Имаш пълното право да бъдеш свободен

Лидия бе жена на средна възраст, която от началото на живота си нямала успех. Спомени за ритуално и сексуално насилие от детството я преследвали непрекъснато в живота й като християнка. Когато дойде да ме види, ниското й самочувствие сякаш нямаше шансове да се поправи. Докато ми разказваше историята си, Лидия изразяваше малко емоции, но думите и отразяваха пълното й отчаяние.

— Коя си ти, Лидия? Как гледаш на себе си? — попитах я аз, когато тя завърши.

— Аз съм зла — отговори тя стоически. — За никого нищо не струвам. Хората ми казват, че съм зла и всичко, което върша, създава проблеми.

— Ти не си зла — възразих аз. — Как може едно Божие дете да бъде зло? Така ли гледаш на себе си?

Лидия кимна.

Протегнах се за лист хартия, на който бяха напечатани твърдения, описващи кои сме в Христос според стихове от Библията, и го подадох на Лидия. (Тези твърдения са включени в раздела с помощни материали в края на тази книга.)

— Искам да прочетеш тези твърдения на глас още сега — наредих аз. — Те ще ти напомнят каква е твоята самоличност според Библията.

Лидия взе листа и започна да чете на глас първото изречение, заеквайки:

— Аз съм с-с-солта на зе-зе…

Изведнъж лицето й се промени. Тя погледна нагоре и се изкикоти:

— Как не, мръсно…!

Никога не е приятно да видиш как лукавият проявява грозния си вид чрез жертва като Лидия. Но чрез молитва в името на Исус аз поех контрол над ситуацията и поведох Лидия по стъпките към свободата. Тя успя да погледне от нова страна на това, което бе действително в Христос. Като разбра, че е на първо място продукт на Христовото дело на кръста, а не жертва на миналото си, тя успя да отхвърли веригите на духовните окови и да започне да живее според истинската си самоличност като Божие дете.

По-късно ми каза, че текстът на листа хартия, който й бях дал, се изгубил. Имаше ли нещо магическо в хартията или твърденията, напечатани върху него? Не, това беше само мастило върху хартия. Но беше безкрайно важно Лидия да осъзнае коя е в Христос. Сатана я бе накарал да вярва, че е без стойност и зла, а това бе лъжа. Той бе твърдо решен тя да не прочете и онези истинни твърдения за нейната самоличност като Божие дете. Той знаеше, че Божията истина щеше да обезоръжи лъжата му, също както светлината обезоръжава тъмнината. И нямаше да се предаде без бой.

Нищо не е по-основно за твоята свобода от оковите на Сатана от разбирането и утвърждаването на това, което Бог е сторил за теб в Христос, и това, което си ти като резултат. Всички ние живеем според това какви се виждаме. Всъщност никой не може последователно да действа по начин, който не съответства на представата, която има за себе си. Твоето отношение, действия, отговори и реакции на обстоятелствата в живота се определят от съзнателната и несъзнателната представа, която имаш за себе си. Ако гледаш на себе си като безпомощна жертва на Сатана и неговите заговори, ще живееш като негова жертва, вързан в оковите на неговите лъжи. Но ако виждаш себе си като обичано и прието Божие дете, каквото наистина си, ще живееш като Божие дете.

В тази глава искам да осветя няколко критични аспекта на нашата самоличност в Христос. Много от вас вече са осъзнали библейските истини, обобщени тук, а на други тази част може да се стори малко трудна, заради доктриналното си съдържание. Но ви съветвам да не прескачате този преглед по пътя си към по-практични глави. Тези идеи са основоположни за твоята свобода от духовния конфликт като Божие дете. Въпросът за духовната самоличност и зрялост в Христос е толкова важен, че отново ви препоръчвам да четете „Победа над мрака“ заедно с тази книга.

Ти си вечно жив и благословен

Личността ти се състои от най-малко два основни елемента: твоята материална същност и твоята нематериална същност. Отвън имаш физическо тяло, а отвътре душа-дух: способността да мислиш, да чувстваш, да избираш (разумът, емоциите и волята често като цяло се определят като душата) и да общуваш с Бога (дух). Твоето тяло е в съюз с твоята душа-дух и това те прави физически жив.

