога. Ако тъмните духовни сили вече не нападат вярващите, защо ще ни предупреждава Павел за тях и ще настоява самите ние да се въоръжаваме срещу тях?

Властите и силите, за които пише Павел през първи век, продължават да се проявяват в навечерието на двадесет и първи век, както личи от популярността на движението Ню Ейдж и процъфтяването на сатанизма и окулта.

Борбата на Божия народ срещу тъмните духовни сили не е феномен от първи век, нито въпрос на избор за християнина, днес тя е неизбежна. Царството на тъмнината все още съществува и Сатана се стреми да направи живота ти нещастен и да ти попречи да се наслаждаваш и да упражняваш наследството си в Христос. Единствените възможности в конфликта са как и в каква степен ще участваш в борбата. Ако твоят мироглед като християнин не включва царството на тъмнината, тогава или Бог, или ти ще трябва да поемеш отговорността за всичката поквара, която Сатана стоварва върху теб и останалия свят.

2.  Това, което ранната църква е наричала демонична активност, сега възприемаме като душевна болест. Чух как един психолог спореше по отношение на тормозен от демонични сили християнин: „Неговият проблем в никакъв случай няма нищо общо с демони, той е параноичен шизофреник“. Чрез простото приемане на определението, което светската психология дава за човешкия проблем, по никакъв начин няма да установим действителната причина на проблема. Термини като шизофрения, параноя, психоза и т.н. са просто етикети, класифициращи симптоми. Но кой или какво предизвиква симптомите? Дали е неврологичен или хормонален проблем, или може би химически дисбаланс? Със сигурност тези възможности трябва да бъдат изследвани. Но ако не бъде открита физическа причина? Тогава трябва да има психологически проблем. – Но коя психологическа школа избираш: библейската или светската? И защо никой не изследва възможността проблемът да е на първо място духовен?

Не трябва да се изненадваме, че светските психолози, ограничени само с природния мироглед, дават единствено природни обяснения за душевните проблеми. Те предлагат обясненията си от гледна точка, която изключва Бога, още повече демоничното. Дори много християни, които гръмогласно отхвърлят обясненията на научната теория за произхода на видовете, наивно приемат светското психологическо обяснение за душевните болести. Изследванията, основани на научния метод на анализиране на човешките духовни проблеми, не е погрешен, той просто е непълен. Той пренебрегва влиянието на духовния свят, защото нито Бог, нито дяволът се поддават на нашите методи на изследване.

3.  Някои проблеми са психологически, а някои духовни. Тази заблуда предполага разделение между човешката душа и дух, каквото не съществува. Няма вътрешен конфликт, който да не е психологически, защото няма момент, когато твоите ум, чувства и воля да не участват. По същия начин няма проблем, който да не е духовен. Няма момент, когато Бог да не присъства или когато можеш спокойно да свалиш духовното си всеоръжие. Тенденцията е да се поляризираме към служение на освобождение, като пренебрегваме съществуването на физическото царство, или да преминем към психотерапевтично служение, като пренебрегнем духовната област.

Д-р Пол Хиърбърт, който преподава мисионерство в Богословската семинария Фулър, твърди, че докато вярващите приемат „двустранния мироглед с Бог, който е ограничен в свръхестествения свят, и естествен свят, който служи за всички практични цели според автономни научни закони, християнството ще продължава да бъде секуларизираща сила в света“.1 Ако твоят мироглед не признае действието на Бога на този свят в човешките проблеми, той е в най-добрия случай непълен, а в най-лошия изкривява действителността.

4. Християните не са обект на демонична активност. Преобладаващото мнение сред евангелските вярващи днес е, че християните не могат да бъдат притеснявани сериозно от демони. Дори предположението, че демонично влияние може да бъде част от проблема, предизвиква бързото възклицание: „Невъзможно! Аз съм християнин!“

Нищо не е нанесло по-голяма вреда на поставянето на диагноза за духовните проблеми, колкото тази неистина. Ако Сатана не може да докосва църквата, защо сме поучавани да облечем Божието всеоръжие, да противостоим на дявола, да стоим твърдо и да бдим? Ако не сме досегаеми за нараняване или попадане в капана на Сатана, защо Павел описва взаимоотношенията ни с тъмните сили като двубой? Тези, които отричат потенциала на врага за разрушение, са най-уязвими за него. Нашата уязвимост за демонична атака и влияние е предмет на част втора в тази книга.

