Да помагаме на други да намират свобода в Христос

— Да не би да гониш духове? — попита една жена веднъж, след като ме чу да говоря за хората, на които съм помогнал да намерят свобода от демоничното присъствие.

— Не, не гоня духове — отвърнах аз. — Не мисля дори че съществуват хора, гонещи демони или че има дар за изгонване на демони.

През годините съм имал привилегията да виждам как Бог освобождава хиляди хора от духовните окови чрез моето служение. В следствие на това мнозина като тази жена си мислят, че имам специална дарба в тази област. Не. Вярвам, че всеки посветен християнин, особено пастори и съветници, могат да правят това, което правя аз, за да помагат на други да намират свобода в Христос. Да помогнеш на други да намерят свобода не означава да упражняваш някаква специална дарба, нужно е просто да се приложи истината. Дарбите са уникално призвание и не се предават от един човек на друг, но истината се предава.

Обучил съм хиляди християни — студенти, домакини, пастори, мисионери, обикновени християни — как да помагат на други да намерят свободата си в Христос. В тази глава искам да обобщя процедурата за използване на стъпките към свободата, описани в предишната глава. Независимо дали си „професионалист“, например пастор или съветник, или просто посветен християнин, който желае да бъде използван от Бога, за да помага на други, тези страници ще ти дадат някои практически насоки за успешно служение.

Неправилни представи за помагане на хора в окови

Първата и основна стратегия на Сатана е измамата. Фактът, че всеки пастор и съветник е бил заблуждаван от неприятеля в един или друг момент от служението си, е безспорен. Аз със сигурност съм бил заблуждаван и отново ще бъда. Докато влиянието на Сатана в живота на един човек остава неразкрито, той е доволен да лежи ниско, за да не подава глава. Като змия в тревата, той тихичко се промъква към жертвата си и изсмуква живота от нея.

Но когато се изправиш срещу измамите на Сатана и разобличиш лъжите му с истината, стратегията му се променя от прокрадване към сила. Той става рикаещия лъв, за който ни предупреди апостол Петър (1 Петрово 5:8). Процедурата, която следват повечето християнски съветници, когато се занимават с хора, в които са се проявили демоничните крепости, е да призоват духа да се прояви и след това да го изгонят. Помощникът може да сметне за необходимо да заповяда на духа да каже името си или да се идентифицира по някакъв друг начин. Неизбежно следва борба с надмощие, която е причина жертвата или да изпадне във вцепенение, да остане напълно дезориентирана, или да побегне от стаята. Виждал съм физически наранявания по време на такива конфронтации. Тази процедура понякога нанася повече вреда, отколкото полза, особено за новака.

Имам четири възражения относно тази процедура на помагане на другите да намират свобода в Христос. Насърчавам ви да ги разгледате, ако искате да помагате на хора и да избягвате да си играете в ръцете на неприятеля.

1. Погрешно сме формулирали методите си за справяне с демоничните сили от евангелията вместо от посланията.

Това става лесно, тъй като единствените конкретни примери за изгонване на демони откриваме в Матей, Марк, Лука, Йоан и Деяния на апостолите. Но Евангелията са исторически разказ за събитията, които са се случили преди кръста. Цялата власт „на небето и земята“ още не бе дадена (Матей 28:18). Сатана още не бе унищожен на кръста, обезоръжен и разобличен (Колосяни 2:15). През този период бе нужен специален агент с дадена от небето власт, за да демонстрира Божието присъствие.

Някои християни възразяват на такова строго разграничение между Евангелията и Посланията. И все пак всички диспенсационни, а и заветни богослови виждат поне няколко различия при прехода от закона към благодатта и от Стария Завет към Новия Завет. Например, ако богат влиятелен човек от твоя град те попита какво трябва да направи, за да има вечен живот, ще му кажеш ли да спазва заповедите, както Исус посъветва богатия млад управник (Матей 19:16, 17)? Преди кръста и под закона бихме го насочили към праведните стандарти на живот. Но след кръста и под благодатта бихте представили пред него евангелието. Явно нашият подход на евангелизиране се е променил след Петдесятница. Не трябва ли и подходът ни за справяне с въпросите на свободата също да се промени?

Книгата Деяния на апостолите е исторически разказ за периода на преход между кръста и завършването на канона на Писанията. Има голямо несъгласие между християните за това доколко методите и богословието трябва да се извличат от тази важна книга. Следователно наблягам на предпазливост при издигането на примерите за изгонване на демони от Деяния на апостолите в доктринални абсолюти. Формата следва функцията, но се появяват куп проблеми, когато дефинираме функцията от формата. Книгата Деяния ни помага да разберем, че борбите със Сатана продължават след кръста и че злите сили продължават да съществуват в опозиция на израстването на църквата. Но тази историческа книга не представлява последната дума по въпроса за борбата с тези сили.

2.  Някои неправилно твърдят, че няма приемственост в служението за освобождаване на пленниците в църквата, защото Посланията не съдържат конкретни инструкции за това. Но навсякъде в Посланията има инструкции, ако разберем, че основната отговорност за духовната свобода лежи в отделния вярващ, не във външен агент. Не това, което правиш като съветник, има значение; това, което съветваният вярва, изповядва, отхвърля, прощава и т.н., има значение. Не можеш да направиш стъпките към свободата вместо някой друг, а само за себе си. Всичко, което можеш да правиш за другите, е да ги водиш по стъпките на свободата, които сами трябва да направят. Ако имаш успех в изгонването на демон от друг човек без неговото участие, какво ще попречи на демона да се върне, когато ти си тръгнеш? Ако личността не поеме отговорността за собствената си свобода, в крайна сметка бедният човек, който е бил освободен от един дух, може да се окаже обладан от седем други, които са още по-лоши от първия (Матей 12:43-45).

Много мои колеги все още предпочитат да застават лице в лице с демоните. Те могат да разказват своите истории за успехи, но с готовност признават, че когато борбата се е оказвала неуспешна, то е било защото личността не е пожелала да изправи взаимоотношенията си с Бога. Ако се чувстваш удобно и намираш успех в процедурата на конфронтиране, Бог да те благослови. Но аз винаги предупреждавам онези, които се занимават директно с демоните, да не вярват на нищо, което демоните казват. Всички те са лъжци (Йоан 8:44). Някои предлагат да запитаме духа: „Ще устои ли като истина твоята изповед пред престола на Бога?“ Това може и да има успех, но не намирам потвърждение в Свещеното Писание, че наистина дава резултат.

