3 КНИГА НА ЦАРЕТЕ

„3 и 4 Царе“, както „1 и 2 Царе“, последователно пресъздават историята на Израил. Книгата „3 Царе“ започва там, където свършва „2 Царе“, с описание на последните дни от царуването на Давид. Тя обхваща период от около 150 години. Целта на книгата е не само да опише историята на царете, но и да покаже, че успехът на всеки цар /и на нацията като цяло/ зависи от верността към Божия закон. Провалянето в това отношение на мнозина, ако не и на всички израилски монарси, води до упадъка на Царството и до окончателната му разруха.

Малко преди смъртта на Давид, Соломон е коронясан, за да бъде избегнат бунт от страна на Адония, един от Давидовите синове. Соломон е най-малкият син на Давид, роден от законния му брак с Витсавее. Отгледан е в охолство и разкош в царския дворец. Ето защо той избягва трудностите, през които Давид е преминал при издигането си към трона. Суетната любов на Соломон към материален блясък е причина той да събере едно от най-големите съкровища за онова време. „Соломон в цялата му слава“ е фраза, която характеризира неговото управление. Той е световноизвестен със своите богатства, жени и мъдрост.

Вероятно най-великото постижение на Соломон е построяването на Храма. Това е първото постоянно място за поклонение, което Израил придобива. Соломоновият храм е едно от чудесата на древния свят. Той е изящно украсен с орнаменти от злато, сребро и скъпоценни камъни. Хиляди опитни майстори и работници се трудят при строежа, като за цялостното му завършване са необходими седем години. Храмът съществува от времето на неговото посвещение – 960 г. пр. Хр. , до разрушаването му от вавилонския цар Навуходоносор през 586 г. пр. Хр. – почти четири столетия по-късно.

След смъртта на Соломон, Обединеното царство Израил се разпада и нацията се разделя на две царства. Северното царство е познато като Израил, а Южното – като Юда. Между двете царства съществува вражда и липсата на обединение ги прави уязвими пред техните врагове.

Книгата „3 Царе“ представя ранната история на Разделеното царство. При изброяването на царете на Израил и на Юда, често се срещат трагичните думи:“Той върши зло пред Господа.“

Като се изключат временните изблици на съживление и обновление, това е време на голям грях и идолопоклонство по цялата земя.

Един от ярките моменти в „3 Царе“ е появата на богобоязливия пророк Илия. Той се издига при царуването на нечестивия Ахав и на Езавел, като се съпротивява на техните опити да накарат целия Израил да се кланя на Ваал. Облечен в дрехи от камилска вълна и препасан с кожен пояс, този смел пророк се осмелява да се изправи срещу властта на царя и срещу съществуващото идолопоклонство, като заявява лоялността си към Йехова. Илия призовава Ахав и Вааловите пророци на съревнование на връх Кармил. След като пророците на Ваал не успяват да получат отговор от техния бог, Илия се моли с кратка молитва. Тогава Бог отговаря чрез огън от небето, за да потвърди, че Той е истинския Бог на Израил.

Служението на Илия е съпътствано от много забележителни чудеса, извършени между хората. Той е удостоен да бъде вторият човек, „грабнат“ в небето, без да премине през „долината на сянката на смъртта.“

следваща глава 4 КНИГА НА ЦАРЕТЕ