Когато Бог сътвори Адам, той го направи напълно жив — физически и духовно. Но заради греха на Адам и последвалата духовна смърт, всеки, който се ражда в света, се ражда физически жив, но духовно мъртъв. Тъй като си бил отделен от Бога, липсвало ти е присъствието и мъдростта на Бога в твоя живот, ти си се научил да живееш независим от Бога, насочил интересите си към самия себе си. Тази заучена независимост от Бога се нарича в Писанието плът.

Когато се новороди, твоята душа-дух бе съединена с Бога и ти оживя духовно, както жив бе Адам в градината преди да съгреши. В Посланието до Ефесяните на няколко места се повтаря, че сега си в Христос и Христос е в теб. Тъй като Христос, който е в теб, е вечен, духовният живот, който си получил от Него, е вечен. Не е нужно да чакаш да умреш, за да получиш вечния живот, ти го притежаваш още сега! И за разлика от това, което Сатана би желал да вярваш, той не може по никакъв начин да ти отнеме вечния живот, защото не може да отнеме Исус от теб, който е обещал никога да не те остави или забрави (Евреи 13:5).

Ти си превърнат от грешник в светия

Чувал ли си някога християнин да нарича себе си „само грешник, спасен по благодат“? Наричал ли си себе си така? Ако гледаш на себе си като на грешник, ще съгрешаваш, какво друго би могъл да прави един грешник? Твоят християнски живот ще бъде в най-добрия случай посредствен, по нищо няма да се различава от живота на невярващия и следователно ще те преследват мисли за поражение. Сатана ще се възползва от възможността да ти внуши вина и да те убеди, че си обречен на духовно съществуване с възходи и падения. Като победен християнин ще изповядваш греха си и ще се стремиш да вършиш добро, но вътрешно ще признаваш, че си само грешник, спасен по благодат, който просто чака грабването.

Това ли си ти в действителност? В никакъв случай! Библията не нарича вярващите грешници, дори не грешници, спасени по благодат. Вярващите са наречени светии, святи хора, които понякога съгрешават. Ние ставаме светии в момента на спасението (оправдание) и живеем като светии във всекидневния си живот (освещение), като продължаваме да вярваме в това, което Бог е направил, и продължаваме да утвърждаваме кои сме всъщност в Христос. Ако не успееш да видиш себе си като Божие дете, напразно ще се опитваш да живееш като такова, а Сатана без много усилия ще успее да те убеди, че не си много по-различен от онова, което си бил преди да повярваш и че нямаш никаква стойност за Бога или за който и да е друг. Но ако приемеш с вяра радикалната промяна в своята същностна идентичност от грешник в светия, ще имаш мощно положително влияние върху всекидневното си съпротивяване срещу греха и Сатана.

Ти си участник в божественото естество

Ефесяни 2:1-3 описва нашето естество преди да дойдем при Христос: „Бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт… и по естество сме били чада на гнева“. Преди да станем християни самата ни природа бе грешна и резултатът на нашия грях бе смърт (отделяне от Бога). Като такива ние  служехме на себе си и на Сатана.

Но при спасението Бог промени самата ни същност; ние станахме „участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление на света“ (2 Петрово 1:4). Вече не си в плътта, ти си в Христос. Преди обръщането ти имаше грешно естество, но сега си участник в Христовото божествено естество. Не си нито вечен, нито божествен, но си завинаги свързан с Христовата божественост. Апостол Павел определя това така: „Някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината (Ефесяни 5:8); Затуй ако е някой в Христос, той е ново създание“ (2 Коринтяни 5:17). Пред обвиненията на Сатана, че изобщо не сме се променили, трябва да вярваме и да живеем в хармония с факта, че сме завинаги различни в Христос.

Новият Завет говори за личността, която си бил преди да приемеш Христос, като старата същност („стария човек“). При спасението твоята стара същност, която бе мотивирана да живее независимо от Бога и следователно се характеризираше с греха, умря (Римляни 6:6), а оживя новата ти същност, мотивирана от новата ти самоличност в Христос, която се характеризира със зависимост от Бога (Галатяни 2:20).

Твоята стара същност трябваше да умре, за да бъде прекъсната връзката ти с греха, който доминираше в нея. Да бъдеш нов човек не означава да бъдеш безгрешен (1 Йоан 1:8). Но тъй като старата ти същност е разпъната и погребана с Христос, вече не си принуден да съгрешаваш (1 Йоан2:1). Ти съгрешаваш, когато избереш да действаш независимо от Бога.