Не съм се опитвал да „изгонвам демон“ вече няколко години. Но съм виждал как стотици хора намират свобода в Христос, когато им помагам да разрешават личните си и духовни конфликти. Вече изобщо не се занимавам директно с демоните и им забранявам да се проявяват. Работя само с техните жертви. Като помощници, нашият успех зависи от съдействието на хората, на които помагаме. Ние казваме заедно с Исус на тези, на които помагаме: „Нека ви бъде според вярата ви“ (Матей 9:29). Да помагаме на хората да разберат истината и да поемат отговорност за истината в своя живот е същността на служението.

3.  Неправилно разглеждаме свободата като продукт на борбата за силово надмощие вместо на борбата за истина.Трябва да избягваме да вярваме на втората стратегия на Сатана, стратегията на силата, както трябва да избягваме да вярваме на първата му стратегия, стратегията на измамата. Не силата сама по себе си освобождава пленника, а истината(Йоан 8:32). Силата на християнина е в истината, силата на Сатана е в лъжата. За сатаниста, силата е всичко, но силата действа само в тъмнината.

Християнинът трябва да следва истината, защото силата и властта вече му принадлежат. Демонстрациите на сила от Сатана (което също е заблуда, защото силата му всъщност бе разчупена на кръста) целят да предизвикат реакция на страх у нас. Когато един вярващ е управляван от страха, той не е управляван от Божия Дух и Сатана има надмощие. Страхът от неприятеля и вярата в Бога са взаимно изключващи се.

Сатана се страхува от разобличаване повече от всичко друго. Когато изгрее светлината на истината, той и демоните му, подобно на хлебарки, се втурват към сенките. Някои са ми казвали, че демоните се страхуват от мен. Ако ти си съветник, не позволявай такова изречение да влиза в главата ти. Те всъщност се страхуват да не бъдат разкрити и разобличени отистината. Някои са ми казвали също, че демоните ми се присмиват и подиграват. Това е само още една стратегия за сплашване, за да застанем в отбранителна позиция като съветници. Още щом разобличиш стратегията, присмиването спира.

Бих направил всичко, за да забраня на Сатана да се проявява и да прославя себе си чрез борба за надмощие. Трябва да прославяме Бога, като позволяваме Неговото присъствие да се проявява в нашите борби с демоните.

4. Неправилно смятаме, че основното изискване, за да помагаш на другите да намерят свобода, е някаква необикновена дарба или призвание, вместо характер и способност за поучаване. Инструкциите в Посланията за помагане на други да намерят свобода в Христос са обобщени най-добре във 2 Тимотей 2:24-26: „Господният слуга не бива да се кара, а трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив, с кротост да увещава ония, които се противопоставят, та дано Бог да им даде покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, и се освободят от примката на дявола, от когото са били уловени живи, за да вършат неговата воля“.

Това не е модел за борба чрез сила, това е модел за борба чрез истината. Той изисква Господният слуга да бъде със зрял характер, който се изразява чрез любов към хората и свидетелства за плода на Духа. Важно е също да можем да представяме истината така, че пленникът да бъде освобождаван.

Като насочи вниманието си върху характера и поучението, съветникът ще се предпази от изпадане в едната крайност — психотерапевтична процедура, която игнорира съществуването на духовния свят — или в другата крайност — служение за освобождаване, което игнорира цялостната личност. Свободата може да се предава, защото не зависи от някакви необикновени дарби или призвание, а от вяра, надежда и любов. Свободата трае, защото, както при всяко съветване, ако този, когото съветваме, вземе решение и поеме лична отговорност, резултатите са много по-добри, отколкото ако съветникът се опитва да свърши всичко.

Освен това този пасаж изисква да бъдем абсолютно зависими от Бога, защото само Той може да даде покаяние и да освободи пленника. Винаги започвам всеки опит да помогна на другите, като заявявам пълната си зависимост от Бога моя Отец.

Насоки при помагане на хората да намерят свобода

Нека ви предложа една процедура при съветване, когато работим с хора във вериги. Това не е единственият начин, но стотици хора, които съм обучавал, го намират за ефективна програма, чрез която другите могат да направят крачките към свободата.

Обикновените умения, използвани при съветването, са приложими в тази процедура. Трябва да бъдете състрадателни, да не осъждате и да проявявате разбиране. Трябва да бъдете по-готови да слушате, отколкото да отговаряте. Соломон предупреди: „Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него“ (Притчи 18:13).

Друго жизнено важно изискване, за да бъдеш помощник, е да вярваш на човека, на когото се опитваш да помогнеш. Има безброй хора около теб, които отчаяно се нуждаят от помощ, но те не биха дошли при теб, ако подозират, че няма да им повярваш, когато ти разкажат за себе си и своя опит. Почти всеки човек, когото съм съветвал, преди това е бил съветван от някой друг — понякога в течение на месеци или години. Повечето от тези хора ми разказват преживявания и мисли, които не са разкривали пред другите съветници. Не уменията ми като съветник им помагат да се отворят пред мен, а увереността им, че им вярвам.

1. Събирай обратна информация

Започвам, като научавам колкото се може повече за човека. Ако е възможно, моля го да попълни теста за нехристиянски духовни преживявания (вж. „Допълнителна помощ“ в края на тази книга) преди първата ни среща. Може да използваш тези формуляри или техни адаптации при съветването си.

Една от причините да търся обратна информация за семейството и личния живот на съветвания е необходимостта да определя дали проблемът му е резултат на духовни или естествени причини. Например хора с проблеми в секрецията на различни жлези често проявяват много от същите емоционални проблеми, наблюдавани при човек под влияние на демонична атака. Често физически проблеми като ниска кръвна захар водят до емоционални проблеми, които на свой ред отварят вратата за демонична активност. Добра е комбинацията на съветник и вярващ лекар, които работят заедно. Сатана не играе честно, той се радва на хора, които са слаби или болни.

Първо искам да науча семейната история на този, когото съветвам. Дали родителите му или прародителите му са участвали в окулт или лъжлива религия. Имало ли е хармония в дома. Имало ли е разводи или изневери в семейната история. Повечето от неправилните възгледи се оформят в годините на развитие в детството. Например много деца неправилно обвиняват себе си за развода на своите родители. Други таят горчивина към родителите си в продължение на години, заради нещо, което е станало в дома. Изваждането наяве на тези неправилни възгледи е интегрална част от помощта, която можем да дадем на съветвания, за да намери свобода.

