Да се изправиш срещу бунтовния княз

Една от първите личности, която дойде при мен заради духовни конфликти и демонично влияние, бе Дейзи, двадесет и шест годишно момиче, хипи от шестдесетте години. Дейзи бе християнка и завършваше университета, но преживяваше сериозни душевни и емоционални проблеми, които се появили, когато бащата се развел с майка и. В продължение на пет години Дейзи получавала диагноза параноична шизофрения. След като около три седмици тя идваше на консултации при мен, Дейзи накрая намери смелост да заговори за змиите в нейния живот.

— Какви змии? — попитах аз.

— Ами те изпълзяват при мен през нощта, когато си легна — призна тя.

— Какво правиш, когато дойдат змиите?

— Тичам при майка си. Но те отново се връщат, когато остана сама.

— Ще ти кажа какво трябва да направиш — продължих аз. — Когато си легнеш и змиите дойдат, кажи високо на глас „В името на Христос ви заповядвам да напуснете“.

— Не бих могла — запротестира Дейзи. — Не съм достатъчно израснала, нито достатъчно силна.

— Не става въпрос за израсналост, става въпрос за твоето положение в Христос. Ти имаш пълното право да се съпротивиш на Сатана и да го накараш да си тръгне, колкото и аз.

Дейзи потрепери при тази перспектива.

— Добре, предполагам, че ще мога да го направя.

Тя въздъхна и това прозвуча така, сякаш току-що се е съгласила да пие машинно масло.

Следващата седмица, когато Дейзи влезе при мен, тя каза:

— Змиите си отидоха!

— Страхотно! Защо не ми каза за тях по-рано?

—  Защото се страхувах, че и при теб ще започнат да идват. Сега разбирам, че това просто е било част от лъжата.

След няколко месеца Дейзи бе свободна от демоничното влияние и започна да служи в работата с деца в църквата. Ако проблемът й бе стриктно психологически или причинен от химичен дисбаланс, завземането на контрола над змиите в името на Исус нямаше да даде никакъв резултат. Но в случая на Дейзи проблемът бе духовен и пет години лечение в психиатрии и с лекарствени средства не бе дало резултат.

Преди да обсъдим в подробности реалността и настоящата дейност на Сатана и неговите демони, трябва да разберете позицията си в Христос. Яков пише: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас“ (Яков 4:7). Но ако не му се противите, той няма причини да си тръгне. Или ако просто се завивате през глава с одеялото от страх и казвате: „О, Боже, направи нещо за да се махне това демонично влияние“, злите духове няма да си тръгнат. Да се противиш на дявола в живота си е твоя отговорност въз основа на авторитета, който имаш в Христос.

С паспорта на Исусовата власт

Забележете как Исус подготви учениците си за служение: „И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните“ (Лука 9:1, 2). Исус знаеше, че когато учениците му започнат да проповядват Божието царство и да изцеляват болните, демоничните сили ще вдигнат голяма врява в опозиция. Затова Той конкретно им даде сила и власт над демоните.

По-късно Исус изпрати седемдесет от последователите си на подобна мисия и те се „върнаха с радост и казаха: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас“ (Лука 10:17). Тези мисионери бяха духовно настроени да знаят, че демоните съществуват и че това бе сила, която трябваше да имат предвид при своето служение. Последователите на Исус бяха свидетели как злите духове се противопоставяха на техния Господар и може би очакваха същото отношение. Вероятно те дори бяха започнали мисията си със страх и съмнения относно срещата си с демоничната съпротива. Но се върнаха изненадани от победата, която преживяваха над злите духове.