Можеш да бъдеш победител над плътта и греха

Твоята смърт за греха сложи край на връзката ти с греха като твой господар, но не сложи край на съществуването на греха. Грехът все още е жив, силен и привлекателен, но силата и властта му бяха разчупени (Римляни 8:2). Освен това твоята плът, онази част от теб, която бе обучена да живее в независимост от Бога, преди да срещнеш Христос, също не е умряла. Ти все още имаш спомени, навици, обусловени реакции и мисловни модели, заложени в твоя мозък които те изкушават да се насочиш към собствените си интереси. Вече не си в плътта, както бе старото ти естество, сега си в Христос. Но можеш все още да избереш дали да ходиш по плът (Римляни 8:12, 13) в съюз с онези стари импулси да служиш на себе си вместо на Бога. Ти си отговорен да разпъваш плътта си (Римляни 8:13) всекидневно, като се учиш да ходиш по Духа (Галатяни 5:16) и да моделираш отново старите си мисли, като позволяваш ума ти да се обновява (Римляни 12:2).

Макар да си мъртъв за греха, силното привличане на греха може все още да те кара да се бориш с чувството, че си повече жив за греха, отколкото за Христос. Но Римляни 6:1 – 11 ни учи, че това, което се отнася за Господ Исус Христос, се отнася и за нас по отношение на връзката ни с греха. Бог Отец позволи Синът Му да „стане грях“ (т.е. да установи връзка с греха), за да паднат върху Него всички грехове на света — минали, настоящи и бъдещи (2 Коринтяни 5:21). Когато умря на кръста греховете ни бяха на Него. Но когато възкръсна от гроба, върху Него нямаше грях. Когато се възкачи на небето, върху Него нямаше грях. И днес, когато стои отдясно на Отец, върху Него няма грях. Тъй като стоим в небесни места ( Христос, ние също сме умрели за греха.

Когато намерим обещание в Библията, можем да го приемем за себе си. Когато стигнем заповед, подчиняваме й се. Но  като че, й вярваме. Стиховете в Римляни 6:1-11 не са заповеди, за да им се подчиняваме, те са истини, които трябва да вярваме. Христос вече е умрял за греха и тъй като ти си в Него, също си умрял за греха. Не можеш да умреш за греха, защото вече си мъртъв, можеш само да го вярваш. Срещал съм християни, които все още се опитват да умрат за греха и животът им е нещастен и безплоден като резултат, тъй като се опитват да направят нещо, което вече е направено.

Забележете използването на миналото време в Римляни 6:1-11 (курсивът е добавен): „Ние, които сме умрели“ (стих 2); „ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му“ (стих 3); „ние се погребахме с Него“ (стих 4); „нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха“ (стих 6); „защото който е умрял, той е оправдан от греха“ (стих 7); „ако сме умрели с Христа, вярваме, ще и да живеем с Него“ (стих 8). Тъй като тези стихове са в минало време и сочат това, което вече е вярно за нас, можем само да ги вярваме.

Стих 11 обобщава това, което трябва да вярваме относно връзката си с греха заради положението си в Христос: „Така и вие, считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса“. Няма значение дали се чувстваш мъртъв или не; трябва да считаш себе си мъртъв, защото е така. Хората неправилно се чудят: „Какво трябва да преживея, за да стане това реалност?“ Единствената необходима опитност е Христос на кръста, а това вече е станало. Когато решим да вярваме в това, което е вярно за нас и греха, и да ходим въз основа на това, което вярваме, нашите правилни взаимоотношения с греха ще се проявят в нашата опитност. Но докато поставяме опита си пред вярванията си, никога няма да познаем напълно свободата, която Христос купи за нас на кръста.

На базата на това, което Римляни 6:1-11 ни сочи да вярваме, Римляни 6:12, 13 ни казва как да се отнасяме към греха: „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.“ Грехът е суверен господар, който изисква служба от поданиците си. Ти си мъртъв за греха, но все още имаш възможността да му служиш, като поставяш тялото си в услуга на греха. От теб зависи да избереш дали ще позволиш на тялото си да бъде използвано за греха или за правдата. Сатана, който е в корена на всеки грях, ще се възползва от онзи, който се опитва да остане неутрален.

Като илюстрация да предположим, че твоят пастор те помоли да използва колата ти, за да занесе помощи с храна на нуждаещи се хора и крадец пожелае колата ти, за да ограби банка. Това е твоята кола и ти можеш да решиш да я услужиш на този, който избереш, на добрия или на злия. Кое ще избереш? Едва ли ще се замислим!

