1 КНИГА НА ЦАРЕТЕ

Събитията от „1 Царе“ обхващат период от около 115 години и представят по-нататъшната история на еврейската нация. Книгата „1 Царе“ започва там, където свършва книгата Съдии.

Илий и Самуил са последните съдии. След приключването на Самуиловото съдийство, Израил навлиза в нова форма на държавно управление и е коронясан първият цар.

„1 и 2 Царе“ първоначално са представлявали една книга. Най-напред са разделени в Септуагинта – ранен гръцки превод на Писанието. В повечето случаи се приема, че Самуил е автор на по-голямата част от „1 Царе“. Но тъй като неговата смърт е описана в глава 25 , не е възможно той да е написал останалата част от книгата. Съществуват недоказани твърдения, че вероятно Натан или Гад (1 Царе 10:25; 1 Летописи 29:29) са завършили писането. “ 1 Царе“ съдържа биографиите на трима велики мъже – Самуил (глави 1-7), Саул (глави 8-15) и Давид (глави 16-31).

Самуил, чието раждане е отговор на искрената молитва на майка му Анна, е една от известните фигури в Стария Завет. Неговото име означава „изпросен от Бога.“ Анна го завежда още като малък в Храма в Сило и го посвещава за служение на Господа. Там той израства под наставничеството на Илий, свещеника и участва в различни служби за поклонение. Повечето хора считат Самуил за първия от великите пророци. Неговият живот се отличава с дълбоко общение с Бога. Като пример за мъж на молитвата, той се застъпва за Израил в няколко случая (1 Царе 7: 5-10; 8:6; 12:19-23) и призовава нацията към духовно обединение.

Най-голямото разочарование в живота на Самуил е молбата на народа:“Постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.“ (1 Царе 8:5) Тази молба представлява отхвърляне на теокрацията (Божието управление), установена от Мойсей, и води до началото на монархията (царското управление).

С огромно нежелание, Самуил се съгласява да помаже Саул – син на Кис, да бъде първия израилски цар.

Малцина са започвали своята кариера с такова благословение и са завършвали с такава горчива трагедия, както става със Саул.

Неговият живот е описан в Стария Завет като забележителен пример за трагичните последици от неподчинението и своеволието. Изгарящото му желание за популярност, съчетано с гняв и ревност, отблъсква повечето от неговите близки приятели и поддръжници и в крайна сметка води до падението му. Със смъртта на Саул и на неговите трима сина Йонатан, Авинадав и Мелхисуй в битката с филистимците при планината Гелвуе, завършва управлението на Сауловия дом и се подготвя пътя за дългото и блестящо управление на цар Давид.

Измежду по-интересните върхови моменти в „1 Царе“ са срещата между Давид и Голиат, между Саул и врачката от Ендор и благородното приятелство между Йонатан и Давид.

следваща глава 2 КНИГА НА ЦАРЕТЕ