Имало ли е кръвосмешение или прелюбодейство? Имало ли е проблеми с пристрастяване, като алкохолизъм или злоупотреба с наркотици? Има ли случаи на душевни заболявания? Какъв тип упражнения и хранителни навици са били характерни за семейството? Какъв е бил нравственият климат в дома? Обикновено както легализмът, така и безконтролната разпуснатост водят по-късно до проблеми.

След това искам да опозная самия съветван. Помни: не се опитвай да отделиш духовното от душевното и емоционалното. Трябва да работиш с целия човек. Затова трябва да знаеш какво е ставало във всички сектори в живота на съветвания.

На физическо ниво искам да знам какви са хранителните му навици, дали има пристрастявания, дали взема лекарства или има проблеми със съня. Искам да знам дали е осиновен или дали е блудствано с него.

В душевната област искам да знам дали се бори с натрапчиви мисли или дали чува „гласове“. Често питам дали в него се появяват недостойни мисли за Бога, особено когато е в църква или когато чете Библията и се моли. Мислите за самоубийство са почти задължителни за онези, които преживяват сериозни духовни конфликти. Трябва да знам също какво вкарва в ума си чрез четене, филми или телевизия и има ли някакво време на общение с Бога чрез молитва и изучаване на Библията.

На емоционално ниво искам да знам доколко изпитва страх и от какво се страхува (ако знае). Страхът е задължителен за хората под демонична атака.

Накрая искам да знам нещо за духовния му живот. Има ли увереност за спасение? Много хора, които съветвам, вярват, че са допуснали непростим грях и са изгубили спасението си. Когато Сатана заблуди християните да се съмняват в спасението си, те ще престанат да стоят твърдо в Христос и да разчитат на Бога. Нищо не е по-разрушително за вярващи, преживяващи духовен конфликт, от добронамерени приятели, които казват: „Истинските християни нямат такива проблеми, така че вероятно не си спасен“. Това е лъжа на Сатана, изпратена, за да ги унищожи.

2. Изправи се срещу лъжливите възгледи

След като съм чул историята на този, когото съветвам, се опитвам да определя какво вярва той за Бога и себе си. Имам пълен набор от професионално записани аудио и видео касети, които представят кои сме в Христос, как да ходим с вяра, характера на духовното воюване за ума, как да се справяме с емоциите и да разрешаваме емоционалните проблеми от миналото, както и как да прощаваме на другите. Касетите ни учат също за властта и защитата на вярващия в духовното воюване. Тези записани лекции се изправят срещу лъжливите представи за Бога и самите нас чрез библейската истина. Ако е възможно искам всеки, когото съветвам, да чуе или гледа касетите преди да се видим — това спестява много време по време на срещите ни, особено когато този, когото съветвам, може да прослуша касетите няколко пъти. Предлагам ви да закупите набор от касети или да приготвите свои собствени касети, които разглеждат основните положения на взаимоотношенията на вярващия с Бога.

Повечето хора, преживяващи духовен конфликт, имат изкривена представа за Бога. В ума си те може да прегръщат едно правилно богословие, но емоционално вярват в нещо различно., за да се получи лъжлива представа за Бога. Тези неправилни възгледи трябва да бъдат заменени от истината, за да може да настъпи свобода. Съпругата на един пастор, която дойде при мен за съвет, ми разказа за своя строг морален дом, където доминирала нейната изискваща майка. Бащата бил слаб човек, който предпочитал да не прекъсва тирадите на майката срещу дъщеря й.

— Ти действително обичаш Исус, нали? — попитах съпругата на пастора.

— О, да — отвърна тя.

— И наистина обичаш Святия Дух.

— Да, обичам Го.

— Но Бог Отец дори не ти харесва, нали?

Успя да отговори само със сълзи. Представата й за небесния Баща бе изкривена от образа на земния й баща. Тя гледаше на Исус и на Святия Дух като Личности, които активно са загрижени за нея, но в ума й Бог Отец, подобно на земния й баща, просто стоеше пасивно и не Го беше грижа какво тормози живота й.

Често питам: „Ако си по-добър като християнин, Бог ще те обича ли повече?“ Мнозина знаят правилния отговор: не. Но когато ги питам дали се чувстват обичани от Бога, повечето от тях казват, че показват повече любов и загриженост към децата си, отколкото очакват Бог да покаже към тях (виж Лука 11:9-13). Това е част от стратегията на Сатана — да издига помисли, които са против познанието на Бога (2 Коринтяни 10:5). Ако неприятелят успее да попречи на хората да имат правилна представа за Бога, той може да унищожи надеждата им в Бога.

Лъжливите представи за себе си са обичайно срещани сред хората, преживяващи демонична атака. Много от тях биха заявили, че са различни, че християнският живот не дава при тях същите резултати, както при другите и че не са подготвени да се облегнат на Божиите обещания. Много от хората в духовен конфликт се страхуват от душевен срив и са изпълнени с тревога. Те са опитали всичко, което според тях би подобрило самочувствието им, но нищо не действа. Повечето от тях подозират, че проблемът е духовен по природа, но няма към кого да се обърнат. Темата за демоничното влияние е табу в църквите им и върху тези, които са тероризирани от нещо демонично, лежи ужасен белег. Дори когато им се помогне, малцина биха станали и биха свидетелствали за новооткритата си свобода.

Стефани, една от нашите студентки в Байола Юнивърсити, бе изпаднала в такава заблуда за личната си стойност, че бе развила анорексия. Бе приета в клиника за хранителни проблеми и премина интензивно съветване, но с малко резултати. Един от студентите ми се усъмнил за духовен проблем и помоли Стефани да се види с мен. След две наши срещи тя бе свободна от тормоза. Стефани се върна в клиниката, за да разкаже на съветника там за свободата си в Христос. Съветникът казал, че това е временна възбуда. Ако е така, Стефани все още се намира в нея, защото днес се радва на свободата си в Христос, докато служи на Господа на мисионерското поле!

3. Работи с личността, не с демоните

Съветваните хора, които знаят, че преживяват духовни проблеми, обикновено имат сериозни проблеми със сетивата си. Сатана сякаш е по-реален, присъства по-осезателно и мощно за тях. Този тип хора обикновено чуват противоположни аргументи в главите си. Те постоянно са атакувани с лъжи, казва им се да излязат от присъствието на съветника или са заплашвани с повреда и излагане.

Опитай се да определиш колкото е възможно повече за човека, преди да се опиташ да разрешиш духовния конфликт. Помни: демоните ще кротуват, докато не се изправиш директно срещу тях. Ако напредваш твърде бързо в процеса, личността може да се опита да избяга в страха си.

Една мила жена, която съветвах, изведнъж се втурна към вратата.