Твоето тяло също е твое да го използваш или за Бога, или за греха и Сатана, но изборът зависи от теб. Ето защо апостол Павел писа толкова настоятелно: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение“ (Римляни 12:1). Заради Христовата победа над греха, ти си напълно свободен да избереш да не се подчиняваш на греха като на свой господар. Сам си отговорен да не позволяваш на греха да царува в твоето смъртно тяло.

Можеш да бъдеш свободен от силата на греха

„Да не позволявам на греха да царува в тялото ми — звучи чудесно, Нийл, но ти не знаеш колко трудна е моята борба с греха“, си мислиш сигурно. „Оказва се, че върша това, което не трябва, и не върша това, което трябва. Това е постоянна битка.“

Да, зная колко е трудна битката, самият аз съм се изправял пред нея. Както и апостол Павел. Той написа Римляни 7:15-25 със същите чувства на разочарование, които преживяваш ти. В този пасаж откриваме Божията пътека към свободата от силата на греха. Каня ви да послушате, докато аз и Дан навлизаме в този пасаж. Дан действително се бори, за да победи силата на греха в своя живот.

Нийл: Дан, нека разгледаме един пасаж в Свещеното Писание, който сякаш описва точно това, което в момента преживяваш. Римляни 7:15 гласи: „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша“. Не мислиш ли, че този стих описва твоето състояние?

Дан: Съвсем точно! Искам да върша това, което Бог обявява за правилно, но понякога се оказва, че върша точно обратното.

Нийл: Вероятно можеш да се идентифицираш и със стих 16: „Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър“. Дан, колко личности или участници са споменати в този стих?

Дан: Има само една личност и това явно е „аз“.

Нийл: Много обезсърчително е да знаем какво трябва да правим, но по някаква причина да не можем да го направим. Как си се опитвал да разрешиш тази дилема в собствения си ум?

Дан: Понякога се чудя даже дали съм християнин. За другите сякаш дава резултати, но не и за мен. Често си мисля дали християнският живот дори е възможен или дали Бог наистина съществува.

Нийл: Ако ти и Бог бяхте единствените участници в този сценарий, би било логично да обвиниш или Бога, или себе си за затрудненото си положение. Но сега погледни към стих 17: „Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене“. Колко участници има сега, Дан?

Дан: Явно двама, но не разбирам.

Нийл: Нека прочетем стих 18 и да видим дали ще схванем логиката: „Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша“.

Дан: Много отдавна съм научил този стих. Толкова лесно беше да повярвам, че не ставам за нищо.

Нийл: Той не казва това, Дан. Всъщност той казва точно обратното. Това, което живее в теб, не е теб. Ако имах треска, забита в пръста, тя нямаше да бъде „нищо добро“. Но това „нищо добро“ не съм аз, а треската. Също така е важно да отбележим, че това „нищо добро“ не е дори моята плът, а това, което живее вътре в моята плът. Ако виждаме себе си сами в тази борба, ще бъде безнадеждно да живеем праведно. Тези пасажи много ясно ни казват, че в нашата борба срещу греха участва и втора страна, чиято природа е различна от нашата.

Разбираш ли, Дан, когато ти и аз се родихме, ние се родихме под наказанието на греха. И знаем, че Сатана и пратениците му винаги желаят да ни задържат под това наказание. Когато Бог ни спаси, Сатана изгуби битката, но той не подви опашка, не си изтръгна отровните зъби. Сега той се е посветил на задачата да ни държи под властта на греха. Ние знаем също, че той ще действа чрез плътта, която е останала след спасението.

Нека продължим да четем и да видим можем ли да научим нещо повече за това как се води войната: „Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо“ (стихове 19-21).

Дан, можеш ли да откриеш в тези пасажи характера на това „нещо добро“, което живее в теб?

Дан: Разбира се, то е явно зло и грях. Но това не е ли всъщност моят собствен грях? Когато съгреша, се чувствам толкова виновен.

Нийл: Няма съмнение, че ти и аз съгрешаваме, но ние не сме сами по себе си грях. Злото съществува в нас, но ние не сме самото зло. Това не ни извинява за греха, защото апостол Павел малко по-горе пише, че сме отговорни да не оставяме греха да царува в смъртните ни тела (Римляни 6:12).

