Външността може да лъже

Тъкмо бях свършил да говоря на една вечерна неделна служба в църква в Сан Диего, когато един мой приятел, който присъстваше, ми подаде бележка: „Доведох със себе си на църква едно семейство тази вечер. Ако обичаш, запознай се с тях преди да си тръгнеш.“ Бях смъртно уморен след няколко дена лекции, а ми престоеше още поне един час служение на хора, които искаха да разговаряме след службата.

Без да знам, приятелят ми всъщност бе довел 26-годишната Алис и родителите й на службата против волята им. Те бяха християни, но докато разговарях с тях, бе явно, че имат някакъв проблем. Алис беше млада жена с възможно най-патетичния вид, който някога съм виждал. Беше толкова кльощава, че буквално вече нямаше мазнини, които да маха. Бе изгубила работата си преди три дни и празните и очи показваха, че е останала без всякаква надежда в живота.

Бащата на Алис ми каза, че е била тежко болна в младежките си години и оттогава се е пристрастила към болкоуспокояващите. Била много талантливо момиче и посветена християнка в много отношения, но в същото време и „хапкоманка“ и дори била арестувана за незаконно притежаване на наркотични лекарства. Докато бащата ми разказваше тъжната и история, Алис кимаше с глава, сякаш за да потвърди: „Да, това съм аз и животът е ад“.

Накрая се обърнах към Алис, хванах я за ръка и рекох:

— Искам да ми кажеш какво мислиш за себе си.

— Аз съм ненужен никому неудачник — проплака тя.

— Не си неудачник — отвърнах аз. — Ти си Божие дете.

Тя продължи да излива отрицателните представи за себе си и свидетелства за демоничната измама, в която живееше, а аз продължих да контрирам нейния негативизъм с благата вест за нейната самоличност в Христос. Беше много късно, а аз бях толкова изморен, но колкото повече говорехме, толкова повече осъзнавах, че Христовото присъствие работи в Алис. Тя изпитваше духа, който я притесняваше в тези области, и за първи път осъзнаваше, че е обект на демонично влияние.

Накрая попита:

— Да не искате да кажете, че всички тези отрицателни мисли за самата мен не са нищо друго освен сатанинска измама?

— Точно така, Алис — кимнах аз. — И когато започнеш да разбираш истината за собствената си самоличност в Христос, ще бъдеш освободена от оковите на сатанинските лъжи.

Две седмици по-късно Алис се записа на 12-седмичен лагер за израстване в Джулиън Сентър близо до Сан Диего. В края на курса тя започна да поема инициативата в живота си, вместо да остава жертва на сатанинската измама. Получи работа и наддаде с 10 килограма. И днес е свободна.

Основната тема на Новия Завет е позицията, на която се радваме в Христос чрез вярата си в Него. Това е благата вест: Христос във вас и вие в Христос. Ако има преобладаваща тема в Новия Завет, обобщаваща опозицията, която срещаме в лицето на Сатана, вярвам, че това е думата измама. Насърчавам ви да направите изследване чрез конкорданс и да видите колко пъти думата измамен, мамя и измама се използват в Новия Завет. Ще откриете, че делото на Сатана по целия свят се характеризира винаги чрез тази идея.

Има поне три пътя, чрез които Сатана ще се опита да те отклони от Божията истина и да те измами да вярваш на лъжите му: самоизмама, лъжепророци-учители и измамни духове. Ние ставаме уязвими за измамата на Сатана в тези области, ако не се обличаме всекидневно в духовното всеоръжие с пояса на истината.

Пазете се от самоизмамата

Възможно ли е наистина християните да мамят себе си? Да, напълно е възможно. Свещеното Писание разкрива няколко начина на поведение, чрез които християните стават уязвими за самоизмама.

Ние мамим себе си, когато слушаме Словото, но не го изпълняваме (Яков 1:27; 1 Петрово 1:13). Научавам за пастори и мисионери от цялата страна, които проповядват точно срещу греховете, които самите те вършат. Национално известни личности в християнския свят, които ожесточено осъждат безнравствеността, оказва се крият безнравствен начин на живот. Тези от нас, които сме призвани да проповядваме или поучаваме Божието Слово, трябва да го слагаме на първо място. Трябва да заставаме на колене пред Бога, когато подготвяме проповедта си и да казваме: „Боже, изпълнява ли се това писание в моя живот?“ Ако не, по-добре да бъдем честни и да кажем на онези, които ни слушат: „Бих искал да бъда по-добър пример за изпълнението на този пасаж, но все още раста в тази област“. Да прогласяваш Божието Слово, сякаш то е истина в твоя живот, когато всъщност не е така, е лъжа и ти мамиш самия себе си.