— Кажи ми какво чуваш — казах аз.

— Ще ме нараниш — отвърна тя уплашено.

— Това е лъжа — уверих я аз. Тя се върна бавно на стола си. Някои хора изпитват вътрешни пречки, когато демоничните сили са размърдани от истината. Може да се замаят или погледът им да стане стъклен. Ако продължиш, без да обърнеш внимание на реакцията им, могат да изпаднат във вцепенение. Целта, когато помагаме на хората да намерят свобода в Христос, е да избегнем всякаква демонична активност, която би прекъснала способността им да участват в процеса. Като имам това предвид, обикновено започвам разкриването на стъпките към свободата с молитва, подобна на тази:

Скъпи небесни Татко, идвам при Теб в името на Господ Исус Христос и заради Неговата пролята кръв. Признавам Твоето присъствие в тази стая и в нашия живот. Декларирам своята абсолютна зависимост от Теб, защото без Христос не мога да направя нищо. Заставам в своята позиция в Христос, седящ в небесни места. Тъй като цялата власт на небето и Земята бе дадена на Него, нека сега действа тази власт над всичките неприятели на Господ Исус Христос във и около тази стая и особено в (G). Ти си ни казал, че там, където двама или трима са събрани в Твое име, Ти си между нас и това, което е вързано на земята, е вързано на небесата. Съгласяваме се всеки зъл дух, който е в и около (G) да бъде вързан да мълчи. Да не могат да нанасят никаква болка, нито да говорят на (G) или да пречат на (G) да слуша, вижда и говори. Сега в името на Исус Христос заповядвам ти, Сатана, и на всички сили да освободят (G) и да останат вързани и безмълвни, за да може (G) да се подчинява на Бога. В името на Исус се моля. Амин.

Изисквам съдействие в един особен пункт от тези, които съветвам. Те трябва да ми казват вътрешната опозиция, която преживяват, докато преминаваме стъпките към свободата заедно. Ако има мисъл, която противоречи на това, което правим, те трябва да я споделят с мен. Някои мисли може да бъдат много враждебни или заплашителни за тях. Други може да бъдат много измамни, като „Това няма да подейства“. Силата на Сатана е в неговите лъжи. В момента, в който съветваният извади наяве противоречащата мисъл, силата й се разчупва.

Нека те разбират, че противопоставящите се мисли са от Сатана, а не техни собствени. Ако имат чувството, че мислите им са техни собствени, ще се притесняват да ги споделят. Увери съветвания, че всяка мисъл, която не „се наслаждава на Божия закон“ във вътрешното ни естество (Римляни 7:22), е от Сатана. Може би е добре да знаят също, че като се има предвид низката природа на Сатана, никоя мисъл, която ще споделят, няма да те шокира.

Никога не докосвам личността по време на съветване и ти препоръчвам и ти да не докосваш този, когото съветваш. Това ми е трудно, защото по природа обичам да прегръщам хората. Но докато човекът не е свободен, демоничните сили в него ще бъдат възбудени от Святия Дух в теб. Обикновено не можеш да се доближиш много до човек с демони. Докоснах една жена по ръката, за да привлека вниманието й и по-късно тя ми каза, че се почувствала така, сякаш е била ударена.

Никога не се опитвам да задържам някого физически, защото оръжията в нашето воюване не са плътски (2 Коринтяни 10:3, 4). Ако някой избяга от офиса ми, не го спирам. Чакам и се моля и неизбежно той гузно подава главата си отново в моя офис.

При трудни случаи, когато хората споделят вътрешните пречки, които преживяват, често спирам и отново поемам контрол, като заповядвам на Сатана да го напусне. Не крия нищо от човека, с когото работя. Тъй като всеки случай е уникален, с готовност си признавам, когато не знам как да продължа. Често спирам и се моля за мъдрост. Призовавам личността да ми помогне, за да поддържам контрола, като е напълно честен за вътрешната опозиция, която преживява. Ако видя, че се отвлича, го питам какво чува или щраквам с пръсти, за да привлека вниманието му. Понякога спирам процедурата и го карам да стане и да се разходи, за да му покажа, че може да се контролира. В тези случаи връщам фокуса върху схващането му за неговата самоличност и позиция в Христос. Той трябва да повярва на истината преди да бъде свободен.

Ако някога сте се занимавали с жертва на сексуално насилие или сатанинска ритуална злоупотреба, бъдете готови за сериозна опозиция. Този тип съставляват основно хората, които идват при мен за съвет. Наистина не знам как съветници, които не познават крепостите на Сатана в ума, могат да имат пълен успех с такива хора. Те често се нуждаят от много съветване преди да могат да се освободят от оковите. Начинът, по който гледат на себе си и възгледът им за Бога са сериозно повредени. Много от тях имат в добавка неврологичен проблем за алтернативна личност, която са си създали като защитен механизъм, за да им помага да се справят с жестокостите, през които са минали. По-рано мислех, че Сатана е блокирал паметта на жертвите на сексуално и ритуално насилие, но сега вярвам, че Бог е този, който блокира паметта им, докато човекът достигне до момента да може да се справя с травмиращите минали събития. Дори тогава е изключително трудно за тези жертви да победят ефекта на миналото. Те трябва да познаят и приемат факта, че като Божии деца не са жертви на миналото, а нови създания в Христос, продукти на действието на Христос на кръста.

Освобождението не е единствената стъпка към свободата за жертвите на ритуално насилие. Новото изграждане на тяхната разрушена представа за Бога и себе си отнема време, много любов и приемането и подкрепата на разбиращо християнско общество.

Горещо ви препоръчвам да прочетете Released from Bondage, ако искате да помагате на други. Там има няколко описани случая и се разглеждат по-пълно, отколкото в тази книга, сериозните проблеми на насилие и окови.

4. Води ги по стъпките към свободата

Когато дойде време да водя тези, които съветвам, по стъпките на свободата (виж глава 12), предпочитам да имам помощник за молитвата. Но нуждата от помощник не е толкова голяма в една борба чрез истината, колкото в една борба чрез сила, тъй като не се правят опити за физическо удържане. По необходимост често се справям с тормозени от демони хора само истината ги освобождава. Но винаги се опитвам да имам трети човек да присъства, когато този, когото съветвам, е отпротивоположния  пол.

Давам напечатано копие от молитвите и символа на вярата от глава 12 на всеки, който присъства. Преминавам през всичките седем стъпки на свобода всеки, когото съветвам. Обикновено знам от кои части се нуждаят, но не рискувам да пропусна някоя част с която и да е. Карам ги да прочитат всяка молитва и всяка доктринална декларация на глас, като обяснявам, че Сатана трябва да чуе как отделната личност отхвърля него и пътищата му и избира да се подчинява на Бога.