Но Исус бързо повдигна въпроса за духовните конфликти пред погледа им: „Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии; и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:19, 20). Исус изпрати седемдесетте да проповядват евангелието и да изцеляват, но когато се върнаха, те говореха само как демоните са тичали пред тях. „Не гледайте само на демоните, отвърна Исус, гледайте на Божието царство, гледайте на служението, гледайте на Бога.“

Това е добро предупреждение. Когато се научите да упражнявате власт над царството на тъмнината в своя живот и живота на другите, може да се изкушите да погледнете на себе си като на някакъв духовен освободител. Вие гравитирате около библейски изучавания за сатанизма, окулта и движението Ню Ейдж и започвате да търсите демони под всеки камък. Ноистината е тази, която освобождава, а не познаването на грешката. Ти нямаше да имаш никаква власт, ако не беше дете на Бога и ако не беше в Христос. Това кой си трябва винаги да бъде по-важно от това, което правиш.

Правото и способността

Исус даде на учениците Си както властта, така и силата над демоните. Каква е разликата? Властта е правото да управляваш, това е въпрос на положение. Един полицай има правото да спре уличното движение на кръстовище, защото е в положение на власт, която удостоверява със съответните документи. По същия начин Исус даде на учениците Си Своите документи. Те имаха правото да господстват над демоните заради положението си на последователи на Този, на когото е дадена цялата власт на небето и Земята (Матей 28:18).

От друга страна, силата е способността да се управлява. Един полицай може да има властта да спре движението, но да няма физическата способност да го стори. Ако се опита да спре движението със собствени сили, вероятно ще бъде прегазен. Но ако застане на издигнат в средата на кръстовището циментен подиум, то може да няма никаква власт да накара колите да спрат, но със сигурност има способността да го направи!

Никой добър началник не би дал отговорност на подчинените си, без да им даде власт и без да ги подготви със способности, за да се справят с работата. Исус даде на учениците си отговорност да прогласяват Божието царство. Ако не им беше дал власт и сила в духовния свят, демоните щяха само да се присмеят на слабите им опити и да ги подгонят (както стана със седемте сина на Скева в Деяния на апостолите 19).

Може би си мислиш, като Дейзи, че не си достатъчно зрял да се противопоставяш на демоничното влияние в своя живот. Може би по някакъв начин си представяш, че врагът е по-силен от теб. Истината е тази, че макар вътре в себе си да нямаш способността да се противопоставяш на Сатана и демоните му, в Христос можеш. Израилтяните гледаха уплашено към Голиат и казваха: „Не можем да се преборим с него“. Но Давид погледна на Голиат и каза: „Кой е този необрязан филистимец, та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?“ (1 Царе 17:26) и после замахна към него с прашката си. Армията сравняваше Голиат със себе си и трепереше, Давид сравни Голиат с Бога и триумфира. Когато се срещаш с духовните неприятели на своята душа, помни: ти с Исус е равно на мнозинство.

Хората често приемат, че аз имам някаква степен на успех при противопоставянето на демоничните сили заради образованието си, призванието си или силната си личност. Това изобщо не е вярно. Едно малко дете и една възрастна дама в Христос имат същата власт в духовния свят като мен. Ние „се хвалим с Христа Исуса и не уповаваме на плътта“ (Филипяни 3:3).

Стройте се!

Това бе събитие, което отвори очите на учениците — да открият, че „в Твоето име и бесовете се покоряват на нас“ (Лука 10:17). „Покорявам“ (hupotasso) е военен термин, който означава „поставям под командване“. Той представя група войници, които внимават и следват изрично заповедите на своя командващ офицер.

Може би учениците страдаха от същата неправилна представа, която заслепява много християни днес. Ние виждаме Бога и царството Му от едната страна, а Сатана и неговото царство от другата страна. И двете царства изглеждат много мощни и ето ни нас, по средата между двете, като въжето на два състезаващи се отбора по дърпане на въже. В някои дни сякаш Бог печели, а в други дни дяволът като че ли надделява. И ние не можем да определим кой ще спечели битката.