Онези от нас, които приемаме Словото, също сме уязвими за самоизмамата, ако не го приложим на практика. Чуваме проповед или урок и казваме: „Ей! Каква страхотна истина!“ и бързаме да я споделим с някой друг, без самите ние да я обмислим и да я приложим в живота си. Яков казва, че слушателите на Словото, които не са изпълнители на Словото, мамят себе си (1:22).

Защо се страхуваме да признаем, че животът ни не отговаря напълно на Писанието? Вярвам, че това е така, защото мнозина от нас имат комплекс за съвършенство. Мислим, че трябва да бъдем модел за съвършенство и не признаваме неуспеха си. Но не можем да бъдем модел за съвършенство, защото не сме съвършени, можем да бъдем само пример за израстване. Другите около нас искат да знаят, че сме истински хора в процес на узряване. Те трябва да виждат как се справяме и с неуспехите, освен с успехите. Когато показваме пример на такава честност в християнската общност, ние до голяма степен намаляваме възможността измамникът да си осигури място.

Мамим себе си, когато казваме, не нямаме грях (1 Йоан 1:8). Свещеното Писание не сочи, че сме грях, то казва, че е възможно да съгрешим и грехът да живее в смъртните ни тела (Римляни 6:12). Ние не сме безгрешни светии, ние сме светии, които понякога съгрешават. Важно е да признаваме честно неуспехите си и да носим кръста си всеки ден. Когато осъзнаем несъответствие между това, което сме, и поведението си, трябва да го изповядваме и да се справим с проблема. Човекът, който мами себе си, като пренебрегва лошите несъответствия и им позволява да се укрепят, се е насочил към голямо падение.

Тези от нас, които живеят в земетръсната Южна Калифорния, продължават да чуват за онова „голямото“ земетресение, което според много хора е било неизбежно. Когато има малки земетресения (до около четвърта степен по скалата на Рихтер), може да се плашим малко, но също гледаме на тях като на добър знак. Тези малки разтрисания означават, че земните пластове под нас се местят. Докато земната кора се намества по този начин, малко вероятно е да ни удари някое „голямо“. Тогава, когато няма малки трусове в продължение на месеци или години, опасността от голямо, разрушително земетресение нараства.

Като живеем в истината, държим себе си отговорни пред Бога и изповядваме и се справяме с греха си всеки ден, ще избегнем големите духовни кризи в живота си. Ако продължаваме да казваме: „Аз нямам грях“ или ако не успяваме да признаем недостатъците си и да изгладим различията си с хората, както Бог ни осъжда, ни чака „голямото“. В крайна сметка ще изгубим здравето си, семейството си, работата си или приятелствата си. Непризнатият грях е като рак, който расте и ни поглъща.

Мамим себе си, когато мислим, че сме нещо, което не сме (Римляни 12:3; Галатяни 6:3). Свещеното Писание ни инструктира да не мислим за себе си по-високо, отколкото трябва да мислим. „Но аз знам кой съм“, казваш ти. „Аз съм дете на Бога, аз седя в небесни места с Христос, всичко мога чрез Него. Това ме прави много специален.“ Да, ти си много специален в Божиите очи. Но ти си това, което си, чрез Божията благодат (1 Коринтяни 15:10).

Животът, който живееш, талантите, които притежаваш и дарбите, които си получил, не са лични постижения, те са израз на Божията благодат. Никога не приемай заслугата за това, което Бог ти е дал, по-скоро радвай се, че вършиш достойни дела, които прославят Господа.

Мамим себе си, когато се смятаме за мъдри според този век (1 Коринтяни 3:18, 19). Връх на интелектуалната арогантност е да претендираме за мъдрост без Божието откровение. „Като се представяха за мъдри, те глупееха“ (Римляни 1:22). Понякога сме изкушавани да мислим, че можем да се състезаваме по хитрост и интелект с бога на този свят. Но ние не сме на неговото ниво. Когато си мислим, че можем сами да надхитрим Сатана, ставаме първи кандидати за отклоняване чрез неговата хитрост, Но Сатана не може да се състезава с Бога. Важно е да не се облягаме на собственото си разбиране, а да използваме Христовия ум и да признаваме Него във всичките си пътища (Притчи 3:5, 6; 1 Коринтяни 2:16).

