Най-сетне свободен!

Преди няколко години проповядвах в една църква в Южна Калифорния за движението Ню Ейдж. Основният библейски пасаж бе 1 Тимотей 4:1: „А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения“. След проповедта бях заобиколен от хора, които искаха да чуят нещо повече за освобождаването от духовните конфликти, причинени от демонично влияние.

Малко по-назад седеше една 22-годишна жена, която плачеше неудържимо, откакто бе свършила службата. Няколко души се бяха опитали да я утешат, но тя не позволяваше никой да се приближи до нея. Накрая член на църковното ръководство разбута тълпата край мен и каза: „Съжалявам, братя и сестри, но имаме нужда от д-р Андерсън веднага тук отзад“.

Когато се приближих до младата жена, я чух да хълца: „Той разбира! Той разбира!“ Успяхме да я изведем от залата и да я въведем в един от офисите. След като се поуспокои, се уговорихме да се срещнем следващата седмица.

Когато Нанси дойде, лицето й бе белязано с грозни рани от драскотини.

— Сама се наранявам по този начин, но не мога да се контролирам — призна тя гузно.

Нанси описа своето ужасно детство, което включваше баща насилник и баба, известна като магьосница с черни магии.

— Когато бях на три години, получих своите пазители, три духа, които да ме водят — продължи тя. — Те бяха мои придружители, като ми казваха как да живея и какво да говоря. Никога не бях се питала дали да имаш духове-водачи е нещо ненормално, докато майка ми не ме заведе на неделно училище. Тогава започнах да подозирам, че вътрешните ми придружители може би не ми мислят доброто. Когато попитах родителите си за това, баща ми ме наби. Никога не попитах отново!

За да се справя с нарастващия тормоз, който носели нейните духове-водачи, Нанси прибегнала към строга лична дисциплина. В гимназиалните си години се доверила на Христос като свой спасител. Но вместо да я оставят, нейните „пазители“ продължили да я притесняват.

След завършване на средното си образование Нанси се обърнала към въплъщението на дисциплината: военноморските сили. Силно решена да стане най-твърдата жена моряк, тя печелела награди за дисциплинираността си. Но духовният тормоз продължавал да подтиква ума и емоциите й все повече към ръба на силите. Отказвала да говори с когото и да е за душевната борба от страх, че ще я обявят за луда. Накрая напрежението се оказало непосилно и тя рухнала. Нанси тихо приела уволнението поради болест и се оттеглила в самотно съществуване с  вътрешно безпокойство и болка. Това бе състоянието на Нанси дойде в църквата и ме чу да говоря за измамните духове.

— Най-сетне някой ме разбира! — завърши Нанси през сълзи.

— Искаш ли да се освободиш от своите духове-водачи? — попитах я? Последва дълга пауза.

— Наистина ли ще ме напуснат или когато се върна у дома отново ще се нахвърлят върху мен?

— Ще бъдеш свободна — уверих я аз.

Един час по-късно Нанси наистина бе свободна — и ни прегръщаше с такава отвореност, каквато не познаваше преди.

— Сега мога да каня хора у дома! — възкликна тя радостно.

Тъмната страна съществува

Случаят с Нанси не е някакво странно и случайно отклонение в съвременната християнска общност. Всъщност в своите над 20 години служение като пастор, съветник, професор в семинария и говорител на конференции съм срещнал и съм служил на повече християни, оковани във веригите на тъмнината в духовния свят, отколкото можете да си представите.

Собственият ми опит в тази област на служението не стана по избор. Аз бях самолетен инженер преди Бог да ме призове към служение. Дори като обикновен християнин никога не съм се интересувал от демоничната активност или окулта. Изкушението на езотеричното знание и окултната сила никога не ме е привличало.

От друга страна, винаги съм бил предразположен да вярвам на това, което казва Библията за духовния свят, дори когато е противоречало на общоприетото мнение. В резултат на това преди повече от 15 години Господ започна да ме насочва към християни като Нанси, оковани във веригите на различни форми сатанизъм и окулт. Също така започнах да се срещам с много вярващи, които бяха управлявани от определени начини на мислене, навици и поведение, блокиращи тяхното израстване. Желанието ми бе да видя как тези хора преживяват освобождение, за да живеят ползотворен живот, но обучението ми не ме бе подготвило в тази област. Напипвах пътя сред много неуспехи в ранните си опити да служа на такива хора, не също съм преживявал изненадващи успехи. Стигнах до заключението, християните, за жалост, са неподготвени да се справят с тъмния свят на сатанинското царство, както и да служат на тези, които са оковани в него.

Бог иска да бъдеш зрял и свободен

През тези години на обучение и служение стигнах до разбирането, че има две концепции, които определят победата и плодотворността на християнина. Първата концепция е зрелостта. Апостол Павел писа: „Да порастем по всичко в Него, който е главата, Христос… докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:15, 13). Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем, за да израстваме в зрялост в Христос (2 Петрово 1:3). Но Сатана се противопоставя на нашата зрялост и е готов да направи всичко, за да ни попречи да реализираме себе си и това, което имаме в Христос. Тъй като се борим срещу небесни началства и власти, а не срещу кръв и плът (Ефесяни 6:12), ние трябва да спечелим победа над тъмната страна, преди да можем да пораснем напълно. Книгата ми „Победа над мрака“ е насочена към ходенето на вярващия във вяра и зрялост в Христос и разкрива тактиките на Сатана, използвани срещу тази цел. Книгата се занимава с основоположните въпроси на твоята самоличност в Христос и набелязва практически стъпки как да живееш чрез вяра, да ходиш в Духа, да обновяваш ума си, да се справяш с емоциите си и да определяш емоционалните травми от миналото чрез вяра и прошка. Горещо ви препоръчвам да четете „Победа над мрака“ заедно с изучаването на тази книга.