Но учениците се върнаха от мисията си с нов поглед, верен поглед. Духовната власт не е борба за дърпане на въже в хоризонталната плоскост, това е вертикална командваща верига. Исус Христос има цялата власт на небето и на Земята (Матей 28:28); той е на върха. Той е дал Своята власт и сила на слугите Си, за да я упражняват в Негово име (Лука 10:17); ние сме под Него. А Сатана и демоните му? Те са на дъното, подчинени на властта, която Христос ни е дал. Те нямат вече право да управляват живота ти, както редник няма право да нарежда на генерал да чисти тоалетните. Защо тогава царството на тъмнината упражнява такова отрицателно влияние в света и живота на християните? С една дума, лъжата. Сатана не е равен по сила на Бога, Той е победен враг. Но ако успее да те накара да вярваш в лъжата, че има повече сила и власт от теб, ще живееш, сякаш това е вярно! На теб е дадена власт над царството на тъмнината, но ако не я вярваш и не я упражняваш, все едно, че я нямаш.

Осъзнах този контраст по време на един разговор с жестоко обладана от демони жена. По време на срещата ни жената, която беше висока и яка, изведнъж се изправи от стола и тръгна към мен с пламнал поглед и ръмжаща уста. В този момент бях благодарен, че оръжията в нашата война не са плътски, защото иначе трудно щях да се защитя от обладан от демони човек с нейните размери.

Вместо това аз изговорих тези думи, основани на 1 Йоан 5:18 — не на жената, защото тя в момента не бе на себе си, а на злия дух, който я управляваше: „Аз съм Божие дете и лукавият не може да се докосва до мен. Седни веднага.“ Тя спря на момента и се върна на стола си. Ако не бях упражнил властта си в Христос, щеше да ме обхване страх и щеше да последва някакъв силов двубой. Но като застанах твърдо в името на Христос, аз неутрализирах празната демонстрация на сила на демона и можах да покажа на жената стъпките към свободата.

Епизодът беше просто демонична тактика за сплашване с цел да ме накара да се уплаша. Но „оръжията, с които воюваме, не са плътски“ (2Коринтяни 10:4). Когато Сатана се опита да внуши страх, трябва да държим положението си в Христос и да проявяваме духа на Духа, който включва себеобузданието, нужно, за да не откликнем със страх (Галатяни 5:23).

Исусовият документ в съвременния свят

„Това може чудесно да се отнася за дванадесетте и седемдесетте, които бяха подготвени с власт и изпратени от Исус“, може би си мислиш. „Но ние живеем в друга диспенсация. Виждам надаряването с власт в Евангелията, но това споменава ли се и в посланията? Можем ли да се радваме на същата власт в Христос в духовното царство, както онези, които лично са обикаляли с Него?“

Напълно! Всъщност заради смъртта, възкресението и възнесението на Христос и последвалото изливане на Святия Дух имаме дори още по-голямо предимство в духовната битка, отколкото първите ученици. Те бяха с Христос (Марк 3:14, 15), но ние сме в Христос. Това бе голямата новина на апостол Павел в първите редове на Посланието му до ефеската църква. Забележете колко пъти той споменава нашето положение в Христос (курсивът добавен):

Благословен да бъде Бог Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал е Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов (стихове 3, 4)… за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, в когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му (стихове 6, 7)… като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената, сиреч да се събере в Христа всичко (стихове 9, 10)… В Него казвам, в когото станахме и наследство… тъй щото да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа, в когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение — в коготокато и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Святи Дух (стихове 10-13).

Апостол Павел искаше да бъде сигурен, че никой няма да пропусне главната му мисъл. Десет пъти в първите 13 стиха той ни напомня, че всичко, което имаме, е резултат на нашата близка, лична връзка с възкръсналия Христос и Неговия пребъдваш Дух.

След като твърдо е установил колко реално е нашето положение в Христос, Павел дава израз на желанието на сърцето си за изпълнени с Духа вярващи в молитвата си:

Да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите — сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата (Ефесяни 1:18-20).