Обикновено срещам малко опозиция, когато карам съветвания да отхвърли нехристиянските духовни преживявания. По принцип малко се постига при тази първа стъпка, но личното отричане от Сатана и личното изповядване на вяра в Христос е критично за целия процес.

Обичайно е съветваните да преживеят значително душевно противопоставяне по време на молитвата и доктриналната изповед от стъпка 2. Иска им се да кажат неща като: „Това няма да даде резултати за мен“; „Желая да го вярвам, но просто не мога“; „Аз само чета това, но всъщност не го мисля“. Това са лъжите на неприятеля, който отчаяно се опитва да им попречи да прегърнат истината.

Имаше време, когато бях склонен да приема измамата и мисълта: „Може би този човек наистина не е способен да повярва. Може би наистина няма да му подейства.“ Но вече не. Сега отговарям: „Разбира се, че ще подейства“; „Разбира се, че можеш да вярваш. Ако аз мога да го вярвам, и ти можеш да го вярваш. Вярата е избор“; „Разбира се, че го мислиш. Всяко от тези твърдения има библейска основа, а аз знам, че ти вярваш в Библията.“

Горчивината и непростителността към други хора е най-разпространената крепост, на която Сатана се радва сред християните. Тъй като прошката трябва да дойде от сърцето, стъпка 3 е най-емоционалната стъпка в процедурата. Ако не е, съветваният вероятно не е напълно честен със себе си или с теб.

След като съветваният веднъж се е помолил с молитвата в стъпка 3, запишете имената на хората, за които Бог му напомня. Ако той не спомене себе си или Бога, питам го дали тези имена трябва да бъдат включени в списъка му. Той обикновено се съгласява. Не е необичайно в ума на съветваните да изплуват имена, които ги изненадват. Срещам хора, които си спомнят подтиснати по-рано преживявания за ритуално или сексуално насилие по време на тази фаза.

Прекъсни в този момент, за да поговориш какво означава прошката и как действа (виж стъпка 3 в глава 12). Води съветвания в молитвата за прошка за всяко име в неговия списък. Той може да се колебае да прости на някои от нарушителите, заради характера на нараняването, което е преживял. Но му напомни, че трябва да прости, за да бъде свободен от болката на миналото. Стъпката на прошката е най-трудната от всички и много хора са уморени, след като я преминат.

Много малко опозиция има по време на стъпка 4 до стъпка 6. Обикновено чета Яков 5:16 по време на стъпката, която се занимава с греховете на плътта. Когато съветваният говори за тези въпроси, увери го в своето приемане и обещание за поверителност.

Пълната свобода обикновено идва едва при последната молитва от стъпка 7. В този момент моля съветвания да седне удобно и да затвори очи. След това питам: „Какво чуваш?“ След пауза той обикновено отговаря с облекчена усмивка: „Нищо. Най-сетне в ума ми има тишина. Имам мир. Свободен съм.“ Често карам тези, които са имали проблеми с декларацията на вярата в стъпка 2, да я прочетат отново. Те едва вярват на лекотата, с която могат сега да прочетат и разберат библейските твърдения. Лицето на много съветвани често се променя толкова забележително, че ги насърчавам да се погледнат в огледало. Те са удивени колко е променила външния им вид радостта от тяхната свобода в Христос.

Непременно кажи на съветваните, че свободата им трябва да бъде поддържана. Хората, които злоупотребяват със свободата си чрез невнимателни мисли или поведение, скоро я изгубват. Сатана ще се опита да завземе загубената си земя в дните, седмиците и месеците напред. Но ако си инструктирал съветваните правилно, те ще знаят как да стоят твърдо срещу него с власт. Ако се върнат към старите си грешни пътища, вероятно ще станат още по-зле от преди.

Особени обстоятелства при търсенето на свобода

Често ме питат дали малки деца могат да попаднат под атака. Отговорът е да. Трима от студентите ми в семинарията са ми разказвали за странното поведение на техните деца. В някой момент всяко от тези деца е действало не според характера си и е показвало лошо поведение. Никакви опити за дисциплиниране сякаш не са действали. Насърчих студентите да питат децата си дали са имали мисли, които са ги карали да се държат лошо. И в трите случая отговорът е бил да. Когато тези родители са се справяли със заблудата вместо с неправилното поведение, проблемите с дисциплината са изчезвали.

Едно младо момче, което бе хванато да лъже и краде родителите си, каза: „Татко, трябваше да го направя. Сатана каза, че ще те убие, ако не го направя.“ Бащата на момчето по-късно ми каза, че ако не ме бил чул да говоря за битката за нашия ум, щял жестоко да набие сина си, че се опитва да обвини дявола за действията си. Вместо това той се изправил срещу лъжата на Сатана и прегърнал сина си, защото се е опитал да спаси живота му. Лъжите и кражбите спрели моментално.

Най-добрата защита на едно дете срещу демонична атака, е неговата проста доверчива вяра. Децата вярват бързо и те обикновено разбират много повече, отколкото си мислят родителите им. Освен това вашите деца имат допълнителната защита, че са под ваша власт. Ако внимателно и с молитва пазите и подхранвате свободата си в Христос, шансовете децата ви да ходят също в свобода са големи.

Стийв Расо и аз написахме книгата „Прелъстяването на нашите деца“, за да помогнем на родители и пастори да познаят как да защитават и помагат на малките си деца и тийнейджърите. След като работих с възрастни хора няколко години, започнах да разбирам, че много от проблемите възникват в детството им. Ако можем да достигнем за Христос децата си, докато са малки, може би ще им спестим години в окови. Книгата „Разчупване на оковите“ има издание за младежи под същото заглавие, както и „Победа над мрака“ има издание за младежи, наречено „Изплуване от тъмнината“.

Често ми задават въпроси за демоничните влияния в определени места. Например получих няколко обаждания от хора, които твърдят, че домовете им са обитавани от зли духове. Обикновено тези конфликти са лични по природа, а не географски, но понякога може да има проблеми в един дом в резултат на зли дейности (сатанински ритуали, продажба на наркотици и т.н.), ставали там преди това. Също много християнски ръководители вярват в съществуването на „териториални духове“, на които е определена географска област като една страна, градове, квартали и т.н.