Втората концепция за успешния християнски живот е свободата, която е централната тема на „Разчупване на оковите“. Апостол Павел заявява: „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“ (Галатяни 5:1). Този стих не само ни уверява, че Бог желае да бъдем свободни, но ни предупреждава, че можем да изгубим свободата си.

Преди да приемем Христос ние бяхме роби на греха. Но заради делото на Христос на кръста, силата на греха над нас бе разчупена. Сатана няма право да ни притежава, нито има власт над нас. Той е победен враг, но е решил да ни пречи да разберем това. Той знае, че може да блокира твоя успех като християнин, ако те накара да вярваш в заблудата, че ти си само продукт на своето минало, роб на греха, склонен към неуспех и управляван от своите привички. Докато успява да те обърква и заслепява с черните си лъжи, няма да виждаш, че веригите, които някога са те оковавали, са разчупени. Ти си свободен в Христос, но ако дяволът успее да те заблуди и да те накара да вярваш, че не си, няма да преживееш свободата, която е твое наследство. Не вярвам в порастването за един ден, но вярвам в получаването на свобода за един миг и съм виждал как хиляди хора са били освобождавани от истината. Щом един човек е свободен, ще бъдеш учуден колко бързо може да израства.

В тази книга съм се опитал да изясня природата на духовните конфликти и да набележа как могат да бъдат разрешени в Христос. Част първа обяснява твоето положение на свобода, защита и власт в Христос. Част втора предупреждава за твоята уязвимост за съвсем реалните и съвсем лични демонични влияния, които се стремят да ограбят от теб твоята свобода чрез изкушения, обвинения, заблуда и контрол. Част три представя стъпките към свободата в Христос, които ще ти помогнат да ходиш свободен от плановете на врага в своя живот.

Контрастът между окови и свобода в живота на вярващия чудесно е илюстриран от следното писмо на един успяващ в професията си мъж. Той за разлика от Нанси, за всички този мъж изглеждаше като нормален, посещаващ редовно църквата християнин, който имаше успех в семейството и кариерата си. Но той не беше свободен.

Скъпи Нийл, свързах се с теб, защото преживявах куп, на пръв поглед, необясними „психологически“ атаки. Емоционалните ми проблеми вероятно се коренят в детството ми с филмите на ужасите, дъските за спиритически сеанси и т.н. Ясно си спомням колко се страхувах от посещение на дяволски сили, след като гледах филма „Кръвта на Дракула“.

Баща ми беше доста избухлив човек и често имаше емоционални изблици. Моята реакция за оцеляване бе да плача и да се обвинявам, че съм го раздразнил. За мен стана начин на живот да затварям чувствата в себе си. Възмъжавах, като продължавах да се обвинявам за всички лични недостатъци и неуспехи.

После приех Христос като свой личен Господ и Спасител. Израснах духовно през последните няколко години, но никога не съм се радвал на пълен мир. Винаги имаше едно стаено съмнение за връзката ми с Бога, когото виждах като далечен и строг. Трудно ми бе да се моля, да чета Библията и да внимавам на проповедите на пастора. Сериозно се питах за целта си в живота. Преживявах ужасни кошмари, от които се будех, крещейки.

Именно по време на молитвата си с теб най-сетне открих свободата в Христос. Осъзнах, че Бог не е строг, студен възпитател, а любящ баща, който се радва на моите постижения. Също преживях голямо освобождение, когато се молих за отхвърляне на всяко демонично действие, което ми е било предадено от моите прадеди.

Сега, когато чета Божието Слово, разбирам го както никога преди. Вече съм си изградил по-положително отношение и цялостните ми взаимоотношения с Господа са се променили напълно. След нашата среща повече не съм имал кошмари.

Нийл, страхувам се, че много християни като мен живеят някъде там своя живот в „тихо отчаяние“ заради атаката на демонични сили. Щом аз съм могъл да стана жертва на тези сили и външно да не си е личало, това може да стане и с други.

Искрено твой, училищен инспектор.

И ти ли си един от онези християни, които живеят в тихото отчаяние в оковите на страха, гнева, депресията, навиците, с които не можеш да скъсаш, страховете или вътрешните гласове, от които не можеш да избягаш, или грешното поведение, от което не можеш да се отървеш? Не казвам, че всеки духовен проблем е в резултат на пряка демонична дейност. Но може би си в окови, защото си пренебрегнал или отрекъл реалността на действащите демонични сили в света днес. Твоето наследство в Христос е пълната свобода, която Той обещава в Писанието, както личи от свидетелствата на Нанси, училищния инспектор и много други, за които ще прочетеш в следващите страници. Нека ти представя този, който вече е победил мрака и е осигурил твоята свобода: Исус Христос, който разчупва оковите!