Мамим себе си, когато си мислим, че сме религиозни, но не обуздаваме езика си (Яков 1:26). Нищо не наскърбява Бога толкова, колкото да хулим хората, вместо да ги изграждаме с речта си. Никога не трябва да използваме езика си, за да ги „поставяме на място“. Вместо това трябва да се назидаваме един друг с онова, което казваме, и така да даваме благодат на тези, които ни слушат. Ако езикът ти е необуздан, ти се заблуждаваш, като си мислиш, че духовният ти живот е наред.

Мамим себе си, когато мислим, че няма да пожънем това, което сеем (Галатяни 6:7). Като християни понякога мислим, че сме освободени от този принцип. Но ще се наложи да се примирим с резултатите и последствията от мислите, думите и действията си, независимо добри ли са или лоши.

Мамим себе си, когато мислим, че неправедните ще наследят Божието царство (1 Коринтяни 6:9, 10). Кейт, една млада жена, живееше в сградата на църквата, в която служех. Тя влезе в офиса ми един ден напълно смазана. Току-що бе научила, че по-голямата й сестра, която я бе довела при Христос, се бе отклонила от Бога и живееше в лесбийска връзка. „Начинът ми на живот няма никакво значение“, твърдеше сестрата на Кейт. „Бог ме обича и аз съм простена.“ Кейт бе разтревожена и объркана.

Аз я насочих към 1 Коринтяни 6: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието Царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците… няма да наследят Божието царство“ (стихове 9, 10). Някак си сестрата на Кейт и други като нея се мамят, като не разбират тази истина: да живееш в явен грешен живот е силно свидетелство за неправилно стоене пред Бога. Това не е евангелие на делата, това е въпрос на определяне на истинските ученици по плода им. Ти си напълно заблуден, ако вярваш, че начинът ти на живот може и да не отговаря на изповедта ти.

Мамим себе си, когато мислим, че можем постоянно да се събираме с лоша компания и да не се покварим (1 Коринтяни 15:33). Когато бях млад християнин, обичах да слушам проповедите на един евангелизатор от Ню Орлийнс, наричан „проповедника от Бърбън Стрийт“. Този човек живееше в долнопробен квартал и твърдеше, че има служение сред проститутките и други съмнителни личности. Но според 1 Коринтяни 15:33 всеки, който стои в такова обкръжение достатъчно дълго, ще се окаже в беда. И точно това стана с този евангелизатор. Той така се замеси с болнавата страна на Бърбън Стрийт, че накрая изгуби служението си.

Това означава ли, че не трябва да служим на хората с лош морал? Не, трябва да споделяме Христос с тях. Но ако се потопим в тяхната среда, служението ни накрая ще намали ефекта си и нравствеността ни ще се повлияе към лошо.

Пазете се от лъжепророците и лъжеучителите

Наскоро един човек на около тридесет години бе пратен при мен. Алвин бе обезсърчен и сразен. В продължение на няколко години вярвал, че има особен дар на пророчество от Бога. Канили го в църква след църква да говори като Божи оракул, където пророкувал по своя уникален начин. След период от няколко месеца личният му живот започнал да страда. В крайна сметка достигнал момента, когато не можел да работи сред хора и започнал да се отдръпва напълно от общуване. Когато дойде да ме види, беше безработен от две години, като за него се грижеше баща му, а той бе роб на наркотични лекарства.

Алвин и аз прочетохме 1 Солунци 5:19-21: „Духа не угасвайте. Пророчествата не презирайте. Всичко изпитвайте; дръжте доброто.“ Казах му:

— Алвин, не съм против пророчеството, то е духовна дарба. Но Сатана може да имитира духовните дарби и да ни заблуждава да вярваме, че са от Бога. Ето защо Библията ни учи да подлагаме всичко на проверка.

След продължителен разговор за лъжепророците и лъжеучителите Алвин призна:

— Мисля, че проблемите ми започнаха, когато престанах да изпитвам „дарбите“ на езици и пророчество, които ми бяха предадени чрез лъжеучители. Не само съм бил измамен, но самият аз съм мамил други.

— Искаш ли да подложиш на проверка дарбата си на езици? — попитах аз.

Уверих Алвин, че искам да изпитаме духа, не него. Алвин наистина искаше да се освободи от измамата и да бъде в прави отношения с Бога.