5. Демоничното влияние личи само в крайно или насилствено поведение и сериозен грях. Макар да има случаи днес като дивия демон, наречен „Легион“ в Лука 8, повечето християни, страдащи от демоничната дейност, живеят сравнително нормален живот, като преживяват сериозни лични и междуличностни проблеми, за които не се е намерила причина или разрешение. Тъй като те приписват сатанинско влияние само на масови убийци или насилствени сексуални престъпници, тези обикновени, нападнати от проблеми личности, се чудят какво не е наред с тях и защо не могат просто да „се подобрят“.

Първата и най-основна стратегия на Сатана е заблудата. Апостол Павел предупреди: „Сам Сатана се преправя на светъл ангел; тъй че не е голямо нещо; ако и неговите служители се преправят на служители на правдата“ (2 Коринтяни 11:14, 15). Не няколко беснеещи демона пречат на църквата да бъде успешна, а фината заблуда на Сатана и намесата в живота на „нормалните“ вярващи. Един психотерапевт християнин, който посети една от конференциите ми за духовните конфликти и съветването, каза: „Никога не бях виждал свидетелство за демонична дейност през всичките години на съветническата си практика, докато не дойдох на твоята конференция. Когато се върнах към практиката си, открих, че две трети от клиентите ми имат проблеми, защото са заблудени от Сатана — така бе и с мен!“

Разговор с д-р Пол Хиърбърт, който преподава в Школа за мисионерство в богословската семинария Фулър, Пасадена, Калифорния.

6. Свободата от духовните окови е резултат на силов сблъсък с демоничните сили. Свободата от духовните конфликти не е борба чрез сила, това е борба чрез истината. Сатана е лъжец и той на всяка цена ще се стреми да действа под маска. Но истината на Божието Слово разобличава него и неговите лъжи. Неговите демони са като хлебарки, които тичат към сенките, когато блесне светлината. Силата на Сатана е в лъжата и когато неговата лъжа е разобличена от истината, плановете му се провалят. Когато бях момче и работех във фермата, баща ми, брат ми и аз посещавахме фермата на един наш съсед, за да му помагаме с продукти и труд. Съседът ни имаше малко пуделче, което обичаше да смъква чорапите ми с лапички. Когато се втурваше с лай иззад ъгъла, баща ми и брат ми оставаха смело на местата си, но аз побягвах. Познайте към кого се насочваше кучето! Аз се покатервах на върха на нашия пикап, докато малкото кученце лаеше по мен от земята. Всички, освен мен, виждаха, че това малко кученце нямаше сила над мен, освен толкова, колкото аз му давах. Плюс това то нямаше сила от само себе си да ме хвърли отгоре на пикапа, аз вярвах, че то ме е качило там. Това куче ме управляваше чрез моя ум, чувства, воля и мускули, като всички те действаха под влияние на страха. Накрая събрах кураж, скочих от пикапа и хвърлих малък камък по помияра. Гледай, той побягна!

Сатана е като това малко куче: заблуждава хората да се страхуват от него повече, отколкото от Бога. Силата му е в лъжата. Той е баща на лъжата (Йоан 8:44), който заблуждава целия свят (Откровение 12:9) и съответно целият свят е под влиянието на злия (1 Йоан 5:19). Той не може да промени по никакъв начин твоята позиция в Христос, но може да те заблуди да вярваш лъжите му за себе си и Бога, да прекарваш много време отгоре на пикапа! Не е нужно да го надвикваш или преборваш с мускули, за да се освободиш от влиянието му. Трябва да надделяваш над него с истината.

Вярвай, изявявай и действай според истината на Божието Слово и ще противостоиш на сатанинската стратегия.

Тази концепция имаше драматичен ефект върху моето съветничество. Преди, когато бях изложен на демонично влияние в своето съветване, прибягвах към силовия сблъсък. Пациентите изпадаха в буйство, бягаха от стаята или изведнъж ставаха неадекватни и аз се опитвах да надделея над демона. Първият ми подход бе да накарам демона да се прояви и тогава му заповядвах да напусне. Тази борба обикновено предизвикваше голяма травма за пациентите ми. Макар че имаше напредък, обикновено епизодът трябваше да се повтаря.

Но научих от Писанието и личния си опит, че истината е освобождаващият агент. Силата на Сатана е в лъжата, а силата на вярващия е в познанието на истината. Ние трябва да търсим истината, не силата.

Освен това, личностите в окови не се освобождават от това, което аз правя като пастор-съветник, а от това, което правят с моя помощ. Не това, в което вярвам аз, разчупва веригите, а това, в което те вярват, изповядват, отхвърлят и прощават. Забележете прогресивната логика в Свещеното Писание:

И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан 8:32). Аз съм пътят и истината, и животът (Йоан 14:6).

А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина (Йоан 16:13).

Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия… Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина (Йоан 17:15, 17).

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си (Ефесяни 6:14).

Най-после, братя, всичко, що е истинно… това зачитайте (Филипяни 4:8).

Когато Бог за първи път даде наказание за ранната църква в Деяния 5, Той го направи по много драматичен начин. Какъв бе проблемът: наркотици, секс? Не, проблемът бе истината. Петър се обърна към Анания и Сапфира: „Защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух?“ (стих 3). Бог искаше църквата да знае, че Сатана е лъжецът, който може да ни унищожи, ако успее да ни накара да вярваме и да живеем в лъжа. Ето защо е важно да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христа“ (2 Коринтяни 10:5). Ако успея да се вмъкна в църква, комитет или личност незабелязано и да ги накарам да повярват на лъжа, аз ще мога да управлявам живота им! Точно това прави Сатана и неговата лъжа е в центъра на битката.

Освобождаване на пленниците

Едно от обичайните възражения срещу служението на освобождаване на пленниците, което вършеха Исус и апостолите, е явната липса на поучение по този въпрос в посланията. Нека ви представя една друга гледна точка, която може да ви помогне да си изясните въпроса, и нека ви предложа начин да се противопоставяте на демоничното влияние в собствения си живот и да служите на други вързани във вериги.

Преди кръста, надарени от Бога деятели — като Исус и избраните от Него ученици — трябваше да поемат власт над демоничните сили в света. Но нещо радикално се случи на кръста и при възкресението, което промени природата на духовните конфликти завинаги. Първо, смъртта на Исус и възкресението му възтържествуваха и разоръжиха управителите и властите на царството на тъмнината (Кол. 2:15). Преди кръста „всяка власт на небето и на земята“ все още не бе дадена на Христос. Но Матей 28:18 ни уверява, че възкръсналият Христос сега е на престола на всяка власт. Заради кръста Сатана е победен враг и няма власт над тези, които са в Христос. Потвърждаването на истината за Христовата победа и поражението на Сатана е първата стъпка към успешна борба с опитите на неприятеля да те изплаши и смути.

Второ, в Христовата смърт и възкресение всеки вярващ оживява с Него и сега седи заедно с Него в небесни места (Ефесяни 2:5, 6). Нямаш нужда вече от външен двигател, който да упражнява власт над теб, вече си в Божия специален пълномощник Исус Христос, който има всяка власт. За да противостоиш на дявола, трябва да разбереш и заемеш своята позиция и власт в Христос. Свободата е твоето наследство като християнин. Ето защо апостол Павел писа:

Да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите — сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия (Ефесяни 1:18-21).

Когато Сатана те тормози, може би си склонен да се скриваш в сенките на своята мъка, както жената, с чиято молитва започнах тази глава. Ти викаш към Бога да те освободи, както Исус по чуден начин моментално изцеляваше обладаните от зли духове в Евангелията. Но когато четеш посланията, става ясно, че твоето освобождение вече е осъществено в Христовото дело на кръста и Неговото възкресение. Това е добрата вест, която Павел се опитва да предаде в своята молитва. Тъй като ти си с Христос в светлината, няма нужда повече да живееш в сенките.

Но твоя е отговорността да упражниш своята власт и да се противопоставиш на дявола. От своята позиция в Христос ти трябва да се противиш на дявола, да отхвърлиш участието си в неговите замисли, да изповядаш греха си и да простиш на онези, които са те наранили. Тези решаващи стъпки към собственото ти освобождение и онези, на които служиш, са темата на част трета в тази книга.

Между другото, жената, която бе нарекла себе си „изгубена овца“ в крайна сметка откри Божия поглед върху положението си. Четири години след като написа своята отчаяна молитва, тя даде отговор, основан на новото й разбиране за Божия промисъл в Христос. Думите й се базираха на Писанието. Нека те хвърлят светлината си върху сенките в твоя живот.

Скъпа моя изгубена овца, питаш Ме къде съм. Дете мое, Аз съм с теб и винаги ще бъда. Ти си слаба, но в Мен си силна. Обичам те толкова, че не мога да ти позволя да умреш. Толкова съм близо, че чувствам всичко, което чувстваш ти.

Знам през какво минаваш, защото минавам през него с теб. Но Аз съм те освободил и ти трябва да стоиш твърдо. Не е нужно да умираш физически, за да си отидат твоите неприятели, но се съразпни с Мен и Аз ще живея в теб, а ти ще живееш в Мен. Аз ще те насочвам в пътищата на правдата. Дете мое, обичам те и никога няма да те оставя, защото ти наистина си моя.

С обич, Бог.