Защо се моли Павел очите на сърцето ни да се отворят? Защото проблемът със самоличността и начина, по който гледаме на себе си като християни, не е в това, че не сме в Христос, проблемът е, че не го виждаме или не го забелязваме, просто не го осъзнаваме. И когато не разбираме кои сме, нямаме свободата и плодоносния живот, които са присъщи за нашата идентичност. Освен това апостол Павел предполага, че проблемът ни с властта в духовния свят не е в това, че не сме потопени в превъзходното величие на Христовата сила, просто не го виждаме. И докато не успяваме да осъзнаем своя достъп до Христовата власт над царството на тъмнината, няма да успяваме да упражняваме тази власт в живота си и ще живеем в окови.

Дълбочината и широчината на властта

В Ефесяни 1:19-23 апостол Павел ни дава възможност да погледнем към динамичния извор на нашата власт в Христос. Той обяснява, че властта в наше разположение произтича от извора на сила, която е възкресила Исус Христос от мъртвите и го е положила от дясната страна на Отец. Този източник на сила е толкова динамичен, че апостол Павел използва четири различни гръцки думи в стих 19, за да го опише: „сила“ (dunameos), „действуването“ (energean), „могъщ“ (kratous) и „мощ“(ischuos). При възкресението на Исус Христос се откроява най-мощното действие на силата, описано в Божието Слово. И същата сила, която възкреси Христос от мъртвите и унищожи Сатана, е силата, която ни принадлежи, за да рушим делата на Сатана в ежедневния си живот.

Апостол Павел иска също да отвори очите ни за всепоглъщащия обхват на Христовата власт, която е „далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия“ (Ефесяни 1:21). Помислете за най-мощните и влиятелни политически или военни водачи в света, добри и лоши. Представете си най-страшните терористи, най-важните фигури в престъпния свят, наркобароните. Помислете за Сатана и всичките сили на тъмнината под негово командване. Исусовата власт не само е над всички тези човешки и духовни власти в миналото, настоящето и бъдещето, но тя е далеч над тях. Не може да става и дума за сравнение! А Неговата власт е на наше разположение, за да живеем в свобода и победа над демоничната намеса и влияние.

Този пасаж не ни учи, че имаме власт над всички болести, както апостолите. Можем да упражняваме власт над нанесените от демони болести, но да извличаме от тези стихове смисъла, че сме способни да упражняваме власт над микроби, вируси и бактерии е в най-добрия случай спорно. Нашата власт изглежда е ограничена до духовното царство.

Предоставена власт

Друга, отваряща очите истина, която апостол Павел развива в Ефесяни 1 и 2, се отнася до предоставянето на Христовата власт на „нас вярващите“ (1:19). Кога и къде е станало това? Павел вече е обяснил, че Божият върховен израз на сила и власт е бил възкресението на Христос от мъртвите и поставянето му в небесни места далеч над всички други началства (1:19-21). След като в скоби споменава грешното състояние, в което сме съществували преди спасението (2:1-3), Павел продължава централната тема за Христовата власт и връзката й с нас: „Бог обаче, като е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени) и като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места в Христа Исуса“ (2:4-6).

Апостол Павел искаше да видим, че когато Христос бе възкресен от мъртвите (1:20), онези от нас, които сме повярвали в Него, също сме били възкресени от своето състояние на духовна смърт и сме съживени „заедно с Христа“ (2:5, 6). Възкресението на Христос от гроба и нашето възкръсване от духовна смърт е станало по едно и също време. Съвсем логично е, че главата (Христос) и тялото (църквата Му) би трябвало да възкръснат заедно.

Освен това, когато Бог постави Христос от дясната Си страна и Му предаде всичката власт (Ефесяни 1:20-21), Той също постави нас от дясната Си страна и предаде на нас чрез Христос цялата власт (2:6), тъй като ние сме „заедно с Христа“ (2:5). Всичко това стана в един определен момент, в историческото възкресение и възнесение на Исус (около 29 години след Христа), „когато бяхме мъртви чрез престъпленията си“ (2:5). В момента, в който си приел Христос, ти си станал притежател на това, което Бог е направил за теб преди 2000 години. Твоята самоличност като Божие дете и твоята власт над духовните сили не са неща, които получаваш или ще получиш някога в бъдещето, ти ги имаш сега. Ти си духовно живо Божие детесега. Седиш в небесни места заедно с Христос сега. Притежаваш цялата сила и власт над царството на тъмнината сега.