– Да — отговори той.

Инструктирах Алвин да започне да се моли на глас на своя „духовен език“. Когато започна да припява някаква неразбираема молитва, аз казах:

— В името на Исус Христос и в покорство на Божието Слово, заповядвам ти, душе, да се идентифицираш.

Алвин спря на средата на припяването си и каза:

— Аз съм той.

В този момент един новак би бил изкушен да си събуе обувките и да помисли, че е на свято място. Но аз продължих проверката:

—  Дали си „той“, който бе разпнат при Пилат Понтийски, погребан, възкресен в третия ден и който сега седи отдясно на Отец?

Алвин почти изкрещя отговора:

— Не! Не той!

Аз насочих Алвин в молитва, в която той отхвърли дейността на Сатана в живота си и бе освободен от тази заблуда.

Не съм срещу духовните дарби, дори пророчеството и говоренето на езици и съм твърдо решен да се покорявам на Свещеното Писание, а 1 Коринтяни 14:39 казва: „Копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици“. Но Свещеното Писание изисква също всички духовни феномени да се изпитват. Вярвам, че лъжепророците и лъжеучителите процъфтяват днес, просто защото християните приемат тяхното служение, без да изпитват духовете зад тях.

Сравнявайте имитацията с действителното

Всеки истински пророк на Бога в Стария Завет бе евангелизатор. Неговото служение привличаше хората обратно при Бога и Словото Му. Призивът за праведност бе стандартът, който отделяше истинския пророк от имитацията. Еремия писа: „Така казва Господ: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват… Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; не съм им говорил, а при все това те пророкуваха. Но ако бяха стояли в съвета Ми, тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми и щяха да ги връщат от лошия им път“ (23:16, 21, 22). Ако срещнете човек, който претендира, че е пророк, но не призовава хората към праведно ходене с Бога, може би имате работа с фалшификация.

Господ разкри чрез Еремия и друг критерий за различаване на истински пророк от лъжлив пророк: „Чух, що говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа, като казват: Видях сън, видях сън!.. Пророк, който има истински сън, нека разказва съня и оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Що има плявата с житото?“ (стих 25, 28). Бог предупреждава хората срещу пророци, които поставят сънищата си по-високо от Словото Му.

Бог не казва, че сънищата нямат значение. Всъщност Той често говори на хората в Библията чрез сънища. Но в сравнение с хранителното зърно на Неговото Слово, сънищата са само плява. Ако храниш стадото си с плява, то ще умре. Могат да спят на нея, но не и да я ядат, защото има малка хранителна стойност По същия начин сънищата имат някаква стойност, но те никога не могат да се сравнят с Божието Слово като основа на вярата ни или на ходенето ни. Сънищата трябва да бъдат потвърждавани и преценявани чрез Божието Слово, никога обратното.

Еремия продължава: „Не е ли словото Ми като огън? — казва Господ. И като чук, който строшава скалата?“ (23:29). Ако посещаваш християнска църква, където пророчествата са част от общото поклонение, не очаквай от Бога общи приказки като „Обичам ви, чада мои“ или „Идвам скоро“. Тези твърдения наистина са важни, но защо трябва да бъдат пророкувани, след като Библията вече ясно ни уверява в Божията любов и скорошното неизбежно идване на Христос? Чувал съм „пророчества“ като тези в църкви, където хората живеят в грях, и така те се приспиват в неправедно задоволство.

Гласът на пророка трябва да бъде като пояждащ огън и строшаващ чук. Едно пророческо послание трябва да мотивира хората към праведност, не да ги закоренява в греха им (1 Петрово 4:17). Бог се интересува повече от чистота на църквата, отколкото от растежа на църквата. Утехата идва само за онези, които са гонени заради правдата, като позволяват Божието Слово да изгаря греха им и да строшава егоизма им.

Еремия дава още няколко белега за лъжепророците: „Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми всеки от ближния си“ (23:30). Това е плагиатство: да вземаш това, което Бог е казал на някой друг и да го използваш така, сякаш го е дал на теб. „Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които клатят езиците си и казват: Той говори“ (стих 31).