Не мога да споделя с вас абсолютна истина по тези въпроси. Ако някой притежава дом, за който се притеснява, насърчавам го да обиколи мястото и да се моли на глас, като го посвети на Господа. Това е най-висшият израз на добро настойничество над нашите притежания. Ако е там под наем, предлагам му да се премести, освен ако собственикът е християнин и е готов да посвети собствеността на Господа.

Скъпи християнино, ти участваш във война, която можеш да спечелиш. Твоето име е записано в книгата на живота, книгата на Агнето и победата вече е спечелена. Твоята свобода в Христос и свободата на тези, на които служиш, вече е осигурена. Това, което трябва да направиш, е да я вземеш и да я запазиш.

Искам да споделя с теб още един насърчителен разказ на победа. Синди посещавала християнско училище и се оженила за прекрасен християнин, но серия проблеми им попречили да консумират брака си. Първо Синди получила инфекция на половите органи. Преди да се излекува, започнала да страда от ужасни спомени как е била изнасилена като дете от баща си. Започнала интензивно съветване, но не можела да осъществи действителна победа.

След това започнала да си спомня преживявания за сатанинско ритуално малтретиране в миналото си и стремително започнала да се спуска надолу по емоционалната наклонена плоскост.

В отчаянието си Синди се качила в самолет за Лос Анджелис и внезапно се появи на прага ми. Програмата ми за съветване бе натоварена, но успях да прекарам почти шест часа с нея в една дълга вечерна серия. После тя отлетя за дома. Шест седмици по-късно получих това писмо:

Скъпи Нийл, искам да ти благодаря отново за това, че бе толкова любезен и ми отдели време да разговаряш с мен преди няколко седмици. Наистина мога да кажа, че Бог ми даде невероятно изцеление.

Целият ми живот бе един интензивен вътрешен конфликт, както и физическа, емоционална и душевна болка. Живеех в непрестанни страхове, връщащи се отново и отново кошмари, постоянен тормоз от вътрешни гласове и натрапчив страх от смъртта. Макар да съм посветена и покорна християнка, бях убедена, че Христос със сигурност ще ме отхвърли на входа на рая.

Преди около година и половина открих, че не мога повече да се справям с живота. Потърсих съвет и Бог започна да изпраща при мен хора, които ме поучаваха в Неговата истина. Получих сила, докато се учех да заставам в положението си в Христос като дете на Бога. Очите ми се отвориха за духовната война, в която участвах.
Но миналото лято Бог ми позволи да си спомня ужасното ритуално насилие в миналото ми и битката стана още по-интензивна. Трябваше да прекарвам часове всеки ден и всяка нощ с Божието Слово, в молитва и размисъл и в пряко противопоставяне и противене на неприятеля. След близо два месеца много малко сън и почти без покой или почивка, бях сигурна, че само Христос би могъл да ме освободи от вътрешния ад.

Преди да тръгна за Лос Анджелис, за да се видя с теб, Бог ме насърчи с няколко пасажа от Писанието: Псалми 11:7; Михей 7:7, 8; Йов 23:10. Нашата среща бе важно оръжие, което Бог използва в процеса на моето изцеление. След няколко часа на ново преживяване на ужасите от миналото и прощаването на 22 души, които ме бяха насилвали сексуално, най-сетне бях освободена от оковите на Сатана. Слава на Бога, че Той вървеше пред мен и разгроми Сатана на кръста (Евреи 2:14, 15).

Нийл, толкова съм щастлива, че съм свободна и имам здрав разсъдък! Вече не е нужно да крия ада вътре в себе си зад щастлива християнска фасада. Бог ми даде Исая 51:3 като картина за това, което бе направил за мен: „Защото Господ ще утеши Сиона, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му като Господната градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление“.

С любов, Синди

Срещнал ли си се с Този, който разчупва оковите? Исус Христос ще те освободи!

Библейската самоличност и позиция на християнина

Следните твърдения обобщават библейската ти самоличност и позиция в Христос и образуват основата за твоята свобода в Христос. Прочитай тези твърдения на глас често. Ако в момента преживяваш духовен конфликт, чети тези твърдения на глас поне веднъж всеки ден в продължение на месец.

Кой съм аз?

Изход

Аз не съм великият „Аз съм“ (3:14; Йоан 8:24, 28, 58), но с Божията благодат съм, каквото съм (1 Коринтяни 15:10).

Матей

Аз съм солта на земята (5:13).

Аз съм светлината на света (5:14).

Йоан

Аз съм Божие дете (1:12)

Аз съм част от истинската лоза, проводник на Христовия живот (15:1, 5).

Аз съм приятел на Христос (15:15).

Аз съм избран и определен от Христос да принасям плод (15:16).

Послание към римляните

Аз съм слуга на правдата (6:18).

Аз съм слуга на Бога (6:22).

Аз съм син на Бога; Бог е духовният ми Баща (8:14, 15; Гал. 3:26; 4:6).

Аз съм сънаследник с Христос и споделям Неговото наследство (8:17).

Първо послание до коринтяните

Аз съм храм — жилище — на Бога. Неговият Дух и Неговият живот пребъдват в мен (3:16; 6:19).

Аз съм съединен с Господа и един дух с Него (6:17).

Аз съм член на Христовото тяло (12:27; Ефесяни 5:30).

Второ послание до коринтяните

Аз съм ново създание (5:17).

Аз съм примирен с Бога и служител на примирението (5:18, 19).

Послание до галатяните

Аз съм дете на Бога и едно с Христос (3:26, 28).

Аз съм наследник на Бога, тъй като съм син на Бога (4:6, 7).

Послание до Ефесяните

Аз съм светия (1:1; 1 Коринтяни 1:2; Филипяни 1:1; Колосяни 1:2).

Аз съм Божие творение — Негово дело — новороден в Христос, за да върша волята му (2:10).

Аз съм съгражданин на останалата част от Божието семейство (2:19).

Аз съм затворник за Христос (3:1; 4:1).

Аз съм праведен и свят (4:24).

Послание до Филипяните

Аз съм гражданин на небето, седящ в небесни места сега (3:20; Ефесяни 2:6).

Послание до Колосяните

Аз съм скрит с Христос в Бога (3:3).

Аз съм израз на живота на Христос, защото Той е моят живот (3:4).

Аз съм избран от Бога, свят и възлюбен (3:12; 1 Сол. 1:4).

Първо послание до Солунците

Аз съм син на светлината, а не на тъмнината (5:5).

Послание до евреите

Аз съм свят участник в небесното призвание (3:1).

Аз съм участник в Христос; споделям Неговия живот (3:14).

Първо послание на Петър

Аз съм един от Божиите живи камъни, които се съграждат в Христос в духовен дом (2:5)

Аз съм член на избран род, царско свещенство, свята нация, народ, който Бог придоби (2:9, 10).