Чувствал ли си се някога толкова разочарован, че просто да ти се иска да удариш някого или себе си?

Дан: Почти всеки ден!

Нийл: Но когато се успокоиш, имаш ли отново мисли, които са в съзвучие с твоята самоличност като християнин?

Дан: Винаги и тогава се чувствам ужасно, че съм избухнал.

Нийл: Стих 22 обяснява този цикъл: „Защото, колкото до вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон“. Когато действаме противно на това, което сме всъщност, Святият Дух веднага ни изобличава заради връзката ни с Бога, а ние често го изкарваме на себе си. Но скоро истинската ни природа отново се проявява и ние сме привлечени към Бога. Също като разочарована жена, която заявява, че повече не иска да има нищо общо със съпруга си. Иска да напусне и изобщо не я е грижа за него. Но след като дава израз на болката си и изразява емоциите си, тя омеква и казва: „Наистина го обичам и не желая да се развеждам. Но не виждам друг изход.“ Това е вътрешният човек, истинската природа, която се проявява. Стих 23 описва природата на тази борба с греха: „Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми“. Според този пасаж, Дан, къде се води битката? Дан: Битката сякаш е в ума. Нийл: Точно там бушува битката. Разбира се, ако Сатана успее да те накара да мислиш, че си единственият, който воюва, ще се обръщаш срещу себе си или срещу Бога всеки път, когато съгрешаваш. Ще го кажа така: ако едно куче дойде при теб и те ухапе по крака, себе си ли ще удариш или кучето?

Дан: Кучето. Но в моята битка с греха, никой не ми е казвал, че „кучето“ — грехът — е това, което ми нанася болка!

Нийл: Точно така! Затова удряш себе си. Но аз съм разбрал, че хората в крайна сметка се изморяват да удрят себе си, затова се отдалечават от Бога, обгърнати от чувство за поражение и осъждение: „Окаян аз човек!

Кой ще ме избави от тялото на тая смърт!“ Той не казва „Колко съм зъл“; той казва „Колко съм нещастен“. Той е победен, защото не е свободен.

Опитите му да върши това, което е правилно, срещат поражението. Той се чуди:

„Възможна ли е победата?“

Стих 25 дава отговора: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта — на закона на греха.“

Дан: Мисля, че започвам да разбирам. Аз обвинявах себе си за неспособността си да живея като християнин. Виждам, че апостол Павел е бил разочарован от неуспеха си, но той не се нахвърля върху себе си. Приема отговорността си, но не обвинява себе си. Нещо още по-важно, той изразява увереност, като се обръща към Бога, защото Господ Исус ще му даде сили да живее над греха.

Нийл: На правия път си. Ако обвиняваш себе си, това няма да ти помогне, защото няма осъждане за онези, които са в Христос Исус (Римляни 8:1, 2).

Трябва да разбереш характера на битката за твоя ум. После ще откриеш в кой момент губиш тази битка в собствения си живот, като позволяваш на греха да царува в тялото ти. Когато го откриеш и се справиш с него, ще намериш свободата в Христос.

ИМАШ ПЪЛНОТО ПРАВО ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН
Можеш да спечелиш битката за своя ум

Римляни 7:23 и 8:5-7 показват, че в сърцевината на всички духовни окови е умът. Там трябва да се води битката и да се спечели, ако искаш да преживееш свободата в Христос, която е твое наследство. Апостол Павел пише: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа“ (2 Коринтяни 10:3-5).

Някои крепости с лоши навици и грешни мисловни модели са се установили, когато си се учил да живееш независимо от Бога. Твоята нехристиянска околна среда те е научила да мислиш и да откликваш на живота по нехристиянски начини и тези модели и реакции са се вкоренили в твоя ум като крепости. Но когато си станал християнин, никой не е натиснал копчето „Триене“ в твоя ум. Твоите стари плътски навици и мисли не са били изтрити, те са все още част от твоята плът, с която трябва да се справяш всекидневно. За щастие обаче не сме просто продукт на своето минало, ти си ново създание в Христос (2 Коринтяни 5:17) и сега си на първо място продукт на Христовото дело на кръста. Старите крепости могат да бъдат унищожени, както ще отбележим в част трета на тази книга.

Само защото си християнин сега, не си мисли, че Сатана не е заинтересуван повече да те манипулира за целите си чрез твоя ум. Непрестанна цел на Сатана е да прониква в мислите ти със своите мисли и да прокарва лъжата си пред лицето на Божията истина. Той знае, че ако успее да управлява мислите ти, може да управлява поведението ти.