Да заявяваш, че това, което говориш, идва директно от Господа, когато всъщност не е така, е ужасна обида срещу Бога. Идвал ли е някой някога при теб да ти каже: „Господ ми каза да ти кажа…“? Моят отговор е: „Не, не ти е казал! Ако Бог иска да направя нещо, Той може да ми го каже направо.“ Вярвам в свещенството на вярващите, Бог може и ще ни насърчи и ще потвърди Словото Си към нас чрез други. Но по въпроси на вярата и водителството в твоя живот „има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус“ (1 Тимотей 2:5). Ако някой ти каже: „Бог ми каза да ти кажа…“, този човек функционира като медиум.

Чудеса и знамения: кой трябва да бъде изпитван?

Може да си чул — лъжепророкът се познава по това, че не всички негови пророчества се оказват верни. Второзаконие 18:22 ни учи да не вярваме на пророк, чиито пророчества не се сбъдват. Но Второзаконие 13:1-3 ни предупреждава също срещу лъжепророците, чиито знамения и чудеса се сбъдват: „Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, които ти не си знаел, и да им служим — да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа“ (виж също Матей 24:4-11, 23-25; Откровение 13:11-14).

Много християни са настроени да мислят, че всичко, което е свързано с чудесата, автоматично потвърждава, че тук Бог има пръст Бог може и днес да използва знамения и чудеса, за да потвърждава Словото, но Библията ни предупреждава, че „ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните“ (Марк 13:22). Сатана също може да върши знамения и чудеса, но той го прави само за да отклони поклонението ни от Бога към себе си. Второзаконие 13:5-11 разкрива колко сериозно е да приписваш на Бога активността на Сатана. Хората, участвали в това, трябваше да бъдат умъртвени, дори ако бяха близки роднини. Трябва да обичаме Бога, да се покоряваме на Словото Му и да изпитваме всички знамения, чудеса и сънища.

Имитации в църквата

Какво ви идва на ум, когато чуете изрази като „лъжепророци“ и „лъжеучители“? Много хора са склонни да мислят за източните мистици или гуру, говорителите на небиблейските религии или енергичните култови водачи — хора, които явно са извън рамките на християнската църква. Но апостол Петър посвети цяла глава в едно от писмата си на лъжепророците и учителите, които действат вътре в църквата: „Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел“ (2 Петрово 2:1). Тези хора са в нашите църкви сега, преоблечени като работници на правдата.

Забележете, че примамката на лъжеучителите не е толкова тяхната доктрина: „И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули“ (стих 2). Какво има предвид Петър под следване на „техните похотливи дела“? Той говори за християни, които преценяват едно служение според външността или привлекателността на неговите водачи. Казваме: „Той е такова чудесно момче“; „Тя е толкова харизматична личност“; „Той е толкова динамичен говорител“; „Толкова е сладка и звучи толкова искрено“. Но дали физическата привлекателност е библейски критерий за проверка на едно служение или един учител? Разбира се, че не! Въпросът винаги е истинността и правдата, а лъжеучителите, които апелират към физическите чувства, хулят пътя на истината.

Апостол Петър продължава, като разкрива начина, по който да разпознаем лъжепророците и лъжеучителите, действащи в църквата.

Първо, те ще вършат някакво безнравствено действие, „с нечисто пожелание следват плътските страсти“ (стих 10). Може да се окаже, че участват в нередни сексуални връзки или парични сделки. Може би са антиномиани и твърдят, че Бог е само любов и благодат, така че не е нужно да следваме какъвто и да е закон. Тяхната безнравственост може да не се забелязва лесно, но в крайна сметка ще изплува на повърхността в техния живот(2Коринтяни 11:15).

Второ, лъжепророците и лъжеучителите „презират властта“ и са „смели и упорити“ (2 Петрово 2:10). Тези хора имат независим дух. Вършат своето си и не са отговорни пред никого. Те или няма да се покорят на властта на деноминацията или борда, или ще си съставят собствен борд, който просто ще подпечатва всичко, което искат.

В Свещеното Писание има исторически ръководни роли: пророк (проповядване и поучаване), свещеник (душепастирство и грижа) и цар (администрация). Само Исус в Своето съвършенство е способен да заема и трите роли едновременно. Вярвам, че е нужна система за проверка и балансиране чрез множественост на презвитерите в църквата, като трите основни роли се разпределят на повече от един човек. Никой не може да оцелее в собствената си неоспорима власт Всеки истински, посветен християнин на ръководно положение трябва да покорява себе и идеите си на други зрели вярващи, които ще го държат отговорен. Ако твоят пастор не е под власт или ако не проявява сърцето на пастор и слуга, махни се от неговата църква.