Апостол Павел разказва също тази променяща живота истина в Посланието си до Колосяните: „Вие имате пълнота в Него [Христос], който е глава на всяко началство и власт“ (Кол. 2:10). Забележете отново, че действието е в минало време. Ниевече имаме пълнота. Кога сме я получили? При смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос. И тъй като Христос е определената от Бога глава над всяко управление и власт и тъй като ние стоим заедно с Него в небесни места, имаме привилегията да упражняваме Неговото управление и власт.

Апостол Павел споменава нещо друго в Колосяни 2, което е станало при смъртта, възкресението и възнесението на Христос: Той „ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него“ (стих 15). Ти не само бе съживен в Христос преди 2000 години, но Сатана също бе обезоръжен и победен преди 2000 години. Неговото поражение не е условно или предстоящо, то вече е станало.

Ако Сатана е вече обезоръжен, защо не преживяваме по-осезаемо тази победа в живота си? Ето отново същата дума: лъжата. Сатана обикаля като гладен лъв, наблюдава и реве страховито. Всъщност зъбите му са изтръгнати и ноктите му са премахнати, но ако успее да те заблуди и да те накара да вярваш, че може да те схруска, той ще може да управлява поведението ти, а точно това цели. Всъщност той просто блъфира, за да унищожи християните!

Самата причина, поради която Христос предаде властта си на нас, бе да демонстрира на царството на тъмнината кой всъщност управлява в този свят. По-късно в Ефесяни апостол Павел пише: „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога“ (Ефесяни 3:8-10).

Как се справяме със задачата да оповестяваме победата на Христос над „небесните началства и власти“? В много отношения не много добре. Някои от нас все още казват: „Какви началства и власти?“ Не сме сигурни дори, че демоните съществуват. Как тогава изобщо ще се справим със задачата си в света, ако не вярваме в това, което Бог казва за царството на тъмнината? Други пък се свиват в ъглите и се молят: „О, Боже, моля те помогни ни! Дяволът реве срещу нас!“ И Бог отговаря: „Това, което е трябвало, съм го сторил. Аз победих и обезоръжих Сатана на кръста. Предадох цялата власт на вас в Христос. Отворете си очите. Разберете кои сте и започнете да изявявате властта, която вече притежавате.“

Имаш ли нужното?

Какво е нужно, за да упражняваме успешно Христовата власт над духовните сили? Може ли всеки християнин да го прави, независимо от нивото си на духовно израстване? Ако да, защо не сме по-постоянни в демонстрирането на своята власт над царството на Сатана?

Вярвам, че има поне четири изисквания, за да демонстрираме властта над началствата и властите в духовното царство.

Вяра. Представете си новак полицай, който се приближава към натоварено кръстовище, за да управлява движението за първи път в живота си. Казали са му в академията, че е нужно само да излезе на улицата и да вдигне ръка, и колите ще спрат, но той не е съвсем сигурен. Застава на тротоара, изсвирва тихичко със свирката си и някак си махва на приближаващата кола, която профучава покрай него. Неговият авторитет е снижен от липсата му на самоувереност.

Сега си представете как на сцената се появява опитен полицай. Той взема ситуацията в ръце, стъпва на улицата внимателно, но уверено, изсвирва силно със свирката си, протяга ръка — и колите спират. Няма съмнение в ума му, че той държи под контрол това кръстовище, защото има твърда вяра в своята власт.

В духовното царство, ако не вярваш, че имаш власт, няма да я упражняваш. Ако твоята вяра е слаба, нейният израз също ще бъде слаб и неефективен. Но ако сграбчиш уверено авторитета, който Христос ти е дал, ще го упражняваш с увереност.