Но Сатана е умен, той не се втурва като бик в магазин за порцелан, той се плъзга като змия по тревата (2 Коринтяни 11:3). Той може да въведе мислите си, като те изкушава да действаш независимо от Бога, но така, сякаш това са твои собствени мисли или дори Божии мисли. Писанието ясно учи, че Сатана може да влага мисли в умовете ни, както стори с Давид (1 Летописи 21:1), Юда (Йоан 13:2) и Анания (Деяния 5:3).

Един от студентите ми е пример колко заблуждаващи могат да бъдат мислите на

Сатана. Джей дойде в офиса ми един ден и каза:

— Д-р Андерсън, имам проблем.

— Какъв е проблемът, Джей?

— Когато седна да уча, по цялото ми тяло преминават тръпки, ръцете ми неволно се издигат, зрението ми се размазва и не мога да се концентрирам.

— Разкажи ми за ходенето си с Бога — заинтересувах се аз.

— Имам много близко общение с Бога — похвали се Джей.

— Какво имаш предвид?

— Ами когато тръгвам от училище на обяд всеки ден, питам Бога къде иска да обядвам в този ден. Ако чуя мисъл, която казва „Бъргър Кинг“, отивам в „Бъргър Кинг“. После го питам какво иска да ям. Ако идва мисъл да си поръчам голям сандвич, поръчвам си голям сандвич.

— Какво можеш да кажеш за посещаването на църква? — продължих аз.

— Всяка неделя ходя там, където Бог ми казва да отида. Последните три седмици Бог ми казваше да отида в църквата на мормоните.

Джей искрено искаше да върши това, което Бог желае. Но той се вслушваше в субективните си мисли, сякаш бяха Божия глас, вместо да пленява всяка мисъл да се покорява на Христа (2 Коринтяни 10:5). По този начин той се бе отворил за действието на Сатана в своя живот, като резултатът бе, че богословското му обучение бе саботирано.

Ако не победиш изкушението на Сатана още на прага на своя ум, ще започнеш да прехвърляш в ума си неговата мисъл, да я развиеш като вариант и накрая ще избереш да действаш според нея. Повтарящи се действия изграждат навик и ако упражняваш един грешен навик достатъчно дълго, в ума ти ще се издигне крепост. Когато се издигне крепост, ти вече си изгубил способността си да упражняваш контрол над поведението си в тази област. Много повече ще говорим за изкусителните планове на Сатана и опитите му да управлява ума и поведението ти във втора част.

Как събаряме крепостите?

Моделите на отрицателно мислене и поведение са заучени и можем да се отучим от тях чрез дисциплинирано библейско изучаване и съветване. Някои крепости се коренят в демонично влияние и духовни конфликти от минали и настоящи душевни атаки, които оковават жертвите. Такива хора трябва да бъдат освободени от белезниците на сатанинските лъжи чрез Божията истина. Исус каза: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Част трета посочва стъпките към свободата, основани на истината в Божието Слово.

Когато Тереза дойде да ме види, тя бе млада жена, християнка, в оковите на себеразрушително натрапчиво поведение, след като бе оцеляла след опит за самоубийство. Тереза бе похарчила хиляди долари и бе прекарала много месеци от живота си в клиники за хора с нарушени хранителни навици и психиатрични болници. Аз разговарях с нея в продължение на три часа един ден, като я преведох по стъпките към свободата. Един месец по-късно получих следното писмо:

Скъпи Нийл, просто исках да ти пиша и да ти благодаря за времето, което отдели за мен миналия месец. Когато се молехме, чувствах, че нищо не е станало и че в корена на проблемите ми няма нищо демонично. Бях сбъркала. Не съм имала нито една себеунищожителна мисъл или натрапчив подтик от този ден нататък. Вярвам, че процесът на моето освобождение всъщност е започнал в мен чрез молитвите на други християни през месеците след моя опит за самоубийство. Откакто те срещнах, нещо наистина се промени в моя живот и аз се чувствам свободна днес. Не съм рязала тялото си цял месец и това е истинско чудо!

Тереза, Надявам се осъзнавате факта, че победата действително е възможна за онези, които са в Христос. Бушува битка, но ние сме на страната на победителите, защото сме повече от победители в Христос!