Пази се от измамните духове

В добавка на предупреждението срещу самоизмамата и лъжливите пророци и учители Свещеното Писание ни предупреждава за измама, която идва чрез демонично влияние. Апостол Павел предупреди Тимотей: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения“ (1 Тим. 4:1). Йоан също ни предупреди да изпитваме духовете, за да разобличим антихристите (1 Йоан 2:18) и да правим разлика между духа на истината и духа на заблудата (4:1-6). Демоничните сили на Сатана действат, за да замърсят ума ти с лъжи, за да ти пречат да вървиш в истината. Хана Уайтхол Смит пише:

Има гласове на зли и измамни духове, които лежат в засада, за да хванат в капана всеки пътник, влязъл в по-високите области на духовния живот. В посланието, което ни говори, че седим в небесни места в Христос, ни се казва също, че ще трябва да се борим с духовни врагове. Тези духовни врагове, които и каквито и да са, трябва непременно да общуват с нас чрез нашите духовни способности и техните гласове, както Божият глас, са вътрешно внушение към нашия дух. Следователно също както Святият Дух може да ни казва каква е волята на Бога за нас, така тези духовни врагове ни казват чрез внушение каква е тяхната воля за нас, разбира се, без да посочват името си. (Цитирано от Martin Wells Knapp,Impressions (Wheaton, IL: Tyndale House Publishing, Inc., 1984), pp. 14-15).

Заради измамната природа на твоето внушение гласът на Сатана не винаги може да бъде открит обективно. Ето примерна молитва, с която да се молим, за да се откъснем от измамните духове: „Небесни Отче, предавам себе си безрезервно на Твоята воля. Ако съм бил мамен по някакъв начин, моля Ти се да отвориш очите ми за измамата. Заповядвам в името на Господ Исус Христос всички измамни духове да ме напуснат и отхвърлям всички фалшиви дарби (или други духовни феномени). Господи, ако това е от Теб, благослови го и нека то да израсне, за да бъде благословено и назидавано Твоето тяло чрез него. Амин.“

Разпознаване на измамата

Духовното разпознаване е почти забравена практика в евангелските църкви. Но всъщност разпознаването трябва да бъде първата ни защитна линия срещу измамата. Това е този звънец, който прозвучава вътре в теб и ти казва, че нещо не е наред. Например посещаваш дома на някого и всички се усмихват. Но теб те пронизва нещо във въздуха като нож. Макар нищо видимо да не го потвърждава, твоят дух открива, че нещо в това семейство не е наред.

Какво е разпознаването? Първата крачка за разбиране на разпознаването е схващането на мотива, който е основен за използването му. В 3 Царе 3 израилевият цар Соломон извиква към Бога за помощ. Бог идва при царя в сън и го пита какво иска. Соломон отвръща: „Дай, прочее, на слугата си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло“ (стих 9). Бог отговаря: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, ето, сторих според както си казал; ето дадох ти мъдро и разумно сърце“ (стих 11, 12).

Мотивът за истинското разпознаване никога не е да издигнем себе си, да натрупаме лична печалба или да си осигурим предимство пред друг човек — дори неприятел. Гръцката дума за разпознавам — diakrino — означава просто да отсъждам или да правя разлика. Разпознаването има само една функция: отличаването на добро от зло, така че доброто да се утвърди, а злото да се премахне. В 1 Коринтяни 12:10 разпознаването на духовете е дадена от Бога способност да се различава добър от лош дух. Това е една от дарбите на Духа, която трябва да се използва за назидание на църквата.

Разпознаването на духовете не е функция на ума, това е функция на Святия Дух, който е в съюз с твоята душа-дух. Когато Духът изпрати предупредителен сигнал, твоят ум, който вероятно работи с ясна обективност, може да не успее да забележи кое не е наред. Всъщност, ако умът ти се опита да изтълкува предупреждението обективно, вероятно ще пропуснеш смисъла на предупреждението. Когато откриеш, че нещо не е наред, просто кажи на тези около теб: „Чувствам, че нещо тук не е наред. Нека помолим Бог да ни помогне.“ После позволи на Бога да донесе изобличение, както само Той може.