Аз съм пришълец и чужденец на този свят, в който живея временно (2:11)

Аз съм противник на дявола (5:8).

Първо послание на Йоан

Аз съм Божие дете и ще приличам на Христос при Неговото завръщане (3:1, 2).

Аз съм дете на Бога и лукавият — дяволът — не може да ме докосва (5:18).

Горните твърдения са взети от книгата на Нийл Андерсън „Победа над мрака“ (ОМ, 1994). Използвано с разрешение.

Тъй като съм в Христос, по Божия благодат…

Послание към Римляните

Аз съм оправдан — напълно простен и обявен за праведен (5:1).

Аз участвам в смъртта на Христос и съм умрял за силата на греха в моя живот (6:1-6).

Аз съм свободен завинаги от осъждане (8:1).

Първо послание до коринтяните

Аз съм поставен от Бога в Христос (1:30).

Аз съм получил Божия Дух, за да познавам това, което Бог ми е подарил (2:12).

Аз имам ум Христов (6:19, 20).

Аз бях купен с цена; не принадлежа на себе си; принадлежа на Бога (6:19, 20).

Второ послание към коринтяните

Аз съм утвърден, помазан и запечатан от Бога в Христос и ми е даден печата на Святия Дух като залог, който гарантира моето наследство (1:21; Ефесяни. 1:13, 14). Тъй като съм умрял, аз не живея вече за себе си, а за Христос (5:14, 15).

Аз съм обявен за праведен (5:21).

Послание към галатяните

Аз съм съразпнат с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен.

Животът, който сега живея, е Христовият живот (2:20).

Послание към Ефесяните

Аз съм благословен с всяко духовно благословение (1:3).

Аз съм избран в Христос преди основаването на света, за да бъда свят, и съм без недостатък пред Него (1:4).

Аз съм предопределен — решено бе от Бога — да бъда осиновен като Божие дете (1:5).

Аз съм изкупен и простен, получател на Неговата щедра благодат (1:6-8).

Аз съм съживен заедно с Христос (2:5).

Аз съм съвъзкресен и седя заедно с Христос в небето (2:6).

Аз имам директен достъп до Бога чрез Духа (2:18). Аз мога да пристъпвам към Бога с дръзновение, свобода и увереност (3:12).

Послание към Колосяните

Аз съм избавен от властта на Сатана и преселен в царството на Христос(1:13).

Аз съм изкупен и всичките ми грехове са простени. Дългът ми е платен (1:14).

Самият Христос е в мен (1:27).

Аз съм вкоренен в Христос и сега се утвърждавам в Него (2:7).

Аз имам пълнота в Христос (2:10).

Аз съм погребан, съвъзкресен и съживен с Христос (2:12, 13).

Аз умрях с Христос и бях възкресен с Него. Животът ми сега е скрит с Христос в Бога. Сега Христос е моят живот (3:1-4).

Второ послание до Тимотей

Даден ми е дух на сила, любов и себевладение (1:7).

Аз съм спасен и призван според Божията благодат (1:9; Тит 3:5).

Послание към евреите

Аз съм осветен и едно с Онзи, който освещава и затова Той не се срамува да ме нарече брат (2:11).

Аз имам право да пристъпвам дръзновено към престола на благодатта, за да получавам милост и благодат във време на нужда (4:16).

Второ послание на Петър

Подарени са ми най-големи и скъпоценни обещания, чрез които ставам участник на божественото естество (1:4).

Горните твърдения са взети от книгата на Нийл Андерсън „Победа над мрака“ (ОМ, 1994). Използвано с разрешение.

Тест за нехристиянските духовни преживявания

Заградете всяка от следните дейности, в която сте участвали по някакъв начин.

Окулт

излизане в астрал
масичка за спиритически сеанси
повдигане на масата
говорене в транс
автоматично писане
предсказателни сънища
телепатия
призраци
материализиране
ясновидство
гадаене
екстрасенси
гледане на карти
гледане на ръка
астрология
използване на чатал и махало (търсене на вода)
хипнотизиране
лекуване чрез магнитни сили
магически заклинания
внушаване
бяла и черна магия
кръвни завети
фетишизъм
сексуални демони под формата на мъже и жени
Други

Култ

Християнска наука
Християнска школа „Единство“
Сциантология
Пътят
Обединителна църква (мунисти)
Църква на живото Слово
Мормони
Свидетели на Йехова
Деца на Бога
Суидънборгианизъм X. У. Армстронг (Световната Божия църква)
Унитарианска църква
Масони
Ню Ейдж
Други

Други религии

Зен Будизъм
Харе Кришна
Бахаизъм
Тайно окултно дружество
Общество за себереализация
Наука за съзидателен интелект
Индуизъм
Трансцедентална медитация
Йога
Еканкар
Рой господари
Силва контрол
Теософско общество
Ислям
Черни мюсюлмани
Други

ТЕСТ ЗА НЕХРИСТИЯНСКИТЕ ДУХОВНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

1. Бил ли си някога хипнотизиран, посещавал ли си семинари Ню Ейдж или участвал ли си в сеанс?

2. Посещавал ли си някога клас или чел ли си книги по парапсихология? Обясни.

3. Чувал ли си гласове в ума си или имал ли си повтарящи се и натрапчиви мисли, които са били чужди на това, което вярваш или мислиш, сякаш в главата ти се води диалог? Обясни.

4. Какви други духовни преживявания си имал, които биха били сметнати за необичайни?

Лична анкета

I. Лична информация

Име
Телефон
Адрес
Църковна принадлежност
Настояща
Минала
Училище
Завършено образование
Получени степени
Брачно положение
Предишен брак-развод
Професия
Настояща
Минала

П. Семейна история

А. Религиозна
1. Доколкото ти е известно, имали ли са нещо общо твоите родители, баба и дядо или прародители с някаква окултна, култова или нехристиянска религиозна практика? Обърни се към теста за нехристиянски духовни преживявания, за да посочиш с какво са били свързани.

2. Накратко обясни християнската опитност на своите родители (т.е. били ли са християни и дали са изповядвали и живели своето християнство).

Б. Брачно положение
1. Женени или разведени са твоите родители? Обясни.

2. Имало ли е сигурност и хармония в дома ти през първите 12 години от живота ти?

3. Бил ли е баща ти главата на дома или е имало размяна на ролите, при която майка ти е управлявала дома? Обясни.

4. Как се отнасяше баща ти към майка ти?