Имах интересно обаждане една вечер от младежки пастор, чиято вяра в собствената му власт бе поставена на изпитание. Той бил на посещение в дома на един от младежите си, докато родителите били на боулинг. Това било християнско семейство, но по-големият брат в дома живеел в лъжа. Той мамел останалите членове на семейството и сам бил мамен.

— Д-р Андерсън, седях там и разговарях с момчето от моята група и малката му сестра, когато почувствах зло присъствие в стаята. То ни наблюдаваше и решихме да проверим какво става в останалите стаи на къщата. В една от стаите почувствахме, че е с около 10 градуса по-студено, отколкото в останалите стаи. Знаех, че нещо изобщо не е наред.

— Какво направи? — попитах аз.

— Извиках на глас: „Добре, знам, че си тук. Покажи ни се.“ Изведнъж една картина на стената се затопли до 35 градуса. В този момент реших, че е по-добре да ви се обадя.

Вярата у моя млад приятел в собствената му власт изведнъж бе спаднала. Ако изобщо предизвикаш зъл дух по този начин, трябва да си в състояние да упражниш своята власт в Христос и да разрешиш конфликта.

Аз отидох в къщата на следващата вечер и се срещнах с цялото семейство, включително момчето, чиито лъжи бяха отворили вратата за демоничното действие. Молихме се заедно и бащата, главата на дома, пое властта над своя дом.

След два дни нямаше белези на зло присъствие. Тогава една вечер врагът явно бе решил да изпита властта на семейството. Малкото момиче се събудило през нощта ужасено. Видяло слаба светлина в коридора, която се процеждала под вратата на спалнята й. Родителите й спели от другата страна на коридора и тя искала да отиде при тях, но се страхувала да отвори вратата. Накрая, като си спомнила нашата молитва преди няколко вечери, тя упражнила своята вяра и отворила вратата. Още щом сторила това, светлината изчезнала и повече не се върнала.

Може да смяташ себе си за „новак“ по отношение на спирането на дяволските „автомобили“. Но Исус Христос е опитен ветеран, а ти си в Него. Изгради своята вяра във властта, като изследваш как Исус действаше срещу силите на тъмнината в Евангелията и как на нас се заповядва да го правим в посланията.

2. Смирение. Смирението не означава, че трябва винаги да се оглеждаш за камък, под който да пропълзиш, защото се чувстваш недостоен да направиш каквото и да е. Аз определям смирението като увереност, която е основана правилно. При упражняването на власт смирението е поставяне на увереността в Христос, източника на нашата власт, а не в себе си. Исус не се боеше да упражнява Своята власт, но Той показа огромно смирение, защото вършеше всичко според както Неговият Отец Му бе казал.

Гордостта твърди: „Съпротивих се на дявола самичък“. Лъжливото смирение определя: „Бог се съпротиви на дявола, аз нищо не сторих“. Истинското смирение сочи: „Съпротивих се на дявола чрез Божията благодат“. Без Христос не можем нищо(Йоан 15:5), но това не означава, че не трябва да направим нещо. Ние упражняваме властта смирено чрез Неговата сила и в Неговото име.

3. Смелост. Изпълненият с Духа християнин, носи белега на истинско, богоугодно чувство за кураж и смелост в духовната война. В навечерието преди да поведе народа към обещаната земя Исус Навин получи наставление четири пъти да бъде силен и смел (Исус Навин 1:6, 7, 9, 18). Когато ранната църква се молеше за своята мисия за споделяне на благовестието в Ерусалим, „потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието Слово“ (Деян. 4:31). Смелостта, вдъхновена от Духа, стои зад всеки успешен напредък в църквата днес.

Обратното на смелостта е малодушието, страхът и неверието. Забележете какво мисли Бог за тези качества:

Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт (Откровение 21:6-8).

Това е нещо доста сериозно — страхливците са наредени в огненото езеро заедно с убийците, чародейците и идолопоклонниците! Това трябва да ни мотивира да упражняваме властта със смелост (2 Тимотей 1:7).