В много случаи на съветване усещам с духа си, че нещо не е наред или че истинският проблем не е излязъл на повърхността. Понякога сякаш знам какъв е той, но вместо да го изразя на глас, аз проверявам. Например, ако разпознавам, че този, когото съветвам, е окован от хомосексуализъм, не казвам: „Ти си хомосексуалист, нали?“ По-скоро изпитвам това впечатление в подходящото време, като казвам нещо от рода: „Борил ли си се с хомосексуални мисли или наклонности?“ Ако разпознаването, което ми дава Духа, съответства на изобличителното Му действие в другия човек, обикновено проблемът излиза на повърхността и се справяме с него, като пленникът бива освободен.

Сатанинската имитация на разпознаването на духовете е мотивирана от желанието да служим на себе си вместо на църквата. Лана, една студентка, която съветвах, бе заблудена от сатанинската версия на разпознаването на духовете. Тя бе ходила вече при друг съветник, защото бе притеснявана от дълбоки проблеми. Когато дойде при мен, Лана обясни, че може да мине през университета и да посочи кой от студентите има проблеми с наркотиците и секса. Тя нямаше факти или информация, просто „знаеше“. И от наблюденията си можех да кажа, че бе права. Лана смяташе, че има необичаен дар от Бога, но в същото време ми каза как манипулирала съветника си, като му казвала каква ще бъде следващата му стъпка.

— Обичаш да имаш власт над хората, нали, Лана? — попитах аз.

В момента, в който разобличих лъжливия дух, той се прояви в моя офис в грозния си вид. Ние поехме властта над демоничното влияние и то я напусна. Когато бе свободна, вече нямаше „способността“ да открива греховете на другите. Умът на Лана бе толкова спокоен, че трябваше да се учи да живее без шума от нейните „приятели“, населявали ума и с години.

Злите духове действат в демоничното царство както Святият Дух действа в християнското царство. „Познавали“ ли сте, че някой е християнин преди той или тя да каже и дума за това? Случвало ли ви се е да усетите сроден дух у други вярващи? Няма нищо вълшебно, това е просто присъствието на Святия Дух, който свидетелства на вашия дух. В други случаи Святият Дух предупреждава, че духът, който контролира другия човек, не е сроден дух.

Ако се научим да бъдем по-осъзнати духовно в своите църкви и домове, Бог би могъл да ни предпази от хвърлянето с главата надолу към толкова нещастия. В западния свят нашата когнитивна, основана на логиката ориентация, изключва напълно разпознаването на духовете като основен водач за навигиране в духовния свят. Но авторът на Посланието към евреите определи разпознаването като основата за доброто систематично богословие: „А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото“ (5:14).

Ние сме по-уязвими за измамите на Сатана от която и да е от другите му хитрости. Защо? Защото когато те изкушава или обвинява, ти можеш да го разпознаеш, но когато те мами, не винаги го осъзнаваш. Това е стратегията му: да те държи в тъмното. Ако успее да се промъкне в църквата ти, дома ти или ума ти незабелязано, ще може да управлява живота и служението ти. За жалост трябва да кажем, че той върши това навсякъде по земята ни, като заблуждава много хора.

Не можеш да разобличиш измамите на Сатана чрез човешки размишления, можеш да го направиш само чрез Божието откровение. Исус каза: „Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:31, 32). Исус се молеше: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Изключително важно е, когато обличате Божието всеоръжие, да започнете с пояса на истината (Ефесяни 6:14). Светлината на истината е единственото сигурно оръжие срещу тъмнината на заблудата.

Завършвам тази глава с насърчителното писмо на една млада жена, която бе попаднала в капана на измамата, докато Този, който разчупва оковите, не я освободи, когато преминавахме през стъпките на свободата:

Скъпи д-р Андерсън, винаги ще помня деня, когато дойдох при вас за съвет и молитва. От този ден нататък чувствам такава свобода. Вече в ума ми няма гласове или усещане на бреме. Радвам се на физическо чувство на освобождение. Сатана се връщаше много пъти, като се опитваше да ме напада със същите стари мисли, но влиянието му върху мен бе разчупено.

Никога няма да забравя това, което споделихте с мен. Вие казахте, че тези отрицателни мисли за Бога и самата мен са лъжи на Сатана, посадени в ума ми. Казахте, че имам власт чрез Исус Христос да смъмря Сатана и да се освободя от злите мисли. Нужно ми бе малко време наистина да повярвам в това от цяло сърце, но напоследък реших да отвръщам на ударите му — и това дава резултати! Прекрасно е да се справям с проблемите си с ясен ум. Благодаря Ви за това, че ми помогнахте, а и на много други, да намерят мир и да се научат да се доверяват, да обичат и да вярват в Господа.

С обич в Христос