5. Доколкото ти е известно, имали ли са някога родителите ти или твоите баба и дядо извънбрачни връзки?

В. Здраве
1. Имало ли е проблеми с пристрастяване в семейството ти (алкохол, наркотици и т.н.)?

2. Има ли случаи на наследствена душевна болест?

3. Срещат ли се следните заболявания в твоето семейство (загради)?

туберкулоза     сърдечни болести
диабет              рак
язва                  проблеми с жлезите
други

4. Как би описал отношението на семейството си към:
а)  храненето
б) упражненията
в) почивката

Г. Нравствен климат
Каква оценка би дал за нравствената атмосфера, в която си расъл през първите 18 години от живота си?
Прекалено
облекло
секс
срещи с момчета-момичета
филми
музика
литература
свободна воля
пиене
пушене
ходене на църква
Прекалено строга

III.   Състояние на личното здраве

А. Физическо
1. Опиши хранителните си навици (т.е. пристрастност към храни с ниска хранителна стойност, регулярно хранене или липса на хранителен режим, балансирана диета и т.н.).

2. Имаш ли някакви пристрастявания или глад, които ти е трудно да контролираш (сладко, наркотици, алкохол, храна по принцип т.н.)?

3. Намираш ли се в момента под някакъв вид лечение поради физически или психологически причини?

4. Имаш ли проблеми със съня? Преживяваш ли повтарящи се кошмари или нарушения?

5. Настоящата ти програма включва ли редовни периоди на почивка?

6. Осиновен ли си?

7. Бил ли си физически бит или сексуално притесняван? Обясни.

Б. Душевно

1. С кое от следните си се борил в миналото или се бориш в настоящето (моля те отбележи)?

Привиждане на образи – похотливи мисли – чувство за малоценност – мисли за неспособност – притеснение – съмнения – фантазиране – натрапчиви мисли – несигурност – богохулни мисли – натрапчиви мисли – замаяност главоболие

2. Прекарваш ли много време в желания да си някой друг или представяш ли си, че си някой друг? Представяш ли си как живееш в различно време, на различно място или при различни обстоятелства? Обясни.

3. Колко часа седмично прекарваш пред телевизора? Изброй любимите си програми.

4. Колко часа седмично прекарваш в четене?

Какво четеш най-вече (вестници, списания, книги, т.н.)?

5. Би ли описал себе си като оптимист или песимист (т.е. склонен ли си да виждаш доброто в хората и живота или лошото)?

6. Мислил ли си си понякога, че може би „откачаш“? Страхуваш ли се понастоящем от такава възможност? Обясни.

7. Отделяш ли редовно време за четене на Библията? Къде и кога, и до каква степен?

8. Трудно ли ти е да се съсредоточаваш в молитва? Обясни.

9. Когато посещаваш църквата или други християнски служения, тормозен ли си от скверни мисли, завист или душевен тормоз? Обясни.

10. Слушаш ли много музика? Какъв тип музика харесваш най-много?

В. Емоционално
1. Коя от следващите емоции трудно си контролирал или сега ти е трудно да контролираш (моля загради)?
– разочарование – страх от смъртта
—  гняв – страх да не загубиш разсъдъка си
—  тревога – страх да не се самоубиеш
—  самота – страх да не нараниш близък човек
– чувство за безполезност –  страх от:
депресия
омраза
горчивина

2. Коя от изброените по-горе емоции смяташ за грешна? Защо?

3.  По отношение на твоите емоции, независимо дали положителни или отрицателни, кое от следните твърдения най-добре те описва (моля загради)?
с готовност ги изразявам
изразявам някои емоции, но не всички
с готовност признавам присъствието им, но съм резервиран в изразяването им
тенденция да потискам някои от емоциите си
смятам че най-сигурно да не изразявам чувствата си
тенденции да не обръщам внимание на това как се чувствам, защото не мога да вярвам на чувствата си
съзнателно или подсъзнателно ги отричам; твърде болезнено е да се справям с тях

4.  Понастоящем познаваш ли някой, с когото можеш да бъдеш емоционално честен (т.е. можеш да кажеш на този човек точно какво чувстваш за себе си, живота и другите хора)?

5. Колко важно е да сме емоционално честни пред Бога? Чувстваш ли, че е такова отношението ти към Бога? Обясни.

IV. Духовно състояние

А. Ако умреш тази нощ, знаеш ли къде ще прекараш вечността?

Б. Представи си, че умреш тази нощ, явиш се пред Бога в небето и Той те попита: „На какво основание трябва да те допусна в присъствието Си?“ Как ще Му отговориш?

В. Първо Йоан 5:11, 12 казва, че „Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот“.
1. Имаш ли Божия Син в себе си?

2. Кога го прие (Йоан 1:12)?

3. Откъде знаеш, че си Го приел?

4. Тормозен ли си от съмнения относно спасението си?

5. Радваш ли се в момента на общение с други вярващи и ако да, къде и кога?

6. Намираш ли се под властта на местна църква, където се поучава Библията? Подкрепяш ли я редовно, като отделяш от времето си, талантите и средствата си? Ако не, защо?

7. Моля те попълни теста за нехристиянски духовни преживявания.

 

„Уравновесен, практичен и ефективен план от Свещеното Писание, който носи свобода и победа за Божието дете. Нийл Андерсън е един от най-опитните и достоверни специалисти по този въпрос в Америка днес.“

Чък Суиндол

Старшипастор, Първаевангелскасвободнацърква, Фулъртън, Калифорния

Не знаеш как си се оказал в тази бъркотия, хванат в пороци, които сякаш1 не можеш да преодолееш, или окован в грях. Християнин си, а такова нещо не се случва на християните… или поне така са ти казвали.

I. Библията предупреждава многократно, че всички християни ще воюват срещу Сатана и духовните сили на мрака. Макар че духовният конфликт, който те изгаря отвътре, е съвсем реален, отговорите са също толкова достижими.

РАЗЧУПВАНЕ НА ОКОВИТЕ отговаря на въпросите защо и как в духовната борба и разобличава войната, която Сатана води в ума ти.

РАЗЧУПВАНЕ НА ОКОВИТЕ споделя мощната истина, която ще прекърши дори и най-упоритите навици или лични грехове.

Можеш да живееш без вериги срещу живота в окови е разобличаването на неприятеля и знанието как да го разгромиш.

НИЙЛ Т. АНДЕРСЪН е председател на факултета по Практично богословие в Богословското училище Талбот на Байола Унивърсити. След 16 години пасторски опит Нийл е много търсен като съветник и говорител на конференции по въпросите за духовния конфликт.