Много християни, които срещам, се страхуват от тъмната страна на духовния свят. Дори студенти от семинарията в Талбот са ми казвали: „Бих искал да изкарам курса си за духовните конфликти, но се страхувам да говоря за демоните“. Вярно е, че малкото знания могат да бъдат опасни и страшнички, но натрупването на знания за истината могат да подействат освобождаващо. Обикновено след като група студенти завърши курса, някои от тях казват: „По-рано се страхувах от тези неща, но сега знам кой съм в Христос и не ме е страх повече“. Точно така трябва да гледаме на нещата.

4. Зависимост. Властта, за която говорим тук, не е независима власт. Ние не тръгваме по собствена инициатива като някакви смахнати евангелисти, тръгнали на лов за дявола, решили да го предизвикват да се бие. Божият първоначален призив е всеки от нас да се насочи към служение на царството: да обича, да се грижи, да проповядва, да поучава, да се моли и т.н. Но когато демоничните сили ни предизвикват, докато се стремим да изпълняваме служението си, ние трябва да се справим с тях на основата на своята власт в Христос и зависимостта си от Него. Тогава се справяме с първичната си задача.

Властта на вярващите не е и власт, която да упражняват над други вярващи. Ние трябва да се подчиняваме „един на друг в страх от Христа“ (Ефесяни 5:21). На Земята има установена от Бога власт, която ръководи социалните структури на управление, работата, дома и църквата (Римляни 13:1-7). Изключително важно е да се покоряваме на тези управляващи власти, освен ако изискват от нас да извършим нравствен грях спрямо Бога.

В основата: свободата

Когато смело и със смирение упражняваме властта, която Христос ни е дал над духовното царство, ние преживяваме свободата от оковите, както Христос е обещал (Йоан 8:32). Обикновено именно свобода не могат да дадат светските психолози, както откри един мой приятел.

Кристи, една млада жена, дошла при приятеля ми Бари заради ужасното насилие, което преживяла в детството си. Бари разговарял с Кристи по семейни и социални въпроси и Кристи изпълнявала неговите предложения. Но състоянието й не се подобрявало. След като работил с Кристи близо четири години, Бари ми я доведе.

— Разкажи ми за приятелите си от детските години — пробвах почвата аз.

— Единственото друго момиче в квартала ни живееше от другата страна на улицата и ние бяхме приятелки.

— Какво бе семейството й? Кристи наведе очи.

— Майка й вършеше странни неща у тях — почти прошепна тя.

—  Тези странни неща включваха ли свещи и жертви, понякога дори убиване на животни?

— А-ха.

В този момент очите на Бари бяха станали на понички. През почти четири години съветване с него тя не му бе казала, че срещу тях е живяла вещица. Той е нямал достатъчно знания, за да й зададе тези въпроси, а тя не е поела инициативата да предостави тази информация. Повечето хора не биха говорили за тези неща, ако чувстват, че съветникът няма да приеме информацията по подходящ начин.

—  Искали ли са от теб понякога да се събличаш по време на тези ритуали?

Кристи поклати глава утвърдително.

—  А имало ли е там други хора, мъже и жени, които също са се събличали и са правили секс с теб и един с друг?

Тя отново поклати глава.

Съседката на Кристи накрая се преместила. Но всяка нощ вещицата се явявала в стаята и разговаряла с нея. Аз я поведох по стъпките на свободата и тя започна да упражнява властта си в Христос и да отхвърля злото присъствие от живота си. То се връщаше от време на време и понякога Кристи не успяваше да стои твърдо срещу него, защото, както казваше, „просто съм уморена да се бия“. Но когато заставаше твърдо върху Христовата власт, тя бе свободна.

Сатана не може да стори нищо за твоето положение в Христос. Но ако може, ще замъгли погледа ти и така ще намали вярата ти, че ще притъпи ефективността ти в духовната битка. Искам да повторя молитвата на апостол Павел в Ефесяни 1. Моля се очите ви да се отворят, за да видите и да разберете властта и силата, които Христос ви е дал като вярващи.

следваща глава Исус те покрива